Вдъхновен от истински събития, „Неудържим” е вдигащо адреналина преживяване в типичния за режисьора Тони Скот стил, в което обикновени хора попадат в необикновена ситуация и високоскоростен екшън. Железопътен инженер (Дензъл Уошингтън) и млад началник-влак (Крис Пайн) се състезават с времето за да спрат влак-беглец с автоматично управление – истински снаряд с размерите на небостъргач, и да предотвратят катастрофа в гъсто населена зона.
12 Октомври започва с обичайното натоварване във Железопътна станция Фулър в Улкинс, Пенсилвания. Нощната смяна е нетърпелива да си отиде вкъщи, а членовете на дневния екип прииждат бавно с кафета в ръка. Закуската на двама машинисти е прекъсната и те са помолени да преместят един от най-новите влакове по линията в друго разклонение. ЖП Станцията ще приюти група ученици от началното училище, тръгнали на екскурзия от Олийн, Ню Йорк. С досада работниците се заемат с изпълнението на задачата да преместят влак 777, истински железопътен звяр, когато един от тях решава да съкратят пътя и да свършат по-бързо. Но бързо не винаги е по-безопасно и новият локомотив, оборудван с най-модерните, компютъризирани сигнални системи, композиран с 39 вагона, се превръща във влак на ужасите за секунди.
200 мили по-надолу по линията в Железопътна станция Минго в Брюстър, денят започва с обичайното ежедневие. Преди да се заемат със задълженията си, „старата гвардия” на железничарите се наслаждават на последната си чаша кафе. Докато си разказват истории за началници-влак, новобранци и машинисти, Франк Барнс установява, че неговия началник влак е Уил Колсън, новото политическо назначение. Франк не е очарован, но не споделя мнението си. Вече качили се на 1206, труден за управление стар локомотив, изминал много мили, Франк потъва в работа и ясно показва на Уил, че 28-те години служба означават повече от четирите работни месеца на Уил.
Въпреки леките дрязги, никой от двете железопътни станции не подозира в какво мъчително изпитание ще се превърне следобеда – такова, което ще постави на изпитание куража на двама обикновени мъже, които се превръщат в изключителни герои.
Най-новото произведение на Тони Скот, „Неудържим” е достойно попълнение в богатото наследство от филми на режисьора, което демонстрира за пореден път качествата му. „Това е филм, който започва с 50 мили в час и завършва на 150.”, казва Скот, който признава, че „Неудържим” е най-трудният му проект във всяко едно отношение. Скот има предвид не само предизвикателството да снима в превозно средство, което се движи по релсите с 50 мили в час или спиращите дъха каскади. Пространството 1.80х2.70 м. в кабината на синьо-жълтия локомотив 1206, в което се снима по-голямата част от филма поставя своите ограничения и една от най-важните задачи за режисьора е да запази интереса към героите, затворени в това пространство.
В съответствие с реализма и героите на филма, Скот широко използва компютърно генерирани изображения (CGI), както и уменията на някои от най-изобретателните каскадьори в индустрията.
„Истинското предизвикателство в „Неудържим” бе да пресъздадем развитието на героите Франк (Дензъл Уошингтън) и Уил (Крис Пайн), които предприемат това грандиозно пътуване за да спрат неуправляемия влак.”, казва режисьорът. „Те обаче, първо трябва да преодолеят различията помежду си.”
Сценаристът Марк Бомбак работи върху сценария две години с прекъсвания, преди Тони Скот да се присъедини към проекта. Режисьорът твърди, че това е първият и може би единствен път, в който компания приема работния вариант на сценарий, без забележки, преди да започне подбора на актьорите и снимачния екип.
Дензъл Уошингтън открива много неща, които стоят между героите Франк и Уил, по отношение на възраст, опит, отношение и икономическо състояние. „Всъщност Франк обучава „новото момче” как да върши неговата работа, така че да заеме мястото му. Няма нужда от обяснение, че Франк не е доволен от това.”, обяснява Уошингтън.
Новото попълнение е Уил Колсън, чиято роля изпълнява Крис Пайн. Уил с нежелание заема мястото в семейния бизнес, като новоназначен служител в железницата. „Уил е от семейство на железничари. Израстнал в сянката на семейството, членовете на което са важни клечки в железопътния транспорт, Уил прави опита да поеме по свой път, но когато се оказва, че нещата са по-трудни, отколкото е предполагал, той се връща в родния си град, за да установи, че завръщането е дори по-трудно. Въпреки, че е уверен, той ще работи с всички сили за железницата….за сега.”, разказва Крис Пайн.
„Съдбата на Уил е на егоистичен човек, който иска сам да успее. Той смята, че се е провалил и за това се ненавижда. Това, съчетано с натиска от семейството му и обучението от недоволстващи колеги, които правят работата възможно най-трудна, се превръща в действащ вулкан.”
