През годините култовият режисьор М. Найт Шаямалан записвал идеите, за които се надявал един ден да се превърнат във филми. Когато страниците от тетрадката му се изчерпили, той вече знаел, че не може да превърне всички истории в пълнометражни кинопродукции, които да режисира сам. Той признава: „Влагаш цялата си любов във всеки един проект, но знаеш, че не можеш да режисираш лично всеки от тях. Реших да разработя някои от тези идеи като серия от филми и да ги поверя в ръцете на млади и обещаващи режисьори и актьори.”
Шаямалан се събира с дългогодишния си продуцент Сам Мърсър и с компанията Media Rights Capital (MRC), за да продуцира Нощните хроники – серия от филми, базирани на оригиналните му идеи. По силата на споразумението MRC се ангажира да продуцира няколко сценария на Шаямалан и Дявол е първият от три филма, които ще бъдат продуцирани под общ знаменател. Шаямалан обяснява: „Дявол е чиста порода, 24-каратов класически филм на ужасите. Той най-много занимаваше мислите ми, когато реших да създам Нощните хроники.”
Когато го питат какво го е вдъхновило да повери на други творци да вдъхнат живот на идеите му, Шаямалан се смее: „Отстрани изглежда благородно от моя страна, но всъщност не е. Искам да бъда вдъхновяван, провокиран, искам да поддържам връзка с публиката. Приятно е да съм обграден от млади хора, които са по-близо до пулса на днешния ден. Страхотно е, че съм отново в играта, поемам рискове и край мен има хора, които ме стимулират, чувствам се въодушевен.”
Концепцията на Шаямалан за филма е да изследва какво би станало, ако дяволът манипулира и улови в капан група хора, за да ги накаже систематично за греховете им. Шаямалан искал да изследва идеята, че дяволът живее сред нас и събира хора със сходни пороци в една ситуация, за да ги подложи на изпитания, преди да се разкрие.
Режисьорът избира обикновен асансьор в офис сграда за място на срещата на петимата прокълнати. Той обяснява: „Когато си в асансьор, не оглеждаш хората. Просто вратата се отваря и ти си тръгваш. Но ако заседнеш в това тясно пространство, трябва да огледаш другите и да се запиташ с кого си хванат в капан. Когато се случи първото страшно нещо, всички лица ти изглеждат заплашителни.”
Продуцентът Сам Мърсър бил привлечен от проекта Дявол, защото той изследва „една позната за зрителя ситуация, в която би могъл да се озове всеки”. Той обяснява: „Всички използваме асансьори и всеки може да се озове заклещен с шестима души за 6 часа, това преживяване винаги е емоционално.”
„Един от най-страшните кошмари на хората е да попаднат в капан – продължава Мърсър. – А ако се замислите къде най-малко ви се иска да бъдете заклещени, вероятно ще изберете асансьор, заседнал между 21-я и 22-я етаж. Когато светлините угасват, музиката не спира, настава хаос, после хората започват да умират един по един и това е ужасяващо. Това е основната идея на филма – той изследва страховете ни.”
Център на подозрението:
Разработване на проекта Дявол
За Шаямалан изборът на сценаристи и режисьори за Нощните хроники се превръща в новаторска филмова школа. Когато започва търсенето, той се натъква на златна мина от таланти. Режисьорът отбелязва: „Имах възможност да гледам всеки интересен и страшен трилър и филм на ужасите, който още не е излязъл и разговарях с режисьорите, за да се запозная с начина им на мислене.”
След уточняването на проекта, Шаямалан търси сценарист, който ще вдъхне живот на идеята му: петима непознати, свързани от една обща слабост, засядат в асансьор във Филаделфия, но за тяхно нещастие един от тях е самият дявол.
Когато сценарият е готов, Шаямалан и Мърсър трябва да открият режисьор за Дявол. Щом се разчува, че Нощните хроники се нуждаят от талантливи кинотворци, които да съчетаят човешките истории с драма и ужаси, компанията е засипана от молби на желаещи.
Шаямалан си спомня как е подбрал братята Джон Ерик и Дрю Доудъл за проекта: „Изпратиха ми един много тежък филм на име Записите Покипси и това беше първият филм, който гледах в новата си къща. Много лоша идея, защото продукцията ме разтърси от ужас. Но режисурата ми допадна, веднага разбрах, че тези момчета имат талант. Чух, че снимат нов филм и помолих Screen Gems за ми изпратят Карантина преди кинопремиерата.”
