Създавайки образа на Мат Кинг – разтърсен съпруг, неопитен баща и неохотен земевладелец – Хемингс се осмелява да помечтае кой би бил идеалният актьор, който да го пресъздаде на големия екран. Още тогава тя се сеща за носителя на Оскар Джордж Клуни, който е добре познат с често мрачно-смешните си превъплащения, които обаче в същото време са много земни и докосват струните на изконно човешкото у всеки един зрител.
Копродуцентът Джо Пара отбелязва, че комбинирането на Пейн и Клуни за пръв път е предпоставка за доста интригуващ резултат. „И двамата са изключително талантливи, а след края на снимките мисля, че завинаги ще останат приятели. Отношенията им потръгнаха още от първия ден. Александър е абсолютен професионалист, много сериозен и учтив, а на моменти дори и забавен. Но когато работи е напълно съсредоточен и сериозен. Джордж, от друга страна, е голям шегобиец. Обича смеха и лудориите, така че смесицата от характерите на двамата допринесе за уникална атмосфера на снимачната площадка. И двамата бяха напълно открити по отношение на творческия процес и оставяха нещата да се развиват по възможно най-естествения начин.“
След като Клуни е избран за централната роля на ред идва предизвикателството да се изгради семейство Кинг около него. Пейн започва серия от изтощителни кастинги, за да открие ключовата семейна химия, която е съставена от равни части любов, гняв и неразбирателство. На помощ се притича кастинг режисьора Джон Джаксън, който работи с Пейн още от времето на дебюта му с „Гражданката Рут“. За Пейн кастингите са изключително важна част от креативния процес.
„Прослушахме сума ти народ дори за ролите само с по една реплика. Определено обичам прослушванията и това да накараш актьорите да прочетат част от своите реплики,“ обяснява Пейн.
Най-важната задача, разбира се, е намирането на две млади актриси, които могат да бъдат равностойни на Клуни в ролите на двете свободолюбиви и опърничави дъщери Александра и Скоти, които меко казано не обичат баща си, защото той никога не е приел насериозно ролята си на родител. Александра е буйна натура, която се притеснява, че е наследила характера на майката, на която е изключително ядосана. За нейната роля Пейн се спира на Шайлийн Уудли, която е популярна най-вече от телевизионната поредица „Тайният живот на един американски тийнейджър“.
Уудли, която дебютира в игралното кино, прави впечатление на Пейн с готовността си да поеме емоционалния товар на историята с образа на млада жена, чиято цел е да сплоти семейството си наново. „Подобно на останалата част от екипа на филма тя просто се представи най-добре на прослушванията. Толкова е просто,“ обяснява избора си Пейн.
Уудли е искрено развълнувана, защото към момента на прослушванията тя вече е влюбена в историята. „Това е сърцераздирателно пътуване към индивидуалното израстване на всеки един от героите,“ коментира актрисата. „Харесва ми как всички поотделно научават какво е да обичаш, какво е да си отговорна личност, каква е твоята същност и какво е да бъдеш част от едно семейство.“
В образа на Александра конкретно Уудли харесва възможността да я трансформира от див бунтар с емоционален товар в млада жена, която е готова да се бори за близките си. „В началото тя се чувства жертва на действията на своите родители,“ обяснява Уудли. „Но в течение на филма тя започва да осъзнава, че сама е отговорна за собственото си щастие и не зависи в такава степен от майка си и баща си. Забавно е да наблюдаваш нейното мигновено израстване. Тя винаги е обичала да манипулира хората, но сега го прави, за да помогне на баща си да се пребори със собствените си демони.“
„Мисля, че тя обича баща си, но винаги го е възприемала като детето в тяхната връзка и, че тя е тази, която трябва да приеме родителския подход спрямо Мат,“ обяснява Уудли. „Едва по-късно тя осъзнава, че трябва да му върне позицията на баща и уважението, което това предполага.“
Друго голямо предизвикателство за Уудли е откриването на всички нюанси от купчината смесени чувства свързани с майка й, които на моменти изразяват недоверие, гняв, тревога и паника. Уудли трябва да се порови дълбоко в актьорския си арсенал, за да може да пресъздаде тази буря от емоции, която стартира с важната сцена край басейна на фамилната къща – момент, в който баща й съобщава новината, че майка й няма да се възстанови.