Въпреки възмущението на Франк колко различно е младото поколение, той води подобен живот. Отчужден от двете си дъщери, с които отчаяно иска да се сближи, той се отдава на работата, без да се оплаква. „Подобно на Уил, макар и по различни причини, Франк е загубил самоуважението си. Той е натрупал много умения и познание през годините, но се е изправил пред мисълта, че това не си е струвало толкова.”, обяснява Бомбак.
„Франк не признава „новите”. Той не ги забелязва, те не съществуват. Но се случва така, че точно в този ден, при него е назначен новак, който да е неговия началник влак. Като машинист, Франк просто управлява локомотива, но той се чувства като собственик на 1206.”, казва Уошингтън.
Денят им заедно започва грубо, след като и двамата са съсредоточени върху личните си проблеми, вместо върху работата. Но преди да е преполовил денят, те осъзнават, че трябва да загърбят семейните си проблеми и тези помежду им и да помислят как да спрат мощния влак, насочил се срещу им.
Когато Франк и Уил се изправят пред опасността, единственото им успокоение е гласа на Кони Хупър (Росарио Доусън) по радиото. Заела позиция в ЖП станция Минго, откъдето тръгва опасният локомотив, Кони е гласа на разума, който дава напътствия сред хаоса.
„Кони е силна жена.”, казва Росарио Доуосън. „Тя е уверена и настоятелна, без да е арогантна, което е необходимо условие да успееш на традиционно мъжка позиция. Железопътната станция е мъжки свят.”
И преди Кони да научи, че влакът е тръгнал неуправляван от станцията в тази забързана октомврийска сутрин, денят й не започва леко. Като идва на работа със закъснение, тя се сблъсква със сух инспектор по безопасността от Федералната железопътна администрация, изпратен да й съдейства за гостуването на учениците от основното училище, изискващо време начинание, което тя не приема ентусиазирано.
И тримата актьори в главни роли, признават, че 777 е на фокус във всяка сцена. „777 е истинската звезда във филма.”, казва Уошингтън. „Той е като акулата в „Челюсти”.
Франк, Уил и Кони не са сами в битката със „звяра”. В помощ на Кони са нейният помощник управител на железопътната станция, Бъни (Кевин Чапман) и Уернър, груб и не на място, на пръв поглед (Кевин Коригън), който по случайност е във Фулър тази сутрин.
След като разбира за влака, напуснал станцията, незабавната й инстинктивна реакция е да се обади за помощ на още един железничар, здраво стъпил на земята, заварчикът Нед Олдъм (Лу Темпъл). Нед е позьор, който обича да забавлява дамите с героични истории, но като се опре до работа, той е истински професионалист. Той има склонност да разкрасява това, което прави в железницата, но когато има възможност да се изяви като герой е неуморим. Кони му дава наставления и той не с е спира.”, разказва Темпъл.
ЗА ПРОДУКЦИЯТА
Като актьор-ветеран в екшън филмите, Дензъл Уошингтън е наясно до къде иска да стигне в заснемането на каскадите. Но дори той е привлечен да участва в каскадите, благодарение на чара и стремежа за достоверност на Тони Скот. „Трябва да съм полудял.”, смее се Уошингтън, опитвайки се да обясни защо се е съгласил да тича по покрива на движещия се влак. „Влакът се движеше по линията с 50 мили в час, аз тичам по покрива, като три метра над мен кръжи хеликоптер. Трябваше да вися на ръце от едната страна на влака. Истинска лудост! Бях много доволен, когато дубльорът ми за каскадите замина извън града, защото мислех, че Тони няма да ме моля да върша неговата работа.”, шегува се Уошингтън.
Скот първоначално моли Дензъл да тича по по-ниска платформа върху кола, която е направена да изглежда като влак. Бавно, но сигурно Уошингтън свиква да се движи върху нея и преди да се усети, Скот го поставя върху платформа с реален размер. Тони е много хитър – нищо не каза. Подготвиха ме и преди да се усетя, се озовах на покрива на влака. Както казва Крис Пайн, това е един от онези моменти, в които пълниш гащите”, спомня си Уошингтън.
В една напрегната сцена Уил смело се бори да свърже заедно две мотриси вагона, докато върху му се изсипва жито. „Моят дубльор каскадьор, Даниел Стивънс бе невероятен.”, разказва Уошингтън. „Той се хлъзна първия път и трябваше да се вдигне на мускулите в горната част на тялото си, за да не бъде повлечен по баласта и го направи пет пъти!”
В друга сцена Пайн, вързан за каросерията на пикап, движещ се успоредно с влака, симулира скока на своя дубльор от автомобила във влака. Въпреки че екипът е нямало да му разреши да направи действителния скок, той трябва да се качи върху метална кутия, монтирана в каросерията и да имитира скока. „Трябваше да се доверя на шофьора и да се държа здраво. Трябваше да свърша добре работата и за секунда бях катапултиран и за щастие осигурителните въжета ме издържаха.”
