В тази съвременна 3D комедия, по мотиви от класическото произведение, Джак Блек изпълнява ролята на Лeмуел Гъливер, обикновен чиновник, който разнася пощата в нюйоркски вестник. Гъливер нечестно си издейства да напише материал за Бермудския триъгълник. Пътуването му до там го отвежда в непознатата страна Лилипутия. В този нов фантастичен свят, Гъливер най-накрая се оказва истински голям. Той подхранва самочувствието си като разказва куп небивалици на лилипутите – представя се за създател на великите изобретения на своя свят и се поставя в центъра на историческите събития. Лемуел засилва още повече влиянието си след като повежда новите си приятели в смела битка срещу отколешните им врагове. Когато Гъливер стига твърде далеч и излага лилипутите на опасност, той трябва да намери начин да поправи стореното. В крайна сметка, Гъливер се превръща в истински гигант, след като осъзнава, че има значение единствено колко голям си отвътре.
Този нов прочит на „Пътешествията на Гъливер” се ражда след един телефонен разговор между Джон Дейвис и Джак Блек. Не след дълго, Блек вече е главният герой и изпълнителен продуцент на проекта. „Сграбчих възможността да стана част от всичко това.”, споделя Блек. „Нямаше как да устоя: Аз…Гъливер…пътешествие….да бъда великан в друг свят. От всичко това трябва да стане страхотен филм.”
Във времето, в когато Джонатан Суифт пише романа си, през 18 век, светът все още не е напълно изследван, така че идеята за остров, населен с миниатюрни хора не е изглеждала толкова невероятна. Блек, Дейвис, режисьорът Роб Летърман, съсценаристът Джо Стилмън и ко-продуцентът Брайън Манис се стараят да направят историята забавна за съвременната публика. Първоначалната им идея е да пренесат приключението на Гъливер на друга планета. По-късно решават да го изпратят в паралелно измерение. „Една от основните ни цели бе да накараме публиката да повярва в Лилипутия.”, разказва Джон Дейвис. „Искахме да изпратим зрителя там заедно с Гъливер.”
Привличането на режисьора Роб Летърман към проекта е важна стъпка към внасянето на комичен елемент в правдоподобното пресъздаване на приключенията на Гъливер в Лилипутия. Опитът на Летърман от анимационния хит на 3D „Чудовища срещу извънземни” го прави идеалния избор за режисьор на филма. Летърман и сценаристите се изправят пред някои страховити въпроси, като например: Трябва ли лилипутите да крещят на Гъливер за да ги чуе? И ако е така, какво да се направи за да, да не изглежда странно на екрана?
Докато търсят решение на това предизвикателство, фокусът остава основно върху пътешествието на Гъливер. Във филма, героят на Блек – Лемуел Гъливер е дребен човечец в огромния свят на Манхатън, в който се труди като чиновник във вестник. Лемуел се държи самоуверено, но всъщност е постигнал твърде малко, защото се страхува от провал. „Гъливер мечтае да пише пътеписи – винаги се е вдъхновявал от всичко по-голямо и по-добро.”, обяснява Блек. „Обаче му липсва куража да го направи. Пречи му страха. Веднъж озовал в Лилипутия, той вече е цар.”
След като е закаран завързан на централния градски площад, още на първата си среща с лилипутите, Гъливер успява да спечели доверието на похитителите си. Впечатлява лилипутите с разказ за живота си, в който вплита фабула от филми. Лилипутите научават за победата му над Дарт Вейдър, как едва не е замръзнал в Атлантическия океан след потъването на „Титаник” и за избирането му за Президент на света (негов вицепрезидент е Йода). Гъливер дори помага на човек с обикновено потекло (Джейсън Сегел) в опитите му да ухажва принцесата в кралския двор (Емили Блънт) и успява да победи армадата на най-големите врагове на лилипутите – блефуските.
С всичките небивалици, на Гъливер и героичното парадиране, Джак Блек прави героя си по детински симпатичен, като внася своя стил, енергия и хумор във всяка сцена. „Джак е епицентъра във филма.”, заявява Роб Летърман. „Джак внася невинност в образа на Гъливер. Има нещо в погледа му, едновременно привлекателно и предизвикателно. Той е като голямо дете.”
