Американецът

За филма ''Американецът''

След успеха на своята филмова драма „Контрол” режисьорът Антон Корбин се насочва към съвсем различна материя. „Започнах да чета сценарии за екшъни. Темата на „Американецът” – за самотник, търсещ изкупление за всичко сторено от него, ме заинтригува, както и напрежението и любовната история. В него открих нещо, което не просто държи в напрежение, а и те кара да се замислиш.”

„Повече от 35 години съм се изграждал като фотограф. За мен правенето на филми е ново приключение. Все още търся собственото си лице. „Американецът” прилича на „Контрол” по това, че човек трябва да промени живота си; как би могъл да правиш добро, след като си вършил зло? Можеш ли да превъзмогнеш онова, което може би те оформя като личност?”

Музиката, едновременно стимул и основна тема в „Контрол”, вдъхновява Корбин в годините на формирането му като режисьор. Същото може да се каже и за един филмов жанр. Корбин си спомня: „Не съм гледал чак толкова много филми, но дълго време бях под влияние на уестърните, като се започне още в детството ми с Rawhide (телевизионен сериал от 60-те години с участието на Клинт Истууд). Атмосферата, историите, поуката в тях винаги са ме привличали. Макар че „Американецът” не е точно уестърн,  той има характерната за този жанр структура – чужденец пристига в малко градче и завързва връзки с няколко души в него, но миналото му го застига и започва стрелбата.”

Продуцентът Ан Кери добавя, че в „Американецът”, също като в уестърните, „имаме човек, който си е изкарвал хляба с оръжието, и насилието от миналото заплашва да унищожи спокойствието, което героят се опитва да намери.”

„Прочетох романа на Мартин Бут A Very Private Gentleman преди повече от десет години и още тогава си помислих, че може да се получи секси и вълнуващ филм със сложен и интересен главен герой. Ан Уингейт и Джил Грийн (продуценти) едновременно поискаха правата. Тогава решихме, че вместо да се конкурираме, най-добре ще е да обединим силите си и да направим заедно филма.”

Уингейт си спомня: „Бях започнала да работя по въпроса за сценария през 90-те за BBC Films. Тогава те се отказаха, а по-късно, когато с Джил работехме заедно, предложих да възродим проекта. Винаги ме е привличала любовната история на главния герой – човек, който има толкова неща в живота си, от които да бяга, а се опитва да избяга от самия себе си.”

Грийн добавя: „В тази книга ни привлече дълбочината на героя – самотник, който търси любов и изкупление, въпреки нарастващата си вътрешна несигурност. Човек, който е едновременно експерт по оръжията и професионален убиец – това ми напомни за „Денят на чакала”, който също е създаден по роман. По това време Мартин Бут още беше жив и настояваше продуцентите да са от Англия, от Европа. Така че изборът падна върху нас с Ан.”

„Ан Кери беше толкова запалена по този проект, че си казахме: „Защо не?” и се заехме с работата по сценария, която продължи може би 6-7 години.”

„После ни трябваше известно време да намерим нужния режисьор и актьор за главната роля” – добавя Кери.

Грийн продължава: „Когато се запознахме с Антон, виждането му за филма до голяма степен съвпадаше с това на Мартин. Хареса ни начинът, по който смяташе, че трябва да бъде онагледен материалът.”

Уингейт отбелязва: „След толкова години, естествено, материалът трябваше да бъде осъвременен. Наложи се да го правим неведнъж. В резултат филмът се доближи още повече до атмосферата на романа, стана много по-стегнат и силен.”

Продуцентът Грант Хеслов, който се присъединява към проекта през 2008 г., казва: „Антон идва от света на фотографията и всеки кадър при него си е на мястото – нещо, което някои режисьори не успяват да постигнат през цялата си кариера. При това той постига перспектива, при която нищо не е директно, а като че се вижда под по-особен ъгъл, което е негов плюс.”

