Старомодно ваканционно селище предлага идеалната обстановка
Продуцентите решават действието на „Последната песен” да се развива на мъничкия остров Тайби, близо до брега на Джорджия. Тайби се гордее с пет километра девствени плажове и старинен кей, както и с редица живописни магазинчета, предлагащи бански костюми и бира сред самобитните ресторанти, барове и старомодни дървени къщи. С население малко под 4000 души, домошарския чар и отпускащата атмосфера правят острова привлекателна туристическа дестинация за жителите на близка Савана, както и за посетители от цял свят.
Режисьорката Джули Ан Робинсън се влюбва в Тайби от пръв поглед. „Това е консервативна общност, където хората оставят вратите си незаключени”, обяснява тя. „Може да се разхождаш навсякъде. Вече няма много места като Тайби. Притежава изключително тучна и богата природа, каквато не съм виждала другаде. Малко прилича на тропически остров, какъвто момиче като Рони би сметнало за неустоим.”
Дизайнерът на продукцията Нелсън Коутс и екипът му се заемат да открият къща, която да отразява същината на остров Тайби. „Говорихме много за емоционалното пътуване на героите и как заобикалящата ги среда ще отразява това”, казва Робинсън. „Искахме къщата на Стив да изглежда неподдържана. Не я намерихме точно в този вид, но нямаше друга като нея на острова. Строена е през 1911 г. и през годините са добавяни допълнителни стаи, което й придава изключителна своеобразност. Но за нея се бяха грижили добре, а ние не търсехме това. Така че я състарихме, накарахме боята да изглежда олющена, все едно е занемарена от години.”
Коутс преобразява както фасадата, така и вътрешността на къщата, за да отразява настроението на измисления си собственик, както и да позволява по-удобен и лесен достъп на снимачния екип. „Исках да предам усещането, че тази къща е много, много стара”, разказва Коутс. „Смятахме, че е важно да придадем на къщата на Стив, както и на целия филм, онова характерно усещане за живот на плажа, а не да прилича на снимка от луксозен курорт. Тя е удобна и олющена, сякаш е на това място от години. Понеже къщата наистина е строена отдавна, тя притежава автентична вековна атмосфера. Както и съответната простота и органичност – дървени стени вместо тапицерия или сладникави тапети на мидички.”
Външният вид на къщата е обогатен с искрящо бели корнизи, черни кепенци и винилови паравани. Снимачният екип омекотява и състарява излъчването на сградата и добавя автентично изглеждащи паравани на предната веранда, които могат да се местят и махат, за да се разположат камерите. За да направят място за работилницата на Стив, те изнасят част от мебелите на верандата, което позволява и на режисьорката да заснеме повече сцени на фона на плажа.
Някои от ключовите сцени във филма се развиват на една пясъчна дюна до къщата, където Рони намира яйца на костенурка и се заема да ги опази. „Наоколо има много дюни, но нито една не ни вършеше работа”, разказва Коутс. „Трябваше ни място, което да е близо до къщата. Освен това, дюните са защитена територия и трябва да внимаваме да не ги разрушим.” Затова продуцентите искат разрешение от Министерството на природните богатства да създадат свои собствени дюни. „Купихме пясък и нужната растителност от одобрени източници”, обяснява Коутс. „Раззеленихме отново няколко оголени дюни и създадохме нашия собствен „герой” точно там, където искахме – виждаха се къщата и водата, без да засягаме защитената територия. От Министерството на природните богатства бяха толкова доволни от работата ни, че не ни накараха да махнем дюната след края на снимките.”
На няколко километра надолу по пътя и далеч от тихата плажна къща на Стив Коутс създава пъстра и претъпкана сцена за местния карнавал и площадка за волейболния турнир. Самият остров предлага много местна атмосфера, тъй като ресторантите и магазините в района изграждат наоколо будки за продажба на сладолед, сладкиши и тениски.
Докато обмисля цветовите съчетания, Коутс се стреми да избягва нюанси, които хората биха свързали с „Хана Монтана”. „Затова не включихме розово, нито електрически или неонови цветове. Използвахме много оранжево и зелено, а за волейболния турнир добавихме и синьо. Сложихме лампи и плакати по дължината на кея, за да подчертаем красивите залези, тъй като много от сцените ни се развиват по залез слънце.”
Тъй като в Тайби няма нито една църква, съответстваща на тази от сценария – с голям прозорец с витраж, Коутс и екипът откриват идеално местенце в близост до плажа, където да я построят. По думите на Коутс се стремят да построят църква, която да пасва на сюжета, но и да изглежда като част от стар квартал.
„Искахме да подхожда на острова и да е в типичен за югоизточните щати стил”, обяснява той. „Въпросът беше да обединим няколко елемента, които да помогнат в развитието на сюжета. За да й осигуря чувство на приемственост, използвах доста от особеностите на църквите от началото на миналия век и сложих табела, според която църквата е строена през 1908 г. Използвах като модел около 35 различни дървени църкви. Не можехме да използваме тухли, защото накрая трябваше да я изгорим.”
