По заснежения бряг на р. Хайленд се е събрала група войници, за да гледа обезглавяването на римски войник, който е потърсил спасение в сърцето на Каледонските планини. Зяпачите гледат как конят обикаля около жертвата, а ездачът пада във водата, въоръжен с кама, докато мобилният му телефон звъни.
Виновникът с телефона е облечен като римски боец, изцапан с кръв. Стрела го е пронизала между плешките. Той се извинява, докато камерите са на изчакване. Казва: "Извинявайте." Много е засрамен.
Добре дошли на снимките на последната продукцията на Нийл Маршал – "Центурион".
Историята на Центурион
Нийл Маршал е израснал в близост до Адриановия вал Нюкасъл и в продължение на дълги години работи в Кумбрия. Помни как в продължение на часове е карал по римските пътища, които все още са запазени. Там на създателя на "Dog Soldiers" и "Пещерата" му идва идеята да разкаже история за тази велика стена. Ето какво казва самия Маршал: "Някой ми разказа легендата за Девети Легион, който е навлязъл в мъглите на Шотландия и е изчезнал безследно, оставяйки само голяма мистерия. Идеята за римската армия, която навлиза в Шотландия и изчезва, веднага ни навява мисли за нещо свръхестествено. Аз обаче не исках да поемам в тази посока. Исках да разбера какво всъщност може да се е случило. Какво би накарало толкова мощна империя да построи такава стена? От какво толкова са се пазили?"
Маршал си представя легендарните и силни племена, познати като пикти. Смята се, че пиктите са населявали Календонските планини през първи век и е възможно да са направили засада на легиона. Маршал започва да гради историята около това предположение. Историята на Маршал се фокусира върху единствения член на армията, който може би е оцелял първоначалната атака и е трябвало да се бие, за да си проправи път във вражеската територия.
Продуцентът Робърт Джоунс описва филма, като фокусиран върху един герой, в духа на филми като "Southern Comfort" и "Апокалипто". Маршал се съгласява с него. Той гледа на филма като на отдаване на почит на класика Джон Форд. Само че пейзажите на уестърните са заменени с тези на Римската империя, а пиктите сменят апачите.
Използването на съвременен жанр за разказване история от древни времена придава на филма отличително усещане. Дейвид Мориси, който играе Ботос, един от римските войници казва: "Сценарият се различава от другите, които получавам. Има много повече екшън и по-раздвижен диалог." Доминик Уест, който играе е харизматичния генерал Вирилус, се съгласява: "Като прочетох сценария, си помислих, че е много по-енергичен и дързък от другите, които съм чел. Не знам как ще го наречете, но има много екшън и много интересни герои."
Наградата за сбитост отива в гримьора Пол Хайет, който обобщава: "Нещо като римски "Умирай трудно". Все пак екипът трябваше да търпи безмилостното шотландско време повече от 2 месеца."
Кръв и Вътрешности...
Едно нещо е сигурно, "Центурион" е филм запазена марка на Нийл Маршал. Тоест героите са ясно изразени, екшънът е безспирен и по думите на продуцента Робърт Джоунс: "Бой, още бой и лееща се кръв."
Техническите предизвикателства във възпроизвеждането на смъртта и травмите в битките падат на раменете на Пол Хайет. Той е силно развълнуван, когато прочита сценария. Знае, че тежките задачи ще паднат върху него и екипа му.
"Във всяка втора снимка имаше нещо за мен.", казва през смях Хайет. "Прерязани гърла, отрязани ръце, обезглавявания, стрели във врата, брадви във врата, хора, които горят като факли... Има наистина много насилие."
Хайет описва нивото на насилие във филма като пресмята количеството изкуствена кръв, която са използвали на снимачната площадка. "Започнахме с по 200 литра, на средата на снимките осъзнах, че са ни останали 20-25 литра." Помпите захранват протези и части от тялото, тоест рядко има ден, в който Хайет и екипът му да се на снимачката площадка с "вагона на смъртта", който е зареден с изкуствени глави, изгорели тела и бидони с кръв.
