Франсоаз Пусен, медицинска сестра, родена в Лимож. Запознава се с Албер Пусен в болницата, когато идва, защото е ужилен от стършел. Много романтично! В работата съм в много строга обстановка – картони, рецепти, доклади – и мисля, че Франсоаз си е представила нещо вълнуващо, когато е видяла този звукооператор, колекциониращ стари автомобили – представяла си е как тръгва по пътищата с него, посипана със звезден прах от шоубизнеса, а се оказва в апартамент в предградията и все още чака. Много обичам да започвам от костюма и на фризьорката й хрумна гениалната идея да ме направи като през 70-те, с изправени кичури и много дълъг бретон, малко като Франсоаз Арди. Това промени поведението ми, движенията ми... След това е интересно развитието на персонажа ми. От срамежлива и отдръпната, тя най-накрая се разкрива, чувства се погълната от мисията, екзалтирана, наелектризирана. Благодаря на Фредерик Обюртен, че ме избра, не ме виждат често да играя такъв тип герои.
Моите партньори
Трябва да призная, че идеята да играя с двамата Жерардовци беше като черешката на тортата. Не ги познавах. Държаха се много покровителствено. Ланвен ми напомня на Лино Вентура, леко старомоден, малко мълчалив, слуша другите, а Жюньо е изключително концентриран, безпогрешен. По време на снимките често забравях, че съм актриса, и ги гледах как играят, като в театъра! Дадох си сметка до каква степен е важен ритъмът в комедията. Прословутата „малка музика”, премерена до последния тон. Ако не сте в темпо, всичко се проваля. Тяхното дуо работи чудесно по контраста между двамата. В една сцена, където трябва да се ядосам, Жюньо беше в регистъра на „малкото момче, направило голяма беля”, докато Ланвен приличаше на някакъв Рамбо, който вече не знае какво да направи, за да помогне на приятеля си. Беше много оригинално!
Моята кариера
Не обичам много равносметките... Не съм играла много в комедии, участвах в няколко, докато бях много млада, в „Циганката” например. Но не се чувствах добре, нямах никакво чувство за хумор! (смее се) Днес живея сред хора, които не престават да ми помагат, вече съм по-разкрепостена, по-свободна... А това си пасва добре с духа на комедията. Паскал Тома, който ми даде ролята на възрастна твърде набожна жена в „Кутрето ми ми каза”, разбра до каква степен обичам да се променям, да се преобличам, а ми го предлагат рядко. Сега ми се иска да повторя преживяното. Дори ми се иска да стигна още по-далеч в абсурдното или в странното!
Моите проекти
Отново започвам в театъра адаптацията на „Лица” на Касаветис, който вече сме играли една година. Това е трагедия в много рокендрол постановка. Играя и много антипатичната измамна добра приятелка на Елен дьо Фуржерол в „Измамницата”, друга комедия, която ще излезе скоро.
2008UNE FAMILLE CLEF EN MAIN на Жан Франсоа ДАВИ
ИЗВЪНРЕДНО СПЕЦИАЛНИ ПРАТЕНИЦИ на Фредерик ОБЮРТЕН 2006LE COEUR DES HOMMES N°2 на Марк ЕСПОЗИТО
