|
Червената планета изисква уникален език
Марсианците на Марс трябва да имат свой собствен уникален език. Създателите на филма се обръщат към актьора импровизатор Стивън Кеърин да го измисли и да обучи актьорите на него. Кеърин идва за прослушване за ролята на Уингнът /която в крайна сметка получава актьорът Кевин Кахун/, но не си тръгва с празни ръце.
Кеърин си припомня: "Когато се явих на прослушване за Уингнът, създателите на филма видяха в биографията ми, че съм помогнал за създаването на симлиански - измисленият език, който се използва в много популярната серия игри "Симс". И макар да не получих ролята на Уингнът, възложиха ми друга задача - имам идеалната подготовка за такъв тип филм."
Кеърин започва да работи в тясно сътрудничество със Саймън Уелс по създаването на два типа уникално звучене - едно за цивилизованите марсианци и друго за Племето на косматите мъже. Макар думите да са едни и същи, звученето им ще е много различно при двете групи.
"Цивилизованите марсианци трябваше да са сковани, милитаристични, сдържани и с потиснати чувства - казва Уелс. - Хората от Племето на косматите са по експресивни и изцяло отдадени на емоциите."
Със списък от команди и серия емоционални състояния предвид, режисьорът Уелс събира някои от актьорите, играещи марсианци и Киърин в студио, за да започнат работа над езика. Актьорите импровизират звуци и тренират един с друг. "Няколко седмици, преди да започнем основната работа - обяснява Уелс събрахме Елизабет /Харноа/, Минди /Стърлинг/, Кевин /Кахун/ и Киърин във звукозаписно студио. Когато те започнаха да си подхвърлят различни звуци, се оформиха няколко думи."
"Всеки от нас трябваше да изрази своя версия на езика на извънземните - казва Кевин Кахун, който играе Уингнът. - Когато някой напипаше златна жила, тъй да се каже, всички се присъединявахме и създавахме малка сцена. Увличахме се и си подхвърляхме топката напред-назад. Беше много приятно."
Киърин казва, че са подходили към езика като към всеки чужд език, като са правили много повторения, докато той се превръща почти във втора природа. "Всички имаха CD-та и ги слушаха в колите си, докато шофираха - казва Киърин. - Също така всички имаха речници. По време на снимките често бях около актьорите и им помагах с произношението."
ТЕХНОЛОГИЯТА "ПЪРФОРМАНС КАПЧЪР"
Дисни работи в екип с Имидж Мувърс Диджитъл за технически изпипан филм
С филми като "Полярен експрес", "Къща-чудовище" и "Коледна песен на Дисни" зад гърба си, продуцентите Робърт Земекис, Джак Рапки и Стив Старки са пионери в създаването на филми с "пърформънс капчър". Този път използват последните постижения и в "пърформънс капчър", и в 3D, като създават невероятна визия за публиката.
Според Земекис технологията е изминала дълъг път. "Напредъкът е хилядократен. Екипът, създал "Майло на Марс" е най-добрата дигитална институция "пърформънс капчър" на света. Филмът - неговата образност и историята, която технологията ни дава възможност да разкажем - надхвърля всичко, което сте виждали досега."
Художествената форма буквално улавя емоционалните изпълнения на актьорите, дигитализира ги и ги вкарва в детайлно изработена извънземна среда, плод на колективната фантазия на творческия екип.
"Актьорите ни носят датчици - казва Земекис. - Те изиграват целия филм, като използват телата, гласовете си, лицата си, сякаш са на сцена - същински "Театър в черна кутия". Улавяхме изпълненията в 3D, като взимахме емоционалната същност и вкарвахме декорите, появата на герои и същества около тези изпълнения."
Рапки добавя: "Това е художествена форма, която предоставя на режисьора безпрецедентен контрол за създаване на толкова съвършено кино, колкото му позволяват възможностите."
КАМЕРА!
За разлика от игралните филми, при снимките на които актьорите пътуват от място на място и от една снимачна площадка към друга, всички снимки на филма с "пърформънс капчър" стават на една сцена или "Обем". Актьорите носят черни костюми със специални маркировки, които позволяват на създателите на филма да уловят движенията им.