„Добавихме много прости прозорци в готически стил, които веднага подсказваха, че е църква, и неправилни плочи на покрива, каквито бях виждал на една църква в Южна Каролина”, продължава Коутс. „Основите на сградата бяха изградени от тухлени колони, както правят на юг в райони, които се наводняват.” Дизайнерът оставя вътрешността на църквата много семпла, като по този начин създава проста, непринудена атмосфера. Витражът над олтара е ключовият визуален елемент. Дизайнът се ражда от стари дървени трупчета с дърворезба, изобразяващи изтъркулването на камъка от гробницата на Иисус пред погледите на ангелите, което подчертава мотивите на Спаркс за надеждата и обновлението.
„Дизайнът на витража ми отне около шейсет часа”, споделя Коутс. „После трябваше да намеря начин да се сдобия бързо с него, защото изработването на витражи е толкова трудоемко. Обърнах се към моя приятелка, която е правила подобно нещо за мен и преди, в Лос Анджелис. Направих уголемена рисунка на прозореца в реални размери и тя тръгна да търси подходящи стъкла. Пращаше ми по имейл снимки на стъклото, когато през него проникват слънчеви лъчи, и преценявахме кои части да използваме. Определено беше предизвикателство да направим това от разстояние, особено като се има предвид, че един от процесите при изработката на витраж е оцветяването и после изпичането на всяко стъкло поотделно, и независимо какво рисувах на хартия, от художника зависеше какви нюанси на цвета ще избере при изпичането.” Коутс и екипът му имат само 11 седмици да проучат и подготвят декорите за филма, така че проектирането, строежа и доизграждането на църквата стават с мълниеносна бързина. „Общо взето, първият, полуизгорял вариант на църквата беше готов четири седмици и половина след като стъпихме на острова”, казва той. „Снимахме витража осем седмици след като бях изготвил проекта.”
За пищната сватбена сцена в имението Блейкли, семейната къща на Уил, продуцентите напускат Тайби и измъкват трудно достъпно разрешение за използването на историческото имение Уормслоу близо до Савана. На края на дълъг и кален чакълест път с вековни дъбове от двете страни, покрити с испански мъх, се намира великолепно колониално имение, построено от Нобъл Джоунс, един от първите английски заселници в Джорджия. Остава Коутс да добави само няколко допълнения, включително фонтан, малко зеленина, пиано и украсата за една пищна сватба, и картината е завършена.
Земната, смекчена атмосфера, която Коутс създава за филма, се отразява и на избора на костюми. Когато Рони започва да се чувства по-добре в кожата си, начинът й на обличане също се променя. Бунтарският й стил от началото на филма се измества от облекла, които отразяват новия й светоглед. „С Джули Ан определено искахме костюмите да отразяват израстването на Рони”, казва Дженифър Гибгот. „Това, което виждаме отвън, говори много за случващото се вътре в нея. Луис Фрогли, дизайнерът на костюмите, се погрижи за това. С напредването на филма, Рони губи от остротата си. Когато се влюбва в Уил и започва да прощава на баща си, дрехите й стават по-нежни и по-женствени.”
Робинсън и операторът Джон Линдли използват меката следобедна светлина на остров Тайби за няколко сцени. „С Джон искахме да създадем усещане за естественост”, обяснява Робинсън. „Искахме изпълненията да подчертават универсалността на емоциите на нашите герои. Затова се опитахме да снимаме от неочаквани ъгли, да бъде колкото се може по-светло и свежо, за да не се чувстват актьорите ни ограничавани”.
Робинсън и Линдли използват много кадри, снимани от високо с помощта на кран, за да обхванат изпълненият с живот фестивал на плажа и турнира по волейбол, както и широката плажна ивица на Тайби. Техниката подчертава и емоционалната уязвимост на героите. „На артистично равнище, искахме да придадем мащаб, чрез който да се открояват емоционалните аспекти на сюжета”, обяснява режисьорката. „Използването на далечни кадри ни позволи да снимаме един или двама герои на фона на пейзажа, за да могат зрителите да усетят колко уязвим се чувства този човек.”
„Например има една сцена, в която Джона току-що е чул много лоши новини и се вижда на преден план на много широк кадър, а по-назад са Уил и Рони. Така зрителят се чувства близо до болката на момчето. Някой беше казал, че трябва да умееш да разкажеш сюжета на филма без звук, и точно това се опитах да направя.”
Едно от най-големите предизвикателства за Робинсън се оказва режисирането на бебетата костенурки, които играят ключова роля за прераждането и изкуплението на Рони. През голяма част от ваканцията си момичето предпазва гнездото на костенурката от миещи мечки, докато се излюпят яйцата и новородените костенурки си пробият път до океана. Като планират да добавят компютърно анимирани костенурки при обработката на филма, продуцентите и екипа първоначално снимат сцената само с помощта на въображението си и на съвети от специалист по костенурки и екипа по специални ефекти.
„Седяхме на дюната над мястото, където трябваше да се излюпят костенурките, но там нямаше нищо”, разказва Боби Колман. „Трябваше да си представим къде биха могли да бъдат и да се преструваме, че ги следваме и внимаваме да не ги настъпим. Прокарах невидима линия по маршрута, който трябваше да следвам. Беше много забавно, но после донесоха истинските костенурки и беше сто пъти по-хубаво!”
В крайна сметка, Министерството на природните богатства предоставя 26 новоизлюпени костенурки за фалшивото гнездо. По даден знак, мъниците започват да се клатушкат надолу по пясъка към водата и отплуват в океана.
|
