|
“Рапунцел и разбойникът” е пълен със смешни герои, но има и много екшън и доста “сърдечни” моменти, казва Джон Ласитър – директор на креативния отдел на Disney и Pixar Animation Studios. “Искахме да създадем уникален свят и история, която предизвиква дълбоки, силни чувства, така типични за Disney. Но и да е свежа и забавна и да покаже на зрителите нещо, което не са виждали в компютърната анимация. Създателите на филма са изградили свят, който черпи от наследството на Disney, но и ни отвежда в една напълно нова страна.”
Disney студио представя „Рапунцел и разбойникът” – една от най-смешните и страшни истории, разказвани някога. Когато най-издирваният и най-чаровен бандит в кралството Флин Райдър (озвучен от Калин Врачански) се скрива в тайнствена кула, е похитен от Рапунцел (озвучена от Надя Панайотова) – заключена в кулата, красива тийнейджъркa с руса коса дълга цели 20 метра. Интересната похитителка на Флин, която търси начин да избяга от кулата, където е заключена от години, сключва сделка с красивия разбойник и странната двойка се отправя на изпълнено с екшън приключение, в което участват кон-суперченге (на име Максимус), свръх грижовен хамелеон (на име Паскал) и разпасана хайка бандити.
Рекламният продуцент Рой Конли споделя: “Прекрасна история за двама души, които все още не знаят кои са и в течение на филма и двамата откриват съдбата си. Искахме да разчупим част от стереотипите, които се използват. Флин е момче, което е видяло какво ли не и преживяло какво ли не. А Рапунцел е сдържано, наивно, но и умно момиче, което не е преживяло нищо и още не е видяло нищо! Той я отвежда до място, където тя може да се види по-ясно, а тя му помага да промени някои грешки, които е допуснал в живота си. Взаимно се допълват.”
Ласитър избира двама от най-уважаваните таланти на студиото, за да оглавят 50-тия анимиран проект на Disney. Като изгряващи звезди в анимационната индустрия Байрън Хауърд и Нейтън Грено са призовани да създадат филм, който да заеме достойно място до класическите анимационни филми на Disney, а в същото време да е вълнуващо анимационно приключение за съвременните зрители. Ласитър, който е носител на две награди Оскар (“Играта на играчките”) и участва като режисьор в “Приключенията на бръмбарите” и “Колите”, казва, че са успели. “Те са едни от най-талантливите млади режисьори, които познавам. Имат невероятен нюх за историята, но най-много ми харесва чувството им за хумор. И наистина разбират какво прави един филм – филм на Disney – това е сърцето! Уолт Дисни винаги казваше: За всеки смях, трябва да има и по една сълза. Те успяват да пресъздадат по много свеж и модерен начин една класическа Disney история,” казва той.
“Изглежда като класическа анимация на Disney, но същевременно е 3D CG анимация,” добавя Ласитър, “Така че наистина е нещо, което не сте гледали досега.”
Хауърд режисира и анимационния филм на Disney от 2008 “Гръм”, който донася над 300 милиона долара печалба в световен мащаб и печели две номинации “Златен глобус” (Най-добър анимационен филм и Най-добра оригинална песен) и номинация за Оскар за Най-добър анимационен филм. Грено, ветеран в Disney от 14 години, е сред сценаристите на “Гръм” и участва в създаването на “Мулан”, “Братът на мечката” и “Семейство Робинсън”.
С невероятния си актьорски състав от привлекателни човешки и животински герои, фантастичните декори, включващи замъци, кули, гори и кръчми, и зрелищните си специални ефекти, сред които кулминационна сцена с цели 46 хиляди светещи фенера, “Рапунцел и разбойникът” е съвременна комедия за зрители на всяка възраст, която представлява и технически и артистичен крайъгълен камък за анимационните студия Disney и изкуството на компютърната анимация въобще.
“Зрителите може би си мислят, че знаят какво ги чака във филм за Рапунцел,” казва Грено. “Но ние преобърнахме всичко надолу с главата, за да направим един свеж, актуален и различен филм. И двамата с Байрън обичаме класическите филми на Disney и искахме да се върнем към тази красива, ретро визия от петдесетте години като я смесим със съвременна история, темпо, екшън и хумор. По този начин историята се сдобива с един съвсем нов пласт.”
