Самотна, много дебела и със затъпяваща работа в отделение за нелечимо болни пациенти, Пирожка (Ева Габор) е извадена от унеса, в който живее, от познато от миналото име. В отделението приемат пациентка на име Адриен Пал и Пирожка се сеща за приятелката си от детинството, с която преди двайсет години внезапно е изгубила контакт. Пирожка си спомня, че двете са били неразделни, но докато разговаря с бивши съученици и учители, тя чува разкази, които противоречат на спомените ù. А ние започваме да подозираме, че младата жена е идеализирала приятелството, за да може благодарение на него да избяга от пустотата в собствения си живот.
Адриен Пал е странна детективска история, в която режисьорката Агнеш Кочиш следва героинята си по петите, докато тя трополи напред-назад със сабото си, а забележителната операторска работа визуализира вътрешното пътуване на героинята назад към миналото. Кочиш се заиграва с повтарящия се ритъм на живота на Пирожка – докато седи пред мониторите в болницата, докато сваля поредния труп в моргата или лениво предъвква парче кекс. На моменти във филма има язвителен хумор. Много от сцените представляват отделни малки майсторски класове по постановка и изпълнение. Ако искам да видя недостатъци в Адриен Пал, бих могъл да се захвана за дължината на филма, но той е толкова съвършена творба, а ненатрапчивото изпълнение на Габор е така въздействащо, че би било грубо въобще да критикувам.
|
