|
Алън Култър и Ник Озборн взимат дейно участие в подбора на актьори още от самото начало. Кътлър споделя: "Имахме среща с Роб Патинсън, след като Summit проявиха интерес. Обядвахме с него и го харесахме. Веднага проявихме интерес към него, както и той към проекта. Това постави началото."
Едно от най-големите предимства за режисьора е подходящият актьорски състав. Затова за Култър е обичайно да взима дейно участие в подбора. Ето какво мисли той по въпроса: "Не мога да си представя да работя по проект, в който не съм участвал в подбора на актьорите. Аз и Ник Озбърн работихме с Джоана Колбърт и Рич Менто по подбора, после Summit наложиха мнение. В крайна сметка с Ник бяхме във възторг от актьорите, които избрахме. Трудно е да се каже какъв точно е съставът, защото е различен. Има елементи, които очаквате във високо бюджетни филми, както и такива, които очаквате в независими филми.
Определено сме постигнали интересна смесица. Пиърс Броснан е актьор, за когото мислим, че има определена репутация. Крис Купър е от съвсем друг филмов свят, но и двамата са отлични актьори. Лена Олин и Роб Патинсън са съвсем необичайна смесица.
ЗА РОБЪРТ ПАТИНСЪН КАТО ТАЙЛЪР ХОУКИНС
Алън Култър казва: "С Ник бяхме сигурни, че Робърт може да се превъплъти в сложния образ на Тайлър, който е изпълнен с гняв, вина, неудовлетворение от отношенията с баща си и невъзможност да промени отношенията им. Тайлър е младеж, който се чувства изгубен, който не знае кой е."
Патинсън гледа на героя си като на младеж, който трябва да порасне, което донякъде отразява собствения му опит. Ето какво казва и самият той за героя си: "До голяма степен исках да участвам във филма, защото Тайлър е на етап от живота си, когато започва да навлиза в живота на възрастните, защото в началото на 20-те си години, спираш да се чувстваш като самотен остров. Започваш да вярваш, че си прав за някои неща, имаш повече вяра в себе си. Тайлър пораства и мисля, че това се случва и с мен или поне тогава се случваше."
Култър добавя: "Героят на Патинсън е измъчван от досада, в състояние на спряло емоционално развитие. Тайлър е изпълнен с озлобление и мъка, които таи в себе си с години и само ги трупа. С Чарлс водят едни и същи спорове, които за останалите е ясно, че са вече изтъркани. Дори на Тайлър му е омръзнало да е изпълнен с един и същи гняв."
Пиърс Броснан описва Патинсън като: "Младеж, който точно се е изстрелял в стратосферата на славата и от това, което виждам добре го понася. Има добро сърце, смирен е и има куража да намери мир, знаейки, че "Здрач" му диша във врата. От него зависи да излезе и да търси филмите между хитовете, които прави.
Изглежда чудесно и има добра самооценка и инстинкти. Той е свежо лице и още е податлив на обработка, но е и много избирателен. Знам, че той е една от главните причини този филм да се осъществи и е страхотно да видиш подобно нещо в един млад мъж. Такива хора имат силна защита, желаеш им най-доброто и искаш да ги видиш да успеят.
Озбърн оценява лоялността на Патинсън към проекта с думите: "Здрач" точно беше излязъл. Често, когато актьорът се превърне в позната стока, агентът му ти се обажда, за да ти каже, че новата звезда няма възможност да участва. Но с Роб не стана така. Той бе едно от главните звена в създаването на филма. Невероятно саможертвен е и изключително скромен. Много мисли, много е любопитен. Получи героя си и избяга с него."
Озбърн подчертава обвързването на Патинсън с проекта така: "Докато работехме по сценария с Роб бяхме постоянно на телефона, изслушвахме идеите му. Постоянно обсъждахме кое как да направим, той взе дейно участие в процеса, невероятен е. Участва в почти всяка сцена и бе тук всеки ден, знаем, че си скъса задника от работа. Дойде направо от снимките на "Здрач 2: Новолуние".
ЗА ЕМИЛИ ДЕ РАВИН КАТО АЛИ КРЕЙГ
Озбърн казва, че връзката на Тайлър с Али е различна, тя внася спокойствие в живота му. "Тя е първият човек, който влиза в живота му и не се връзва на преструвките му. Той няма проблем да накара някоя жена да го хареса или да се прибере с него, но Али е първата, която го подлага на изпитание. Тя премахва защитната му обвивка и опознава истинския Тайлър.
