Идеята за музикална версия на “Продуцентите” се заражда през 1998 г., когато музикалното и филмово импресарио Дейвид Гефън предлага да превърне спечелилия “Оскар” през 1968 г. филм на Брукс в театрален мюзикъл. По предложение на Гефън, Брукс се среща с композитора Джери Хърман, за да обсъдят проекта. Хърман обаче предлага самия Брукс да напише музиката за постановката и така, заедно със стария си приятел и сътрудник Мийън, Брукс написва либретото.
Когато канят носителката на пет награди “Тони”, хореографката и режисьорка Сюзан Сторман да се включи в проекта, тя си спомня: “Знаех за шоутата на Мел, познавах работата му и бях развълнувана. Отворих вратата и там беше застанал той, една легенда. Но вместо да говори, той влезе пеейки с цяло гърло песента, с която започва второ действие на “Продуцентите”. Помислих си, че каквото и да се случи с това шоу, то ще бъде страхотно приключение”, смее се Сторман.
Дванадесет награди “Тони”, две турнета и три международни постановки по-късно, Брукс пита Сторман: “Ако превърна шоуто във филм, какъв искаш да бъде този филм?”
Сторман се вълнува от предстоящите снимки. Тя харесва възможностите на камерата, както сама отбелязва: “В театъра публиката вижда всичко в широк план, а в киното, мога да добавя сцени в близък план, за да разкажа историята по по-личен начин. Освен това, близките планове на забавните лица на Нейтън, Матю, Гери и Роджър още повече подсилват комедийното във филма.”
Брукс започва работа върху сценария заедно с Мийън. Докато при филмите сюжетът е от три действия, при бродуейските мюзикъли той е само от две. Затова на двамата се налага да преработят целия сценарий.
Прехвърлянето на голям екран позволява на продукцията да разшири полето си на изява– действието вече не се развива само в театрални зали, но и на различни места из Ню Йорк.
За разлика от повечето филми, в които има малко време за репетиции преди снимките, “Продуцентите” разполага с предимствата на екип, който е работил заедно в продължение на години. Лейн, Бродърик, Бийч и Барт се изявяват в шоуто от април 2001 г., а след това и в различни версии и турнета.
“Нейтън Лейн е от онази рядка класа творци, които излизат на сцената и те омагьосват. Той има невероятна енергия и знае кога точно да включи комедийни елементи”, споделя Мийън.
“Матю Бродърик от друга страна”, продължава той, “е от онзи вид лукави хумористи, които те карат да се вълнуваш за съдбата на героя.”
За самите актьори обаче изпълнение на ролите им на голям екран първоначално е стряскащо. Те са свикнали да “поемат дъх” докато зрителите ръкопляскат на комедийните им реплики. В киното обаче няма такива паузи. “Матю спомена, че снимането на филм е като да си на много тихо матине в сряда”, шегува се Лейн по този повод.
От друга страна, Ума Търман и Уил Ферел не за първи път участват в кино филми, но досега не са имали възможност да танцуват и пеят. Търман намира пеенето за по-притеснително: “Не бях особено уплашена от танците, те не са трудни за мен. Но когато се стигна до въпроса с пеенето, нашият музикален режисьор Патрик Брейди ми помогна да открия гласа си, той не е чак на професионален изпълнител, но поне не се налагаше някой друг да пее вместо мен.”
Уил Ферел също се оказва роден талант: “Имах някои резерви как ще пея и танцувам, но не можех да устоя да не приема ролята. В началото беше страшно да бъда в голямо записващо студио с огромен оркестър и всички да ме слушат, но когато се почувствах комфортно, това се превърна в забавление. “
За разлика от актьорите, за Сторман най-голямото предизвикателство е да създаде филм, който е адаптиран за четири стени, вместо за три и да разшири сцените в огромните халета на студиото в Бруклин.
От друга страна, за операторът Мински, който никога преди не е филмирал мюзикъл, е голямо облекчение да научи, че Сторман е скицирала отделните музикални сцени много преди снимките да започнат.
Наред с предварителното скициране на сцените, преди да стартира снимачния процес, екип работи заедно със Сторман и музикалния режисьор Патрик Брейди, за да запише всички вокали с 70-членен оркестър. Така когато започнат снимките ще може да се избира дали да се изпълняват песните на живо или да се разчита на “плейбек”.
Когато Сенгър и съпродуцентката Ейми Хърман започват да търсят локации за екипа преди февруари 2005, Сюзан Сторман предлага тази продукция да е хибридна – с хора, работещи в театъра и такива, занимаващи се с кино. Вместо да се предизвика културен сблъсък между световете на театъра и киното, те се комбинират безпроблемно, както отбелязва Фрийдбърг: “Събирането на двата свята беше специално изживяване и за двете страни. Тези от нас, които работят във филмовия свят наистина започнаха да оценяват работната етика, ентусиазъм и способности на хората, които се трудят на Бродуей.”
Наред с различията в местоположението – не само в затворени театрални зали, но и в огромни снимачни площадки в Ню Йорк, филмовата версия се отличава и с различните по вид костюми. Когато се правят сценични костюми, те трябва да могат да издържат множество представления, докато в киното дрехите са нужни само за няколко снимачни дни и така киното позволява по-голямо разнообразие на костюми. Това е една от причините Лонг да се забавлява много при създаването на разнообразния гардероб на изваяната Търман, например.
Наред с множеството специфични снимачни техники, локации и костюми, за да се пресъздаде сценичния мюзикъл “Продуцентите” на голям екран е необходима и армия от танцьори, актьори, музиканти, художници и снимачен екип. Въпреки че обичаните герои са в мислите на Брукс от 40 години, той се вълнува да представи произведението си пред публика за още едно превъплъщение. Брукс завършва: “Животът често е много тежък и труден. Но поне за два часа можете да забравите проблемите си и да се потопите в този великолепна музикална комедия.”
Columbia Pictures и Universal Pictures представят “Продуцентите” - една продукция на Brooksfilms Production с участието на Нейтън Лейн, Матю Бродърик, Ума Търман и Уил Ферел, както и Гари Бийч, Роджър Барт, Джон Ловиц. Костюмите са дело на Уилям Айви Лонг, съпродуцент е Ейми Хърман. Марк Фрийдбърг е художник на продукцията, а Стивън Уайсбърг е монтажист. Джон Бейли, ASC и Чарлз Мински, ASC са оператори. Хореографията е на Сюзън Строман, музиката и текстовете са на Мел Брукс. Продуценти са Мел Брукс и Джонатан Сенгър, а сценарият е дело на Брукс и Томас Мийън. Филмът е режисиран от Сюзан Строман.
|
