“Мисията невъзможна: режим Фантом” е шеметен и вълнуващ екшън, наситен с изумителни каскади, сложни образи, невероятни технологии и прекрасни гледки. Снимките ни отвеждат от Лос Анджелес до Москва, Прага, Дубай, Мумбай и Ванкувър. Началото на
продукцията е в Прага през октомври 2010 г. “Според мен Прага е един от най-красивите градове в света”, казва Бърд. Затворът, където снимат всъщност е отдавна закрития затвор “Млада Болеслав”, североизточно от Прага. “Беше подтискащо, когато го обикаляхме при първото си проучване, като си мислехме, че това е бил действащ затвор, където са били държани хора, макар и престъпници”, припомня си Андре Немек.
Зрелищната експлозия на Червения площад в Москва и част от Кремъл всъщност са създадени с помощна на фонови снимки от действителния Червен площад, заснети от носителя на “Оскар” за специални ефекти Джон Нол /”Междузвездни войни”, “Аватар”/. “Бяхме планирали географското разположение на всеки от героите и кога той е там, така заснехме панорамни кадри с висока резолюция от площада”, обяснява Нол.
Една от най-великолепните локации във филма, град Дубай в Обединените Арабски емирства, е използвана не само заради поразителната си красота, но и като фон на една от най-запомнящите се и впечатляващи каскади в “Мисията невъзможна: режим Фантом”.
“Когато пристигнеш в Дубай, си поразен. Това е един невероятен град от 21 век, който буквално се издига от пустинята - казва продуцентът Брайън Бърк. – Градът никога не беше сниман дотогава за филм, където да бъде назован със собственото си име – отбелязва Бърк. Кинотворците все още не са се били възползвали от вертикалния мащаб на Дубай. - Той има невероятни качества за кино – твърди Бърк. – Архитектурата е с голяма фантазия и изглежда футуристична. Фактът, че е обкръжен от пустиня е като сюрреалистична гледка, сред дюните и равните пясъци този град се издига като Оз. Разбираемо е защо и други в киното са били привлечени от Дубай като визуална площадка за снимки.”
БУРЖ ХАЛИФА
Продуцентите предлагат на сценаристите Джош Апълбаум и Андре Немек да въвлекат в сюжета кулата “Бурж Халифа”. “Това е първото, на което се спира погледът ти като влезеш в града – казва Бърд. – Блестяща, наистина много красива сграда, която се издига към небето като игла, докосваща космоса.” Бурж е бил и на радара на Том Круз, който вижда сградата още по времето на строежа й. “Винаги оглеждам различни сгради с мисълта: Как мога да изкатеря това? Как мога да скоча от това?”, казва той.
Немек си припомня: “Говорехме си за сцената със сградата и се питахме: какво най-страшно и потресаващо можем да си представим? Отговорът беше: да го накараме да изкатери тази сграда от външната страна в интерес на това да продължи мисията. На Том идеята много му хареса.” В крайна сметка във филма Итън наистина трябва да изкатери от външната страна Бурж Халифа – най-високата сграда в света и да се издигне на 828 метра, за да достигне охранителна контролна зона на последния етаж, без да бъде засечен.
Сградата, която има три функции – хотел, корпоративни апартаменти и жилищни етажи, - е проучвана няколко пъти от координатора на каскадите Грег Смърз и екипа му, които храбро изследват външната страна на зданието, за да измислят как по най-безопасния начин да изведат Круз за различните каскади, предвидени по сценарий. Започва да се планира очевидният начин да се осъществи сцената: да се изгради снимачна площадка на сцена, която представлява част от сградата и Круз да изкачи нея в контролирани условия. “Щяхме да изградим този декор, да накараме Итън да го изкачи и после дигитално щяхме да наложим кадри, за да покажем и останалото от сградата”, обяснява експертът по визуални ефекти Том Пейцман. “Провеждахме съвещания, преглеждахме предварително заснет материал, обсъждахме всички стъпки по сценарий и прекарахме много време в планирането на тези кадри. После седнахме с Том и, естествено, той искаше да изкатери истинската сграда. Това даде нова посока на нещата.”
Репетициите и тренровките отнемат месеци, през които Круз упражнява движенията си достатъчно много пъти, за да може когато се озове върху повърхността на действителната сграда, те да бъдат рутинни. Около площадката за тренировки се изгражда скеле, по което са поставени прожектори, за да затоплят повърхността й до температурите, с които Круз ще се сблъска при истинския Бурж в Дубай. “Бяхме взели измервания от температурата на сградата – казва Смърз. – Том беше непоколебим по този въпрос и трябваше да нагреем стъклото, докато достигне 100 градуса по Фаренхайт.”
