Съчетаването на материала, режисьора и актьора е от жизненоважно значение за продуцентите на филма: Джон Голдуин и Самюел Голдуин Мл., които са съответно внук и син на Самюел Голдуин – продуцентът на киновресията от 1947 г. на Тайният живот на Уолтър Мити, режисирана от Норман З. Маклауд; и Стюарт Корнфелд, който е работил със Стилър в много от неговите филми, включително Зулендър и Тропическа буря.
За двамата Голдуин ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪР МИТИ винаги е бил част от семейната история. „Дядо ми е истински пионер на филмовата индустрия в пълния смисъл на думата. Той е част от група от хора, които искаха да разказват историите по различен начин, за да покаже живота по начин, който не би могъл да стори нито картина, нито пиеса, нито роман. И тъй като УОЛТЪР МИТИ беше много голям успех, ние искахме да бъдем част от нещо, което да може да се докосне до него. - обяснява Джон Голдуин. - През 1947 г. те са проектирали филмова история, която наистина е надраснала оригиналния си източник и се е превърнала в нещо много по-различно. И ние искахме да се следваме тези стъпки."
Самюел Голдуин Мл. добавя: „Видяхме шанс да направим нещо ново и креативно с една история, която продължава да отеква по света, а за това си струва да се бориш. Винаги съм вярвал, че великите филми започват с велик сценарий - а историята на Търбър е толкова богата, че можеш да поведеш идеите и персонажа в най-различни посоки. Филмът от 1947 г. разказва за онова време, а наша задача сега бе да намерим сценарий и подход, който ще говори толкова силно и за нашето."
Отнеме много години и донкихотовско дирене на правата и разработване на филма докато нещата започват да се променят и Джон Голдуин среща сценариста Стивън Конрад, известен с работата си върху сценариите на Преследване на щастието с Уил Смит и Синоптикът на Гор Вербински.
Голдуин си спомня: „Стив каза: „Искам да направя филм за най-невзрачния човек на света, които непрекъснато мечтае за по-добър живот - и научава, че единственият начин да се превърне в личността, която живее в фантазиите му, е да се измъкне от главата си и да пристъпи в реалността. Той открива, че истинският живот е по-добър от това, което си в представял." И аз му казах: „Получавате работата. Точно това исках да чуя."
Когато първият проект на Конрад е готов, Голдуин веднага разбира, че това няма да бъде типична комедия. „Беше уникално, не съм държал в ръцете си такова нещо досега. Сценарият наистина нямаше никаква прилика с първия филм, освен идеята за мечтателя. Беше толкова оригинален, че нямаше с какво да го сравня. И всички бяха много развълнувани за това."
Това вълнение отстъпва място на дългия и криволичещ път към намирането на точния режисьор. Някъде в това пътуване се появява Бен Стилър, който първоначално разговоря на ролята на Мити. И още тогава става ясна страстта му към материала.
„Бен бе подготвил набор от бележки, които прочетох преди срещата, - припомня си Голдуин. - А бележките бяха най-добрият précis, който някога съм виждал за това, какъв би могъл да бъде един филм. Спецификата, красноречието, загрижеността, с които бе написан, яснотата на мисълта за това какво може да стане със сценария - това бе един изумителен документ. В тези бележки видях филм, който щеше да бъде много, много отличителен."
Голдуин - който е бил Президент на Paramount Pictures по време на създаването на Зулендър , където за пръв път се запознава със Стилър – иска от него да стане режисьор на филма, въпреки логичните опасения, че е рисковано един човек да се заеме с режисурата и главната роля в толкова амбициозен филм. Единственото нещо, което никой не може да отрече, е очевидната и прекомерна страст Стилър към проекта.
„Бен имаше реална визия за този филм, - казва Стюарт Корнфелд. - Това е история, където той знаеше, че може да има много хумор, но видя също и истинската красота и сила. Той искаше публиката да тръгне на пътешествие с Уолтър Мити, който започва да изживява живота си и да осъзнаят, че е това е невероятно и вълшебно по свой собствен начин.“
Стилър е доволен от подкрепата на двамата Голдуин. „Те имат токова дълбока връзка с историята на проекта, притежават невероятен вкус и много опит. - коментира той. - Този филм не се вписва в нито един жанр и ние знаехме, че ще е необходима много силна вяра от страна на студиото, за да поеме този риск. Дадох пълен картбланш на Голдуин и Голдуин Мл. да спечелят тяхното доверие , защото те бяха единствените хора, които можеха да ги убедят, тъй като наистина вярваха в проекта. Те са страхотни партньори, много ме подкрепиха и имат основен принос за реализирането на всичко това."
Относно Корнфелд, Стилър казва: „Стюарт и аз сме работили заедно в продължение на много години и сме минали през какъв ли не огън. Направили сме много филми заедно, така че просто се доверяваме един на друг в творческо отношение. Всъщност никога не съм срещал някой, с когото да се работи по-добре върху сценарий от Стюарт - той винаги задава въпроси и тласка нещата да станат по-добре, и по-добре и по-добре. А когато правиш филм като този, този вид връзка е наистина безценна."
Корнфелд е особено развълнуван да види, че Стилър има възможност да се впусне в този свят на необуздана визуално въображение едновременно като актьор и като режисьор. „Бен има много вещо око за това, - заключава Корнфелд. - Във визията на филма и в изпълнението му той внася поразителна жизненост и усещането, което оставя в зрителя е за преживяване, изпълнено с фантазия, но и прославящо истинския живот.“
|
