„В основата на поредицата Мъже в черно са отношенията между Джей и Кей,“ обяснява Уил Смит, който се завръща в една от най-известните си роли, тази на агент Джей. „А с този филм обръщаме внимание именно най-вече на силата и произхода на връзката между двамата. От години имаме идея за подобна история, дори още преди втория филм, но просто й трябваше време, за да придобие окончателна форма. Трябваше да издигнем историята на едно по-високо ниво, като за целта е нужно да покажеш много повече от героите и да направиш някои радикални разкрития в процеса на приключението.“
„Отношенията между двамата агенти винаги са били едновременно заредени с взаимно раздразнение, но и със силна привързаност,“ казва Томи Лий Джоунс, който отново влиза в костюма на агент Кей.
За последно мъжете в черно защитаваха родната ни планета от извънземна сган преди цели 10 години, но по думите на самия Уил Смит винаги се е знаело, че ще има и трети филм от поредицата. „Стигнахме момента, в който осъзнахме, че имаме нещо ново и увлекателно, което да предложим на публиката, за да я отведем до време и място, каквото досега не са виждали в предишните два филма,“ казва Смит.
Уил Смит е въодушевен от идеята отново да облече черен костюм и да си сложи черните очила, защото агент Джей е една от любимите му роли. „Нищо не може да се сравни с черния костюм,“ споделя актьорът. „Видът му е изключително силен и иконичен. Веднъж щом наденеш костюма и очилата, и вече си с умствената нагласа, че ти си един от мъжете в черно. Като сбъдната детска мечта е – да си посветен в тайни, които не са достъпни за другите хора, и да имаш най-готината работа на света. Седемгодишното момче в мен винаги излиза наяве щом облеча костюма на Кей.“
Томи Лий Джоунс също е страшно ентусиазиран да влезе отново в образа на киселия агент Кей. „Всеки ден, в който отиваш на работа в компанията на Уил Смит, е щастлив ден. А като добавим и Бари в картинката, денят става направо прекрасен. Те са чудесни хора и е радост да се работи с тях.“
Историята в Мъже в черно 3 ни връща назад във времето, за да покаже ключовите моменти в отношенията между двамата агенти и причините те да останат дистанцирани през целия период от 15 години партньорство. Логичното решение на техния негласен конфликт е изпращането на агент Джей обратно в миналото.
„Искахме филмът да е едновременно познат и различен,“ обяснява Бари Зоненфелд, който е режисьор и на трите серии. „Познати на публиката са героите и тяхната дейност. Искахме също да съберем Уил и Томи отново на екрана. Но също така искахме да добавим и нещо ново, а това се оказа именно пътуването във времето.“
„В началото на филма Джей и Кей все още са партньори, но не са научили почти нищо един за друг през цялото това време,“ казва продуцентът Уолтър Паркс. „Началото на историята започва с погребението на Зед, на което Кей изрича надгробно слово, разкриващо абсолютно никаква информация за личния му живот. И това при положение, че Зед е бил най-добрият му приятел през последните 45 години. Това кара Кей да се замисли какво точно знае за човека, с който трябва да работи всеки ден. Така че това е отправната точка за нашия филм, която съвпада с бягството на извънземния Борис Животното, който Кей арестува преди 40 години и който сега е решен да търси отмъщение.“
А отмъщението си го бива: Борис прескача обратно в 1969 и убива Кей. В резултат през 2012 вече никой не си спомня за Кей, а само Джей остава да се чуди какво всъщност се е случило с неговия партньор. За да спаси Кей, Джей преследва Борис в миналото, а в процеса на издирването на опасния престъпник получава и шанс да научи повече за партньора си. „Джей вижда в ситуацията възможност да научи някои тайни за Кей, като примерно защо е толкова сърдит и затворен през цялото време,“ обяснява Зоненфелд. „Оказва се обаче, че младият агент Кей е общителен, дружелюбен и проявяващ жив интерес към всичко.“
Младият агент Кей е изигран от Джош Бролин, който успява умело да предаде характерните черти от изпълнението на Томи Лий Джоунс, като в същото време изгради свой собствен и индивидуален герой.
