Робърт Де Ниро и Едуард Нортън, двама от най-известните актьори на своите поколения, се събират за втори път в Stone, след първата им съвместна изява в Прецакването преди повече от десетилетие, където играха двама обирджии. Този път те са от противоположните страни на затворническата маса, надлъгващи се в завладяваща, психологическа игра на шах, а сцените с тях двамата оформят напрегната сърцевина на тази драма с висок заряд.
Сценаристът Ангъс Маклоклън казва " Stone е историята на Джак Мейбри (Де Ниро), който е работил в затворническата система през целия си живот, и е женен от 43 години за Мадлин (Франсис Конрой). Те имат пораснала дъщеря и ходят на църква всяка неделя. Работата на Джак е да определя дали затворниците могат да бъдат препоръчани за пускане под гаранция. В това си качество, той среща Стоун (Нортън), който е в затвора за палеж, и е излежал 9 от 13-годишната си присъда. Съпругата на Стоун Лусета (Мила Йовович) е готова на всичко, за да помогне на съпруга си да излезе под гаранция.
Стоун отчаяно желае да бъде пуснат," продължава Маклоклън, "и би направил всичко, за да накара Джак да го препоръча. Това, което прави, е да пусне Лусета на Джак. Тя е красива жена, която опитва да прелъсти Джак, за да компрометира неговия морал. Междувременно, Стоун подхваща духовен памфлет с метафизични мисли. Той твърди, че се е поправил. Че е бил свидетел на акт на насилие в затвора, когато пелената пред очите му се е вдигнала, и той е видял някакъв момент от вечността. Той описва тази случка на Джак, който няма представа дали Стоун казва истината. Надзирателят оглежда собствения си живот – отколешен християнин, който е пред пенсия, изживял е целия си живот с една жена, и не може да усети духовното значение на живота си. Когато Стоун описва покръстването си, Джак вече се е забъркал с Лусета, и моралният му компас не показва правилната посока."
Де Ниро добавя "Важен бе героят. Това ми бе най-интересното – това изкушение; сирената пред него; вината; класическото, почти библейско изкушение. За мен, това бе морален разказ."
"Централно за филма е взаимодействието между Джак и Стоун," продължава Маклоклън. "Привидно Джак иска да научи истината за пожара, да чуе дали Стоун наистина се е поправил и вече не представлява опасност за себе си и обществото. От друга страна, Стоун усеща слабостите на Джак, но опитва да се държи като мил човек. Обаче той не може да контролира емоциите си, затова понякога има изблици на насилие. Той е изправен срещу човек, който цял живот си е имал работа с престъпници и мошеници, и е виждал всичко. Джак не е някое пеленаче. Но в този етап на живота си е уязвим. Достигнал е възраст, където се замисля за собствената си смъртност. Пред края на кариерата си е. Бракът му е почти несъществуващ. Изгубил е и връзката с духовното. Затова общуването между тези два героя – и двамата много интелигентни и опитни – прави филма изключително напрегнат."
Пътуването на Stone към екрана започва след премиерата на фестивала Сънданс на Junebug, написан от Ангъс Маклоклън. Филмът получава похвали от критиката, след което няколко продуценти го запитват дали има какво друго да им покаже. Когато се връща в дома си в Северна Каролина, той решава да превърне една от пиесите си в сценарий. Тази, за която решава, че най-добре ще изглежда на екрана, е Stone. Нортън добавя "Първоначално Ангъс го бе написал като пиеса, след което го бе превърнал в сценарий. За мен това бе стартова точка към филм, който по някакъв начин показва и икономическата криза, както и известни разрушителни сили в американския живот. Джон Къран и аз работихме заедно върху сценария около месец и половина."
Когато сценарият е завършен, първият продуцент, който го получава, е Холи Вирсма. Тя го харесва много, и скоро го предава на режисьора Джон Къран, който казва, че би искал да заснеме филма. Вирсма успява да заинтригува и Едуард Нортън, който неотдавна е работил с Къран по Цветният воал. Когато се включват Nu Image/ Millennium и Mimran/ Schur, продукцията получава зелена светлина.
"Когато Холи ни представи Stone," спомня си продуцентът Джордан Шур, "вече бях прочел 80 сценария, и исках този да е първия филм, който ще направим. Това бе престижен филм, психологически трилър. Филм, в който можеше да се види тежестта на актьорите. Историята се движеше бързо, а идеята, макар и мрачна, щеше да заинтригува много различна публика. Решихме, че това ще бъде отлична възможност Де Ниро да се установи в очите на новото поколение. Той е известен пред тях по различен начин, отколкото е известен пред мен и хората, с които съм израснал – чрез Шофьор на такси, Разяреният бик, Ловецът на елени – все велики филми. Бях сигурен, че Stone ще му даде възможност да напомни на зрителите какъв невероятен актьор е. Смятам, че в крайна сметка това наклони везните да задвижи проекта."
Де Ниро добавя "Джон Къран свърши страхотна работа като режисьор. С него се работи много лесно, и той не се плаши лесно. А режисирането на филм, когато си под напрежение заради бюджета, графика и всичко останало, не е никак лесно."
"Едуард Нортън бе идеалния за ролята на Стоун," споделя Шур. "Той се е справял отлично с подобни роли в миналото. Другото, което го привлече към филма, бе умението му да пише. Той пренаписа сценария с Ангъс, направи някои промени и допълнения. А и той е близък приятел с Джон Къран, между тях има истинско доверие. Едуард успя да предаде на Джон какво смята за важно при режисурата, освен това помогна и на мен като продуцент. Той върши работа по много различни начини.