Сценаристът Роуан Джофе подхожда към материала от няколко различни гледни точки. „Когато Антон, Ан и Грант ми предложиха да напиша сценария за „Американецът”, бях въодушевен от възможността  да пресъздам такъв богат откъм нравствени послания и визуални детайли роман. Макар че вече имаше няколко сценария, реших да започна наново, вдъхновен от блестящата идея на Антон да преразкаже историята като един вид съвременен уестърн. С тази мисъл подбрах любимите си пасажи от книгата, като опростих цялостната структура и поставих главния герой в центъра на екшъна, обединен от плавния сюжет, силната тема за изкуплението, стегнатия диалог и дивия италиански пейзаж, който сам по себе си е действащо лице – неговата меланхолична красота спомага за преобразяването на героя и му помага в пътя към изкуплението. Интересът на Джордж Клуни към първия вариант на сценария ми помогна да дообработя и шлифовам сцените с оглед на бъдещото му участие. Имах редкия шанс да изкова герой за един от най-големите филмови актьори на нашето време.”

За Корбин въпросът къде точно ще се заснема филмът – според сценария това е Италия – е от първостепенно значение за по-нататъшната му работа. Той си спомня: „Обкръжението трябваше само по себе си да е действащо лице във филма. Имах ясна представа какъв точно трябва да е пейзажът и исках да използвам околните градове и села като декор.” По тази причина създателите на филма не са склонни да търсят друга страна за снимките.

Името на филма обаче се променя – Корбин най-напред го „кръщава” Il Americano, а по-късно – The American.

Изборът за сцена на действието пада върху Абруцо – планински район източно от Рим, простиращ се от Апенините до Адриатическо море. Отдалечен и величествен, той предлага „суров пейзаж, какъвто рядко може да се види във филмите”, според думите на Корбин.

До зимата на 2008 г. създателите на филма вече са избрали местата в Абруцо, където ще се снима, след като Корбин и Джофе, а преди това и Кери са посетили и огледали района. На 6 април 2009 Абруцо е разлюлян от земетресение. Жертвите са над 300, а 60 хиляди души остават без покри. Цели квартали на древния град Акуила, едва на стотина километра от Рим, са сринати до основи.

Пак на 6 април Корбин се среща с Клуни, за да подпишат окончателния договор. Корбин си спомня: „Говорехме си как заснемането на филма ще даде икономически тласък на района и ще насърчи развитието на туризма в бъдеще.”

Изпълнителният продуцент Енцо Систи добавя: „Започнахме работата по филма през април. Всички – Антон, Джордж, Focus Features – казваха: „Трябва да останем в Абруцо. Те имат нужда от такъв филм, а нашият филм има нужда от красиво място като това.””

Корбин казва: „Теренът е суров и скалист. Това не е мястото, където туристите обичат да ходят. Но е прекрасно и трябва да се запази. А нефтените сонди загрозяват пейзажа дори повече от земетресението.”

На 9 юли Клуни заедно с актьора Бил Мъри посещава Акуила, за да  окаже помощ на пострадалите от земетресението, които живеят в палатки, и да открие кино в палатковия лагер в Сан Деметрио. Той обещава снимките на филма в района да започнат през септември.

В това време кастингът продължава. Корбин вече е сигурен, че е открил най-подходящия актьор за ролята на Джак. „Джордж не е играл досега такава роля. Винаги е интересно за един актьор да открие нещо ново. Той е много добър в диалога, а в този филм играе немногословен герой, който постоянно е нащрек и под напрежение.”

Хеслов добавя: „Джак е човек, който за пръв път открива красивото в живота. Дори и да направи правилния избор, дали съдбата не е решила вече бъдещето му? Джордж внася в тази роля съзерцателност, което е голямо предизвикателство за един актьор – да успее да разкрие на екрана вътрешния си живот.”

Грийн казва: „Това ми напомня за ролята на Джордж в „Майкъл Клейтън”, където той успява да разкрие толкова много само с очи.”

Според Уингейт „Тази роля е твърде мрачна за Джордж, но той се превъплъщава в героя толкова добре! Всички ние бяхме във възторг, когато го убедихме да поеме ролята.”

При подбора на италианците, които ще партнират на Джак, създателите на филма решават да наемат актьори, които вече са се доказали в родината си, без непременно да са международно известни.