"Помпата праща по литър кръв тук и литър там, накрая като се огледам и се хващах за главата, че сме изхабили кръв за 400 паунда. Все пак си напомнях, че съм във военен филм на Нийл Маршал, така че трябваше да има много кръв," казва Хайет. Маршал призна, че няма спирка що се отнася до кръвопролитието на екрана. "Все пак искахме да го направим реалистично, както предполагаме, че е било тогава," допълва той.
Работата по продукция с толкова много ефекти насред шотландските планини посред зима в никакъв случай не е безпроблемна. Транспортирането на оборудването за специалните ефекти изисква издръжливост, а в някои случаи и абсолютен инат. "Пол знае, че е нужна прецизност и дава точно това," казва Маршал за целеустремеността на Хайет да осигури най-добрите ефекти дори в най-тежките условия и продължава: "Мисля, че работата му беше доста трудна. Правеше неща, които обикновено се правят в студиото, а не насред планината. Трябваше да довлачат всички трудове, помпи за кръв и какво ли още не до върха на хълма, където да се отреже нечия глава. Беше му трудно, но се справи." Хайет описва сложна за заснемане сцена – войнът на пиктите Етиен, в ролята Олга Куриленко, обезглавява римски войник. "Целяхме да заснемем с един кадър как Етиен отрязва главата на мъжа в реката. Имахме труп, имахме актриса, която му режа главата, бяхме подготвили кръвта в помпите и стояхме в близо метър дълбоката студената шотландска река, в която като за капак имаше и течение."
Хайет трябва да комбинира подготовката преди снимките с изискванията на терена. Екипът му предварително е направил силиконови манекени и изкуствени глави, по които да създаде нараняванията. С изкуствените тела екипът може да заснеме актьора в момента на смъртта, подменяйки тялото или главата. Но при статистите или каскадьорите не могат да са толкова прецизни. "До последно не знаехме коя ще е жертвата. Просто хващахме някоя глава и решавахме, че ще е тя. После се заемахме с грима, за да позаприлича на човека, когото "убиваме".
Ако Хайет не можел да постигне търсения ефект с грим, Маршал се обръщал към компютърните ефекти, ползвайки техники, които досега е избягвал.
"Имаше една сцена, в която героят трябваше да се обезглави и използвахме един от манекените на Пол, за да му отрежем главата. Наложи да сменим лицето на манекена с това на каскадьора компютърно. Наложи се той да изиграе цялата сцена отново, за да уловим емоциите му. После взехме лицето му и го сложихме на манекена. Разликата изобщо не се вижда. Изглежда сякаш наистина е обезглавен. Преди не съм го правил, така че наистина ми беше много интересно," казва Маршал.
Всички екшън герои...
Освен техническите предизвикателства, екипът е изправен и преди физически такива. Майкъл Фасбендър, който играе Куинтас обяснява: "Следите как няколко римски войници бягат за живота си и опитват да стигнат до границата. Имаше доста яздене и боеве с мечове. Беше ни наистина трудно."
Първите два дни снимките са близо до връх Инвърнес. Екипът се нуждае от адаптирани за нуждите им сноумобили на норвежката армия, за да стигнат до върха на заснежената планина. Температурата е около нулата, а актьорите са облечени в доспехи, точно като римски войници. Имат само по една връхна дреха за защита от студа.
Продуцентът Робърт Джоун си припомня трудностите през първия снимачен ден.
"Вероятно първият снимачен ден бе най-тежък за актьорите. Трябваше да крачат през близо метър сняг в римски доспехи. Бяхме на върха на планината, на хиляди метри надморска височина. Лицата им казваха: "В какво се забърках?" Но се справиха много добре.", казва през смях Джоунс.
За могат да снимат на тази височина, продуцентският екип трябва да се смали до минимум. "Качихме се в планината със сноумобилите, които са като малки танкове. Иначе няма начин да се качим до там, където бяхме. Снимачният екип бе възможно най-малък. На първия ден бяхме затънали до коленете в сняг. Беше много студено, но знаехме, че на екран ще изглежда невероятно", казва Васбендер.
