Не може да има филм от поредицата без иконичните черни костюми, за които отново отговаря дизайнерката Мари Фогт.
Човек би си помислил, че един черен костюм не изисква кой знае каква работа, но всъщност всеки от актьорите се нуждае от голям брой костюми, защото всеки е създаден с точно определена задача. „Уил и Джош имат по около 25 костюма всеки,” обяснява дизайнерката. „Всеки е ушит с конкретна цел – с някои актьорите висят на въжета, други са за каскади, а трети са за т.нар. геройски пози.”
Легендарният отговорник по визуални ефекти на Sony Pictures Imageworks Кен Ралстън, носител на 5 награди Оскар, работи по Мъже в черно 3 заедно с Джей Ред, който има опит от работата си по компютърната анимация Къща-чудовище.
Основната цел пред екипа по специални ефекти е постигането на пълен синхрон с отличителния стил на режисьора Бари Зоненфелд, който се стреми към по-графична и реалистична визия. И във фантастичен екшън като Мъже в черно 3 всичко трябва да изглежда достоверно, дори когато на екрана всъщност се случва нещо наистина невероятно.
Добър пример за това е скокът във времето. За да се върне в 1969 година, агент Джей трябва да скочи от 61-ия етаж на сградата Крайслер. „Двамата с Кен се качихме на върха на сградата, за да направим пробни снимки,” обяснява Ред. Докато гледат от върха двамата започват да се чудят колко време ще отнеме падането на Джей. Оказва се, че само няколко секунди. За да разтеглят падането до малко над 2 минути, Ред и Ралстън се налага да си поиграят със законите на физиката, а също и да прокарат идеята за скок във времето. „Огромно предизвикателство е да покажеш на публиката своята представа за пътуване във времето,” споделя Ред. „Динозаврите автоматично ги свързваме с праисторически времена, но как да покажем, че се намираме по време на Голямата депресия или Втората световна война? Поровихме се за запомнящи се образи и започнахме да мислим в коя част от падането трябва да покажем всеки конкретен образ. Реално излиза, че сградата ни трябва да е около 800 етажа, но никой няма да се замисли за това – работата ни като творци е да създадем илюзията, че случващото се на екрана може наистина да се случи и в действителност.”
Ралстън е сред първите хора, които се присъединяват към екипа на Зоненфелд и в крайна сметка работи в тясно сътрудничество с ръководителя на всеки отдел – от сценичен дизайн, през костюми, до механични ефекти – за да може да прецени как най-добре да бъдат подпомогнати чрез визуалните ефекти, за които той отговаря. Така например, сценографът Бо Уелч създава дизайна на управляваните от Джей и Кей моноциклети, с които те преследват Борис през 1969. Впоследствие щафетата поемат хората от компютърния отдел на Ралстън и Ред, за да създадат компютърно генерирани реплики на моноциклетите, които ще бъдат използвани в изцяло компютърно генерираните сцени. Те също пресъздават Ню Йорк от 60-те като фон на сложните сцени с преследване между героите.
Вероятно обаче най-тясна е съвместната работа с отдела по грим на Рик Бейкър. „С Рик се запознахме, когато и двамата бяхме на 17, и снимахме реклами. Познаваме се от цяла вечност, но никога не сме работили заедно по пълнометражен филм,” споделя Ралстън. „Бе изключително удоволствие най-накрая да бъдем заедно на една снимачна площадка.”
Екипът по визуални ефекти е отговорен за създаването на няколко дигитални декора като лунния затвор и легендарния стадион Шей във вида му от 1969.
Най-сложната сцена свързана с дигитални изображения е финалът на филма, в който Джей и младият Кей трябва да се разправят с Борис от бъдещето и Борис от миналото, като битката се разиграва на скелето, което удържа ракетите на совалката с полета на Аполо 11. Номерът в случая е да произведеш вярно копие на историческо събитие, което всеки е гледал безброй пъти, като в същото време да създадеш всичко необходимо на режисьора да разкаже своята история. „Да създадеш усещане за реалистичност е страхотно, но понякога самата действителност е скучна. Същността на филмите от поредицата за мъжете в черно е да създаде една фантастична реалност,” обяснява Ред. „Трябваше да имаме паметната визия от старта на Аполо 11, но и да променим някои детайли от художествени съображения – броя на етажите в кулата, количеството пушек, което се изпуска в даден момент, отдалечеността на плажа от ракетата.”
„Трябва да ви накараме да повярвате, че агентите и двамата Борис тичат по истинска ракетна площадка и водят битка на живот и смърт,” допълва Ралстън. „Навсякъде имаме пушек, пара, тръби, а самата совалка е показана от всевъзможни интересни ъгли. Осветлението трябва да има точно определено качество. Всичко е толкова стилизирано, че да изглежда като част от филмовата магия, но и да се усеща така все едно актьорите се намират на истинско място.”
По думите на Ред режисьорът Бари Зоненфелд, самият той прочут оператор преди да премине към режисурата, оставя своя индивидуален почерк, който прави филмите от поредицата Мъже в черно това, което всички обичаме. „Стилът на Бари – широкообективен и с много осветление – засилва комичния ефект, като в същото време запазва усещането за напрежение и ритъм.”
|
