Какви бяха плановете ви за новия "Астерикс"?
ММ: Нашата идея бе да направим онова, което американците наричат "reboot", което означава да вземеш съществуваща поредица и да я възродиш. За този филм искахме да се съсредоточим върху двойката Астерикс и Обеликс, да предложим на тези герои пътуване, изпълнено с препятствия и конфликти, за да могат да се развият с течение на историята.
ОД: Лоран бе напълно ясен. Той каза, че няма нищо против да прекара три години от живота си с този проект, при условие, че може да направи творбата своя и да вложи нещо ново и лично.
Вие сте продуцирали всички филми на Лоран Тирар. Той ли бе очевидният избор?
ОД: Не бихме започнали проекта без него. А и нещата са по-малко рисковани, когато познаваш добре режисьора.
ММ: Нужна е много работа, много време, залогът е огромен. Затова е от критично значение да се разбираш с режисьора. Най-трудното в нашата професия е да имаш ясна визия какво искаш да направиш.
ОД: Нашата задача е да се погрижим тази визия да остане непроменена по време на снимките и монтажа. Но Лоран е целеустремен, и когато има идея, той я следва до край. Той е много надежден – и артистично, и финансово. Това е много важно за проект от такъв мащаб.
ММ: Освен това знаехме, че Лоран и Грегоар ще вложат различна визия в "Астерикс", но все пак ще останат верни на духа на оригиналните творби.
Какво представлява "Астерикс" за вас"?
ММ: За един продуцент, това е върхова точка в кариерата. Като оставим "Джеймс Бонд" настрани, "Астерикс" е най-голямата поредица в Европа. Тя представлява огромни бюджети, така че залогът е голям. Но ние открихме, че този герой създава много вълнения, страсти – дори лудост – у нашите финансови партньори, актьори и дистрибутори.
ОД: Когато говорим за "Астерикс", всичко придобива огромни размери. От самото начало искахме да сме разумни и да се придържаме към реабилитирането на поредицата. Проект от такъв мащаб е първи по рода си за нашата продукционна компания "Фиделите".
ММ: С бюджет от 61 милиона евро, този филм е най-големият ни проект. Още повече, че независими продуценти за първи път продуцират "Астерикс". С други думи, при надвишаване на бюджета (което не се случи), при непредвидени обстоятелства или търговски провал, залогът е невероятно видок.
3D ли бе очевидният избор от самото начало?
ММ: Не веднага. Започнахме да мислим за него, чак след успеха на "Аватар" и някои анимационни филми. Решихме, че ако има един филм във Франция, който може да се сравнява с популярните американски семейни развлекателни филми, то това е "Астерикс". Трябваше да се адаптираме към съвременните вкусове, за да предложим най-пълното развлечение за публиката. Освен това смятахме, че 3D е много удачно за адаптации на комикси.
ОД: Чуждестранните дистрибутори също ни притиснаха. След като бяха разпространили първите три филма, те искаха нещо различно.
ММ: Трябваше да преструктурираме бюджета, понеже 3D филм струва с 10-15 процента повече от 2D филм. Това оказва влияние върху продължителността на снимките, екипа, оборудването, постпродукцията и специалните ефекти.
ОД: И за да не се хвърляме в неизвестното в последната минута, направихме тестове. За един ден заснехме дубльорите в костюмите, за да преценим как изглежда. Това ни позволи да осъзнаем, че 3D камерата е толкова тежка, че през цялото време е нужен кран. Един такъв детайл изяжда времето и пречи на мултипликацията на снимките. Но тъй като тестовете бяха недвусмислени, решихме да го направим на 3D.
Имахте ли думата по време на кастинга?
ММ: Разбира се. За филм с такъв комерсиален потенциал, се нуждаеш от известни актьори. Получихме спонтанни оферти от много актьори, което е голяма рядкост. Но ние бяхме изправени пред две големи препятствия. Първото бе свързано с Астерикс и Обеликс. Жерар Депардийо бе очевидният избор за Обеликс, но той бе обвързан с ексклузивен договор. Бе голяма борба да се освободи...
ОД: Но не бе напразно. Не виждам кой би могъл да го замени. Актьорът, който да изиграе Обеликс добре като него, още не се е родил. А после трябваше да открием и Астерикс. Не се сетихме веднага за Едуар, но идеята е отлежавала в главата на Лоран известно време. Всъщност, той бе написал диалозите специално за него. Когато направихме пробни снимки с двамата, видяхме, че те се сработват чудесно.
ММ: Второто препятствие бе свързано с британските герои. Първо искахме да вземем британски актьори за Братовчеторакс, Мис Макинтош и Офелия. Но по време на кастинга осъзнахме, че акцентите не се получават. Отличителният вкус на диалога се бе изгубил, както и усещането за комедия. Лоран предложи английски акцент за някои от френските актьори.
ОД: Това не е лесно за приемане от публиката, но талантът на актьорите надделя. Когато Катрин Деньов говори с британски акцент и носи кралската корона на бритите, тя е напълно достоверна!
Къде проведохте снимките?
ММ: Всички сцени в открито море бяха заснети в Малта. Наехме специален екип за десет дни. Повечето от външните сцени бяха заснети в Ирландия за един месец. Но по-голямата част от филм – Лондиниум, стадионът за ръгби, къщата на кралицата, селцето на галите, както и всички вътрешни сцени – бяха заснети в Унгария. После, благодарение на специалните ефекти, успяхме да наложим едни върху други пейзажите или хоризонтите, заснети другаде.
ОД: Огледахме много места, където да се разположим. Изборът на локация е труден като кастингът на актьорите – нямаш право на грешки. Страната трябваше да бъде икономически стабилна, да има добра инфраструктура и ефикасна местна работна ръка.
Каква бе вашата роля по време на снимките?
ММ: Като продуценти, нямаме точна роля на снимачната площадка. Ние се грижим всичко да върви добре. В този случай, бяхме по-полезни в Париж, където гледахме кадрите, без да знаем къде са заснети. За нас бе важно да видим дали са добре.
ОД: Редуваме се на снимачната площадка, но гледаме дублите заедно, за да сме на едно мнение, преди да говорим с режисьора.
ММ: Като продуценти, които са близо до работата по филма, присъствахме на писането на сценария, и затова нямаше много изненади за нас. Лоран и Грегоар имаха идеален контрол върху сценария. Тяхната работа е винаги интелигентна и на високо ниво.
Едновременна ли бе работата по монтажа?
ОД: Да, от първия ден на снимките. Образува се триъгълник между продуцентите, режисьора и монтажиста.
ММ: Това ни позволява да видим дали заснетото върши работа, и да се уверим, че няма липсващи сцени. Работата върви по плана на режисьора, като това спестява време по-късно. Но това е деликатна работа, защото това е моментът, в който правиш лош филм или велик филм.
|