На снимачния екип е даден достъп до 123-тия етаж, който все още е недовършен. Там са занесени фартовете, крановете и другото оборудване, което ще е необходимо за заснемане на движенията на Том по външната страна на сградата. Екипът премахва между 15 и 20 прозорци от фасадата на различни етажи, за да осигури достъп до външните стени и през отворите да излязат подвижните рамена на камерата и другото оборудване, което е провесено отвън. Установяват, че през деня стъкленият екстериор на сградата става толкова горещ, че е невъзможно да се работи под пряка слънчева светлина. “Стъклото не можеше дори да се пипне”, казва Смърз. Екипът открива площ – за щастие точно над една от няколкото обществени платформи за наблюдение в сградата, - която е извън директна слънчева светлина и това позволява на Смърз да разположи оборудването за каскадата и в същото време дава на оператора Робърт Елсуит достатъчно светлина за основните снимки. “Когато пристигнахме на мястото, толкова много бяхме репетирали, че имахме чувството, че сме били там сто пъти – обяснява Смърз. – Просто влязохме и изкатерихме сградата. Чувствахме се като на военна операция.”
Самият Круз е оборудван с впити ремъци – доста болезнени впрочем, - прикрепени към система от кабели, които на свой ред са прикрепени към избрани точки. Специален кабел с размер колкото струна за пиано минава по цялата дължина на фасадата и е прикрепен към ремъците на Круз чрез миниатюрен скрипец /наричан “коремна макара”/, за да контролира колко плътно се държи той до фасадата на сградата. Този кабел е прикрепен към конструкцията на страдата на няколко места по дължината си, на местата на отстранените прозорци. “Това е, което го придържаше към сградата – обяснява Смърз. – Нашето дърпане трябваше да бъде хореографирано с действията на Том. Оказа се, че най-добрият резултат се получи от съчетаването на неговата енергия и нашата помощ.” За да е сигурен, че нещата ще минат гладко, Смърз довежда ветерана в скалното катерене Дейв Шулц, известен с работата си и в други филми, свързани с катерене като “Катерачът” и “Вертикална граница”. “Дейв работеше с Том, за да се увери, че движенията му ще са точно такива, каквит биха били и при един истински катерач, изкачващ тази сграда”, казва Брад Бърд.
Критични са “кадрите с падането” на Круз където, след като изгубва инструмент, той изгубва и хватката си, и пада десетина метра, преди да се улови отново. За тази каскада дори опитните ветерани са притеснени. “Пуснахме го през няколко етажа, а той искаше да го направи няколко пъти”, припомня си Бърд. “Когато изпълни свободното си падане през четири етажа – спомня си художникът на продукцията Джим Бисел, - гледката беше доста стъписваща.”
Друг кадър, който Круз осъществява с финес, включва движение, наречено “Австралийски рапел”. Итън не може да се върне на етажа, където са другите агенти от екипа му и от който той първоначално е излязал, при което е принуден буквално да притича по фасадата на сградата, за да се хвърли към отворения прозорец. “На практика тичаш по фасадата към земята с лице надолу – обяснява Смърз. – Направо е уникално и ужасяващо.”
Първоначалният план от два дни снимки на повърхността на сградата, последвани от осем дни на имитирания декор, се променя на четири дни върху външната страна на сградата. Джефри Чернов си припомня: “Когато се почувствахме по-комфортно в сградата и започнахме да репетираме, Боб Елсуит, Грег Смърз и Том дойдоха при мен и казаха: Джефри, тук можем да свършим повече, искаме да снимаме повече дни. Накрая заснехме 13 дубъла на истинския Бурж, които бяха планирани за имитиращия декор. С това до голяма степен успяхме да постигнем напрежението в сюжета и близките планове на нашата сграда.”
Снимките оставят силни впечатления и у Пола Патън. “Снимахме сцена, където Бранд хваща крака на Итън, а после аз улавям Бранд и го дърпаме обратно през прозореца. Гледах как Том виси там, извън Бурж Халифа, а той само ме погледна и каза спокойно “Здрасти, Пола.” Аз също му отвърнах “Здравей”. Погледнах пак надолу и видях, че някак съм излязла извън прозореца. Беше невероятно да гледаш навън от тази сграда. Гледката към града е поразително красива. Не можех да повярвам, че го правя.”
Отново доказвайки липсата на страх от височините, по време на снимките Круз, Смърз и един фотограф се качват на самия връх на Бурж Халифа за фотографска сесия. “Трябва да се возиш с безброй асансьори, да изкачиш още повече стълби и едва тогава стигаш до върха”, разказва Брайън Бърк. “После влизаш в една тръба, в която е иглата, и се изкачваш по единична стълба. На Том му отне 20 минути да я изкачи, което означава, че на мен би ми отнело 45 минути.”
На самия връх има люк като на подводница, който да спира вятъра да не влиза в сградата. Вднъж стигнал до върха, Круз е неспособен да устои и моли Смърз да го спусне с въже на 4-5 метра през ръба, за да постави автограф върху сградата. С усмивка Круз добавя: “Единственият, който ще го види, ще е онзи, който ще боядисва сградата след много години.”
|