Пейзажът има много важна роля във филма – представя мъката от случилото се, бягството на нашествениците. Тежките условия са част от плана. Температурата пада до – 18 градуса, актьорите ясно усещат натиска върху себе си. Посоката, поета на първия снимачен ден кара актьорите да газят през близо метър сняг и да се скупчват заедно, за да могат да се стоплят.
Ето какво казва Маршал: "На актьорите не им се наложи да играят особено много. Сложиха си римските доспехи. Ръцете им бяха голи и замръзваха. Наложи им се настина да се бутат един в друг, за да могат да се топлят. Ако треперят на екран, знайте, че наистина треперят. Точно това целяхме."
Като се използват снега в планините и зеленината на долината филмът наистина ни кара да мислим, че е изминало доста време и бегълците са прекосили голяма дистанция. Да се използват капризите на времето е доста рискована стратегия. "Имаше малък проблем, когато отидохме да проучим терена седмица преди да започнем снимките. Снегът беше толкова много, че се прибрахме в хотела като бели мечки. Ако ни се беше случило по време на снимките, щеше да е пълен провал. За щастие, когато дойде време за снимките, всичко беше перфектно," си припомня Маршал. Той набързо обяснява обстановката на оператора Сам Маккърди, защото именно той трябва да улови целия ефект на терена и условията. Жизнено важно е екипът да улови спиращата дъха природа на Шотландия. Единственият коментар на Маршал към Маккърди бил, че иска да изглежда студено и добавя: "Исках да съм сигурен, че публиката ще усети това, което актьорите усетиха."
Въпреки физическите предизвикателства в екстремните условия, теренът оставя положителна следа у Фасбендър: "Много ми хареса времето, което прекарах в Шотландия. Много красива страна. Бяхме на някои доста усамотени места около Авимор. Гледката бе невероятна, накъдето и да се обърнеш."
Физическите трудности за екипа не се изчерпват с терена и времето, трябва да придобият и нови умения. Олга Куриленко, която играе Етиен, е описана като воин, който няма никакви трудности с ездата и боравенето със смъртоносни оръжия. Тя си припомня как се е учила да се бие с копие, нож и томахавка. "Това са все оръжия, с които не съм боравила в предишни филми. Трябваше да науча нещо съвсем нова, така че проведохме много тренировки. Беше забавно, много ми хареса."
Маршал държи всички екшън сцени да са възможно най-реалистични и актьорите да изглеждат възможно най-естествени в битките с древни оръжия.
"За мен е важно всичко да изглежда реалистично в такива филми. Ако някой ще ползва оръжие във филмите ми, трябва да знае как да борави с него или поне да изглежда, че знае какво прави, че оръжието от част от него. Бойците са израснали с оръжията си от деца, така че не може да изглежда все едно го хващат за първи път," казва Маршал.
Режисьорът ясно показва на актьорите още по време на кастинга, че задачата им ще е физически и психически трудна. Екипът каскадьори, воден от Пол Хърбърт, подлага актьорите на дълги и изморителни тренировки, за да ги подготви за битките. Репетират и боевете преди да ги заснемат.
"В тази работа няма време за почивка. Докато се снимат едни екшън сцени, се репетират тези за следващия ден," казва Хърбърт. Заедно с екипа си той ползва комбинация от репетиции и импровизации. "Едно е да тренираш екшън сцената, но като дойде време за заснемането, често се налагат корекции. Понякога се сменят позициите, понякога скоростта или самите движения.
Преди да започнем снимките, прегледахме сцените и наредихме камерите. После опитахме да влезем в ритъм и да го направим на половин скорост, за да се уверим, че всичко е както трябва. Ако видя нещо из пейзажа, което би попречило на снимките, променяме ъгъла и артистите се заемат за работа. Щом подредим всичко, така че да сме доволни, снимките започват."
Най-прекрасният момент в снимките за каскадьорите е по време на битката, в която пиктите убиват римляните. За тази сцена Маршал използва огнени кълба, които се изстрелват от дърветата и връхлитат легиона.
