1.По какви причини приехте проекта на Ян Артю-Бертран?
Когато се запознахме, вече се питах какво мога да направя за околната среда чрез киното, как да използвам 30-годишния си опит в помощ на каузата. Бях готов, а Ян пръв ми даде възможност да покажа загриженост. Затова веднага се включих в проекта.
2.Кога за пръв път се запознахте с природната среда?
Като дете, в дните преди да стана гражданин. В Гърция и Югославия имах неограничен достъп до природата и не се замислях по тези въпроси. Живеех в съзвучие с природата, имах връзка с растенията и животните, която за мен беше нормална. Тогава се пристрастих много към киното. След като прочетох много статии по темата, осъзнах какво екологично цунами ни заплашва. Отначало, като всички, се доверявах на управниците, „които знаят най-добре”. Струваше ми се логично те да направят нещо по въпроса. Само че не правят достатъчно. Днес усилията им изостават от темпото на надвисващата катастрофа. Докато те направят една крачка напред, планетата прави десет назад. Ще го осъзнаем, когато разберем, че всички трябва да допринесем колкото и когато можем. Дори да сменим крушките си, да рециклираме отпадъците или да се съобразяваме с околната среда, когато купуваме нещо, и това е огромна крачка. Ако милиарди хора положат едно и също усилия, то ще бъде хиляда пъти по-ефективно от политиката на което и да е правителство.
3.Като дистрибутор, не Ви ли притесни желанието на Ян Артюс-Бертран да пусне филма във всички формати в един и същи ден – на 5-и юни?
Подхождам като съзнателен гражданин, не като бизнесмен. Изобщо не се притесних, защото на никой етап целта ни не е била печалба. Идеята на Ян да направи прекрасния филм достъпен за най-широката публика на 5-и юни – Световният ден за опазване на околната среда, има дълбок символизъм. Хората често се чудят какво да правят на такива дни. На 5-и юни могат да отидат да гледат „Дом”. Ако можем да кажем, че 100, 200 или 500 милиона души са гледали филма за 24 часа, това ще бъде много силен сигнал за хората, които са на власт. