|
Това трябва да е магия.
“Чиракът на магьосника” възбуди въображението на някои от най-големите таланти в историята – от Никълъс Кейдж, Джон Търтълтауб и Джери Брукхаймър до композитора Пол Дюка и Уолт Дисни.
Но всичко започва със стихотворение на Йохан Волфганг фон Гьоте - велик немски писател, мислител и естествоизпитател, написал вечната поема “Чиракът на магьосника” през 1797 г. Гьотевата поема от 14 куплета се разказва от самия чирак, когото учителят магьосник оставя сам, и той самонадеяно се заема да демонстрира научените магии. Чиракът заповядва на стара метла да се увие с парцали, да й пораснат глава и две ръце, да вземе кофа и да му приготви вана. Живата метла пълни не само ваната, но и всяка купа и чаша. Чиракът е забравил с коя магическа дума да я накара да спре и става страшно наводнение. Той взема брадва и я разсича на две, в резултат на което се получават две метли. Чиракът най-сетне е спасен, когато се връща старият магьосник, който бързо праща метлата обратно в килера, откъдето е излязла, и изрича заклинание да излезе само когато той - истинският магьосник, я повика отново да изпълни заповедите му.
Сто години по-късно поемата е претворена в известна 10-минутна симфония “Чиракът на магьосника” от френския композитор Пол Дюка. Тя веднага добива популярност заради гениалната си музикална окраска, ритмично изящество и жизнерадостния “марш на метлите”. Скерцото наистина издържа проверката на времето и поне за широката публика е най-прочутата творба на Дюка.
Уолт Дисни я открива след 40 години и създава анимационна версия за своята безсмъртна “Фантазия”. В нея участва самият Мики Маус в главната роля на “Чиракът на магьосника”. През лятото на 1937 г., докато вечерял сам в ресторант “Чейсънс” в Бевърли Хилс, все още младият крал на анимационните филми поканил прочутия диригент Леополд Стоковски да се присъедини към него и двамата замислили нещо изключително.
Екранното прераждане на “Чиракът на магьосника” се заражда като идея у пламенен почитател на версията на „Дисни” – Никълъс Кейдж. “Идеята беше моя и на моя приятел Тод Гарнър”, спомня си той. “Тогава правех друг филм и исках да навляза в по-магическа и фантастична сфера, където да играя герой с магьоснически способности. Споделих това с Тод и на следващия ден попаднахме на идеалния проект – “Чиракът на магьосника”.
“Обичам света на магията и ме привлече възможността да го представя пред съвременната публика”, коментира Брукхаймър. “Винаги съм харесвал сюжети с магически елемент, а “Чиракът на магьосника” е една от най-великите истории с вълшебства на всички времена. Мислехме, че ще е изключително интересно да претворим същината на този сюжет в нова история, която се развива в съвременния свят.”
И макар че филмът не е римейк на класическия откъс от “Фантазия” на „Дисни”, “Чиракът на Магьосника” му засвидетелства уважение – факт, който не убягва на режисьора. ““Чиракът на магьосника” е дълбоко свързан с филма на „Дисни”, казва Търтълтауб, “и веднага разбрах, че се залавям с нещо, което трябва да е изпипано, да е вдъхновено, да заеме достойно мястото си до версията на „Дисни” и филмовата история. Този 8-минутен откъс от “Фантазия” е един от най-емблематичните, създавани някога, затова е наистина вълнуващо да си част от този проект. Казваш си “Добре, къде отиваме с това?” – и оттам нататък идеите започват да валят.”
“Това е история за две търсения”, обяснява Брукхаймър. “Балтазар от векове търси свой чирак по света, а Дейв трябва да открие истинския си потенциал като човек. Дейв е много сериозен студент и нито желае, нито се нуждае от Балтазар в живота си, няма и намерение да става магьосник. Но Балтазар е като муха, която не спира да кръжи наоколо, и тормози горкото момче, докато не склони да стане магьосник. Но ако някой дойде при вас и ви сервира, че дълбоко в себе си сте магьосник, и вие не бихте му повярвали.
“Дейв е интелектуалец, който само иска да знае фактологическата истина за всичко”, продължава Търтълтауб. “Той трябва да отвори съзнанието си и да види, че съществува цял един свят, за който не е и подозирал, а след това да осъзнае всички възможности, които притежава. Това е огромна част от израстването на Дейв.”
“Също така мисля, че Балтазар въплъщава идеята на поставянето на човечеството над себе си”, продължава Бърнард, “идеята, че има по-значими неща, които са по-важни от който и да е отделен човек. Това е велик мотив - войник, който се е бил за човечеството в продължение на 1000 години.”