„Отделните части от филма бяха заснети в хронологичен ред – първо застъпи Томи, след това Джош пое щафетата през втората и почти цялата трета част от филма, а накрая Томи се върна за последната седмица от снимките,“ казва Зоненфелд. „Това, което намирам за удивително е, че в съзнанието ми през цялото време режисирах само един актьор; имаше такава приемственост между изпълненията, че ми бе трудно да отлича къде свършва работа на Томи и започва тази на Джош. На дневен ред не стоеше въпрос дали Томи или Джош играе Кей в момента, защото лично за мен пред очите ми винаги имаше един Кей.“
„Гледал съм първия филм 45-50 пъти – не се шегувам,“ споделя Бролин. „Голям фен съм на химията между Томи и Уил. Гласът на Томи придобива специфична интонация във филмите за мъжете в черно, която е доста различна от говора му в нормалния живот. Слушах и слушах тази интонация, докато буквално започнах да я сънувам. Не знам дали се е получило наистина, но приятелите ми твърдят, че звуча точно като него. Дори когато излезем на вечеря често чувам коментара, че поръчвам като Томи.“
Въпреки че филмът отделя внимание на отношенията между отделните герои, той определено не е тежка драма. Това си е класически филм за мъжете в черно, който включва шантавите извънземни на Рик Бейкър, всякакви готини оръжия и машинарии, а всичко това е придружено с обилна доза смях. Всички тези съставки допринасят за създаването на филм, чийто тон трудно може да бъде пресъздаден от конкурентно заглавие. Според Зоненфелд от огромно значение за тона на филма и това той да бъде наистина смешен е всеки от актьорите да играе напълно сериозно. „Не искам актьорите да се напъват да бъдат смешни, искам изпълненията им да се усещат реалистични,“ обяснява Зоненфелд. „Не искам композиторът да твори с идеята, че пише музика за комедия. Не искам дори операторът или лабораторията, която обработва лентата, да си мислят, че снимаме комедия, защото в следващия момент цялата картина ще изглежда твърде ярко. Но ако мога да обградя една абсурдна ситуация с нещо реално, тогава мисля, че ще се получи брилянтна комедия.“
Екипът на продукцията включва носителя на 7 награди Оскар (включително една за работата по Мъже в черно) Рик Бейкър, който създава дизайна на извънземните; петкратния носител на Оскар Кен Ралстън и Джей Ред, които отговарят за визуалните ефекти; операторът Бил Поуп, който е известен с работата си по Матрицата и двете продължения на оригиналния Спайдърмен; сценографът Бо Уелч, който създава не само футуристичния свят на мъжете в черно, но и неговия пълен антипод със света през 1969 година; композитора Дани Елфман, чиято музика е отличителна черта на поредицата още от първата серия; а също и дизайнерката Мари Фогт, която за трети път облича господата Смит и Джоунс в техните култови костюми.
Според Паркс на Бейкър му хрумва идеята да се позабавляват малко с външния вид на извънземните. „Един ден той дойде и каза ‘Какво ще кажете, ако извънземните през 1969 носят духа на 60-те във външния си вид и отразяват нашия колективен спомен за тази епоха, който върви с една по-невинна представа за инопланетяните?’ Идеята бе толкова чаровна, че веднага ни грабна.“
Нуждите на филма изискват близка и постоянна координация между Бейкър и Ралстън – всеки сам по-себе си легенда в полето на своята дейност, съответно грим и визуални ефекти, които се познават още от тийнейджърските си години. „Бях развълнуван, че ще работя с Кен,“ казва Бейкър. „Веднага си дадох сметка, че това е идеална възможност да се получи перфектния брак между нашите техники на работа.“ Познавайки се толкова добре, Бейкър и Ралстън могат да прецененяват сцена по сцена кое ще е най-доброто решение – грим, аниматроника или компютърно генерирани ефекти.
Човекът, който в крайна сметка отговаря за крайния резултат на екрана е режисьорът Бари Зоненфелд. „Няма как да се получи истински филм за мъжете в черно без Бари,“ коментира Джош Бролин. „Неговият стил на работа и творческа енергия правят поредицата това, което всички познаваме и обичаме. Не може и да искате по-подходящ човек, който да режисира тези филми. Той буквално изживява всяка сцена докато я заснема.“
„Бари има страхотно усещане за визуалното представяне на историята – вероятно, защото преди това е бил оператор,“ казва Рик Бейкър. „Но вероятно най-голямото му качество като режисьор е умението да изслушва идеите на останалите хора от екипа. Той наема хора, в които вярва и които знае, че са истински талантливи, така че искрено желае да чуе мнението им за това как виждат своята работа по проекта.“
|
