Вече четири пъти сагата Заразно зло води зрителите в различни точки от света и дълбоко в подземните комплекси на корпорация Ъмбрела, но никога досега мащабът не е бил толкова голям. „Заразно зло винаги е била глобална поредица,“ казва Андерсън. „Не само като начин на заснемане, но и по отношение на включените места за снимки. Първият филм се отличава с клаустрофобията на Кошера; във втория имаме кошмарните нощни улицу на Ракуун сити. Действието за третата част се премести в пустинята, а за четвъртата серия предложихме постапокалиптична визия на Лос Анджелис, изпепелен до основи. Този път действието постоянно се мести от една страна в друга.“
Сценарият на филма изисква използването на 74 различни декора, защото действието се мести от Северна Америка, през Япония и Москва, до Камчатка в най-северната част на Русия. Всички сцени реално са заснети във филмови студия в Торонто. „Използвахме някои зашеметяващи визуални ефекти, за да създадем илюзията, че действието обикаля около света,“ казва Андерсън. „Би било прекалено сложно да снимаме в Москва и Токио. Дори да бяхме отишли в Япония никога не бихме могли да затворим центъра на Шибуя и да нанесем необходимото разрушение в района, така че го пресъздадохме в част от снимачно студио. Изпратихме екип в Москва и затворихме части от Червения площад за два дни, за да може да заснемем необходимите кадри, с които да създадем изключително детайлна възстановка, включително прочутия ГУМ, който е нещо като Хародс за Москва.“
Сценографът Кевин Фипс разработва концепциите за всеки един от декорите, независимо дали са реплика на реални локации или изцяло плод на въображението. „Във филма има огромен брой визуални контрасти, което ми предостави вълнуващо предизвикателство,“ споделя Фипс. „Едва ли има друг подобен свят като този в поредицата Заразно зло. Ние създаваме декори с мисълта за един измислен, високотехнологичен свят на бъдещето, но в същото време нагаждаме всичко към вече съществуващи и добре познати места от настоящето. Разполагаме с широко платно, върху което да творим.“
„След като Пол написа сцената с Червения площад трябваше да намерим визуално най-интересния начин за заснемането й, като в същото време не прекаляваме с бюджета за целта,“ продължава сценографът. „Искаше се тънък баланс между физически и виртуални елементи. Бяхме изключително прецизни с всеки детайл. Взаймодействието между реалност и илюзия ми достави истинско удоволствие.“
Най-завладяващата иновация, дело на Фипс, е интериора на тайната крепост на корпорация Ъмбрела. Нервният център на корпорацията е изграден от стъкло: коридори, зали за разпит и контролен център – всичките ярко осветени и простиращи се до безкрайност. „В крайна сметка създадохме модулна система от стенни и тавански панели, които бяха използвани според нуждите на конкретната сцена,“ обяснява сценографът. „Оказа се по-голямо техническо предизвикателство, отколкото бяхме очаквали. Голямо проучване и разработка отне откриването на последователна философия за дизайна на вратите и панелите, както и за най-добрия начин за осветяване на декорите. Във филма има много кадри заснети с висока скорост, а също и голямо количество заснети на 3D. При снимки с 216 кадъра в секунда е необходима много светлина.“
За третия си 3D филм Андерсън и операторът Глен Макферсън използват най-модерното снимачно оборудване, включително такова специално разработено за Заразно зло: Възмездие. „При снимките на Заразно зло: Живот след смъртта използвахме последния писък на технологиите,“ отбелязва Андерсън. „Всичко е изключително еволюирало оттогава насам, а Глен допринесе и със собствените си идеи.“
„На Глен му омръзна да ме слуша как се оплаквам, че не мога да постигна определени неща със съществуващите системи за 3D снимки, така че взе и сглоби една специално за мен,“ продължава режисьорът на поредицата. „Бях изключително подразнен, че никога не бих могъл да използвам широкоъгълни обективи. И че трябва да използваш друга камера за заснемането на нормални кадри. Новата система е по-малка и по-мобилна, така че можеше да заснемем повече материал с помощта на Steadicam. Всичко вече е създадено според моите спецификации, така че операторската работа е може би най-авантюристичната в моята досегашна кариера в полето на 3D филмите.“