Гари Робъртс, отговорник по технологията, казва, че са използвани три системи за улавяне на всяко изпълнение на всеки актьор в тези ограничени очертания. "Първо имаме нашата главна система или това, което наричаме телесна система - казва Робъртс. - 120 камери са разположени стратегически около сцената и работата им е да уловят телесното изпълнение на всеки актьор. На главата на всеки актьор е монтирана камера. Те улавят лицевото изпълнение на всеки актьор. И накрая актьорите носят ръкавици с датчици, които улавят движението на пръстите и палците. Така че за всеки от актьорите записваме движението на пръстите му във всяка сцена, което е в синхрон с пърформанса на тялото и лицето."
Нова система, наречена "Маска Кабуки" е въведена за "Майло на Марс", която позволява безпрецедентен достъп до лицевото изпълнение на актьора. "Ние предоставяме така наречената от нас Маска Кабуки - казва Робъртс. - Вземаме видеообразите от четирите камери, сливаме ги и проектираме образа върху 3D полигонална маска за всеки актьор. После тя бива наложена върху телесното движение или анимацията на героите, и предаваме полученото на режисьора."
Преди "Майло на Марс" създателите на филма трябва да гледат референтно видео, за да преценят лицевия пърформънс на актьорите. "Това беше бавен процес и далеч не идеална ситуация", казва Робъртс.
Всички данни се изпращат в съседна стая, наречена "контрол на мисията", където десетки техници и много монитори и компютърни системи проверяват информацията и я обработват в действителна анимация. Използва се около 5 километра кабел, за да свърже "контрола на мисията" със сцената. Това сериозно окабеляване е нужно, за да предаде видео-сигналите, сигналите за тайм-кода и синхронизиращите сигнали.
ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ
Земекис казва, че има важен аспект на художествената форма, която прави тези филми специални. "Един от големите бонуси да правиш филм с "пърформънс капчър" е, че той постоянно е в 3D. При изработването на филма ние просто трябва да го направим в 3D. Сега предвиждаме филмът и да е представен в 3D. И когато правиш филм в 3D, който е напълно виртуален като "Майло на Марс", 3D се оказва по-зрелищна форма от всяка друга. Влагаме много време и енергия, за да проектираме филмите си в 3D, така че зрителите да получат уникално преживяване."
Режисьорът Саймън Уелс казва, че според него към филма е прибавена искра, благодарение на 3D технологията. Тъй като екипът знае от самото начало, че ще си имат работа с друго измерение, тъй да се каже, няколко сцени са специално изградени с оглед на това знание. Бърлогата на Дрибъл - с всичките й джаджи, задвижващи механизми и тайни монитори - получава голямо предимство с 3D технологията, което е плюс за създателите на филма, защото зрителите прекарват много време там. "Те могат да изучат средата по начин, който не би бил възможен без 3D."
Уелс добавя, че технологията е проработила дори по-добре от очакваното в редица случаи. "Първото падане в катакомбите беше замислено като драматичен и стряскащ момент - казва режисьорът. - Но аз не бях подготвен колко ефектно ще се окаже шеметното спускане по първия хълм на сметището и как ще създаде едно напълно триизмерно преживяване."
Дори режисьорът е изненадан от експресивното качество на 3D, когато се стига до зрелищна космическа сцена. "Когато марсианският космически кораб създава черна дупка за пътуването си през Слънчевата система, откритият космос буквално се разтваря и разкрива по-нататъшно и по-дълбото пространство отвъд."
Но една сцена по-късно във филма, която всъщност е неговата кулминация, е най-добрият пример за експресивността на 3D. "Това е абсолютен триумф в 3D - казва Уелс. - Антъни Шейфър и екипът му се погрижиха за по-плитка дълбочина в предхождащите сцени, така че в този конкретен момент екранът буквално експлодира в стъписващо триизмерно пространство, което силно подчертава емоцията и действието на конкретния момент. За мен си струваше филмът да се направи в 3D дори и само заради този кадър."
"Искаме да направим 3D върховно изживяване, което, като всички способи в киното в крайна сметка избледнява и става невидимо. Мисля, че "Майло на Марс" е великолепен, майсторски филм в 3D."
|