Ветеранът Паоло Боначели е избран за ролята на свещеника отец Бенедето. Боначели казва, че не е важно дали ролята е голяма или малка, в нея „всяка сцена е важна. „Малките сцени” са важни и човек трябва да учи и пак да учи.”

За ролята на проститутката Клара – жената, която помага на Джак да разбере, че е възможен и друг живот за него – е избрана италианската актриса Виоланте Плачидо. Режисьорът казва: „Виоланте е класическа италианска красавица и интелигентна актриса, която знае как да се държи пред камерата. Тя не преиграва, при нея няма пресилени жестове, което е много важно. На екрана тя е сексапилна, което е абсолютно задължително, и въпреки това притежава нещо от старомодната изисканост на някогашните кинозвезди... Същото е и с Джордж, разбира се, на което се дължи естественото привличане помежду им. Това беше огромно предизвикателство, защото интимните сцени са нещо ново за мен като режисьор. Заради мрачния характер на Джак исках да внеса в тях грубоват, първичен елемент. При първата им сцена заедно фокусът беше върху Клара – гледайки през нейните очи, зрителят вижда онова, което вижда тя, и усеща промяната у героите. Исках да постигна напрежение и чувственост, без да прекъсвам сцената.”

„Тези сцени никак не са лесни – принава Плачидо. – Всъщност, лесни сцени няма. През цялото време, докато играеш, си в известен смисъл разголен. С Джордж се чувствам спокойна и съм му благодарна, защото съм работила с актьори, които са несигурни и се опитват да внушат несигурност и на партньора си.”

Плачидо вижда Джак и Клара като „две души, които се събират заедно, защото в живота и на двамата има нещо, което ги изолира от другите – професията им. Най-напред е телесното привличане, животинският инстинкт, но по-късно двамата се опознават и сближават, което ги плаши. Никой от тях не е свикнал да вярва на другите, но Клара споделя с Джак мечтата си да промени живота си. Всеки от двамата усеща как се променя, защото започва да се вижда през погледа на другия. И двамата търсят нещо извън себе си, но и вътре в самите себе си.”

Въпреки че – или по-скоро, защото вече говори добре английски, Плачидо трябва да работи с консултант по езика, Даян Джоунс. Актрисата се смее: „Тя ми помогна да си влоша английския! Клара идва от малко градче и макар да е учила английски, в начина, по който говори, трябва да има повече италиански. На първото прослушване с Антон имаше превод от английски на италиански, който ми звучеше малко странно. Попитах дали мога да импровизирам и да вкарам малко жаргон и ругатни, тъй като Клара е малко грубовата. Той ми позволи и мисля, че тъкмо затова поиска да ме види пак, а когато ми казаха, че съм получила ролята, прочетох сценария и видях, че в диалога са направени промени.”

За другата женска роля – на загадъчната клиентка Матилде – е избрана холандката Текла Ройтен. Актрисата говори няколко езика и е снимала роли в цял свят, така че е „приспособима като хамелеон, което е страхотно за ролята”, според думите на Кери. „Текла контрастира с италианските актьори, особено с Виоланте, с различния си стил на игра и външност, което личи добре на екрана.”

„За тази роля се срещнах с доста хора – споделя Корбин. – Но Текла беше блестяща в ролята на тази тъмна героиня и аз й я поверих.”

Ройтън казва: „Аз съм наполовина италианка и беше вълнуващо да се върна и да работя в страната и да говоря с екипа на този език.” Родената в Холандия актриса е впечатлена от „Контрол” и се гордее с холандския произход на Корбин. „Надявам се той да продължи да прави филми – онова, което е решил да направи, е истински подарък за киното – наистина „движещи се картини”.”

Актрисата определя героинята си като „жена, която има уменията, а може би и амбицията да бъде на нивото на Джак в един свят, който се върти около парите и адреналина. Срещите й с Джак са предупреждение за бъдещето – след 10 или 20 години тя би могла да стане като него. В нейната професия няма място за сърце, но тя съзнателно донякъде сваля защитата си пред него. Ала в общите им сцени, дори когато просто се гледат и говорят, присъства усещането за дуел.”

