Режисьорът Джейсън Райтмън споделя: „Работя със [сценаристката] Елизабет Мериуедър от около три години и всяко развитие на сценария наистина докосваше нещо в мен. Казвах си, „Ето двама герои, двама души, които са изправени пред една съвсем модерна дилема.” Интересни хора, много забавни хора, които говорят откровено за любовта и секса. Просто се влюбих в замисъла.”
Елизабет Мериуедър обяснява: „Наистина ми допадна идеята за любовна история, която започва с целувка, вместо да свършва с нея. Точно това се случва понякога в истинския живот и като човек, който обича романтични комедии, исках да напиша сценарий, който да е в крак с времето.”
„Мисля, че основната идея тук е, че за съвременните млади хора е много по-лесно веднага да започнат сексуални отношения с партньора си, а не да имат романтична връзка, да са емоционално обвързани с някого”, допълва продуцента Айвън Райтмън. „Това ме заинтригува. Преди малко повече от двайсет години „Когато Хари срещна Сали” зададе въпроса дали мъж и жена могат да бъдат приятели, без да се намеси сексуалното привличане. Честно казано, според мен въпросът днес е „Възможно ли е мъж и жена да имат чисто сексуална връзка, без да се намесят емоциите?”
Пробиващ драматург в Ню Йорк, Мериуедър изглежда идеалният говорител на своето интелигентно, схватливо и завладяно от технологиите поколение. Продуцентът от „Монтесито Пикчърс” Джефри Клифърд отива на първата среща с Мериуедър. Клифърд разказва: „След първата ни среща, когато получи одобрението на Айвън, Елизабет си тръгна и се върна със сценарий. Беше вложила в писането цялото си сърце и опит и когато видяхме сценария, беше от онези редки случаи, в които веднага разбираш, че от него ще излезе филм. Лиз има неповторим стил и сценарият е изключително жив и изпълнен с подривно, напълно ново чувство за хумор.”
Целта на Мериуедър е да напише сценарий, който проследява криволиците на модерните връзки: „Връзките на много хора започват със свалка и веднага след това се озовават на етап, в който никой не знае какво следва. После свалката се повтаря още няколко пъти и започвате разговор, за да определите дали е нещо истинско – така стават нещата. А сме свикнали с романтични комедии, в които хората се влюбват, целуват се и изведнъж от тях се очаква да са заедно и да знаят точно какво да правят.”
Вместо това, този филм дава възможност да се изследва една идея, която (поне на хартия) изглежда като съвсем логична и дори идеална уговорка. Сценаристката дори признава: „Този филм е като осъществяване на една моя мечта – идеята, че може да седнете и да решите, че ще имате единствено физическа връзка и ако се появят усложнения, може да напуснете кораба.”
Главната героиня Ема не иска нищо да се изпречва на пътя й, най-малкото пък романтична връзка. Тя не си пада по връзките и бяга от тях като от чума. Като болничен лекар тя е постоянно на работа, често по осемдесет часа седмично с последователни дежурства. Тя цени откровеността и изпълнителността, а обича и секса. Така че „секс по поръчка” е идеалното решение за нея. Според сценаристката: „Ема не си пада по момичешките глупости и иска да подходи към живота логически. Тя просто иска да се забавлява и да не оказва никакъв натиск върху връзката си, защото иначе хората се превръщат в „странни версии на себе си”.
Главният герой Адам е от онези мъже, на които винаги им е вървяло с жените и гледат безгрижно на живота. Син на бивша телевизионна звезда, попреминала разцвета си, Адам с лекота общува с жените и свалките не са му чужди. След раздялата с последната си приятелка Ванеса той се разстройва, когато я вижда отново, но вече с нов приятел. Мериуедър продължава: „Когато Адам научава, че баща му излиза с бившата му приятелка, той осъзнава, че може би е бил твърде мил и открит. Започва да смята емоционалната отвореност за опасна. На този етап просто му се иска да затръшне вратата и да се позабавлява.”
И те точно това правят – забавляват се. Много.