Когато с Едуард говорихме в началото за образа на Стоун," продължава Шур, "той видя героя като човек, който би искал да изиграе. Едуард и Робърт наистина потъват в героите си. Мисля, че Едуард базира героя си на някои от затворниците, с които се срещна. А за Робърт имаше затворнически надзирател на снимачната площадка през цялото време. Смятам, че Едуард и Робърт пресъздадоха героите си толкова добре, защото бяха прекарали много време в събиране на информация."
Нортън добавя "Работихме в затвора Джаксън в Джаксън, Мичиган. Използвахме изолирана част от сградата. Джон искаше филма изрично да е в Детройт. Мисля, че бе привлечен от пейзажа на изоставяне, който се случва в Детройт."
По думите на Шур за останалата част от актьорския състав "Мила ще бъде вероятно най-голямата изненада за публиката, защото не очакват подобно изпълнение от нея. Зрителите я познават предимно от ролите й в екшън-филми, в каквито се снима през последните години. Смятам, че тя ще получи много похвали и уважение от холивудската общност."
Йовович казва "Когато прочетох сценария, реших, че той е феноменален с почти екзистенциалните разговори между героите на Едуард и Робърт. Моята героиня Лусета е невинно дете от една страна, и много сексуална и буйна от друга. Когато се съберат тези черти, получавате много дива героиня, която живее всеки ден сякаш е последен. В известен смисъл, тя е пълна противоположност на двамата мъже, които винаги мислят."
Що се отнася до отношенията между Лусета и Стоун, Йовович ги описва като "много страстни. Той контролира връзката им, а тя е много влюбена в него. Но той е в затвора от осем години, затова тя е принудена да се оправя по свой начин и да води свой живот. Опитите да освободи съпруга си от затвора са най-важните, но тя не се свени да спи с други мъже. Обаче след като съпругът й преживява духовен катарзис, тя вече не разпознава мъжа, в когото се е влюбила.
Чувствата на Лусета към Джак са смесени в началото. Тя го вижда просто като средство за освобождаването на съпруга й. Но когато го опознава, тя искрено желае да му помогне, защото вижда тъгата му. Смятам, че в известен смисъл, тя го вижда като баща, някой, който е нежен и мил, и който няма просто да се възползва от нея, както правят повечето други мъже.
Джон знае точно какво иска," ентусиазирано споделя Йовович. "Той не е от режисьорите, които идват неподготвени на снимачната площадка, и са нужни часове, докато се свърши нещо. Той притежава огромна енергия. Имах някои луди сцени във филма, и ако не беше невероятното чувство за хумор на Джон, щеше да ми е много трудно да ги изпълня. Пак си беше трудно – трябва да направя секс-сцени с толкова много мъже. Бях много разстроена, когато се прибирах в къщи, и плачех на рамото на моя съпруг. После получавах цветя с картички от Джон. Приемах го за много мило, но после поглеждах картичките и виждах, че ги е подписал с имената на героите, с които съм спала в сцените. Казвах си "Джон, ще те убия."
Сред ключовия актьорски състав е и Франсис Конрой в ролята на Мадлин, съпругата на Джак. Шур казва "Франсис вложи чувственост и емоции в героиня, която иначе щеше да остане незабелязана сред другите герои. Тя свърши невероятна работа."
"Stone е много интересна история, която провокира размисъл," казва Конрой. "Естествено, много е специално да играеш съпруга на Робърт Де Ниро, един от най-великите актьори за всички времена. Срещали сме се няколко пъти през години, дори имах малка роля в Да се влюбиш, където той игра с Мерил Стрийп. Освен това, много се възхищавам на работата на Джон Къран.
Джак и Мадлин са двойка на средна възраст, които са женени от години," добавя Конрой. "Те имат една пораснала дъщеря, която се е отчуждила от тях – повече от баща си, отколкото от майка си. Мадлин е домакиня, Джак наближава пенсия като офицер по пускането под гаранция – единствената работа, която е имал през целия си живот. Когато се прибере от работа, двамата пийват по нещо преди ядене. Тя приготвя вечерята. Тя пуши, той отказва цигарите. Но двамата не си говорят много. Тя казва нещо, а той не слуша." Връзката им, вече компрометирана, не може да оцелее след събитията, които ще се случат.
Джак е хванат във времето между двама души – Стоун и Лусета – които търсят кого да спипат. Джак е идеалната мишена. Той е бил корав през годините, но двамата му намират цаката. Откриват слабото му място, и го използват. Те обработват постепенно и подмолно Джак."
Според продуцента Джордан Шур "Stone е психологически трилър за четири морално компрометирани героя и отношенията между тях. Главната идея във филма е противопоставянето между Стоун и Джак. Това е борба на надхитряне, игра на шах. Усещате героя на Едуард под палеца на Робърт. А всъщност, ситуацията е обратната, и Робърт се озовава под палеца на Едуард.
Когато с моя партньор Дейвид Мимран се присъединихме към проекта, Джон вече се бе включил. Аз съм голям фен на филмите му. Цветният воал е невероятен филм. Той умее отлично да разкрива интимните черти на героите, техните недостатъци и добри черти. И успява да ги запечата по начин, който е завладяващ. Научих много от него, докато гледах как снима Stone. Той снимаше от много различни ъгли, само за да улови лицата на героите в отговор на реплика, която са чули. Той подходи тактически и стратегически към филма."
|
