|
Когато прочетох сценария на Уил Фетърс, отначало озаглавен "Мемоари", три от основните му качества веднага ми направиха силно впечатление – преди всичко представя Ню Йорк във важен момент от историята му. Като нюйоркчанин видях възможност да пресъздам вижданията си за града, който толкова обичам. Второто, което ми направи впечатление бе, че историята е много откровено и неподправено представяне на една млада любов. От години искам да режисирам нещо подобно. И трето, още от първата сцена сценарият бе наситен с вечната тема – какво се случва, ако добре подреденият ни свят бъде разрушен за секунди? Как човек успява да се пребори с неочаквания и необясним шок? Как това ни влияе чисто човешки? "Не ме забравяй" едновременно ни показва как разцъфтява любовта на двама младежи и как са повлияни две напълно различни семейства от внезапните трагедии в живота им. Сценарият изследва подробно темите за любовта, загубата и краткотрайността.
Алън Култър
Лятото преди 11.09.2001 г. е време на невинност за всички американци. Тогава се развива действието в "Не ме забравяй". Робърт Патинсън (Тайлър) играе буен младеж, който се бори с убежденията си за живота, любовта и реалността. Това ясно личи в обтегнатите отношения с баща му (Пиърс Броснан) и неочакваното успокоение, което му носи връзката с Али ( Емили де Равин), която среща след облог с приятел.
Патинсън внася в ролята си твърдост, искрени и дълбоки емоции и буен дух. Виждаме един младеж, който се опитва да излезе от сянката на баща си, но в същото време се опитва и да се сближи с него.
Малко след началото на филма разбираме, че героите на Патинсън и де Равин са преживели огромни загуби, което ги сближава още повече. Впоследствие виждаме какво се случва в семействата им и се запознаваме с героите на Пиърс Броснан, Лена Олин, Руби Джеринс и Крис Купър. Във всяко семейство ясно се вижда как загубата го е променила, някои са станали по-близки, а други са се отдалечили един от друг. През цялото време "Не ме забравяй" остава незабравима история за силата на любовта и семейството и ни напомня, че трябва да ценим всеки ден от живота.
Режисьорът Алън Култър описва филма и сценариста така: "Уил Фетърс е написал невероятно трогателен сценарий. Най-просто казано "Не ме забравяй" е история за двама младежи, преживели огромни трагедии и за любовта, която разцъфтява между двамата. Той е от заможно семейство, тя от семейство на полицай. Между двамата има невидима връзка, която се разраства, когато се опознават по-добре. Филмът е изпълнен с всякакъв вид хумор и емоции. Това е една наистина красива любовна история."
Ето какво казва и продуцентът Ник Озбърн: "Филмът е за любовта и загубата, за търсенето на мястото ни в живота. Търсене на яснота защо нещо се е случило. Отговорите може да не се намират, но поне са близо."
"На тези въпроси търсим отговори цял живот, но най-вече когато сме млади."
Робърт Патинсън описва героя си Тайлър Хоукинс, борещ се със загубата на брат си, като: " Младеж, който е изгубил пътя си. Родителите му са заможни, но той има собствени принципи и си пада прахосник. Държи се като много от 20-годишните младежи, мисли си, че знае всичко, но не се чувства длъжен да се доказва по какъвто и да било начин. В крайна сметка обаче среща момичето, което по заобиколен начин го учи как да порасне."
Емили де Равин казва: "Това не е типична любовна история. Тайлър и Али се срещат при необичайни обстоятелства и двамата са преживели собствена трагедия. Връзката им се оформя много красиво и реалистично, целият филм се върти около това. Показва ни колко силни чувства могат да се изпитат, виждаме не само розовата страна на връзката, но и какво всъщност се случва."