Заради нея той е способен да започне да изглажда отношенията си с другите хора в живота му и евентуално да намери спокойствие.
Емили въплъщава всичко, което е Али. Тя е дъщеря на полицай, която се бори с огромна трагедия в живота си, тя е като "омъжена" за баща си, защото по някакъв необичаен начин двамата се крепят един друг. Али никога в живота си не се е забавлявала, винаги е била с наведена глава, винаги е била добра ученичка, някога ще има и хубава работа... Но когато в живота й се появява нов мъж, той е светлината в тунела, показва й различната страна на света и променя мисленето й. Емили наистина ни помогна да покажем всички тези страни на Али."
Екипът дълго търси идеалната млада жена за ролята на Али.Ето какво казва Култър: "Видяхме към 180 актриси. Беше наистина трудно. Искахме да открием момиче, което да подхожда на Роб, но искахме и да е силно, да може да му се противопостави.
Али е дъщеря на ченге от Куинс и трябваше да покажем, че има характера на момиче от Куинс. Студентка е в Нюйоркския университет и вече е постигнала повече от баща си на нейните години. Майка й е била медицинска сестра, така че Али действително от семейство на хора в служба и ние трябва да го повярваме. Емили е невероятно чаровна, не може да й се устои. Сметнахме, че това е добре за образа й – Тайлър няма как да не я забележи, но тя трябва да е кораво момиче. Действително, когато заснехме сцената с Крис Купър, в която Али се опълчва на баща си, ясно личи, че тя не се плаши лесно.
ЗА ПИЪРС БРОСНАН КАТО ЧАРЛС ХОУКИНС
Култър е привлечен от Пиърс Броснан заради ролята му в "Матадор", където показва, че е готов да рискува като актьор. "Доста време мислих. Опитвах да си представя някой, който може да е баща на такъв красавец. В един момент реших, че Пиърс Броснан може да се справи. Ник хареса идеята, споделихме я на Summit и те също бяха във възторг."
Ник Озбърн търси баланса между издръжливостта и подобието на човечност в Чарлс Хоукинс. "За мен Чарлс бе властен мъж, който не показва емоции, който не може да каже на сина си, че го обича, който му е ядосан, че не може да се контролира... Пиърс може да покаже всичко това, което искахме.
Ето какво казва и Патинсън за него: "Пиърс направи наистина завладяваща роля. Той е прекрасен човек. Много странно такава звезда да играе баща ти. Беше наистина необикновено преживяване."
Патинсън продължава с описание на отношенията между героя му и Чарлс: "Мисля, че Тайлър много прилича на баща си, не че толкова му липсва бащина любов. Иска баща му да се държи по определен начин, но не знае точно по какъв и затова никога не е доволен. Баща му все повече се огорчава от поведението му, защото смята, че той самият се държи като добър баща. Позитивно настроен е към сина си и приема всичките му глупости, но не мисля, че му липсва любовта на сина му. Според мен Тайлър мисли, че всички в живота му трябва да се държат по определен начин, но никога не може да даде търсения отговор. Тайлър не може да каже какво иска, защото самият той не знае. Затова не мисля, че е заради липсата на любов.
ЗА КРИС КУПЪР КАТО СЕРЖ. НИЙЛ КРЕЙГ
Според Ник Озбърн не можеш да кажеш много за Крис Купър, освен че е брилянтен актьор. И продължава: "Личи си във всичко, което прави във филма. От първата му сцена, в която скърби за жена си... До начина, по който защитава Али."
Алън Култър добавя: "Той е невероятен актьор и сме късметлии да работим с него. Ако не беше харесал сценария, щяхме да приключим разговора. А и ако жена му Мариан не беше харесала сценария, разговорът щеше да приключи. Но когато го прочетоха, всичко се нареди.
Преди да започнем се обадих на моя приятел Били Рей, който е режисьор на филма с Крис "Пробив". Каза, че Крис е най-страхотният човек, с когото някога ще работя. Оказа се, че е истина. Борбата между Пиърс и Крис за това кой е по-страхотен е жестока, защото и двамата са най-добрите.