„Тя е във водата и няма представа как да реагира на новината,“ обяснява Уудли. „Чувства се като в капан и се потапя под водата, където може да крещи колкото й душа иска без да се усети уязвима. Бе невероятно емоционално преживяване да се потопиш на дъното, да крещиш и да плачеш истерично. За мен лично бе едновременно сърцераздирателно, но и окуражаващо.“
По-късно, когато Александра вижда някога лудешки енергичната си майка да лежи неподвижна на болничното легло, нейните първични емоции излизат на повърхността. „В тази сцена част от Александра мрази майка й, но една друга част иска да бъде прегърната от майчините ръце и да плаче дълги часове. Много емоционален момент,“ споделя Уудли. „Мисля, че малкото момиченце, което се крие в Александра, просто копнее за майката, която винаги е искала да има, но младата жена, която формира характера си в нейното тяло, започва да се примирява с факта, че това никога няма да се случи.“
Уудли е благодарна на Пейн, че й гласува доверие и я подкрепя да маневрира през неравния терен на абсурдните ситуации и интензивните емоции. „Александър е един от любимите хора, които съм срещнала до момента в моя живот. Той има голямо сърце и аз научих много от него не само в качеството му на режисьор, но и чисто като човек. Когато се развълнува истински той не го крие. Той буквално подскача нагоре-надолу и прегръща всеки на пътя му. Няма как да не се чувстваш добре по отношение на живота, когато той е наоколо. Александър притежава огромна енергия и го показва на околните. Като режисьор той ми помогна да открия неща за себе си, за които не съм и подозирала, че крия.“
По думите на Уудли Пейн винаги настоява най-вече за едно нещо – да бъдеш естествен. „Случваше се директно да ми каже, че едва ли бих постъпила така в истинския живот. Това е подходът му да изведе най-доброто у актьора наяве.“
Търсената естественост се оказва по-лесно постижима от очакваното, когато Уудли застава редом до Джордж Клуни, който моментално изтрива фактора на притеснение помежду им. „Той се оказа изключително земен,“ обяснява актрисата. „Той постоянно се шегува и прави нещо глупаво, което разведрява обстановката. Чувствам се привилигирована не само да съм работила с него, но и да го опозная като човек.“
Въпреки че Мат Кинг се опитва да възстанови отношения с децата си, за него най-малката дъщеря Скоти е пълна мистерия клоняща към извънземна форма на живот, с която общуването е доста несигурна задача. За да бъде намерена млада актриса, която да балансира хумора и емоциите заложени в образа на преждременно съзряла ексцентричка, Пейн се среща с над 300 момичета от цялата страна. Дни преди началото на снимки точната актриса още не е намерена.
И тогава на сцената се появява Амара Милър – обещаваща 9-годишна дебютантка от Пасифик Гроув, Калифорния. Пейн получава и-мейл с видеозапис на нейното прослушване и по собствените му думи само след минута е наясно, че е намерил точния човек за ролята. „Нямаше нужда да я гледам на живо. Знаех, че тя ми трябва и никоя друга. Знаех, че ще се появи навреме на снимачната площадка. И това наистина се случи, но по един крайно непредсказуем начин.“
„Амара пристъпи на снимачната площадка като истински професионалист,“ допълва продуцентът Джим Бърк. „Тя е роден талант. Никога преди не е участвала във филм, но е удивителна.“
Въпреки липсата на предишен актьорски опит, Милър изглежда има инстинктивно усещане за чудатостта на Скоти и нейното уникално дезинформирано участие в семейното приключение. „Скоти е тази, която не знае какво се случва в семейството,“ обяснява Милър. „Тя не знае, че майка й умира или, че е имала връзка с друг мъж. Тя си мисли, че пътуването им до Кауай в търсене на мистериозния любовник е просто заслужена ваканция. Тя просто е себе си през цялото време и прави каквото си иска, без да осъзнава сериозността на положението.“
Оставена без надзор и насока от семейството си, Скоти е придобила почти примитивно усещане за независимост. „Тя е беладжийка,“ през смях отбелязва Милър. „Тя е от малките момиченца, на които не им пука дали ще направят някоя пакост. При всички случаи тя ще се забавлява вършейки лудории. Тя е доста нахакана. Нищо не може да я спре да постигне това, което иска.“
Скоти може би има нужда само от време и внимание, но тя ще направи всичко, за да ги получи, което е причина за някои от най-интригуващите сцени на Милър. „Имах шанса да преметна Джордж Клуни, а той направи такава смешна физиономия,“ спомня си през смях младата дебютантка.
Пейн за пръв път режисира дете в главна роля, но работата му с нея не се отличава от тази с останалите актьори. „Чудесно е, че не се наложи да я третирам като малко дете. Веднага си личи, че тя се осланя на инстинктите си. Трябваше само да й кажа какво искам да се промени в конкретната сцена. Правилният подход към хората като цяло, и актьорите в частност, е винаги да им казваш истината. Така постъпих и с Амара по време на целия снимачен процес,“ обобщава режисьорът на „Потомците“.
|