Неповторимата комична чувствителност на Джак се балансира от останалите актьори – Джейсън Сигъл в ролята на Хорейшо, Емили Блънт като принцеса Мери, Аманда Пийт като Дарси Силвърман, Били Конъли като крал Теодор, Крис О’ Доуд като генерал Едуард и Катрин Тейт в ролята на кралица Изабел.
Приключението на Гъливер сред лилипутите започва след като успява да надхитри редакторката Дарси, към която има чувства, и се отправя на журналистическа мисия в Бермудския триъгълник, която го отвежда доста по-далече – в Лилипутия. Изхвърлен на брега на този странен нов свят, Гъливер попада на генерал Едуард Едуардиън, командира на лилипутската армия. Недоверието към гигантското създание и амбициите на генерала го карат да вземе Гъливер в плен. Но плановете му се провалят, след като великанът заема мястото му на военен командир. „Когато Гъливер се озовава на брега, светът за Едуард се преобръща.”, разказва Крис О’Доуд. „Едуард е невероятно надут и церемониален, убеден, че всичко има определен ред. Той е изключително разочарован, когато всички минават на страната на Гъливер.”
Докато Едуард се гордее с военните си успехи, друг лилипут - Хорейшо, с обикновеното си потекло, копнее за нещо повече. Късметът на Хорейшо проработва сдлед като се сприятелява с Гъливер – те завързват приятелство в затвора, където заедно споделят сено и канална вода, единствените им провизии по време на престоя им там. Когато Гъливер се превръща в герой, той взема Хорейшо под крилото си и му помага да се добере до принцеса Мери, която е сгодена за Едуард. „Единственият проблем, разбира се е, че Гъливер носи само неприятности.”, заявява Блек. „Подбно на Гъливер, Хорейшо научава по трудния начин, че е най-добре в живота и любовта да бъдеш себе си.”
Принцеса Мери, която е обект на желание едновременно на Едуард и Хорейшо, прекарва дните си в подготовка да бъде отвлечена от враждебните блефуски. Повтарящото се веднъж седмично събитие не е нещо, на което принцесата иска да посвети живота си; освен това формалният дворцов ухажор Едуард я отегчава до смърт. Затова, в лицето на Хорейшо, принцесата открива малко разнообразие. Емили Блънт, с удоволствие се възползва от шанса да изпълни, както се изразява самата тя, „най-момичешката” си роля до момента. „Беше ми време, веднъж да се видя в някоя сладка и невинна роля.”, споделя Блънт. „Гъливер е прям, със съвременно светоусещане, което Джак успява да предаде безпогрешно.”, продължава тя. „Неговия герой се появява и кара всички да погледнат на света по нов начин.”
Крал Теодор, бащата на принцесата, е рязък, но справедлив управник. Подобно на генерал Едуард, той е обезпокоен от гиганта в света на лилипутите. „Кралят се чувства застрашен от този пришълец в неговия живот и в този на поданиците му.”, обяснява прочутия шотландски комедиен актьор Били Конъли, който изпълнява ролята на краля. „Теодор скоро осъзнава, че трябва да приеме Гъливер, което в крайна сметка се случва.”
Съпругата на крал Теодор, кралица Изабел е доста улегнала. Когато Гъливер започва да модернизира Лилипутия, тя също се променя. „Гъливер я разкрепостява в известна степен.”, разказва Тейт. „Той даже разпалва искрата в брака й с крал Теодор.”
В свят, пълен с изненади, най-голямата е появата на робота, проектиран и конструиран от вечно кроящия планове генерал Едуард, с цел да елиминира веднъж за винаги гиганта. Вдъхновен от статия в едно списание, намерено в разбития кораб на Гъливер, Едуард изгражда сложна система от зъбци и лостове, които да направляват движенията на робота.
При създаването на компютърно генерирания образ на робота, Роб Летърман работи с уважаваното студио за специални ефекти hy*drau”lx(Съществен принос в изграждането на света на Лилипутия има и първокласната WETA Digital, която печели Оскар® за работата си в „Аватар”, трилогията „Властелина на пръстените” и „Кинг Конг”.). „Част от първоначалната идея бе да се съчетае съвременния дизайн с технологиите от Викторианската епоха.”, разказва Ерик Лил от hy*drau”lx. „Това предпостави по-скоро механичното задвижване на робота. Първоначално щяхме да използваме парна енергия, както при старите локомотиви, но тази идея беше отхвърлена заради визуалните затруднения, които щеше да предизвика.”