Според Робърт Патинсън най-изненадващото в Крис е физическата му сила. "Направо не е за вярване. Не си личи, дори докато гледаш движенията му. Изглежда доста по-дребен от мен, като застана до него. Стигнахме до сцената, в която ме пребива. Може да го направи съвсем лесно и в реалността... Това за мен си е шокиращо!"
ЗА ЛЕНА ОЛИН КАТО ДАЯН ХЪРШ
Ник Озбърн и Алън Култър споделят с какво обогатява Лена Олин ролята на майката на Тайлър.
Озбърн отбелязва: "Наистина харесах изпълнението на Лена. Тя се въплъти в жена, която скърби за сина си, който се е самоубил преди 6 г. Но във филма виждаме как тя се връща към живота, започва донякъде да му се радва и не искаш да я гледаш как страда.
Гледал съм я в "Четецът" и бях силно впечатлен от човечността й, от това колко е естествена. Веднага си казах, че ще е идеалната майка на красивото момче. С родители като Пиърс Броснан и Лена Олин никой няма да се пита откъде се е пръкнал такъв красавец."
А Пиърс Броснан добавя: "Лена ми направи незаличимо впечатление още преди години с "The Unbearable Lightness of Being". Прави го с всяка своя роля. Героите ни имат малко общи сцени, но играе наистина съблазнително. Първата сцена на семейството заедно, когато са на будката за сладолед след службата в памет на сина им, Лена е просто пленителна. Внася много живот и емоции на сцената със страхотната си игра и красота."
Или както казва Емили де Равин: "Когато филмите се въртят около семейство, понякога не се усеща връзката, не изглежда истинско. Лена обаче кара семейството да изглежда истинско с ролята на майката на Тайлър."
ЗА РУБИ ДЖЕРИНС КАТО КЕРЪЛАЙН ХОУКИНС
Пиърс Броснан я нарича "бутон за красота", а Ник Озбърн е още по-запленен от таланта й и казва: "Невероятна е, наистина вярваш, че с Роб са брат и сестра. Той също я заобича на снимките и беше изумен от таланта й, особено с импровизациите, които тя внесе.
Мисля, че тя прави Тайлър по-добър човек, защото той е в плен на собствените си мисли, а Керълайн е единственият човек, който му е изцяло отдаден по някакъв саможертвен начин."
Робърт Патинсън също е запленен. "В Руби има нещо, което прави играта наистина лесна. Хубаво е да имаш сцена, в която можеш само да гледаш някого и дори да не осъзнаваш, че и ти участваш."
ЗА ТЕЙТ ЕЛИНГТЪН КАТО ЕЙДЪН ХОЛ
Тейт Елингтън внася комично облекчение в контраст с героя на Робърт Патинсън.
Ето както казва Култър за него: "Тейт бе като изпитание на вярата, защото не е това, което с Ник и Summit си представяхме. Но Ник подкрепи инстинктите ми, които ми подсказваха, че трябва да вземем Тейт. При последния ни разговор, когато решихме да работим заедно го питах дали не познава някой като героя си. Той отвърна, че много прилича на негов добър приятел. Обсъдихме го, той описа приятеля си и наистина даде всичко за ролята си. Тейт се оказа невероятно добър импровизатор. Добави реплики тук и там, които бяха наистина на място."
ПРИВЛИЧАНЕ ВНИМАНИЕТО НА ПУБЛИКАТА
Една от главните цели на кино творците е да накарат публиката да се окачестви с някой от героите. Ето какво мисли Озбърн: "Всеки е изпитвал загуба в живота си. Всеки се чувствал безсилен. Повечето хора са преживявали страстно първата си любов. Всички сме били ядосани на родителите си. Мисля, че героите се борят точно с тези проблеми."
Алън Култър е напълно съгласен: "Мисля, че хората ще видят себе си. Това ще им помогне да разберат героите по-добре, всеки от които се бори със своята емоционална болка.
Озбърн вижда възможност за публиката да отговори на въпроси за живота си, след като гледа филма. "Замисляш се за важните неща в живота, за бариерите, които поставяш пред определени хора и се чудиш защо тези бариера са там. Дали имаш основателни причини или си ги сложил, защото си ядосан, разстроен или ревнив? Кое е важното в края на краищата? Може би, ако се отърсиш от определени неща, ще успееш да възродиш някои от връзките в живота си."
