Идеята за филма хрумва на сценариста Бърт Роял, който смесва класическата литература със съвременния живот.
„Взех за пример романа на Натаниел Хоторн „Алената буква”, като не съм се придържал стриктно към сюжета.”, казва Роял. „Не съм имал намерение да правя адаптация на книгата, а по скоро я ползвах като вдъхновение. Основната идея на филма е противопоставянето на пуританските ценности на личните ценности – да бъдеш това, което си. Олив е изключително свободолюбива личност, която смята че хората трябва да бъдат верни на себе си, а не да робуват на някакви остарели порядки. За нещастие тя расте в общество, където се осъжда всяка постъпка, в страни от ‘нормите’. Нейната цел е да поразчупи града, в който живее от тези закостенелости и го прави, макар и не по начина, по който си го е представяла.”
Продуцентът, Зейн Дивайн, която тъкмо се бе завърнала от снимките на филма „Mardi Gras” и която нямала никакво намерение да се захваща с нещо ново, казва: „Сценарият на Бърт много ми допадна. Той е написал история, която е забавна, смешна и с много актуално звучене за съвременните тийнейджъри.”
Подобно на Дивайн, режисьорът Уил Глък, тъкмо бе завършил работа по комедията „Мъжоретки” и изобщо не му се залавяше с друг колежански филм. Но когато колегите от студиото му предлагат да прочете сценария на „Лесна, а”, той бързо променя намеренията си. „Бих казал, че филмът има доста по-дълбок смисъл и далеч не е само обикновена колежанска комедия. Тук става дума за морал, за клюки, за това как те се разпространяват и за това колко е важно за хората как другите ги възприемат.”, казва режисьорът.
Много характерно за филма е езикът, който използват героите в него. Сценаристът държеше Олив, както и нейните връстници, да говорят така, както говорят истинските тийнейджъри. „Майка ми беше учителка, така че прекарвах доста време с нея в училището и съответно с децата, които учеха там. Начинът, по който тийнейджърите си разговарят, е уникален.”, казва Роял. „Веднъж подочух едни деца да разговарят в метрото. Те говореха толкова ентусиазирано и разпалено. Всичко звучеше много драматично. Те се вълнуваха за съвсем дребни нещица. Но като се замислих за времето, когато аз бях тийнейджър, си спомних че и аз съм бил същия. Мислех си, че ако нещо не стане така както искам, светът ще се срине.”, допълва сценаристът.
Разбира се, думите и действията са две различни неща и за Глък фактът, че филмът се отнася за най-горещата тема: сексът, без изобщо да има секс, го прави изключително забавен. „Бих казал, че по някакъв странен начин филмът ни е доста консервативен.”, признава си Глък. „Поуката, която трябва да си направим от филма е, че трябва да се изчаква и не бива да се избързва , както и че може да минеш през невероятни неща, за да достигнеш сам до този извод.”, обобщава режисьорът.
|