Срещите й с Клуни далеч не са така напрегнати, както на Матилде с Джак. За актьора тя казва: „Възхищавам се от всеки избор на Джордж в кариерата му, а на снимачната площадка се уча от неговия професионализъм.”

Операторът Мартин Руе е работил с Корбин и по-рано. За него режисьорът казва: „Ние и двамата харесваме по-простия подход и избягваме сложните пируети с камерата. Мартин прави обикновеното да изглежда красиво само с ъгъла, под който го заснема.”

Руе допълва: „След като решихме да заснемем филма в Италия, вече бяхме наясно, че искаме не да покоряваме това място, а да почерпим вдъхновение от него, особено от времето, което понякога се променя светкавично.”

А Кери казва: „Антон и Мартин наистина са екип. Според мен окото на Мартин и мозъкът на Антон са свързани.”

Тъй като Акуила е силно пострадала, екипът избира за своя база близката Сулмона. Малкото търговско градче е заобиколено от планини, а най-забележителното в него е централният площад с виадукт от ХVII век. Кметът и населението на Сулмона посрещат екипа с разтворени обятия, готови да му сътрудничат по всякакъв начин. В много от сцените могат да се видят местни жители като статисти и минувачи.

За една от сцените на пазара е избрана италианската актриса-ветеранка Силвана Бози, която продава на Джак сирене. Камерите вече снимат, когато в сцената се намесва друга възрастна жена и започва да се кара с актрисата. Оказва се, че тя е истинската собственичка на сергията. Това се повтаря още два пъти – професионалната гордост на жената страда от обстоятелството, че Бози дава на Джордж Клуни не това парче от пармезана, което би трябвало.

Но Клуни е удостоен с нещо далеч по-ценно – Сребърен Овидий, който му е връчен по време на ежегодния филмов фестивал в града за ролята му във филма. Наградата е наречена така на името на латинския поет Овидий, за когото се смята, че е роден в Сулмона.

Освен в градчето, снимките се правят и в селата Калашо, Анверса, Кастелвекио и Пачентро. Акуила е на практика недостъпна. Макар да е си е набелязал някои интересни места в началото на годината, режисьорът не може да ги използва.

Едни от най-красивите и впечатляващи снимки са направени на река Атерно, в националния парк Гранд Сасо. Там се разиграват две от ключовите сцени, в които участват Клуни и двете му партньорки. Налага се дизайнерът на продукция Марк Дигби да направи някои козметични промени на снимачната площадка. Но на сутринта, когато започват снимките, екипът установява, че площадката е станала жертва на набег и цялата грижливо засадена зеленина е изкоренена. И виновниците не са нито разлудували се тийнейджъри, нито някой от местните хора, а стадо диви глигани, които негодуват срещу превземането на тяхната територия. Тези животни могат да бъдат много агресивни и екипът решава да си отваря очите на четири срещу ново посещение. Растителността е засадена наново, но този път са поставени пазачи, които да охраняват снимачната площадка от грухтящите нашественици.

От селото, където се намира временният дом на Джак, действието се пренася в планината. Кастел дел Монте е селце, разположено на 1500 м надморска височина, което сякаш плува в морето от облаци, докато стихиите бушуват под него. В малката крепост на хълма като че нищо не се е променило от векове. Цитаделата е използвана най-напред от римляните, а по-късно и от готите. Медичите, а след това и Бурбоните я обявяват за част от своите владения, докато в началото на 19 век тя е присъединена към Италия.

Дигби казва: „Селото е достатъчно малко да знаеш какво се случва около теб, и достатъчно голямо да се загубиш, ако решиш. В този лабиринт от улички, арки и къщи Джак може да се скрие по всяко едно време.”

Дизайнерът на костюмите Сутират Ан Ларларб казва: „Джак се опитва да се смеси с тълпата, да не привлича вниманието и тъкмо това ме ръководеше, когато обмислях костюмите. Не беше никак лесно да работиш с един от най-добре облечените мъже на планетата и да го направиш невзрачен. Облякохме Джак в класически дрехи, нищо марково или биещо на очи. Трябваше да приведем и останалите герои в съответен вид – например, видът на Матилде трябваше да навежда на мисълта, че двамата са в един и същ бизнес, дори донякъде сродни души. Клара, напротив, трябваше да се отличава – да притежава естественост, която привлича Джак. Гледахме да избягваме червеното, но все пак направихме чантата й червена.”

