През 2009 г. Нийл Бломкамп нахлу в киното с първия си игрален филм, Сектор 9, който му донесе огромен успех като боксофис и като оценка на критиците, възхваляващи новаторския му стил. Основните причини за това бяха, че филмът разглеждаше теми, които грабват вниманието на зрителя и начинът, по който безпроблемно смесва темата за извънземно нашествие и хапливи социални коментари. Това допадна едновременно на публиката и на членовете на Академията за филмови изкуства и науки, които номинираха Сектор 9 за Оскар® за най-добър филм и за най-добър адаптиран сценарий.
В новия си филм Елизиум, Бломкамп рисува два отделни и различни свята: на пренаселената, потънала в руини Земя и Елизиум – изградена от човешка ръка космическа станция за изключително богатите. Докато през 2013 г. шестима астронавти живеят и работят на Международната космическа станция, която е в орбита около Земята на разстояние около 250 мили, Бломкамп си представя, че за 150 години този скромно начало ще се разрасне и ще се превърне в достъпен единствено за богатите дом с най-доброто от всичко. „Идеята е нелепа в известен смисъл. - казва Бломкамп. – Да се пренасят в космоса камък, хоросан, бетон, и басейни - всичко, от което има нужда, за да се изградят тези имения на космическата станция. Това е сатира, която засилва основната идея на филма – че хората на Елизиум имат невъобразимо богатство и използват тези средства, за да се изградят отделна, синтетична, почти херметическа среда единствено за себе си. По този начин Елизиум е обратното на историята за инвазията на извънземни – в случая става дума за хора, които се опитват да защитят начина си на живот, като вместо да се борят за Земята, те бягат в космоса".
Бломкамп черпи идеята за един перфектен свят, далеч от жалката, провалена Земя от действителен случай. „През 70-те години хората действително са обсъждали идеята за напускане на Земята и построяване на космически станции, на които евентуално да живеят някой ден. Харесва ми да комбинират тази добре известна концепция с богатство, диаманти и имения в стил Бел Еър - представата как се поставят тези огромни, смешни имения на космическа станция с формата на поничка ми е забавна. И се превърна в нещо, за което искам да направя филм".
Саймън Кинберг, който е продуцент на филма, заедно с Бломкамп и Бил Блок, казва, че непрестанният екшън на Елизиум и политическия подтекст на филма си пасват толкова добре, защото и двете са дело на сценариста и режисьор Бломкамп. „На първо място, Елизиум е екшън филм, но Нийл много се интересува от света и политиката, - казва той. - Има теми във филма, които не бихте очаквали да бъдат повдигнати от летен екшън, но да се надяваме, че любителите на киното могат да гледат филма и да се насладят на действието, и в същото време да им остане нещо в съзнанието."
„Нийл има опит като кинотворец и е привлечен от възможността да предложи пукотевичен екшън трилър, който разглежда и сериозни теми.“ - добавя продуцентът Блок, главен изпълнителен директор на QED International.
„Искам да взривявам разни неща почти толкова, колкото искам да правя филми със сериозна тематика, - казва Бломкамп. - Но съм по-скоро визуалист и не искам да правя филми, които са твърде сериозни. Обичам екшъна и визуалните образи, и това е по-важно за мен. Но се интересувам от политика, така че щом е създаден заобикалящия свят и са избистрени образите и историята, започвам да работя върху политическите идеи и интриги. Темите, които ме интересуват са големи, социологически понятия, допада ми идеята чрез филма тези понятия да се предадат без да бъдат тромави или поучителни. Надявам се, че въвеждането на тези теми в Елизиум да позволи на публиката да погледне към тях от различна гледна точка. Най-важното нещо за мен е филмът да е забавен, но ми харесва вътре да се заложи ценна история, а не само кутия пуканки."
„Харесва ми да мисля за филма като за изпълнено с надежда послание, - казва Мат Деймън, който е в главната роля. - Дори и в бъдеще, където всеки е сам за себе си, е възможно проявата на човечност."
Също като в Сектор 9, и тук се разглеждат идеите за социална справедливост, класовото разделение и междурасовите отношения. Елизиум повдига важни въпроси като къде сме сега и на къде отиваме. „Целият филм е една алегория, - казва Бломкамп. - Много съм мислил по темата за разпределението на богатствата и как това засяга имиграцията, и смятам, че колкото повече вървим в тази насока, толкова повече светът се приближава към Елизиум. В този смисъл, според мен въпросите, които са в основата на филма са доста точни и актуални."
В действителност Бломкамп казва, че сърцето на конфликта е по-реално, отколкото може да се допусне на пръв поглед. „Когато хората видят богатството на Елизиум сравнено с бедността на Земята, предполагам, че някой ще си помисли, че това е твърде крайно и нереално – а не е така. Двете неща съществуват на света точно в този момент, - казва той. - В Мексико Сити, в Йоханесбург, в Рио де Жанейро, има затворени комплекси с голямо богатство сред море от бедност. Мисля, че натам вървят и градовете в САЩ, затова и действието на филма се развива в Лос Анджелис. Но това несъответствие не може да продължава. И аз не знам какво ще се получи - дали сами ще успеем да се изтеглим нагоре или Елизиум е един от възможните варианти."
|