„Карантина много ми хареса и комбинацията от тези два филма ме убеди, че братята Доудъл ще покажат Дявол от интересна гледна точка – продължава Шаямалан. – Двамата са изключително мили хора, притежават кураж, чувство за хумор и интелигентност.” Той допълва: „Освен това са достатъчно откачени и извратени, за да направят подобен филм. Когато включиха светлините, си казах: „Това са моите хора.”
Да се оттегли от режисьорския стол, на който е създал хитове като „Шесто чувство”, „Неуязвимият” и „Следите”, е едновременно „по-трудно и по-лесно”, отколкото Шаямалан е очаквал. Той признава: „Свикнал съм да бъда единствен „диригент” на своите филми. В този смисъл ми беше от полза да отстъпя мястото. Процесът е много по-лесен, когато имаш пълно доверие на режисьорите, които си наел. Беше забавно, защото се учих от другите.”
Джон и Дрю Доудъл сътрудничат на продукцията от най-ранните фази на подбора на актьорите и предварителните снимки. Джон Доудъл вярва безрезервно в продуцента: „Найт беше невероятен. Той е умен и енергичен, даде ни пълна свобода, което е рядко удоволствие. Той на първо място е режисьор, а на второ – продуцент, така че ни даваше всичко, за което мечтае един режисьор. Позволи ни да бъдем изобретателни и нетрадиционни, насърчаваше ни да се забавляваме. Той смяташе, че историята е създадена за нас, защото в нея имаше много елементи, които напомнят риалити шоу, подобно на предишните ни филми.”
Дрю Доудъл се наслаждава на предизвикателството да представи „центъра на подозрението”, който постоянно се пренасочва от един герой към друг. Зрителят не знае кой е дяволът до самия край. Дрю разказва: „Много рядко се случва шефът ти да те насърчава да бъдеш по-изобретателен и да направиш филма по-интелигентен. Найт ни караше да даваме най-доброто от себе си във всеки детайл и ни предостави лукса да работим в мащабна продукция.”
За продуцентите е важно братята да са наясно, че няма да бъдат „надзиравани”. Шаямалан обяснява: „Възприемах ги като равни, обсъждахме всичко като приятели. Ако мненията ни се различаваха, аз променях своето или пък те се нагаждаха. Нямаше власт и подчинение. Държах на това равенство, защото то стимулира идеите. Не исках да диктувам, а да се уча от процеса като всички.”
Шаямалан обобщава: „Да работиш с двамата Доудъл е вдъхновяващо. Постоянно успяваха да ме впечатлят с визията и креативността си по време на снимките и кастинга. Заедно открихме талантлива група актьори, които в бъдеще ще станат звезди.”
„Дяволската” среща:
Кастинг на свръхестествения трилър
В сърцевината на Дявол са петима герои, заклещени в асансьор на небостъргач, както и един полицай от Филаделфия, който се опитва да ги измъкне заедно с охранителите на сградата, часове след като самоубийство е отворило вратата за пристигането на дявола.
За братята Доудъл е много важно да открият подходящите актьори, без значение от предишния им опит. Джон Доудъл отбелязва: „Разширихме много изискванията си, за да открием подходящите актьори за ролите. Героите в асансьора трябваше да подберем като група, беше много важно да намерим петима много различни типажа, но да вложим еднаква енергия в образите. Тези петима актьори имат съвсем различен актьорски стил и различна нагласа към сцената.”
Шаямалан обобщава значението на кастинга: „Дявол е класически ансамблов филм, тъй като в основата на сюжета е подозрението, че един от петима души е дяволът. Трябваха ни петима герои, всеки от които достоверно може да мине за дявол... или да бъде убит. Тримата герои извън асансьора трябваше да бъдет не по-малко силни характери. Ето защо осемте актьори, които наехме, са напълно равнопоставени по отношение на талант и присъствие на екрана. Всички те са бъдещи звезди.”
Основните персонажи в асансьора са:
• Винс търговецът (Джефри Арънд): Наперен и уверен в способността си да продаде всичко на всеки, Винс е хаплив и саркастичен. За негова беда, той крие някои много мрачни тайни.
• Старицата (Джени О’Хара): Уморена да се съобразява с условностите в един лицемерен свят, тя безсрамно дава воля на расизма си. Зад дребнавия й и безобиден вид се крие желязна воля.
• Тони механикът (Логан Маршъл-Грийн): Физически силният Тони работи здраво, но таи гняв към света. Той не разбира защо всички го прецакват, когато се опитва да подреди живота си, но докато има шанс за изкупление, той ще продължи да опитва.