По този въпрос Озбърн и Култър са на едно мнение. Ето и думите на Култър: "Надявам се публиката да усети колко истински е пресъздадена любовта. Надявам се да харесат обратите и изненадите в историята. Разбира се, надявам се накрая да бъдат трогнати и да излязат от киното с въпроси за собствения си живот."
ПОГЛЕД ОТВИСОКО
Режисьорът Алън Култър говори за работата си с оператора Джонатан Фрийман и другите ръководители на секции и затова как им идват идеите за визията на филма. "Работил съм с Джонатан Фрийман по "Холивудленд" и "Рубикон". Често сме работили заедно и станахме близки приятели. Обсъждахме филма и се появи идеята, че трябва да се чувства истински. Звучи странно, но не искахме да го "захаросваме".
Не искахме да прибавяме прекалено много цветове или да го правим прекалено стилен. "Холивудленд" бе доста стилизиран, но за него бе подходящо. Решихме да намалим цветовете, да напомним за недалечното минало. Мисля, че можеш да гледаш филма и да си убеден, че действието се развива в наши дни, защото разликите не са големи. Разликата не е като между '50-те години и '60-те години на миналия век, когато културата е рязко променена откъм визуални детайли.
Затова решихме да заложим на по-прости елементи. Сценографът на продукцията Скот Мърфи и дизайнерката на костюмите Сюзън Лейл ни послушаха да запазят всичко леко приглушено. Заложиха на полъх от миналото, прескачаме една стъпка, но не мисля, че се забелязва. Направено е нежно и едва доловимо."
УЛАВЯНЕТО НА АКЦЕНТА
Роб, Емили и Пиърс имат собствени акценти в реалността. Това е филм за Ню Йорк в типичен стил. Имало ли е притеснение дали всички могат да изиграят нюйоркчани?
Ето отговорът на Озбърн: "Не се притеснявахме за Роб, американският му акцент е прекрасен.
Интересното е, че досега никой не е искал от Пиърс да говори с акцент. Той реши да заложи на бруклински акцент тип Майк Блуумберг, мъж, който е отраснал в Бруклин, но сега е забогатял. Мисля, че се справи невероятно."
Култър добавя: "Хареса ми идеята, че е тръгнал от улиците. Така изглежда по-корав, като човек, който не приема ничии глупости. Пиърс бе страхотен. Идеята много му хареса и заработи с най-добрия учител по акценти."
С Емили обсъдихме дали трябва да говори с акцент от Куинс. Срещнахме се с полицай от Куинс, беше ни съветник. Той има две дъщери на възрастта на Али и нито една от тях не говори с акцент от Куинс. Затова решихме, че ще запазим акцента за бащата, а Али няма да го има.
Крис Купър трябваше да придобие акцент от Куинс, а той е Средния запад. Накрая получихме нюйоркска история, изиграна от актьори, които не са оттук.
Озбърн казва, че ако ти трябват акценти, а актьорите не могат да ги добият, имаш големи проблеми, но те са извадили късмет с екипа си и чудесния учител, който са им взели.
ЛЮБИМИТЕ СЦЕНИ НА АЛЪН КУЛТЪР
"Не ме забравяй" предлага доста предизвикателства и неочаквани удоволствия на режисьора. Алън Култър описва подробно някои от любимите си моменти:
Има сериозен физически сблъсък между Тайлър и Нийл Крейг. Много ми хареса и двамата бяха изключително добри. Има една много силна сцена между Тайлър и Чарлс, много драматичен сблъсък. Харесва ми и сцената, в която Тайлър се събужда една сутрин, влюбен е и харесва света. Това е денят, в който светлината влиза през прозореца му и той прави сянка на птица с ръцете си. Това е силно запомнящ се образ, младеж, който прави сянка на птица и за момент е върнал невинността си.
Всички сцени с Руби Джеринс са ми любими. Не съм работил с момиче като Руби досега. Трябва да призная, че всяка сцена с нея бе удоволствие за целия екип. Същото важи и за Емили де Равин. Харесах и всички сцени с Лена, много ми е трудно да избера. Трябваше да се координираме с разписанието на влаковете. Без съмнение нямаше да успеем да я заснемем без асистент-режисьора Джо Райди.