Хауърд добавя: “Мащабът на филма е гигантски – има сблъсъци с коне, боеве със саби, бягства от затвора и наводнения. Сценарият ни позволи да използваме идеи от съвременната кинематография и да ги влеем в една класическа история.”
“Това се дължеше и на факта, че невероятно забавният и умен Дан Фогълман пишеше сценария ни,” добавя Хауърд. “Той даде живот на Флин, направи Рапунцел една отракана хитруша и измисли великолепния, саркастичен характер на Майка Готел. Нямаше да се справим без него.”
КОЙ КОЙ Е В РАПУНЦЕЛ И РАЗБОЙНИКЪТ?
Създателите на филма са единодушни, че героите във филма са невероятни. “Героите обират всички лаври,” казва Ласитър.
Рапунцел може цял живот да е живяла заключена в тайната кула, но в никакъв случай не е девойка в беда. Момичето с 20-метровата златиста коса приключва с уединения си живот и е готова за приключения. Когато чаровния крадец се укрива в кулата й, тя сключва сделката на живота си и напуска кулата, за да преживее едно забавно, но и страшно приключение, което ще разкрие много тайни. Манди Мур, която озвучава Рапунцел в оригинал, казва: “Бях сигурна, че Disney ще включат класически обрат във филма, който им е запазена марка. Много е забавно и ти стопля сърцето. Рапунцел е млада жена, която точно съзрява. Тя е много страстна, креативна и нетърпелива да изучава света. Отворена е и готова да приеме всичко, което срещне по пътя си и определено има нюх за приключения. Основната тема на филма е женската еманципация – тя е много по-силна, отколкото си мисли.”
Самоувереният Флин Райдър е най-големият почитател на самия себе си като отдавна разчита на хитростта, чара и красивата си външност, за да се измъкне и от най-заплетената ситуация. Флин е крадец, който се опитва да направи най-големия си удар, за да може най-накрая да заживее живота, за който винаги е мечтал. Оказва се възможно най-близо до него, когато среща Рапунцел – странно момиче с невъобразимо дълга коса. Необичайният съюз с момичето от кулата поставя началото на най-вълнуващото приключение на Флин. “Той е зашеметяващ разбойник,” казва Закари Леви, който озвучава Флин, “но ми харесва как са обърнали нещата – той е егоистичен крадец, но същевременно е и голям чаровник. Комедията присъства в голяма част от филма, което е много забавно.”
Тя може да е властна, манипулативна и прекалено грижовна, но Майка Готел е единствената майка, която Рапунцел познава. Готел открадва Рапунцел като бебе и я отглежда в кулата като по този начин си осигурява постоянен достъп до вълшебната коса на Рапунцел, използвайки я за свой собствен извор на младостта. Актрисата носителка на Оскар Дона Мърфи е оригиналният глас на Готел. Както отбелязва Ласитър: “Много се вълнувам, когато историята има добър злодей, а “Рапунцел и разбойникът” има страхотен злодей в лицето на Майка Готел. Тя е театрална, смешна и пищна – един от най-добрите злодеи, които сме създавали.”
Конят на капитанът на пазачите Максимус си е поставил за цел да хване издирвания престъпник Флин Райдър. Конят е безстрашен и преодолява всички опасности в преследване на Флин, за да стигне там, където останалите пазачи не могат. Изглежда нищо не може да спре това “строго суперченге” да залови разбойника. Но щом Максимус се среща с Рапунцел, сърцето му омеква и той вижда света по нов начин. Безмилостното преследване всъщност се оказва началото на красиво приятелство. Конят, който се държи повече като куче, отколкото като представител на своя вид, донякъде обира лаврите, казват създателите на филма. “Такъв анимационен кон не сте гледали досега, “ изтъква Грено. “Много е свеж и забавен.”
Единственият и най-верен приятел на Рапунцел е мълчаливият, сменящ цвета си другар Паскал. Паскал може да е малък хамелеон, но има голяма роля в живота на Рапунцел. Изповедник, наставник и съветник, Паскал е движещата сила зад решението на Рапунцел да напусне самотната си кула. Истинските цветове на този приятел, който подкрепя и насърчава Рапунцел, може би крият ключа към кралската тайна.