• Младата Сара (Бояана Новакович): Млада и елегантна трофейна съпруга, Сара е огорчена от факта, че интелигентността и външният й вид са й донесли единствено брак с богат корпоративен бос, който не я уважава. Но тя не позволява на хората да си играят с нея и е твърдо решена да разбере кой или какво я заплашва.
• Бен охранителят (Боким Удбайн): Той е спретнат, но под униформата е само мускули. Разведен с деца, Бен работи като охранител, защото това е единствената работа, която му дава власт над другите.
Тримата герои, които се опитват да извадят пътниците от асансьора са:
• Боудън инспекторът от отдел „Убийства (Крис Месина): Стабилен и отговорен, Боудън е опитен професионалист. Демоните от миналото му и склонността му да се нагърбва с отговорността за всеки смъртен случай, водят до проблеми с алкохола. Въпреки че е трезвен от 6 месеца, той още е преследван от спомена за бруталното убийство на семейството си 5 години по-рано.
• Рамирес охранителят (Джейкъб Варгас): Набожен католик и имигрант, Рамирес е суеверен и първи осъзнава демоничния характер на случващото се в асансьора. Той се опитва да убеди останалите, че кадрите от охранителните камери не са от този свят.
• Лъстиг охранителят (Мат Крейвън): Лъстиг е опитен бивш войник от флота, за когото работата като охрана на сграда не е никакво предизвикателство. Той е партньор на Рамирес и се надява да прекара спокойно годините, които му остават до пенсия.
Режисьорът обсъжда избора на актьорите за ролите в асансьора: „Боким е истинска звезда, притежава уникално излъчване. Присъствието му е силно и веднага го одобрихме за ролята на охранителя. За ролята на механика много от актьорите на прослушването влагаха гняв в изпълнението си. Логан Маршъл-Грийн почти шепнеше. Беше такава промяна от всичко, което бяхме видели до този момент, че моментално го одобрихме за ролята. За образа на Винс държахме да намерим актьор, който да внесе хумор във филма. Ако сте гледали Супер патрул, знаете колко смешен е Джефри. Той прибавя прекрасно чувство за хумор и точната доза патос към филма.”
За ролите на двете жени, заклещени в асансьора заедно с търговеца, механика и охранителя, са избрани австралийката Бояана, изпъкнала с участието си в Отведи ме в ада, и опитната Джени О’Хара. Джон Доудъл обяснява избора на тези актриси: „Божана е много красива жена. Тя е страхотна драматична актриса, внася много емоция в ролята си. Очите й изразяват милион чувства, тя има изключително присъствие, въпреки че не говори много във филма. А Джени О’Хара е прекрасна, винаги е наслада да работиш с нея. Джени е опитна театрална актриса и е изключителен талант.”
Крис Месина вече е работил с режисьори като Уди Алън и Нора Ефрон. Шаямалан си спомня как са го подбрали за ролята: „Крис дойде и беше великолепен на прослушването. Всички си казаха, че това е нашият човек. Гледал съм го във Вики, Кристина, Барселона и Джули и Джулия и, когато говорих с него за първи път, си казах: „Това е нашият главен герой.”
Заедно с Месина работят охранителите Рамирес и Лъстиг, в чиито роли са Джейкъб Варгас и Мат Крейвън. Режисьорът Доудъл коментира: „Крис, Джейкъб и Мат се сработиха отлично. Между тримата се зароди естествена химия и ние трябваше само да не им се пречкаме. Тримата са съвсем различни типажи и буквално се сраснаха с образите си.”
Тесни пространства и огледални повърхности:
Сценографията на Дявол
Филм на М. Найт Шаямалан, който не е заснет във Филаделфия? Ето как режисьорът коментира това явление: „Торонто е град със специално значение за мен. Тук беше премиерата на дебютния ми филм. Когато бях на 21 г., заснех нискобюджетен филм в Индия. Веднага след като приключих с монтажа, го предложих на международния филмов фестивал в Торонто. Те го приеха и го включиха във фестивалната програма. Помня как кацнах в Торонто на 21 г. с убеждението, че това е най-страхотният град на света. Завръщането ми тук за снимките на първата част от поредицата Нощните хроники е знаменателно събитие.”
Създаването на асансьора за Дявол не е никак лека задача, тъй като голяма част от действието в този свръхестествен трилър се развива именно между неговите 4 стени. Декорът трябва да изглежда реалистично и същевременно да предложи на зрителите еквивалент на място, което въплъщава най-страшните им кошмари. Братя Доудъл изтъкват приноса на сценографа на Чудовищно Мартин Вист и екипа му за постигането на идеалния баланс между тези две цели. Режисьорите държат всеки от двамата да заснеме по една емблематична сцена в асансьора, в която действието в Дявол да отразява мъжката и женската гледна точка на героите.