Беше буквално първата сцена от филма, трябваше да хванем точно момента, в който идва влака. Помня, че камерата отначало не беше фокусирана и искахме бавно да фокусира върху определен образ, точно като минава влака. Молех се, вече виждахме как влакът приближава, а камерата още фокусираше ли фокусираше. Точно в момента, в който ни потрябва, камерата фокусира и влакът мина през спирката. Имахме това, което ни трябваше.
С Джонатан не можехме да повярваме, че се получи от първия път. Дори не беше нашият влак, не контролирахме ситуацията... Беше просто експресен влак, който минава оттам. Видяхме го и решихме да снимаме. Няма нужда да споменавам, че ни се изправиха косите.
АЛЪН ЗА НИК
Ето какво казва Култър за работата с Ник:
"Беше дяволски трудно. (смее се) Ник беше страхотен от самото начало. Наистина е адски сдържан. Понякога преди да започнеш снимките, започваш да се питаш дали се захващаш с точния филм. Пълен си със съмнения за всичко. И аз имах своите притеснения за този проект, но Ник остана напълно спокоен."
Имаше едно чувство на спокойствие, което приписвам до голяма степен на Ник, защото той успя да обедини всички."
Робърт Патинсън добавя: "Най-хубавото нещо в Ник е, че прави всичко възможно да не изглежда клише като продуцент. Винаги се извинява, ако поиска да кажем колко време ще ни отнеме нещо. Обяснява ни как не иска да ни притиска, но иска да знае колко време ще ни отнеме. Отговаряме примерно 20 мин и той искрено се радва, което е страхотно и доста изненадващо за продуцент."
НИК ЗА АЛЪН
"Винаги съм харесвал "Холивудленд". Реших, че сценарият за "Не ме забравяй" е страхотен и го изпратих на агента му. Така се прави в Холивуд. Често изпращаш сценария на агентите и повече не ги чуваш. Но агентът на Алън прочел сценария, после му го дал и казал, че е прекрасен. След като и Алън го прочел първите му думи били "Алеи, външни алеи". Така започва работата с Алън. Повтаряше, че няма да прочете сценария и няма да работи по него, защото в Ню Йорк няма алеи.
Все пак продължи да чете и много хареса сценария. Двамата започнахме работа с Уил, която продължи няколко години. Почти осигурихме финансирането година по-рано. Не се получи, но ние не се отказахме. Алън внесе достоверност и реализъм във филма, с което други режисьори нямаше да се справят.
Той познава Ню Йорк, все пак е нюйоркчанин. Невероятен е с актьорите на снимачната площадка. Ръководи процеса прекрасно и всички се чувстват оценени и на място. Двамата вярваме в един и същ филм, искаме да разкажем една и съща история. Работата с него е удоволствие.
Искам да правя хубави филми, все повече навлизам в бизнеса. Реших, че не искам да се захващам с определени неща, каквито съм правил в миналото. Искам да правя филми за самите герои. Искам да прави филми за хората, искам да ги карам да се замислят.
Едно от нещата, които Алън Култър целеше бе филмът да е възможно най-достоверен, да покаже истински любовта между две млади души, които обичат истински за първи път. Това търся в момента, достоверни истории с истински емоции. "Не ме забравяй" несъмнено е такава."
Предизвикателството за филма бе да остане истински, да не прекаляваме с мелодраматизма и да запазим това, което Уил Фетърс бе създал. Не беше особено трудно заради Алън. Той искаше точно това от самото начало."
Робърт Патинсън подкрепя Алън с думите: "Толкова е отворен към всяка сцена... Страхотно е, защото нямах представа какво правя през голяма част от времето. Получи се наистина добре. На обсъжданията преди снимките винаги бяхме на едно мнение. Когато започнахме да снимаме, най-добрият вариант бе да наблюдава и да види какво се случва в действителност. Така и направи и резултатът е страхотен."
Ник продължава: "С Алън се разбирахме чудесно, което е много добре. Имахме съгласие през 99 % от времето, което много помогна. Студиото ни оказва голяма подкрепа през цялото време. Понякога се питаш дали студиото не иска да поемеш в друга посока, но от Summit подкрепиха филма, който ние искахме да направим."
|