Тренировките и репетициите на битките се оказват жизненоважни, за да може сцената да се заснеме безопасно. Ето какво обяснява Хърбърт: "Шестима от актьорите се биеха заедно с екипа каскадьори и статисти. Времето не стигаше и мястото бе малко. Да го заснемем реалистично и всички да са в безопасност бе голямо постижение."
В ролята си на генерал Вирилус, Доминик Уест е от губещата страна на битката. "Изглежда впечатляващо. Огнените кълба летят около строя, формиран около мен. Невероятна сцена. С нас работиха ветерани каскадьори, работили по "Гладиатор". Казаха, че този бой е по-сложен. Почувствах се като Ръсел Кроу," казва през смях Уест.
Създаването на света на пиктите...
След като актьорите са научават да боравят с оръжията си, са готови да се заселят в света, който сценографите са им създали. Саймън Бауелс и Маршал работят заедно многократно, включително по дебютния филм на Маршал "Dog Soldiers". Бауелс и екипът му създават огромен комплекс, който се превръща в селище на пиктите насред гората на Съри. Създават и дома за героинята на Имоджин Путс – Ариана.
Бауелс месеци наред проучва историческите данни за ранните заселници в каледонските райони на Англия. Сравнява откритото от археолозите с исторически данни и артистични творби. Маршал иска да се придържа максимално към историята на Римската империя и пикитите, но и да вкара драматичен елемент. Бауелс го описва като "много кал, пикня и кръв".
"Потопих се във всичко римско, посетих исторически забележителности и музеи, за да видя това, което се е запазило от сградите и предметите им. Нагледах се брони, седла, готварски пособия, грънчарство... Всичко, което можеше да ми покаже как са живели войниците в онзи период," казва Бауелс. Той се среща групи, които вече са пресъздавали епохата. Използва знанията им за този исторически период, за да може да го пресъздаде достоверно.
"През последния век Римската империя привлича публичния интерес. Има много книги по темата. Информацията и мненията са противоречиви, но все пак източниците са много. Противоречивите мнения ми дадоха свободата да създам мое виждане. Дизайнът е базиран на факти и подчертава драмата, която Нийл Търсеше, но в същото време отговаря и на времевите изисквания," обяснява Бауелс.
В най-добрия случай за Бауелс, материалите, които ползват идват от заобикалящата ги среда и са създадени с инструменти от съответната епоха. Но тежките метеорологични условия карат Бауелс да вложи креативност.
"Няма много информация за начина на живот на пиктите, най-вече защото са използвани органични материали като дървени трупи, вълна и кожа," подчертава Бауелс след месеци проучване. "След себе си са оставили много издълбани камъни, кости и метални изделия, които изобразяват животните, които са били важни за тях. Използвах тези символи върху 4-метрова скала, която сложихме в центъра на селището им. Използвахме същия дизайн и за татуировките на някои от войните им. Вдъхнових се след посещенията на някои пресъздадени села в Англия.
Докато снимахме в студа, се притеснявахме, плетът и мазилката по стените няма да изсъхнат и затова използвахме допълнително пяна, каквато ползвах и при работата по пещерите в друг филм на Нийл – "Пещерата". Предимството на пяната открихме по време на снимките. Лесно може да се отреже част от стената с помощта на остър нож. Така камерата може да снима под по-голям ъгъл и вътре. После не е проблем стената да се поправи. Пяната е огнеупорна, но не и сламата по покривите. Нея трябваше да напръскаме с огнеупорни химикали преди да започнем снимките."
Сценарият изисква да има римска крепост на ден път северно от Карлайл. Трябвало да бъде от дървен материал. "Исках да изглежда построен от опитна група войници, които са построили много други такива крепости на земите, които са завладели досега," казва Бауелс.
В огромната крепост има кожени палатки, конюшни, добитък, място за готвене и ковачница за поддръжка на оръжията. Бауелс и екипът му намират голямо открито пространство в гората до Лондон. "Използвахме истински 7-метрови трупи. Багерите щяха да отнемат прекалено много време и затова направих компромис. Използвахме истинско и изкуствено дърво. На помощ отново дойде пяната. Оказа се доста бързо и безопасно. Създадохме си впечатляваща крепост."