НЮ ЙОРК ОЖИВЯВА... БУКВАЛНО
Да отхапеш от Голямата ябълка
“Идеята е, че магьосниците и древното магьосническо изкуство все още съществуват и в днешен Ню Йорк”, отбелязва режисьорът Джон Търтълтауб. “Много по-интересно е да покажеш на публиката магия в неща, които са й познати, отколкото да създаваш нови.
“Този филм е любовно писмо до Ню Йорк”, казва живеещият в Монреал Джей Барушел. “Всеки, който е бил в Ню Йорк, знае, че той наистина е столицата на света. Във филма, когато караме по Таймс Скуеър или Шесто Авеню в преследването с коли, наистина го правим. Всички, включително майка ми, бяха изумени и възхитени от големината, величествеността и детайла. Хората ще гледат филма и ще се потопят в един Ню Йорк, който хем познават, хем никога не са виждали.”
„Това е невероятно фотогеничен град”, казва роденият в Лондон Алфред Молина, “има силно присъствие и пулсира с живот. Магията се случва в град, който е магически сам по себе си, така че вълшебството е двойно.”
“Досега не съм прекарвала много време в Ню Йорк”, признава родената в Австралия Териса Палмър, “но там има магическа енергия, която е много жива и силна. В такъв град мечтите наистина се сбъдват и филмът определено го показва.”
Създателите на филма са използвали емблематични места – Батери Парк, Статуята на свободата, сградата на “Крайслер” и нейната фигура на орел, Рокфелер Център и 5-метровата статуя на Атлас. Сред другите локации са парк хотел “Брайънт” на 40-та улица, жилищната сграда Апторп, мостът Уилямсбърг (който свързва Бруклин с Чайнатаун) и катедралата “Свети Йоан Богослов”.
Откритото през 1931 г. Бруклинско летище “Флойд Бенет” е първото общинско летище в Ню Йорк, служило на велики авиатори като Амилия Еърхарт, Уайли Поуст, Хауърд Хюс и майор Джон Глен-младши. Част от гара “Марси Авеню” е пресъздадена там за сцена с вълци и огромен летящ орел от сградата на “Крайслер”.
В ДЕБРИТЕ НА ЧАЙНАТАУН
“Ако се интересувате от магия”, казва режисьорът Джон Търтълтауб, “идете в Чайнатаун на Ню Йорк. Това е невероятно място.”
След обявения кастинг за статисти, който привлича над 2000 души, снимките на “Чиракът на магьосника” завземат ул. “Елдридж” за две седмици за нощни снимки. Тази улица с изключителна атмосфера гледа към моста Манхатън и шумните мотриси на метрото, които фучат от Манхатън до Бруклин и обратно.
“Такава сцена не може да се снима в двора на студиото”, казва Търтълтауб. “Мисля, че всички, които участваха в парада и в общите сцени, се забавляваха. Започнат ли музиката и барабаните, вълнението расте. При дракона и конфетите расте още повече, а най-голяма е тръпката, когато Ник Кейдж излезе на снимачната площадка. Получава се страхотна атмосфера. Тази сцена, макар и наситена с действие, е прослава на Нюйоркския Чайнатаун.”
ПОСЛЕДНА БИТКА В БОУЛИНГ ГРИЙН
“Кулминацията в “Чиракът на магьосника” отвежда екипа в Боулинг Грийн - историческият парк в Долен Манхатън, за последния среднощен сблъсък между Балтазар Блейк и Дейв Статлър и Максим Хорват, който извиква най-голямото зло в целия Гримхолд – самата Моргана, в тялото на Вероника - магьосницата, в която и Балтазар, и Хорват са влюбени. Това е решаващият дуел между магьосниците, който включва заклинания, магии и бушуващи огньове, дори прочутата статуя на Нападащия бик оживява. Залог е целият свят.
“Моргана - най-великата и могъща магьосница, е затворена в Гримхолд”, обяснява Търтълтауб. “Но за да я вкарат там, Вероника - магьосница от силите на Мерлин, жертва собствената си душа. И Моргана, и Вероника остават затворени в Гримхолд. Балтазар винаги е бил лудо влюбен във Вероника, но за да я освободи, трябва да освободи и Моргана. Въпросът, който стои пред Балтазар, е как да унищожи Моргана, без да навреди на Вероника.”
За кулминационната сцена е била нужна магия, подобна на тази, с която оживява орелът от сградата на “Крайслер”. Но този път обектът е бик – прочутият Нападащ бик, 3200-килограмова бронзова скулптура на родения в Сицилия нюйоркчанин Артуро ди Модика, която стои на върха на Боулинг Грийн. Артуро ди Модика прави скулптурата по своя инициатива след срива на стоковия пазар през 1987 г. Поставя я като символ на издръжливостта на американския народ на 15 декември 1989 година пред нюйоркската Стокова борса като подарък за хората на града, но полицията я конфискува. Общественото недоволство кара общинския служител Артур Пиколо да нареди да преместят Нападащия бик две пресечки на юг на площада пред Боулинг Грийн.