Братя Стабингтън /Намушкови/ са двойка дебеловрати главорези, чиято склонност към кражби и побоища им е отредила челно място в списъка с най-търсени престъпници в кралството. Братът без превръзката на окото говори от името и на двамата яки злосторници, но е повече от ясно, че предпочитат да общуват с помощта на юмруци, а не на думи. Мускулести и заплашителни, някогашните партньори на Флин Райдър в престъпленията преследват една-едничка цел – отмъщение. Вбесени от измамата на хитрия Флин Райдър, братята са готови на всичко, за да го накарат да си плати и да си върнат откраднатата плячка.
Малко разбойници са така корави – и така плашещи – като зловещия Хукхенд /Куката/. Никой не знае как е загубил ръката си, а и никой, който е с всичкия си, не би дръзнал да попита. Хукхенд има големи планове за куката си. Той знае точно за какво да я използва – за да твори хубава музика. Всъщност той мечтае един ден да стане концертен пианист.
Да си го кажем направо: разбойникът Камбата не е най-големият красавец в кръчмата. Всъщност, заради всичките циреи, струпеи, брадавици и синини, за някои би било трудно дори да го гледат. Но не можеш да съдиш за книгата по корицата ѝ и не бива да съдиш за разбойника по белезите му – в душата си, Камбата е „най-красивият” от всички бандити. Неспасяем романтик, той мечтае само за едно – да намери истинската любов. Може би един ден ще срещне някоя късметлийка, която ще погледне отвъд външността му и ще види вътрешната му красота и златното му сърце.
Капитанът на Стражата е не по-малко решителен и енергичен от своя кон, Максимус... Просто не постига толкова добри резултати.
Дори и един поглед към свирепия Владимир би накарал и най-коравия сред коравите да се разтрепери като вейка. Но не се оставяйте на жестоката му външност да ви подведе. Влад има меко сърце и нестандартно хоби – колекционира керамични еднорози.
Най-дребният от разбойниците в кръчмата, Малчо, обича да има последната дума... дори понякога да е нечленоразделна.
Бандата включва още Убиеца, грубиян с напращели мускули и плитчици, който по сърце е шивач; Тор, здравеняк с усет към градинарството, и Атила, плашещ мъжага, който предпочита престилката пред бронята. Специалитетът му? Кексчета.
ДА РАЗПЛЕТЕМ РАПУНЦЕЛ: РЕЖИСЬОРИТЕ НЕЙТЪН ГРИНО И БАЙРЪН ХАУЪРД ХВЪРЛЯТ СЪВРЕМЕНЕН ПОГЛЕД НА КЛАСИЧЕСКАТА ПРИКАЗКА
Историята на Рапунцел отдавна очарова майсторите-разказвачи в Disney; филмът се разработва още от четирийсетте години под ръководството на самия Уолт Дисни. Режисьорите Нейтън Грино и Байрън Хауърд помагат на „Рапунцел и разбойникът” да стигне до големия екран.
„Искахме да направим героинята по-динамична, а това означаваше да включим още някой, която да я уравновесява”, добавя Грино. „Тя имаше нужда от равен, но контрастен герой – герой, който да не отстъпва на това чудато, интелигентно момиче. Тя е много умна, но неопитна. Познанията ѝ за света са ограничени и тя наистина не знае какво я очаква. Знае само, че иска да види отблизо летящите светлинки и да разбере какво са. Тук се включва Флин Райдър. Той е обиграният, находчив младеж, който е пообиколил насам-натам и знае как стоят нещата. По време на филма двамата се допълват един друг.”
Марк Кенеди си спомня: „Джон наистина искаше филмът да омагьоса публиката. За него беше много важно Рапунцел да е силна героиня, а животът ѝ в кулата да не е досаден или ужасяващ. Той ни обясни, че тя е дъщеря на крал и кралица и е в природата ѝ да бъде смела, независимо от обстоятелствата. И ние се заехме да открием такива герои, които да са забавни и интересни и да се харесат на зрителите.”
