Погледът на Барбара Едер към историята на Америка вижда предимно тийнейджъри, които извършват престъпления и са с разбити мечти. Филмът ú е вдъхновен от преживяванията ú като ученичка на разменни начала в граничен град в щата Тексас. Когато е била на 17, австрийската режисьорка е прекарала 6 месеца в гимназията „Хана” в Браунсвил. Години по-късно тя се връща на мястото на действието във филма с намерението да осмисли случилото се през филмовата лента.
Сценарият, който заличава границата между документалното проучване на Едер и оформящата рамка на разказа ú, проследява какво се случва с шестима ученици от Браунсвил. Тъй като се намира на границата с Мексико, Браунсвил е едновременно място, в което се смесват различни култури и чистилище за емигрантите. Много от жителите на града в тийнейджърска възраст бъркат американското гражданство с безплатен билет за щастие, а тези, които вече са се сдобили с паспорт, нямат никаква представа как да се възползват максимално от ползите, които той може да им донесе. Интересен факт е, че повечето от младите хора във филма са испаноговорещи, но те правят голяма разлика между тези от тях, които са родени в САЩ, и наскоро дошлите имигранти. И двете страни успяват да принизяват останалите по своя тийнейджърски начин, но Едер улавя широка гама от образи от мексиканско-американската общност с любопитство и топлота.
Не всички младежи, с които Едер се е запознала в Браунсвил, докато е учила там, са оцелели след гимназията, но новото поколение сега също има амбиции и желание да помогне за правенето на филма. Екипът на продукцията се настанява в гимназията „Хана” и остава там в продължение на 5 дълги месеца, като наблюдава, разговаря и накрая проследява ежедневието на избраните тийнейджъри в някакво подобие на реалити формат. Докато не се снимат за филма, учениците си пишат домашните и се занимават с лудории.
Сред младите хора в В самата Америка преследването на щастието обикновено се ограничава до това да откраднат бира, да се надрусат или да се сбият за отмъщение с някого в училище. Оголените юмруци обикновено са единственото оръжие срещу социалната несправедливост. И без да цензурира каквото и да е, Едер показва всичко. Филмът ú е зареден с неизопачена автентичност и тъгата на обърканите младежи.
|
