Полярна станция на безлюден остров в Северния ледовит океан, която някога е била важна стратегическа база. Опитният метеоролог Сергей и младият му колега Павел, който наскоро е завършил, прекарват месеци в пълна изолация. Павел получава важно съобщение по радиото и докато изчаква най-подходящия момент да го предаде на Сергей, страхът, лъжите и подозренията започват да тровят атмосферата между двамата.
Ще бъде клише да кажем, че природата е звездата във филма, но за Как прекарах това лято това е напълно вярно. В забележителната драма на Алексей Попогребски обаче тя има двама покоряващи партньори. Дълбоко отекваща история с различни нива на подтекст, тя може да бъде разглеждана като брутална притча за съзряването, като двамата мъже в нея са квази двойка баща и син; привидно религиозно изпитание, заради което Данилов преминава през ада на земята, за да намери избавление; епос на лудостта и нейните проявления а ла „Крал Лир”. Освен това Как прекарах това лято е и заплетена история, която ви изправя на нокти – разказ за забележителна издръжливост както за Данилов, така и за актьорите, които трябва да се гмуркат в ледените води, да се катерят по стръмни скали, дори да ядат яйца, пържени в тревожно ръждив тиган.
Играта между двамата мъже, заснети поотделно с клаустрофобични близки кадри, ни увлича с психологическия си контекст. Операторът Павел Костомаров улавя забележителните гледки, без да ги естетизира – от наситените с мъгла долини до убийствено стръмните скали. Оскъдната употреба на забързания каданс е незабравима, особено в спиращия сърцето последен кадър.
|
