12-годишният Хасан се бори за прехраната и оцеляването си с двамата си по-малки братя в планинско селце. Семейството му обеднява, когато баща му влиза в затвора. Майка му започва да работи като пазач в близкия град. Филмът разказва за един ден от живота на Хасан, който се опитва да продава айран, макар да е зима, за да помогне на семейството си да излезе от затрудненото положение.
Много рано една зимна сутрин Хасан отива в чайната с пълен с айран съд. Собственикът на чайната Реджеп нетърпеливо чака новини от любимата си. Кадир Деде е дошъл тук, за да продаде зимните си круши. Млад пътник от пристигащата маршрутка е изпратен на място, на което не иска да отиде, за да не се разделя с годеницата си. По пътя към дома си, уморен, гладен и жаден, Хасан чува воя на приближаващи вълци и уплашено се втурва да бяга. Виковете на майка му, която го търси, се смесват с воя на животните, но Хасан се намира далеч, от другата страна на гората…
Филмът разказва не само за Хасан, който се бори с живота обграден от дълбоката майчина обич и за безизходицата, в която е изпаднало семейството – в малкото бедно селце хората около тях също имат своите тревоги и проблеми. Бяло като сняг показва как животите на всички ни са взаимнообвързани, как сме отговорни един за друг и как наглед незначително действие на един човек може да има дълбок отпечатък върху някого другиго.
Колкото и мрачни да са разказите на Сабахатин Али, това произведение на киноизкуството, създадено в трудни условия от Селим Гюнеш и екипа му, символизира вярата на хората в себе си. Сред безнадеждността се ражда надежда. С филма си Гюнеш споделя своя любим цитат от Джон Ленън: „Докато животът продължава, има надежда”.
|
