Във филма играете репортер. Какви връзки поддържате с журналистите?
Както навсякъде, и сред тях има и хубави хора, и тъпаци. Военните репортери, хората, които са на мястото на събитието в горещите точки, винаги са ме впечатлявали. Те рискуват живота си, за да ни информират, много им се възхищавам. Но когато работата на журналиста се състои в това да каже, че „Къмпинг” е филм за дребни душици, тогава уважението ми е по-малко. Защото 5 милиона дребни душици са се разходили да го гледат в киносалона, 9 милиона са го гледали по телевизията. Значи и аз съм дребна душица. Ами така да е.
Нямате приятели журналист...
Не живея в Париж, не се срещам с тях. А и такива приятелски отношения пречат на безпристрастността. Но пък се запознах с репортера Роже Ок, който е бил заложник в Ливан. Не сме точно приятели, но понякога пием по нещо заедно, говорим си...
Слуховете казват, че е гледал един от филмите ви, „Специалистите”, докато е бил отвлечен...
Да, дори касетата му я дал тъмничарят, защото не създавал проблеми. На другата сутрин го хванали на покрива, докато бягал! Филмът му дал импулса. Разказа ми го, когато се запознахме. Впрочем Роже Ок е гледал „Извънредно специални пратеници” и много се забавлявал. Нищо общо с Робер Менар, който твърди, че се подиграваме на заложниците. Разбира се, че не е така, ние имаме много повече уважение, отколкото той си мисли. Но свойство на комедията е да говори за света, в който живеем. А в този свят журналистите фалшифицират информацията си...
Измамата съществува на всички нива. Можем да си спомним случая с Патрик Поавр д’Арвон, когото уважавам, но който се изложи с прословутото интервю с Фидел Кастро. Дори Джордж Буш е давал подправена информация на пресата, която я повтаря на хората. Един радиожурналист, чието име няма да спомена, ми призна, че е коментирал една сватба уж пряко от Монако, докато всъщност е бил в Ла Курньов!
Съобразявали ли сте се с някакъв кодекс за ролята на Бонвил? Облекло, език, поведение?
Не точно. Но избрах да се обличам изцяло в черно. С черно кожено сако, тениска, панталон и обувки. Защото този човек трябва да може бързо да се адаптира към всяка ситуация, с едно щракване да мине от Париж в Ирак.
Имате слава на човек, който се намесва в сценариите и диалозите. Такъв ли беше случаят тук?
Да, но имаше причина. Неприятна причина. Сценарият за „Извънредно специални пратеници” не е писан за актьори на нашата възраст, а за хора на около тридесет години. Някои сцени не бяха подходящи, трябваше да се адаптират. Но всеки актьор има своя гледна точка, не всички сме еднакви. Има послушни, лениви, бъркащи се в чуждата работа, ентусиасти, хубави хора. А има и кретени.
Обичате да играете в дует в киното, но още не бяхте закачил Жерар Жюньо сред трофеите...
Да обичаш дуетите означава да обичаш актьорите. Когато ми предложат дуо с Жерар Жюньо, не мога да откажа. Той присъстваше при моите първи стъпки, бе един от първите, които ме подкрепяха. Честно казано, въпреки че винаги е бил добър актьор, играта му в началото не съответстваше точно на това, което търсех. Но с възрастта придоби опит и започнах да гледам на него по различен начин. Той вече не е комик. Ако разсмива хората, то го прави с емоция.
Какъв тип актьор е той? Стресиран, перфекционист?
„Лежерен” тип. Обича да похапва, да пийва, като мен. Несъмнено е правил грешки в избора на някои филми, както и аз. Но при всички случаи е работяга, открит човек, който се отдава на сто процента на това, което прави.
Имате ли желание и вие като него да се заемете с режисура?
Да, мисля за това. При мен всичко се случва на десет години. След две години, когато стана на 60, ще престана да съм актьор, поне за другите. Започвам да се уморявам от очакването на роли, актьорите очакват твърде много. Сега ми се иска да налагам гледни точки, а не га ми ги налагат на мен. Искам това, което знам, да е в служба на другите. Уморен съм от всичко, което съм правил преди – моите виждания, грешките ми, да не си мълча, да не признавам, че има по-добър, да не правя първата крачка... Това вече не ми е приятно. Поне извърших своята революция в система, която не допуска революцията. Да започнеш на 60 години с дух на боец, с желание за сценарии и за нови срещи – това за мен ще е като възраждане.
2008ERREUR DE LA BANQUE EN VOTRE FAVEUR
на Жерар БИТОН и Мишел МЮНЦ
ИЗВЪНРЕДНО СПЕЦИАЛНИ ПРАТЕНИЦИ на Фредерик ОБЮРТЕН
2007SECRET DÉFENSE на Филип АИМ
L'ENNEMI PUBLIC N°1 на Жан-Франсоа РИШЕ
2006LE HÉROS DE LA FAMILLE на Тиери КЛИФА
LE PRIX À PAYER на Александра ЛЬОКЛЕР
2005 CAMPING на Фабиен ОНТЕНИЕНТ
2004LES ENFANTS на Кристиан ВЕНСАН
LES PARRAINS на Фредерик ФОРЕСТИЕ
2003SAN-ANTONIO на Фредерик ОБЮРТЕН
LES CLEFS DE LA BAGNOLEна Лоран БАФ
2002À LA P'TITE SEMAINE на Сам КАРМАН
20013ZÉROS на Фабиен ОНТЕНИЕНТ
LE BOULET на Ален БЕРБЕРЯН
2000LES MORSURES DE L'AUBE на АнатоандьоКОН
PASSIONNÉMENT на Брюно НЮИТЕН
LE GOÛT DES AUTRES на Аньес ЖАУИ
„Сезар” 2001 за Най-добър поддържащ актьор
1998EN PLEIN CŒUR на Пиер ЖОЛИВЕ
LA FEMME DU COSMONAUTE на Жак МОНЕ
1995ANNAOZ на Ерик РОШАН
MON HOMME на Бертран БЛИЕ
1994LE FILS PRÉFÉRÉ на Никол ГАРСИЯ
„Сезар” 1995 за Най-добър актьор
1993LES MARMOTTES на Ели ШУРАКИ
991LA BELLE HISTOIRE на Клод ЛЬОЛУШ
1989IL Y A DES JOURS ET DES LUNES на Клод ЛЬОЛУШ
1988MES MEILLEURS COPAINS на Жан-Мари ПОАР
1987SAXO на Ариел ЗАЙТУН
1986LES FRÈRES PÉTARD на Ерве ПАЛЮ
1985MOI VOULOIR TOI на Patrick НАWOLF
1984MARCHE À L'OMBRE на Мишел БЛАН
LES SPÉCIALISTES на Патрис ЛЕКОНТ
1983RONНА НА NUIT на Жан-Клод МИСИАЕН
1982TIR GROUPÉ на Жан-Клод МИСИАЕН
LE PRIX DU DANGER на Ив БОАСЕ
1981UNE ÉTRANGE AFFAIRE на Пиер ГРАНИЕ-АФЕР
Номинация за „Сезар” 1982 за Най-добра поддържаща мъжка роля