След неочаквана свалка една сутрин, която изненадва и Адам, и Ема, двамата решават да изпробват една връзка „просто за секс”. Уговарят се да се виждат единствено за секс и да останат приятели, без да навлизат в останалите усложнения, които обикновено съпътстват връзките.
Попитан дали е правил проучвания във връзка с този филм, Айвън Рейтман се засмива и отговаря: „Е, имах късмет, че Лиз Мериуедър, която все още няма трийсет, е право в центъра на технолохичната и поколенческата вихрушка. Като едновременно участник и наблюдател, тя има точно око и ухо за тънкостите на съвременните връзки.”
Но той признава, че понякога си е взимал „проучването” за вкъщи: „Вижте, имам три деца на по двайсет, които преживяват или са преживели това. Ще ми се да се смятам за наблюдател и пазител едновременно. Мисля, че всичко това допринесе за усещането за познатост и реалност, което присъства във филма.”
В търсене на двама приятели за секс
В търсенето на подходяща актриса за ролята на сдържаната интелектуалка Ема продуцентите изваждат късмет, когато номинираната за „Оскар” Натали Портман се включва в екипа. Много важна за Портман е интелигентността на сценария; тя се възхищава и на идеята за романтична комедия, която не е твърде опростена. „Имам чувството, че повечето романтични комедии са за разни момичета, които работят в списания или в модната индустрия и се преобразяват, но този филм е за хора, които всички познаваме”, казва Портман.
Освен нетрадиционните сюжетни предпоставки, на Портман допада и начинът, по който Мериуедър развива героите и представя жените. „Лиз има невероятен усет за героите. Всеки от тях има свой собствен глас – тя позволява на жените да са забавни, интересни и пълни с идеи, точно като мъжете.”
След първата си среща с Мериуедър по друг проект, когато разбира за основната идея на „Просто секс” и проявява интерес, Портман поддържа връзка с екипа по време на развитието на сценария. Това помага на Мериуедър да оформи героинята така, че да подхожда на Натали. Сценаристката е във възторг от идеята да създаде комедийна героиня, в каквото Портман не се е въплъщавала досега. „Не сме виждали Натали да се забавлява толкова, колкото според мен се забавлява в тази роля. През удивителната й кариера сме я гледали как управлява империи, стреля с лазерни оръжия и тича из подземните тунели в ролята на бунтовничка, и много други роли, така че ми достави удоволствие да я карам да върши глупости. Забавно е да я видим в друга светлина – склонна към лудории.”
Ема е необичаен персонаж според традиционното разбиране за романтична комедия, в която главната героиня често има едничката цел да на мери Подходящия и да се омъжи. Противно на тази представа, най-голямото предизвикателство и стремеж на Ема е да не се влюби. „Ема е лекар, който не търси обвързване. Намразила е връзките, защото в миналото е преживяла тежки загуби”, обяснява Портман.
Да гледа как Портман съживява героинята е сбъдната мечта за сценаристката. „Стане ли въпрос за Натали, оставам без думи. Тя внася нов женски образ в жанра на романтичните комедии – образът на силна, но симпатична жена... Иска ни се тя да открие любовта, но не е нужно да изгуби себе си, за да го постигне.”
За Портман участието в пълнометражна комедия е ново предизвикателство, но тя се чувства в добри ръце. „Чудесно е да си обграден от толкова професионалисти в този жанр, защото не се чувствах съвсем в свои води”, обяснява тя. „Ролята в комедия е съвсем ново преживяване за мен. Без да имаш публика, понякога е трудно да кажеш дали нещо се получава добре. Дори околните да смятат нещо за забавно, не могат да се разсмеят по средата на снимките.”
Райтмън знае, че за ролята на Адам се нуждае от актьор, който да е чаровен и да се харесва на жените, но и да е способен да покаже несигурност в романтичните си търсения. Райтмън открива своя Адам в Аштън Къчър, който притежава идеалната комбинация от външен вид и чар на победител (както и лекото чувство на уязвимост на победения), които са нужни за ролята.
