В реалистичния контекст на филма Коп снима „Спешна пратка“ на локация Ню Йорк. „Знаехме че не искаме гледайки филма зрителите да си мислят “Това е поредния изкуствено генериран фон, сниман в студио“, казва Коп. „Трябваше да е истински, жив нюйоркски трафик. Трябваше да сме там, във всеки един възможен момент, на истинската улица, която Джон Кампс и аз описахме в сценария. Исках когато нюйоркчани гледат филма и видят Уайли да завива зад ъгъла да си мислят „Е, да това има смисъл“. За нас беше изключително вълнуващо да покажем целия град като на витрина, от центъра до китайските гета, на колело. Исках да направя филм, в който всяко място е действително.“
Въпреки че са били наясно с трудностите за снимки в Ню Йорк, те вярват че в крайна сметка това ще си струва. „Ню Йорк е като да работиш с най-трудния актьор, който някога си срещал“, казва Коп. „Малко навъсен, наистина труден, на променливи настроения, но после като видиш резултата, благодариш на Бога че се е снимал в твоя филм.“
„На хартия това изглежда проста работа – байк надпревара в Манхатън – но в момента в който се опиташ да си представиш как трябва да го направиш – да преграждаш улици и да получаваш съдействие от най-различни институции на местно ниво – осъзнаваш с какво си се захванал“, казва Поуп.
„Взехме огромна карта на Манхатън и начертахме маршрута на всеки от героите“, казва Мениджър Локации Кип Миърс. „Нашата цел беше, доколкото е възможно, да снимаме точно на тези улици, които са упоменати в сценария“.
Продукцията работи в тясно сътрудничество с кабинета на кмета, с Районното полицейско управление в Ню Йорк, с Министерство на Транспорта, дори с ръководството на Метрото, тъй като се налага определени линии да бъдат пренасочени, за да се снимат сцените. Това довежда до известна динамика в снимането на сцените и почти никаква възможност за импровизация в диалозите – но поне действието беше по-общо описано по сценарий и обикновено се решаваше окончателно в последния момент. „В повечето сцени, ако някой пропуснеше реплика, не можеше просто да кажем „няма проблем, ще направим втори дубъл“. В „Спешна пратка“ повтарянето на сцената отнема 20 минути. Нямахме право на грешка, така че актьорите трябваше да са бетон с репликите – не можеш да мислиш за тях защото ще нацелиш някоя шахта. Но какво се случва всъщност научавахме в хода на снимките. Коп разбира се имаше сторибордове за обща информация как се развива действието, но има „твърде много детайли, които трябва да се контролират.“ Както отбелязва той. „Трябваше да сме гъвкави и отворени за импровизация“.
Ако актьорите наистина трябва да карат по улиците на Ню Йорк, се налага да тренират за това, за да се справят както трябва. Работейки с двама ментори, Нейт Роял в Лос Анжелис и Дейв Джордан в Ню Йорк те се подготвят за всички препятствия на пътя - в буквалния и в преносния смисъл. „Опитахме да отработим това да се чувстват комфортно с високата скорост. Не само заради трафика, но по улиците има и шахти и дупки - най различни препятствия. Така че трябваше да свикнат с резки завои и маневриране.“Поуп помага с координацията на колоните автомобили и точно планираното им движение във всяко платно по време на снимките. „Трябваше да направим хореография за трасето на актьорите, за да ги прекараме невредими през тези колони,“ спомня си той. „Тук минаваш направо, подминаваш 4-5 коли, там има огромна дупка, така че оставяме свободни места отляво и отдясно, за да решат откъде искат да минат. „И всички шофьори трябва да знаят, че трябва да поддържат постоянна скорост и дистанция, така че Джо и останалите актьори да могат да преминат“.
Надпреварата между Уайли и Мани през Сентрал Парк изисква високо ниво на сърудничество между продукцията и Дирекция Зелени площи. „Все едно снимаш в музей“ казва Маерс, защото Общината държи да не нараниш дори един стрък трева.
|