Майсторите на специалните ефекти в hy*drau”lx не улесняват работата си. Животът на робота започва като малко устройство с форма на боклукчийско кошче, което се превръща в анимирана грамада, която се бори с Гъливер.
По време на продукцията, Джак Блек се бори с маломерна версия на робота, чиято роля изпълнява каскадьор в костюм. Това позволява на Блек и екипа за визуални ефекти да пресъздадат този свободен двубой, какъвто го виждаме на екрана.
Целият екип, включително и робота, оценява не само актьорския талант на Джак Блек, но и отдадената му работа като изпълнителен продуцент на проекта. В качеството си на продуцент, Блек е взискателен към себе си като актьор при заснемането на екшън-сцените. Когато трябва да се заснеме сцената, в която Гъливер се сражава с една ръка с армадата на блефуските, високоскоросни камери заснемат съблечения до кръста Блек, който симулира ефекта от стотици миниатюрни гюлета валящи върху корема му, причиняващи вълни в голата плът. И това далеч не е всичко, Блек също така бива завързван на плажа, влачен нагоре-надолу, удавен в дъжд и подмятан на кърмата на лодка върху огромна подвижна платформа.
Дори в относително спокойните моменти в Лилипутия, когато Блек не трябва да е пред камерите, той присъства на снимките за да подава своите реплики на актьорите. При положение, че повече от половината филм е заснет на фона зелен екран пред масивни декори, това е безценно за останалите актьори.
Камерата DualMoCo, която е толкова широко използвана, за пръв път в ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА ГЪЛИВЕР, е също с голямо значение за пресъздаването на единен и свързан свят. DualMoCo използва съчетание от компютърна технология и синхронизирани подемни устройства, за да заснеме в реално време огромния Гъливер и миниатюрните лилипути в една и съща сцена, въпреки големите разлики в размера на героите. „Исках Джак да взаимодейства с останалите актьори естествено, сякаш се намират на едно и също място. Това е изключително важно в комедията.”, обяснява Роб Летерман. „На екрана ще видите Джак да говори с герои, които представляват малка частица от неговия размер. Целта на използването на DualMoCo бе да направим ефекта да изглежда истински и същевременно невиждан до момента.”, добавя продуцентът Грегъри Гудман.
Значителна част от снимките са направени на декори в английското Пайнуд Студиос, където протича продукцията. В студиото, дизайнерът на продукцията, Гавин Бокет създава голямата част от света на Лилипутия. Бокет избягва използването на уголемени декори за лилипутите и миниатюрни за Гъливер. Съотношението на разликата в размера на Гъливер и лилипутите, което е 22:1, е ключов фактор при дизайна. „Непрекъснато трябваше да се съобразявам с мащаба и как лилипутите биха построили нещо за някой значително по-голям от тях самите.”, обяснява Бокет, като има предвид къщата на Гъливер на плажа в Лилипутия. „Стените й са високи 36 метра за лилипутите, така че трябваше да си представим как биха я построили.”, обяснява той. „Ако притворите очи, къщата ще ви се стори нормална. Ако обърнете повече внимание на детайлите, като огромната кафе машина, прозорците или сложните орнаменти на пода, ще видите, че всичко изглежда така, сякаш е направено от хора, високи седем сантиметра и половина.”
При заснемането на ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА ГЪЛИВЕР са използвани някои от най-величествените места в Англия, включително Дворецът Баленхайм и Кралския морски колеж в Грийнуич в югоизточен Лондон – архитектурен шедьовър от 17 век в стил барок, превърнал се в декор на танцовата масова сцена на фона на класическото произведение „Война” на Едуин Стар, с която завършва филма. Песента е изпълнена с класически барокови инструменти. Танцовата сцена е създадена с основна група от 40 танцьора, след което е репетирана с още 250 на мястото на снимките в Грийнуич.
С приключването на основните снимки усилията се насочват към продължителната постпродукция, която включва създаването на амбициозни визуални ефекти, както и поглъщащо 3D-преживяване за кинолюбителите. Роб Летърман отбелязва, че колкото и да са важни специалните ефекти, ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА ГЪЛИВЕР „е за приятелството и искрените чувства. Трудно е да продадеш чувствата между 7-сантиметрови герои и техния нов приятел-великан. Ефектите и 3D-изображението са само черешката върху тортата.”
|
