Ник и по-малкият му брат едва-що са излезли от началното училище, но бедността, насилието и алкохолът са ги ожесточили. Двамата обаче все още изпитват радост при вида на новороденото си братче. Те компенсират с желание недостатъците на алкохолизираната си майка и дават на бебето обичта и грижите, които всяко дете заслужава. Въпреки че този лъч надежда в живота им бързо угасва, споменът за него ги преследва и години по-късно.
Изтормозен и раздразнителен, Ник вече е на трийсет и няколко години. Той живее в мрачен приют. Вдига тежести и пие много бира, за да държи настрана от себе си болезнените спомени и самотата си. Някаква утеха му носят Софи със своята повяхнала красота и психически неуравновесеният брат на бившата му приятелка Ана – Иван. Ник все още не е преживял, че Ана го е зарязала преди две години – събитие, което го е накарало да избухне агресивно и го е вкарало в затвора. Неспособността му да се сближи отново с по-малкия си брат го вбесява още повече.
От своя страна по-малкият брат на Ник всеки момент може да загуби попечителството върху 6-годишния си син. За един наркозависим повече от всеки друг е много по-трудно да бъде отговорен родител. Въпреки че се е опитал сам себе си да убеди, че е започнал да продава наркотици, за да осигури по-добър живот на сина си, рискованото начинание само го разделя от малкия Мартин.
Ник и брат му се опитват цял живот да обичат, да разберат и да забравят. Предстои им да станат отново близки и да осъзнаят, че не те са виновни за всичко.
Като доказва, че има много тънка граница между искреното вглеждане в човешките слабости и изложеното на показ нещастие, последният филм на Томас Винтерберг балансира рисковано между тях през цялото време, като се колебае между елементите на сюжета, които изглеждат обосновани от емоционалните реалности на героите, но в крайна сметка се самоспасява благодарение на добрата актьорска игра и смелата и уверена режисьорска работа.
|