Сега, когато публиката вече е свикнала с 3D презентацията, Андерсън чувства свободата да експериментира и в друга посока. „Може да си позволим по-бърз монтаж. Може да снимаме повече от ръка и да допуснем повече сътресение на камерата – все неща, които избягвахме отдалеч преди 2 години. Благодарение на новите възможности филмът ще носи по-кинетичен заряд, отколкото хората са свикнали да получават от други 3D продукции. Да се надяваме, че очите им няма да експлоадират. А дори и да изскочат от орбитите си, то те ще са си прекарали страхотно, защото сме сътворили удивителни неща на екрана.“
Заразно зло: Възмездие съдържа и най-голямото количество визуални ефекти създавано някога от базираната в Торонто компания Mr. X. „Имаме създания с големината на динозаври,“ отбелязва Денис Берарди, отговорник по специални ефекти към филма. „Имаме страхотно преследване с Ролс Ройс, който бива напълно унищожен. Имаме приливни вълни, които минават през Червения площад и помитат Ню Йорк. С всяка сцена искахме да надминем очакванията. Епично е.“
Берарди – работил и преди с Андерсън по Заразно зло: Апокалипсис, Заразно зло: Живот след смъртта и Тримата мускетари – и екипът му са отговорни за плавното интегриране на повече от 900 компютърно генерирани кадъра в сърцето на действието на филма. „Специалните ефекти са изключително важни за поредицата Заразно зло,“ подчертава Джеръми Болт. „Те са лепилото, което скрепява всички останали компоненти. Те са в основата на филма, защото ни отвеждат в света на Ъмбрела, който иначе не бихме могли да покажем.“
Но визуалните ефекти са безпредметни, ако не могат да бъдат достоверно интегрирани във филма. „Публиката ще ги разпознае на секундата и това ще принизи качеството на продукцията,“ обяснява Берарди. „Знаехме, че ни трябва фотореалистична визия на Червения площад, така че наистина отидохме до Москва. По същия начин постъпихме и с Ню Йорк. Работим по филма още от етапа по написване на сценария, което ни даде възможност да изгладим всички препятствия значително по-рано от обичайното. Към края на снимачния процес ние вече бяхме работили по филма от около 6 месеца.“
Берарди очаква с нетърпение реакцията на феновете спрямо шокиращата финална сцена. „По традиция оставяме зрителите в очакване на това, което ще се случи в следващата серия от поредицата. Финалът е най-мащабното нещо, което лично аз съм виждал до момента. И вероятно е най-сложната сцена, по която някога съм работил.“
Филмите от поредицата вече са станали синоним на високоадреналинов екшън от първата до последната минута. Заразно зло: Възмездие не прави изключение и е зареден със спиращи дъха сцени, които отдават дължимото към петото издание на популярната видеоигра чрез включването на преследване, което изпъква като една от водещите сцени във филма.
„Героите карат Хамър през пустинята докато са преследвани от зомбита, които карат мотори и стрелят по тях с автомати,“ обяснява Андерсън. „Ние взехме тази идея и я адаптирахме според собственото си виждане. Вместо Хамър имаме Ролс Ройс Фантом, защото никой досега не е правил преследване с Ролс Ройс.“
Андерсън допълнително подсилва преживяването като сменя мястото на действие с улиците на Москва. „От всички страни прииждат зомбита,“ споделя Йохан Ърб, който прекарва 5 дни в снимки на наелектризаращата сцена в компанията на Йовович, Дюранд и Коджо. „Те ни обстрелват с пистолети и базуки. Ние трябва да избягваме този непрестанен огън, а аз елиминирам противниците един по един само с голи ръце, което беше доста забавно.“
Ник Пауъл, опитен координатор на каскади (работил по хитове като Самоличността на Борн, Гладиатор и Последният самурай), вече си е сътрудничил веднъж с Андерсън и Йовович по „Тримата мускетари“. Сложността и мащаба на каскадите този път налага използването на два екипа, които работят едновременно – докато Пауъл оглавява екипа на каскадьорите, Андерсън може да снима с актьорите в главните роли.
