Четирикратно номинирания за Оскар сценограф Бо Уелч се завръща да работи по третия филм от поредицата. „Действието се развива в Ню Йорк – град, който винаги се е имал за център на познатата ни вселена,“ с насмешка отбелязва Уелч. „Ироничното е, че Ню Йорк се оказва център на далеч по-голяма вселена, през който преминават различни извънземни, мигрирайки между отделните галактики.“
Филмите от поредицата са винаги предизвикателство за сценографите, защото те трябва да разчупят границите на познатата ни реалност, но в същото време да задържат визията в рамките на физически достоверното. Този път Уелч има и допълнително предизвикателство, защото трябва да пресъздаде две коренно различни епохи – тази от 1969 и тази от 2012.
Тъй като централата на мъжете в черно остава на едно и също място през целия този период от време, то първо са заснети сцените от началото на филма, които са ситуирани в днешно време. След това, по време на прекъсване за празници, Уелч и екипът му трансформират цялата локация във вида, който се предполага, че централата трябва да има през 1969.
„Пристъпването ми в централата от 1969 беше магическо,“ споделя Смит. „Бо е успял да придаде есенцията, която визията асоциирана с вселената на Мъже в черно носи със себе си. Щастлив съм, че мога да работя по един и същи проект с толкова талантлив човек.“
За да е в синхрон с цялостния тон на филма, Уелч не се стреми целенасочено да предизвика смях у публиката с визията, която създава. „Аз не правя смешни неща. Просто така се случва, че те се оказват смешни за хората. Опитах се да си се представя в 1969 и да усетя какво е важно да предам, за да не пропуснем удоволствието от пътуването във времето и възможностите, които то ни дава. Винаги следвам заложеното в сценария, а в случая 1969 година дава огромно поле за вдъхновение, което да формира декорите, оръжията, колите.“
Един от най-големите декори, по които Уелч трябва да работи в тясно сътрудничество с отговорника по визуални ефекти Кен Ралстън е стартовата площадка на космическата совалка Аполо 11, която излита на 16 юли 1969. „Напоследък гледам много филми, в които експлозиите и ефектите изглеждат буквално като във видеоигра,“ споделя Зоненфелд. „За мен най-добрите ефекти са тези, които няма да ти избодат очите и няма да се откроят специално на фона на случващото се в историята. Кен е страхотен, именно защото ефектите му са базирани в реалността. Той ме наблюдава как режисирам дадена сцена и работи заедно с оператора Бил Поуп, а също и с Бо, за да може всички ние като екип да сме на едно мнение за материала, който трябва да заснемем.“
Уелч и отговорникът по реквизита Дъг Харлокър правят задълбочено проучване на прочутото студио „Фабриката“ на Анди Уорхол. „Бо откри, че Уорхол е облицовал мястото с алуминиево фолио, така че и ние направихме същото,“ казва Харлокър. Реквизитора създава и някои инсталации, които отразяват разцвета на поп арт-а през този период. „Имали са доста интересни бюфети, чиято идея е да са повече произведение на изкуството, отколкото източник на храна. Направихме скулптура на голям шопар върху канапе от ябълки, като така изглежда все едно животното кърви с плодове,“ допълва Харлокър.
Пресъздаването на Ню Йорк от 1969 изисква съвместната експертиза на Уелч и Ралстън. „Градът е коренно променен през последните 40 години,“ обяснява Уелч. „Внимателно подбрахме нашите локации и след това напаснахме външния им вид чрез допълнителни облицовки и знаци.“
Екипът има и задачата да пресъздаде легендарния стадион на Ню Йорк Метс в най-славните му дни. Дъг Харлокър от своя страна е отговорен за автентичността на мястото. „Всичко трябваше да отговаря на периода: знаменца, значки, чаши за бира. Трябваше или да произведем верни копия или да намерим оригинални чрез колекционери.“
|