Корбин пояснява: „Червеното се появява във филма само няколко пъти и когато го видите, това е знак за опасност или за любов... или за двете.”

Със снимачния екип населението на селцето – 129 души – се удвоява. Когато на някой от екипа му е нужна спешна зъболекарска помощ, той трябва да пътува до най-близкия град, защото телефонният секретар на единствения зъболекар в Кастел дел Монте го осведомява, че докторът „отсъства поради участие в холивудски филм”.

И действително, повечето от жителите на селото се появяват във филма, особено в процесията на отец Бенедето. По-зоркият зрител ще забележи и честата поява на черно куче – Уоли живее на площада и е осиновен от екипа. Кучето неизменно реагира на призива „Снимай!” и светкавично се спуска към камерата.

Кастел дел Монте не пада по-долу от Сулмона и си има местна производителка на сирене, която отглежда овце и кози и продава продукцията си на местните ресторанти. По времето, когато снимките приключват, тя все още работи върху рецептата на „Капра ди Клуни” – специално козе сирене, което трябва да увековечи престоя на снимачната група в селото.

Над Кастел дел Монте е разположена алпийската долина Кампо Императоре, част от националния парк Сан Грасо. До началото на миналия век там са били летните пасища на милиони овце, а днес е зимен ски курорт, посещаван през лятото от добитък, диви коне, вълци и дори мечки.

След продължилите девет седмици снимки екипът най-сетне рискува да навлезе в позната територия, заснемайки една от ранните сцени – пристигането на Джак в Рим, преди да се насочи към Абруцо. Но да снимаш звезда от ранга на Клуни на Термини, централната гара, и в околните улички, се оказва доста трудна задача. Ето защо екипът прибягва до хитрост – камерата е скрита в едно близко кафене, а Джордж Клуни, облечен като Джак и с куфарче в ръка, слиза от автомобил на отсрещния тротоар. Минувачите, бързащи за работа, не обръщат внимание на човека, който прекосява улицата заедно с тях, за да се шмугне веднага след това в колата, която го чака отсреща, след като операторът е заснел преминаването му.

Корбин е впечатлен от съдействието, което оказват на снимачния екип в цяла Италия. „В Италия няма субординация в екипа. Хората са или приятели, или съмишленици и атмосферата е като в едно голямо семейство.”

Хеслов допълва: „Това си е направо la famiglia. Всичко е далеч по-малко формално. Понякога едно ръкостискане урежда всичко. Когато отидеш сутринта на снимки, всички се целуват, пият кафе и си говорят около половин час, преди да започнат работа. Харесва ми този начин на работа!”

Още от самото начало музиката е съществена част от замисъла на режисьора. Макар да не прави музикален филм като „Контрол”, Корбин отново кани Херберт Грьонемайер да напише музиката за „Американецът”. За неговата музика режисьорът казва, че „тя внася чувство в ключовите моменти на филма”.

Няколко седмици след приключването на снимките в Италия и още пет дни в Остерзунд, Швеция, материалът за филма е готов. Корбин казва: „Заснехме началото на филма последно. Ако не броим минусовите температури, величествените пейзажи на Швеция бяха истинска радост за окото.” Клуни си пуска брада – за контраст с Италия, където е гладко обръснат.

Корбин казва за главния си актьор: „Джордж е винаги на линия, никога не си позволява да губи своето или нашето време. Много хора не разбират колко е важно човекът в главната роля да следва графика на режисьора. Голям късмет е, че той мисли не само за ролята си, а и за филма като цяло и за останалите актьори. Когато срещнем трудност някъде, той винаги е готов да предложи решение.

Джордж е сериозен актьор, който обаче забавлява всички на снимачната площадка и екипът го обича, а самият той намира удоволствие в работата. Актьор, който успява да мотивира останалите.“