„Нейтън и Байрън имаха много ясна представа какво искат да направят от самото начало”, добавя Фогълман. „Искаха да разкажат класическа приказка на Disney по съвсем нов начин, който да пасне на компютърната анимация. Това означаваше да предадем на сюжета и героите атмосферата на 21-и век, и в същото време да запазим много от елементите, които зрителите винаги са обичали във филмите на Disney. Ключът беше винаги да постигаме баланс между двете.”
„Най-голямото предизвикателство навярно беше да намерим подходящ глас и маниер за Флин и да го направим забавен”, продължава той. „Във филма той е във вихъра си, когато се закача и надлъгва с околните и по този начин забавлява и тях, и себе си. Той е от онези герои, които обичат да си играят с думите независимо дали някой оценява това или не. В него има нещо, което много напомня на Кари Грант. А дълбоко в себе си всъщност е изгубена душа – не е напълно сигурен какво иска и кой всъщност е.”
Хауърд отбелязва: „Докато развивахме историята, тя все повече се превръщаше във филм за Рапунцел и Флин. Филмът разказва за тези толкова различни герои, за удивителните искри помежду им, и за това как и всеки от тях израства и става по-добър човек благодарение на другия.”
„Рапунцел беше толкова интересна, такава прекрасна героиня, че трябваше постоянно да развиваме Флин, за да не изостава”, добавя Грино. „А понякога той ставаше по-интересен, така че се налагаше да работим по нея. Но по този начин, докато изпипвахме и двамата, те станаха много силни личности. Филмът очевидно не би се получил без Рапунцел, но няма да се получи и ако извадим Флин от уравнението. Бяха ни нужни и двамата герои, за да задвижим машината.”
„Опитахме се да направим Флин Райдър най-красивият, най-привлекателният главен герой в историята на Disney”, разказва Хауърд. „Проведохме много проучвания. Накарахме всички жени в студиото да дойдат на „Срещата за готини мъже” и събрахме снимки на любимците им – взимахме ги от интернет, от книги и от портфейлите на дамите. Казаха ни конкретно кое им харесва и кое –не.”
„Но”, предупреждава Грино, „жените трябваше да дойдат, да покажат снимките на най-сексапилните мъже, които са виждали, и да посочат недостатъците на всеки от тях.” „Мисля, че създадохме идеалния мъж”, заключва Грино.
КЪМ КОРЕНИТЕ НА АНИМАЦИОННИТЕ ТРАДИЦИИ
Човекът, който стои зад вдъхновяващата история и изразителните, нюансирани изпълнения на героите е забележителният Глен Кийн – ветеран в Disney от 35 години, смятан за един от майсторите в анимацията.
“Имаме невероятно талантливи аниматори,” казва Грено, ”имаме и Глен, който предава всичките си познания и традиции на следващото поколение аниматори. Имаме нещо, което го няма в друго студио – приемственост.”
В течение на богата си кариера Кийн, който е и изпълнителен продуцент на “Рапунцел и разбойникът”, е създал запомнящи се герои като Професор Ратиган (“Мишокът детектив”), Ариел (“Малката русалка”), Марахут (“Спасителите в Австралия”), Звярът, Аладин, Покахонтас, Тарзан и Джон Силвър (“Островът на съкровищата”). За последната си роля в “Рапунцел и разбойникът” Кийн работи като отговорник по анимацията (в тясно сътрудничество с Джон Карс и Клей Кайтис) и целият екип аниматори, за да вдигне до нови висини летвата на анимацията в света на компютърната графика.
“От първия миг, когато с Джон (Ласитър) видяхме някои от пробните снимки на “Трон” през 1981, бяхме изумени от възможността героите да се движат триизмерно в света, “ спомня си Кийн. “Не бяхме виждали подобно нещо и веднага заговорихме за пробни снимки. Измислихме декорите и установих, че когато компютърната графика се срещне с рисуваната на ръка анимация, те кара да рисуваш по-добре. Години по-късно, с работата на Джон в Pixar разбрахме, че можем да се движим в пространството и около героите със свободата на компютърната графика. По “Тарзан” работих с технически експерти, за да добавя още едно измерение на героя, който се плъзга по дърветата в двуизмерна среда. Когато анимирам нещо, го възприемам повече като скулптурна графика.”
