Манастир, разположен високо в планините на Северна Африка, през 90-те години на 20-и век. Осем французи, монаси от Ордена на цистерцианците, живеят в хармония с мюсюлманското население. Заради близостта си с хората от селото те споделят както празниците, така и трудностите им, като се грижат и за болните.
Паника обзема района, когато група чуждестранни работници са зверски избити. Армията иска да изпрати въоръжена охрана на манастира, но братята отказват. Скоро след това в манастира пристигат група фундаменталисти, които поемат отговорност за клането. Абат Кристиян убеждава лидера им Али Фаятия да оставят монасите на мира. Някои от братята искат да напуснат манастира, а други са на мнение, че трябва да останат. Абат Кристиян предлага всеки да помисли определено време, след което да се вземе общо решение. Монасите се опитват да продължат предишния си живот, но атмосферата се нажежава с всеки изминал ден. С решението си да лекуват някои от терористите те си навличат гнева на властите, които ги притискат да се върнат във Франция. Абат Кристиян призовава монасите да решат как да постъпят. И този път решението е единодушно…
За хората и боговете черпи вдъхновение от трагедията в Тибирин и разказва за последните месеци от живота на малката християнска общност в земя, населена с мюсюлмани. Създателите на филма повече се стремят да пресъздадат атмосферата на събитията, отколкото историческата реалност. Дилемата на монасите е да си заминат или да останат. Всеки един от тях ще вземе своето решение, като прецени човешките, политическите и религиозните залози по съвест и по душа. Драматичното напрежение се просмуква в ежедневието на монасите, изпълнено с практически дела и религиозни ритуали. Връзката им с местните хора е дълбока и те се опитват да се противопоставят на насилието, разяждащо страната, с проповядване на ненасилие и благотворителност.
Филмът е свидетелство за отдадеността на монасите и силата на посланието им за мир, което отправят към своите братя мюсюлмани с оставането си сред тях. За християнството и исляма е възможно съвместно братско духовно общуване. Монасите наричат армията „братята от долината”, а терористите „братята от планината”. Но те съвсем не са наивни и си дават сметка за тънката граница между двете страни, по която вървят.
|