„Очевидно най-голямото предизвикателство в изпълнението на каскадите бе влакът.”, координатора на каскадите Гари Пауъл. „предпазните мерки бяха еднакви, независимо дали ставаше въпрос за актьор или дубльор, защото ако някой паднеше, влакът нямаше да спре. Каскадите, които направихме бяха истински, което е рядкост в днешно време, когато се използват толкова много компютърно генерирани образи.”
Уошингтън и Пайн, проучват задълбочено света, в който им предстои да се потопят. Двамата актьори обикалят ЖП станции в продължение на седмици за да разберат какво правят служителите на всички позиции – от складовите работници до машинистите, както и да научат подробности от професионалисти – не само терминологията, но и практически опит в управлението на локомотив и свързването на вагони.
След като се присъединява към проекта, Тони Скот се обръща към дизайнера на продукцията Крис Сийгърс и отговорника за местата за снимки Джанис Поли за да изградят визуалния образ.
Първата задача на Сийгърс е да намери подходящите влакове. „Имаше много други съществени неща, но влаковете бяха от първостепенна важност – размера, външния вид, цвета.”, обяснява той. „Това на свой ред ни накара да помислим в кой сезон ще снимаме, така че цветът се оказа изключително важен. Трябваше да си представим как двата влака ще стоят един срещу друг. После започнахме търсенето. Повечето си мислим, че влаковете са просто влакове, но като се задълбочиш разбираш колко много видове и модели има. След като железопътните компании ги купят от производителя, ги преправят според нуждите си.”
„На края наехме четири локомотива 777 и ги направихме с автоматично управление. По същия начин постъпихме и с 1206.” Сийгър и екипът му създават много детайли, които наподобяват, както той ги нарича „части и частички” от локомотивите 1206 и 777. „Беше като пъзел.”, разказва той. „Като стана ясно, че няма как да снимаме определени сцени и каскади на истинските влакове, трябваше да направим части от локомотивите и отделни вагони и да ги монтираме на по-лекото ни железопътно возило, така че да наподобим големия влак или локомотива му.”
Поли и екипът й са ограничени в търсенето си, след като установяват, че повечето големи железопътни линии по една или друга причина не са на разположение. След като намират по-малки линии които могат да разместят разписанията си, екипът, отговорен за местата за снимки започва усилено търсене. Някои от най-важните сцени са заснети в разклонения на основната линия, коловоз в който влаковете безопасно отбиват встрани.
Основните снимки започват в Брюстър, Охайо в железопътна станция Брюстър, на юг от Кантън на 31 август 2009. След седмица снимки в железопътни станции Уийлинг и Лейк Ери, снимачният екип се насочва към Пенсилвания, като се установява в Брадфорд, на пет мили южно от границата между Пенсилвания и Ню Йорк. Екипът пътува всеки ден до отдалечените отсечки на железопътните товарни линии „Уестърн Ню Йорк” и „Пенсилвания”. Последните седмици на снимки приключват на 18 декември в Могъл Майнд Студио в центъра на Питсбърг.
Компанията използва осем локомотива и около 60 вагона, всеки от които е се подържа и преминава редовни технически прегледи, каквато е практиката в индустрията. Работата по филма наподобява управлението на малка железница.
Всеки ден снимачният екип поставя между шест и осем камери на влака, по близките перони или линията. Ако заснеманата сцена продължава 10 минути, влакът трябва да се премине пет мили по трасето, за което са необходими още камери. Всяка сцена е различна и всяка камера трябва да се калибрира поотделно, за да се улови точната експозиция в съответната точка.
Действието в „Неудържим” се развива в един ден като представя страхотен по мащаб екшън в рамките на два часа. Филмът е заснет за три месеца и обхваща през летния, есенния и зимния сезон, когато времето е непостоянно. „Сезонните промени определено представляваха затруднение.”, признава Сересин. „Историята започва със зелени листа и на края има сняг, но това дава усещане за преход, подобно на пътуване из провинцията, когато лошото време изведнъж се променя в слънчево. Тъй като влакът се движи, тези промени, всъщност помагат да се създаде усещане за пътуване.”
Заедно с наземните камери и четирите основни камери на влака, Сересин и Скот снимат и от високоскоростни превозни средства като едно Порше Кайен и хеликоптери, управляван от Алън Пъруин и Фред Норд. Двата хеликоптера са оборудвани със Синефлекс хай дефинишън камери.
„Мисля, че това е филм, който започваш да гледаш удобно облегнат в креслото и не след дълго си на нокти, седящ на ръба.”, заключава Тони Скот.
|