"Добрата снимачна площадка винаги е предимство. По-добре да снимаш навън, а не пред зелен екран. Потопихме се в реалността, която Нийл и Саймън създадоха," казва Джей Джей Фийлд, който играе Такс.
Възхищението на Маршал от точността, уменията и изобретателността на Бауелс и екипа му е повече от ясно. "Саймън по брилянтен начин ми дава това, което ми трябва, за да свърша работа. Не ми трябва цяла крепост, защото така или иначе в една посока изобщо няма да поглеждаме. Затова вдигнахме три стени, а парите за четвъртата използвахме за друго. Така ни беше и по-лесно, защото можехме да ползваме кран за камерата и какво ли още не. Саймън сам разбира от какво имам нужда, как ще заснема сцената. Всичко излишно можем да използваме в дизайна на друга сцена."
За да може напълно да се потопим в жестокия свят на древна Каледония, същото внимание към детайлите се обръща и на дрехите, езика и излъчването на актьорите, които боядисват дори зъбите си. "О, да. Жълти, мръсни зъби. Просто прекрасно, много ми хареса," казва през смях Куриленко. "Отиваш на снимките и всички са с прекрасни костюми. Кийт Мейдън, дизайнерът на костюми, свърши невероятна работа."
За основа на сценария Маршал ползва историческите данни. Празнотите попълва със смесица от въображение и логически заключения. Той признава, че историческите данни за пиктите са малко, но все пак има следи, че са били вещи в множество умения като дърводелство, обработка на метал, тъкане, обработка на земя и отглеждане на животни.
Тъй като няма данни за езика на пиктите, Маршал влага артистичност и залага на келтски. "Реших, че той се доближава възможно най-много до езика, който са говорили."
Маршал отново и отново тества света, който е създал. Знае какъв е образът на келтите, когато влизат в битка, знае, че кожата им е изпъстрена с татуировки. "Пресметнах шансовете да влизат в битка насред зима, загърнали само слабините си. Стори ми се силно нелогично. Може да го правят през лятото, но през зимата сигурно искат да се стоплят като всички останали. Знаехме, че имат татуировки и боядисват лицата си. Решихме, че е най-подходящо да ги облечем в кожи от животни, които има по тези места, като сърни и мечки."
Маршал вкарва подобна логика и в последователността на филма. Вдъхновението за засадата на Девети Легион му идва на място. Представя си как биха използвали планините за предимство. "Римляните са известни с бойните си умения, ако ги атакуваш на открито, нямаш шанс да победиш."
Маршал се потапя в римските битки показани в класическите холивудски филма, за да открие вдъхновение. "Гледах как Спартакус търкаля трупи. Ние нямаше как да го направим, защото бяхме в гората. Затова заложихме на огнените кълба, които разбиват римския строй и им дават предимство. После са могли да слязат и да разбият римляните. В по-голямата си част това не е типична за пиктите тактика. Просто се опитах да мисля като един от тях как да разбия римляните."
Маршал признава заслугите на екипа за специални ефекти, който създава реалистично бойно поле. "Свършиха невероятна работа с огнените кълба. Ползваха рампи с лостове. Слагаха напоеното с парафин кълбо на рампата и дърпаха лоста. Така то се търкаляше надолу и се стоварваше върху каскадьорите. Падаха по 4-5 огнените кълба едновременно и бе много зрелищно."
Майкъл Фасбендър също не крие възхищението си от техническия екип. "Беше впечатляващо да видиш как всичко работи едновременно. Момчетата обединиха всички продукти, за да свършат работата."
Маршал се бори да създаде свят, в който да снима на открито и да обучи всички актьори, но все пак не отрича и дигиталната обработка, с която да разшири света си.
Вместо да наема хиляди статисти, за да пресъздаде римския легион, Маршал използва дигитални ефекти, за да създаде маршируващата войска. "Трябваха ни само стотина души. Накарахме ги маршируват по един и същи път 10 пъти и благодарение на компютърните техники, получихме истински легион. Стават толкова много, че не могат да се уловят с поглед."
Няма време за губене...