Подобно на реакцията на Натали Портман към сценария, Къчър заявява: „Лиз ни даде сценарий, който е едновременно автентичен и абсурдно забавен. Повечето пъти, когато четеш комедиен сценарий, в един момент комедията е насилена, но в тази на Лиз шегите никога не са самоцелни. Това всъщност е комедия на характерите, а не типичния за жанра грубоват, физически хумор.”
Според Мериуедър Къчър е идеалният избор за ролята на Адам. „Аштън внася в ролята усещане за откритост, за личност, изпълнена с любов и жизненост, което чудесно контрастира с емоционалното пътуване на Ема, за да я накара в един момент да пожелае да се разкрие. И е правдоподобно защото, ако има някой способен да разтвори сърцето ви, това е Аштън Къчър.”
„Аштън е много забавен, безгрижен и закачлив и е прекрасно да го гледаш как импровизира и се вписва в сцената”, разказва Портман.
Къчър връща жеста на екранната си партньорка: „Натали винаги е подготвена, а и прави интересни неща с героинята си. И най-важното, тя е много мил и отзивчив човек. Чудесно е да си партнираш с нея.”
След първият сексуален контакт между Адам и Ема и преди да направят уговорката „просто за секс”, Адам не е сигурен как да подходи към старата си приятелка и решава да й занесе подарък в болницата.
„В началото на връзката хората често имат нужда да я определят и понякога искат да я вкарат в калъп”, обяснява Къчър. „Адам и Ема изведнъж преминават от приятели към сексуални партньори – в такъв момент някои хора усещат нужда да направят някакъв подарък – затова героят ми й носи балон.”
Балон, на който пише не друго, а „Честито!”. „Много говорихме за това и решихме, че ще е забавно някой да се появи в службата ти с балон с надпис „Честито!”, след като сте правили секс”, спомня си Мериуедър. „Мисля, че това беше неговият начин да каже на Ема, която не отговаряше на обажданията му, че не може просто да избяга от него. А ако се опита, ще се появи в работата й с балон и ще я изложи пред всички.”
След инцидента с балона Адам и Ема установяват поредица от правила за новата си уговорка и започват отношенията си като „приятели за секс”. Обаче нещата се усложняват, когато в отношенията им започва да се прокрадва интимност. При един такъв случай Адам се отбива в апартамента на Ема да й предложи подкрепа по време на „месечното й неразположение” и й носи кексчета и компактдиск с компилация от песни, любящо наречена „Колекция за цикъл”. След като в края на вечерта двамата заспиват прегърнати, Ема се събужда съкрушена, че е нарушила едно от правилата на уговорката им. „Беше ми забавно да напиша тази сцена, защото тя преобръща представата ни за сутринта, която идва след свалката за една нощ – в случая се събуждаш и се отвращаваш от това, че си се гушкал с някого”, разказва Меридуедър. „Онова, което прелива чашата за Ема, е интимността – просто да спиш до някого, без преди това да сте правили секс.”
Подобни типични за романтичните комедии моменти, отразени обаче в кривото огледало на Райтмън и Мериуедър, дават на актьорите множество възможности да предизвикат смях. Райтмън заявява: „Много се гордея с екипа на филма. Наистина мисля, че двамата актьори в главните роли, Аштън и Натали, са едва ли не символи на своето поколение – хората, навършили или скоро навършващи трийсет. Със сигурност сме гледали Натали Портман в много сериозни филми, а не сме имали възможността да я видим как се развихря в комедия, но по човешки, правдоподобно. Точно това се надявах да постигна с нея и смятам, че тя го поднася в изобилие. Аштън Къчър пък е по-известен с по-грубоватите си комедии и с работата си в телевизионни продукции и се стремях да го поставя в ситуация, където ще може наистина да покаже какъв сериозен човек и отличен актьор е в действителност. Той също безпогрешно улучва всички правилни струни.”