ОТКРИВАНЕТО НА СЦЕНАРИЯ
Озбърн си спомня как Тревър Енгелсън прочел сценария преди 4 години и му казал, че е добър и трябва и той да го прочете. Озбърн продължава: "Първият вариант на сценария на Уил Фетърс направо ме отнесе. Много се разчувствах и веднага се обадих на Тревър, за да му кажа, че трябва да направим филма."
Продуцентът казва, че търси финансиране от доста места. "Показахме сценария на един актьор, който искаше да участва, но впоследствие отпадна от проекта. В даден момент се свързахме с Алън Култър и той започна да работи по сценария с Уил Фетърс. Тогава в проекта се включи и Роб, което много помогна. Странното е, че беше точно преди "Здрач" и името му не беше толкова добре познато."
Продуцентът Ник Озбърн разказва какво внася сценаристът Уил Ферърс във филма: "Без Уил нямаше да имаме нищо. Той измисли историята и посоката й. Когато с Роб и Алън прочетохме сценария за първи път усетихме, че ще трябва да се отдадем изцяло на този проект и няма да се откажем. В наши дни не е лесно да правиш филми в Холивуд, особено драми. Те се правят най-трудно.
Интересното е, че Уил е бил Тайлър, когато е писал сценария. Бил е млад и гневен, искал е да остави следа в света, но не е знаел как да го направи. Отдавал се е на сериозни размисли за какво ли не... Мисля, че Тайлър Хоукинс е Уил преди време. Затова имаме толкова силно усещане за автентичност.
Цялата подготовка на проекта се базираше на силата на сценария. Всичко, което постигнахме е благодарение на сценария на Уил. Привлякохме актьорите, които искахме, привлякохме режисьора, когото искахме и създадохме филма с помощта им. Повярвайте ми феноменален е."
Пиърс Броснан казва, че сценарият дава възможност за велика роля и добавя: "Уил Фетърс е създал истински и емоционални герои, които преживяват житейски конфликти. Когато прочетеш сценария докрай, направо те забива в земята. Благодарен съм за тази роля. В момента съм на етап от кариерата си, на който мога да се захвана с каквото си поискам. Това е наистина добра роля в ръцете на наистина добър режисьор. Подбрани са най-подходящите актьори за всяка роля."
Алън Култър споделя: "Буквално всеки, който прочете сценария, бе трогнат и запленен от него. Това се дължи на вдъхновението, което Уил Фетърс е получил. Когато се включих в проекта, исках само да предам историята по възможно най-достоверния начин.
Например, като нюйоркчанин чувствах нужда да обърна внимание на дребни неща, които само нюйоркчаните знаят - герой, място или определена атмосфера. Това не са неща, които Уил знае, защото той не е оттук."
"ЛЮБОВНО ПИСМО" ДО НЮ ЙОРК
И режисьорът Алън Култър, и продуцентът Ник Озбърн смятат, че трябва да снимат в Ню Йорк, за да предадат атмосферата на града.
Култър отбелязва: "Като човек, който живее тук, винаги съм се чувствал щастлив, да чета или гледам нещо, чието действие се развива в Ню Йорк. С жена ми се шегуваме, че ако започна да чета сценарий и първата сцена е в Ню Йорк, веднага казват, че харесвам сценария, дори без да съм го дочел.
Озбърн продъжава: "Огледахме внимателно местата, на които искахме да снимаме. Не искахме да снимаме на кой знае колко традиционни места, но все пак искахме да пренесем истинската атмосфера на Ню Йорк.
Разбира се, има и трудности да се снима в града, но стана още по-сложно заради известността, която Роб бе придобил."
Култър допълва: "Беше като в лудница, папараците ни следваха навсякъде. Понякога имаше по 30 папарака и 300-400 фена на мястото, където снимахме. Справихме се и то, поне според мен, много добре. Операторът Джонатан Фрийман е феноменален, показва точно това, което искахме. Това е нюйоркска история, вид любовно писмо до града. Струваше си да снимаме тук, защото нищо не може да замести Ню Йорк."
|