Скоростта, с която Маршал иска да снима, не позволява никакво изоставане от графика. Повечето екшъни се снимат за 10-12 седмици, Маршал успява да свърши след 7 седмици интензивни снимки.
"Работата си Нийл е вълнуваща. Той е човек, който знае точно какво иска и работи много бързо. Не те кара да повтаряш едно и също по няколко пъти. Знае как ще го нагласи и продължаваш нататък," казва координаторът на каскадьорите Пол Хърбърт.
Интензивните тренировки с оръжия и репетициите на бойните сцени позволяват на Маршал да влезе в ритъма, който цели. "Като стане време да снимаме, използваме това, което са научили. Отиваме на мястото за снимките и актьорите се заемат с боя, а ние просто си снимаме," казва той. Добавете множеството камери и сте наясно защо екипът успява бързо да заснеме сцените.
Опитът на Маршал като редактор му помага да разбере кога сцената се е получила. "Не обичам да губя време. Искам всички да са мотивирани и да си вършат работата. Винаги мисля 3-4 сцени напред. Докато снимаме едната си мисля какво ще направим в следващата. Ако се получи от втория път защо да губим време с трети?"
Доминик Уест изказва мнението на човек пред камерите. "Нийл е бърз и това кара всички да дават най-доброто, на което са способни. Внимаваме много повече и обикновено се справяме от първия опит."
Според Фасбендър подходът на Маршал е много подходящ за драматичната история, която пресъздават. "Нийл не ти оставя време да си поемеш въздун, но все пак това е филм за гонитба. Всичко е много динамично и нямаш време за губене."
Да работиш бързо по екшън сцени не би било възможно без талантлив режисьор с широки познания.
"Дори преди да започнем снимките, той знаеше какво иска и от какво се нуждае," казва дизайнерът Пол Хайет и продължава: "Понякога просто казва, че му трябва изкуствена глава или изкуствен крак. Знам, че е наясно с протезите. Знае как се правят, как да се заснемат... Знае точно под какъв ъгъл да снима и какво да изреже. Много режисьори нямат понятие как да го направят и не искат и да попитат."
Продуцентът Робърт Джоунс обобщава способността на Маршал да режисира собствения си сценарии така: "Мисля, че Нийл е най-добрият режисьор в страната за подобни филми. Много е добър в екшъните, а много се ентусиазира от тях. Разбира колко е важно филмът да не е просто екшън, а и героите да са задълбочени. Нийл работи много бързо, наглася се според условията и знае какво прави. Работи добре и с екипа, и с актьорите."
Паралели със съвремието...
Филмът проследява как окупиращите сили са нападнати от врага в непозната обстановка. Изкушаващо е да не сравниш ситуацията със съвременните военни операции. Продуцентът Робърт Джоунс признава, че има доста интересни аналогии между "Центурион" и сегашната военна обстановка по света.
"Да разкажеш историята през очите на нахлуващата армия води до неизбежни паралели със сегашната обстановка в света," съгласява се и Маршал. "Имаме Суперсилата, която навлиза в страна от Третия свят и бе разгромена от местните.
Маршал подчертава, че е внимавал да запази баланса между "цивилизоваността" на римляните и "варварството" на пиктите. "Не показвам пиктите като студенокръвни злодеи. Те са съвсем нормални хора, които имат основание да не искат римляните на земята си. Жестокостите, които римляните са им причинили, оправдават действията им."
"Пиктите се бият по начин, който римляните не могат да понесат. Безшумни са и нападат изненадващо. Не използват боен строй, с който римляните са свикнали," добавя Джоунс.
Има и такива, които се спират и анализират целите зад операциите на римляните. Куинтас трябва да се изправи пред промяната в собствените си възгледи. "Отначало е много патриотичен римски войник. Впоследствие илюзиите му са разбити и осъзнава какво му е причинила собствената му страна," обяснява Джоунс.
Маршал отказва да навлиза в политически коментари. "Исках да разкажа историята на хората, на мъжете, които опитват да пробият път към дома си. Това е тяхната история. Целта ми не е да накарам публиката да си избере страна. Всичко се върти около хората. Или ги харесваш, или не."
|