Намирането на поддържащия актьорски състав
Един от хората с най-голямо влияние върху живота на Адам, оформил най-вече представите му за самооценка и за взаимоотношенията с жените, е баща му Алвин. Застаряваща звезда от телевизионна комедия, Алвин е магнетична личност и се стреми да бъде по-скоро съюзник и приятел, отколкото родител и опора на сина си. „Алвин е баща, който не знае как да бъде родител и вместо това се опитва да е най-добър приятел на сина си”, отбелязва Къчър. „Фактът, че е син на Алвин изцяло определя мястото на Адам в света и сега той се бори да излезе от сянката на баща си и да бъде самостоятелна личност.”
За да вдъхнат живот на нахакания Алвин, продуцентите трябва да намерят актьор, който да съумее да пресъздаде напомпаното му самочувствие, като същевременно не пропусне и симпатичната му страна – да намери точния баланс, който ще го превърне в един момент в дразнещ, а в следващия – в трогателен. Носителят на награди „Тони” и „Оскар” Кевин Клайн, чиято смесица от външен блясък и интелигентност спомага за изграждането на запомнящи се образи в безброй филми и театрални продукции, прибавя своите умения към тези на екипа. Тъй като и по-рано си е сътрудничил с него, Райтмън знае, че Клайн ще се превъплъти в ролята така, както никой друг не би могъл.
Режисьорът отбелязва: „Мъчех се да се сетя кой би могъл да изиграе бащата на Аштън Къчър – герой, който е актьор по професия и не особено добър баща. Трябваше ми някой, който да има комедийните заложби и зрелостта да изпълни подобна роля. Работил съм с Кевин във филм на име „Дейв”, един от най-големите ми поводи за гордост като филмов деец, и той е просто необикновен актьор. Кевин прегледа ролята и осъзна какви възможности за комедия предоставя тя. Доста отдавна не бяхме работили заедно, а още през първия снимачен ден толкова се забавлявахме, че той дойде и ми каза: „Следващия път не бива да чакаме петнайсет години, преди пак да работим заедно.”
Клайн признава, че се е зарадвал на възможността отново да работи с Райтмън, тъй като е уверен в усета му към автентичното: „Айвън ми прати сценария и после водихме на практика същия разговор, който бяхме водили двайсет години по-рано за настроението, което иска да създаде в „Дейв”, спомня си Клайн. „Харесва ми, че Айвън винаги търси реализъм в изграждането на комедията независимо колко нелепа може да е идеята или ситуацията, вместо да се задоволява с традиционните скечове и комедийни трикове. Той се ужасява от комедии, които изглеждат твърде „изиграни” или си просят смях за сметка на справедливото представяне на героите.”
Клайн намира Алвин за интересен герой, който предлага широки възможности за хумористично изпълнение. „Алвин е участвал в невероятно успешна телевизионна поредица, на която в момента текат повторения и живее със заблудите си за величие и известност, и доста съмнителните си принципи”, обяснява Клайн. „Трябва да призная, че героят, откровено казано, е нарцис от класа.”
Макар и да не е добър баща, Алвин наистина обича сина си, но не винаги съумява да надмогне себе си и да вземе правилното решение. „Алвин е баща, който определено не знае как да бъде родител, но иска да е най-добрият приятел на сина си”, обяснява Къчър. „Той е „бащата-приятел” и това създава чудесно взаимодействие между героите.”
За Къчър работата с Клайн предоставя точно основата, която му е нужна, за да развие собствения си герой и той оценява възможността да работи с такъв майстор. „В Кевин има нещо невероятно, той е такъв професионалист. Уменията му наистина са усъвършенствани и за мен беше чест да работя с човек, който е така навътре в работата си.”
Избрал главните герои, Райтмън се заема да събере екип от поддържащи актьори, който включва някои от най-добрите и най-блестящите в света на „комедията на характери”.
Райтмън пояснява: „Стремях се да събера екип, който да допълва тези двама чудесни актьори и да е съставен от изпълнители, които също са любимци на публиката. Мисля, че по време на ранната ми работа по комедии открих чудесни комедианти, които се оказаха толкова добри в ролите си, че в последствие те станаха знакови за цялата им кариера.”
|