„През годините Пол наложи отличителен стил за филмите от поредицата Заразно зло,“ казва Пауъл. „Публиката очаква огромно количество екшън, но самият аз бях изненадан от реалното количество екшън, което успяхме да включим. По отношение на екшъна това е най-амбициозната серия.“
Мила Йовович и останалите актьори прекарват дълги часове в тренировки, за да могат да бъдат на необходимото физическо ниво. Сложната хореография на бойните сцени означава, че всеки трябва да даде най-доброто от себе си, защото Пауъл включва различни стилове бойни изкуства, включително кикбокс и работа с кабели. "Отнема дълги часове да научиш движенията,“ обяснява ветеранът. „Нищо не трябва да изглежда твърде отрепетирано. Всички движения трябва да са в плавен ритъм.“
Пауъл не пести похвалите за бойните умения на главната героиня. „Мила е изключително способна,“ отбелязва Пауъл. „Тя има много добра координация и вече го е правила толкова пъти, че научава новата хореография страшно бързо. Въпросът при нея е по-скоро докъде може да стигнем във въвеждането на нови и по-сложни комбинации. Къде да теглим чертата, отвъд която би било прекалено лудо да продължим?“
Йовович признава, че работата по Заразно зло: Възмездие е най-голямото й физическо предизвикателство до момента. „С всяка следваща серия ние вдигаме летвата. Не искам да се повтарям, а и Пол определено не го иска. Нашата публика не иска да гледа един и същи филм. Това определено са едни от най-трудните бойни сцени, по които някога съм работила в киното.“
Една от най-сложните сцени във филма е финалната битка между Алис и Джил Валънтайн. Двете актриси (Йовович и Гилъри) посвещават дълги часове на подготовка за заснемането на сцената. „Боят съдържа около 200 отделни движения,“ обяснява Гилъри. „Брилянтен е. Двете с Мила го подготвяхме всеки ден. Получи се доста красив бой, който включва много неща, които не сме правили досега – с помощта на различни оръжия и много движение във въздуха.“
Като бивш атлет Борис Коджо се наслаждава на предизвикателствата, които бойните сцени поставят пред актьорите. „Голяма част от участието в Заразно зло е свързана с тренировки,“ споделя Коджо. „Работата с Ник и екипа му бе удивително преживяване. Допада ми физическата страна на ролята. Харесва ми да създавам илюзията, че водим истински битки.“
Заснемането на филма в 3D също трябва да бъде взето предвид при планирането на каскадите. „3D форматът е предизвикателство не само за актьорите, но и за каскадьорите,“ отбелязва Йовович. „Тренирали са ме да нанасям удари, които пропускат целта, но при 3D трябва почти да усъществиш физически контакт с опонента си, за да изглежда достоверно. По този начин отиваме в опасна територия и всичко става значително по-наелектризиращо.“
В крайна сметка всичко се свежда до желанието на Андерсън да се създаде един филм, който е още по-мащабен и по-добър от предишните части. „Исках да създам първия истински постапокалиптичен епос,“ споделя режисьорът. „Трябваше да включим много въздействащи международни локации. Исках за пръв път да покажем глобалния размах на инфекцията и в същото време да създадем един голям екшън филм. Мисля, че филма успява да постигне всичко това. Филмите от поредицата ставаха все по-амбициозни с времето, но този път наистина навлизаме в нова територия.“
|