Джон Доудъл разяснява: „Асансьорът беше разглобяем декор. Лесно редувахме дубли, в които трябваше да демонтираме ту лявата, ту дясната му стена. Можехме да снимаме от тавана, махаше се безпроблемно. Огледалата бяха подвижни, благодарение на което не влизахме в кадъра и го композирахме по свое усмотрение. Наподобяваше огромна разглобяема играчка.”
Дрю Доудъл продължава разказа за конструирането на декора, който буди панически страх у героите: “От съществено значение беше с течение на времето клаустрофобията на хората в асансьора да нараства. Затова искахме да снимаме във възможно най-малкия правдоподобно изглеждаш асансьор. Размерите му трябваше да съответстват на мерките и възприятията на героите. Механикът, например, маха панела на тавана му в една от ключовите сцени. Съобразихме разстоянието до тавана с височината на актьора, който го играе, за да може без усилие да се пресегне до него. Освен това когато търговецът ляга на пода, той трябваше да се окаже дълъг колкото самия него.”
Малкото на брой използвани декори във филма трябва да са безупречно изработени, най-вече тези за асансьора и стаята на охраната. Продуцентът Сам Мърсър споделя: „Изработката на декорите беше по-трудна, отколкото очаквахме. Асансьорът трябваше да изглежда познато и да е слабо осветен за страшните сцени. В същото време обаче не искахме да изглежда недовършен, или претрупан с детайли, за да не дразни и разсейва зрителите. Другият важен декор беше този за стаята на охраната на героя на Крис Месина, който представя гледната точка на страничния наблюдател.”
„Оползотворяването на снимачната площадка, разположението на камерите и композицията на кадрите беше голямо предизвикателство.”, добавя Мърсър, „Искахме да предадем на зрителите ужаса и клаустрофобията на героите без излишни трикове.”
За да се пресъздадат успешно нарастващите клаустрофобия и страх, режисьорите искат петимата актьори да присъстват при промяната в декора на асансьора, дори за кадрите, в които камерата снима само един от тях, за да може да не губят усещането, че се намират в тясно и претъпкано пространство. Макар това да изтощава актьорите, всеки от петимата в заседналия асансьор с готовност прекарва дълги часове натясно с останалите и това има благотворен ефект върху играта му.
Дори Крис Месина, който няма нито една сцена в асансьора, е на снимачната площадка по време на снимките в него. Ето как актьорът обяснява необходимостта от присъствието си там: „Тъй като хората в асансьора чуват героя ми, който се намира в стаята на охраната, с братя Доудъл бяхме единодушни, че ще се получи по-реалистично, ако подавам репликите на колегите си на място. Когато трябваше да застана пред камерата, предимно в сцените от стаята на охраната, отговарях на подадените от тях реплики от заснетите в асансьора кадри. Така реакциите ми бяха по-непринудени и реалистични.”
Дрю Доудъл добавя: „Труповете на умрелите герои на пода заемат място и създават илюзията за стесняващи се стени. Бездруго тясното пространство все повече ги притиска. Героите се чувстват като удавници при покачващо се водно равнище.”
Легендарният оператор Так Фуджимото, който за четвърти път работи с Шаямалан, кара сътрудниците си да носят бели лабораторни престилки, които да отразяват светлината в павилиона. Джон Доудъл си припомня това нетрадиционно работно облекло: „Ако членовете на екипа носеха обичайните си черни дрехи, огледалните стени на асансьора щяха да погълнат светлината. Белите престилки ни позволиха да изпозлваме преките светлинни лъчи и служеха като светлоотразителни повърхности, чрез които осветявахме по-добре лицата на актьорите, без да ги разконцентрираме и да разваляме вече създадената атмосфера.”
Дявол ще предложи на зрителите вълнуващо преживяване и въздействащ киноразказ за отговорността, която носим за живота си – послание, което не убягва на екипа и актьорите. Те правят всичко възможно да запазят сюжета в тайна по време на снимките. Мнозина дори отлагат прочита на развръзката в сценария до последния възможен момент. И все пак някои детайли от нея не убягват от зоркия поглед на хора като гримьора Робърт Хол от компанията за грим и специални ефекти Almost Human, когато се разминава със съвършени двойници на някои от героите на снимачната площадка.
Както може да се досетите, повечето членове на екипа избягват ползването на асансьор по време на снимките. За всеки случай.
|