Когато Ласитър поема юздите на креативния отдел в Disney през 2006, въпросът, който всички си задават е дали да правят “Рапунцел и разбойникът” ръчно рисувана анимация или с компютърна графика. Кийн казва: “Мислех си за косата, светлината върху косата, плътността й, текстурата на кожата. Продължих по този път като извлякох възможно най-много от принципите и искреността на героите на Оли (Джонстън) и Франк (Томас). Това е основата.”
Хауърд добавя: “Анимацията, създадена от хората, в този филм е нещо невиждано досега. И не се хваля, защото всички се гордеем с постиженията на аниматорите. Като погледнем филми като “Рататуй” и “Невероятните” и изкусната им анимация, това са филмите, които определят стандарта и вдигат летвата. И ние трябва да продължим да я вдигаме. А аниматорите наистина изпипаха всеки детайл – микроанимации на долните клепачи, миниатюрни присвивания на очите, които създават цял подтекст на филма и са много важни за историята.”
Подобрените технологии позволяват на режисьорите и аниматорите да работят заедно по визията на филма както никога досега. Кийн може да рисува директно върху кадъра по време на монтажа. “Байрън и Нейтън са феноменални актьори, “казва Кийн. “Те изиграват сцената, така че аниматорите да добият представа какво се случва. Байрън играеше Флин, а Нейтън – Рапунцел, или обратното. А аз можех да превъртам напред да спирам и директно да рисувам отгоре.
МАГИЯТА Е В КОСАТА – КАК СЕ СЪЗДАВАТ И СЪЖИВЯВАТ 20 МЕТРА КОСА
Ключът към успеха на филма е да се намери най-подходящата анимация за косата на Рапунцел, така че да изглежда истинска, органична и да може да прави всички неща, които изискват режисьорите и аниматорите.
Когато стане дума за анимация на коса, Кийн вероятно е най-големият експерт по въпроса. “Ако погледнете героите ми, проблемите им винаги се определят от косата им,” отбелязва той. “Ариел винаги се носи в облак от червена коса, което напомня, че момичето живее в един свят, но всъщност иска да е в другия, над водата. Косата на Звяра пък постоянно напомня за козината му. Той е животно и е покрит с козина. Косата на Покахонтас винаги се развява от вятъра. Това олицетворява душата й и борбата й да покаже духовната страна на нещата на тези, които виждат само злато в предметите. Корените на Тарзан са Лорд Грейстроук и той е наследник на аристократ, но сега има плитки, които не са докосвани от гребен. Косата му символизира проблема му – дали е животно или човек. В случая с Рапунцел косата й постоянно ни напомня, че тя има невероятен потенциал. Родена е да управлява кралство, но е затворена в кулата. Така че колкото повече я спираш, толкова повече тя иска да излезе. Дори косата й прелива навън.”
Отговорникът за визуалните ефекти Стив Голдбърг, отговорникът за компютърната графика Джизъс Кенъл, и цял екип експерти (начело със Синман Зао и Кели Уорд) са натоварени със задачата да накарат косата на Рапунцел да оживее. Те разработват нов софтуеър (наречен Disney Wires) и нови техники, за да осъществят идеите на Кийн за анимацията на косата.
“Глен изнасяше лекции и даваше конкретни наставления, за да е сигурен, че косата на Рапунцел ще изглежда красива, примамлива и естествена,” казва Кенъл. “Не искаше в никакъв случай косата да лежи като скучна, права линия. Искаше да е визуално привлекателна. Да има обем, чувствени извивки, грациозни чупки, кичури на етажи и запазената къдрица отпред. За всеки кадър трябваше да позираме и да симулираме косата според указанията. Техническият екип анимира 147 различни тръби, представлващи структурата на косата, които после се сливаха в окончателния образ с около 140 хиляди отделни косъма.”
Софтуерният инженер Кейт Уорд, под ръководството на отговорника за симулациите Зао, е част от екипа, натоварен да създаде компютърната симулация, движеща косата. Завършила компютърни науки в Университета в Северна Каролина, Уорд защитава докторантура върху движенията на косата и посвещава последните десет години на обмисляне как да се анимира коса с помощта на компютър. Смятана е за водещият експерт по компютърно генерирана коса в бизнеса.