БОЙ В АРКАНА КАБАНА
Дуелът на магьосниците разкрива скрити таланти
Първата екшън сцена в “Чиракът на магьосника” е зрелищен магьоснически дуел между изконните врагове Балтазар Блейк и Максим Хорват в Аркана Кабана, откровено странния антикварен магазин на Балтазар в долен Манхатън, чиито зловещи помещения са пълни до тавана с всякакви вехтории. Свидетел на магическата битка става 10-годишният Дейв Статлър, дошъл в магазина заради любовна бележка, която е написал на младата Беки.
Битката в Аркана Кабана е първият път, когато виждаме магьоснически действия във филма – от Мерлиновия пръстен с дракон, който магически оживява и върви по пръста на Дейв, до излизането на Хорват от Гримхолд. След това Балтазар и Хорват използват всички свои способности да правят заклинания, да преместват предмети и най-вече да унищожат магазина, преди и двамата да бъдат засмукани в голяма урна, където ще останат, докато не се върнат в живота на Дейв след десетилетие.
ПРЕСЛЕДВАНЕТО С КОЛИ В НОВ ОБЛИК
Битката между магьосниците се премества на улицата
Преследването започва с героите на Мерлин в модерната кола на Балтазар – лъскав ролс-ройс “Фантом” 1935 г. Този великолепен артефакт от истинска златна епоха привличал вниманието навсякъде. Местни хора и туристи се снимали пред него сякаш е една от звездите във филма. Кой е собственикът й ли? Никълъс Кейдж, запален почитател на винтидж коли.
“Повечето ролс-ройси са специални, защото са правени на ръка в ограничени бройки в Англия”, казва Дан Дитрих, който поддържал ролс-ройса по време на продукцията. “Но това, което отличава този, е, че е единствен по рода си. Няма други точно като него. “Ролс-ройс” са направили около 2000 “Фантома”, а от тях само 19 са купета. По онова време средната цена на ролс-ройс е няколко пъти по-висока от цената на къща. За да имаш купе, трябваше да си много богат.”
“През 30-те години на 20-и век, като си купиш “Фантом”, обяснява Дитрих, “получаваш двигател и шаси и сам избираш кой да ти направи каросерията. Специалното в този автомобил е, че първоначалният собственик е купил каросерия от единствения магазин на “Ролс-ройс” в Монреал и е избрал такава, която не е съществувала преди.”
“Копието е доста добро”, казва Дитрих. “Невероятно е, че е направено само за 6 седмици.”
“Точно това имам предвид, като казвам, че този филм е страхотно рали”, смее се Джей Барушел. “Има шеметно преследване с най-бързите и най-привлекателните автомобили на земята. В сцената буквално минаваме през сърцето на среден Манхатън и влизаме в огледален свят, където всичко е на обратно.”
СЦЕНАТА ОТ “ФАНТАЗИЯ”
Нов прочит на нещо старо
“Чиракът на магьосника” от “Фантазия” е едно от най-великите произведения на „Дисни” и трябваше да внимаваме много с адаптацията”, казва продуцентът Джери Брукхаймър. “Не искахме да разваляме вълшебството, а да създадем ново в знак на уважение към оригинала.”
Режисьорът Джон Търтълтауб отбелязва: “Една от най-големите грешки, които може да направи един режисьор, е да се заеме с нещо, за което всеки критик ще го сравнява с едно от най-великите произведения. Ние вземаме 8 от най-известните минути във филмовата история, и какви са вариантите? Може мъдро да направим само едно намигване към тях и да не се опитваме да се конкурираме. Или можем да се впуснем стремглаво – да направим по-съвременна версия на този филм, с технологиите, които имаме сега, но да запазим поуката, което за мен е най-важното.”
“Музиката на Пол Дюка е вдъхновила епизода във “Фантазия”, а оригиналната история от поемата на Гьоте е вдъхновила нея”, продължава Търтълтауб. “И с огромен брой хора и ресурси се надяваме, че сме създали наистина забавно преживяване, основата на което е “Чиракът на магьосника” на Уолт Дисни, видяно през нашите очи – същината на притчата, поемата на Гьоте, музиката на Дюка и анимацията на „Дисни”. Това, което накара Барушел да пресъздаде с толкова устрем и творчество сцената, бе фактът, че наистина разбира същността на историята. “Адам и Ева не са устояли и са изяли ябълката. Винаги любопитството носи неприятности. Всички ние искаме да намерим най-лесния начин да се свърши нещо, и това винаги ни е излизало през носа. При тази случка някой се опитва да заобиколи трудното и си плаща скъпо за това.”
|