„Първата пречка беше самото симулиране на толкова дълга коса”, обяснява Уорд. „Разработихме т. нар. dynamic wires за „Гръм”, но в онзи филм ставаше дума за съвсем къса козина. По-дългата коса означава големи забавяния, защото симулацията на коса отнема много време и компютърни ресурси. Другият голям проблем беше, че косата трябваше да се скупчва на земята, когато тя се движи напред-назад. Щом бяхме готови технически да създадем нещо, което да прилича на двайсет метра коса, трябваше да го изпипаме в художествено отношение. Следващото предизвикателство беше да работим с режисьорите и аниматорите, за да разберем как искат да изглежда и да се държи косата.”
Проучванията включват гледане на реклами за шампоан в YouTube и наблюдения на модел с дълга метър и осемдесет коса, за да се изучат физическите ѝ характеристики. Провеждат се много тестове, с чиято помощ аниматорите усъвършенстват движението на косата. Уорд казва: „Нашата задача беше да направим косата привлекателна. Позволихме си малко волности, за да се уверим, че изглежда пищна, красива, обемна и буйна.”
„Беше истинско пътуване”, споделя Зао. „В един момент знаехме, че ще може да създадем косата, но трябваше да обмислим спецификата на задачата – бяха нужни определени форми, извивки, движение и тежест. Предизвикателството се състоеше в това всичко да се случва достатъчно бързо и да подлежи на контрол, за да могат аниматорите да постигнат желаното изпълнение. В началото ни бяха нужни две седмици, за да завършим един кадър; после сведохме времето до десет часа и дори по-малко.”
Екипът по специалните ефекти намира начин и да раздели косата на кичури с леки промени в цвета, по-светъл и по-тъмен оттенък, за да не изглежда твърде еднообразна.
СВЕТЛИНА В КРАЯ НА ТУНЕЛА – ТЕХНИЧЕСКИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА „РАПУНЦЕЛ И РАЗБОЙНИКЪТ” ДОПРИНАСЯТ ЗА ЗАБАВЛЕНИЕТО И МАГИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА
Една от най-впечатляващите сцени, които разчитат на специални ефекти, се развива в миньорска шахта, където Рапунцел и Флин се скриват от преследвачите си, като бързо се шмугват под земята. Пропукан бент обаче отприщва стихийни вълни и сцената се изпълва с драматизъм и напрежение. Екипът по специалните ефекти изучава рафтинг спускането в калифорнийския увеселителен парк на Disney в Анахайм, за да събере идеи как да започне течът на разнебитения дървен бент, който става на парчета във филма.
„Досега не сме работили с вода в такива количества”, обяснява Касчок. „При разпадането на бента се отприщват 87 милиона литра компютърно генерирана вода, а стотици хиляди отделни късове дърво се трошат и пръскат във всички посоки. Кадрите трябва да са изключително вълнуващи и драматични и създадохме десетки фалшиви водоизточници, които да се стичат иззад кадър.”
Поредното предизвикателство за екипа по специални ефекти е създаването на изпълнено с фенери небе за ключовата сцена, която придружава песента „Виждам светлината”. Вдъхновението за подобен спектакъл идва от художника Джон Рипа и от случка, преживяна лично от Джон Ласитър.
Грино обяснява: „Блъскахме си главите и се мъчехме да измислим какво би накарало Рапунцел да напусне кулата. Обсъждахме фойерверки или нещо друго, което би могла да види от разстояние, когато Джон Рипа предложи литналите фенери.”
„Бил чел за подобни церемонии в Индонезия и Средния изток – взимат фенер от оризова хартия, запалват пламък в него, и гледат как се издига във въздуха”, разказва Хауърд. „Пускат десетки хиляди и е удивително. Когато разказахме за това на Джон Ласитър, той отвърна: „О, правил съм го.” С жена му Нанси били в Индонезия и пускали фенер на една такава церемония. Той знаеше точно за какво говорим и каза: „Давайте. Ще бъде поразително.”
Касчок си спомня: „Гледахме запис от Тайланд и проучихме внимателно колко бързо летят фенерите, по колко се пускат обикновено и как бихме могли да се отклоним от реалността, за да създадем нашата фантастична сцена. При цялостното анимиране използвахме метода на преливащите се линии, подобен беше и подходът ни към движещите се фенери. Фенерите не просто се носеха по определена парабола, а танцуваха един с друг и се въртяха, за да изразят хармония и да внушат идеята за любов.”
Екипът по специалните ефекти създава група от четиринайсет фенера в различни цветове и форми. После във всеки един е поставен пламък с 10 000 микроскопични светещи точки, и накрая образите им са размножени, като в кулминационната сцена достигат до 46 000.
ПОДГОТОВКАТА
Арт директорът Дейв Гоц, помощникът му Дан Купър и дизайнерът на продукцията Дъг Роджърс са натоварени със задачата да създадат визията на филма, от околната среда и архитектурата до цветовата палитра. С напътствия от Ласитър, те проектират кулата на Рапунцел като “най-симпатичния и очарователен пансион в южна Франция.” Мотивът на Ласитър е, че Рапунцел щеше да е избягала много преди 18-ия си рожден ден, ако мястото е неуютно. За двореца на краля и кралицата екипът проучва архитектурата на всички европейски страни преди да се спре на датски стил, който включва медни куполи във формата на лукови глави и закръглени покриви. Вдъхновени от формите осморки в “Пепеляшка” и обемните пропорции в “Пинокио”, които придават приветлив вид, артистичният екип създава компютърно генерирани декори, които са едновременно уникални и красиви. Гоц разчита на наситената цветова палитра, за да получи живописната среда, която създателите на филма искат.
За цветните стенописи в кулата на Рапунцел се включва Клеър Кийн (дъщеря на Глен) с таланта и въображението си. Рапунцел документира нещата, които открива през годините, като използва този отдушник за чувствата и желанията си. Тя рисува себе си в картините и отбелязва изминаващото време.
ДИГИТАЛНИТЕ ТРИИЗМЕРНИ ОБРАЗИ: НОВО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, ОТ КОЕТО ЩЕ ВИ СЕ ИЗПРАВИ КОСАТА
Режисьорът Байрън Хауърд отбелязва: „3D ефектът позволява на зрителите да преживеят историята и действието по начин, невъзможен досега. Вместо да виждат замъците като оцветен фон, кралството изведнъж се превръща в реално място. Гората е истинска, с триизмерни прашинки, които проблясват в сноповете светлина. Публиката се потапя напълно в обстановката, заобикаляща героите.”
“Този филм отразява последните достижения на 3D технологията тук в Disney, продължава Нюман. „Използваме дълбочината по-артистично от всякога и ни интересува не толкова реалното предаване на дълбочината между камера и проектор, а тълкуването му.”
За „Рапунцел и разбойникът” Нюман и екипът му широко използват иновативна технология, известна като multi-rigging. Disney са първите, заложили на този процес, който в общи линии представлява по-театрален подход към добавянето на 3D ефект в дадена сцена чрез използване на няколко двойки камери с различно междуосево разстояние. Сцените се разделят на различни групи елементи в зависимост от отдалечеността им от камерата. Например, предният план може да бъде сниман с едни камери, за да се постигне желаната дълбочина и ефект. Предметите и героите пък да се снимат с друга двойка камери с променено междуочно разстояние, за да се постигнат най-добрите резултати при тях. По същия начин да бъде придадена нужната дълбочина и на фона. А после всички тези елементи се събират в едно при композирането на кадъра, за да се създаде нещо, което би било невъзможно в действителност, но е много ефектно във визуално отношение.
МУЗИКАТА: АЛЪН МЕНКЕН И ГЛЕН СЛЕЙТЪР ЕКСПЕРИМЕНТИРАТ С НОВИ МУЗИКАЛНИ ВКУСОВЕ
В музиката към “Рапунцел и разбойникът” са включени песни на осемкратния носител на "Оскар" композиторът Алън Менкен (“Малката русалка”, “Красавицата и звярът”, “Аладин”, “Покахонтас” и “Омагьосана”). Текстовете на песните са на Глен Слейтър, номиниран за Тони и Грами през 2008 за работата си по “Малката русалка”.
|
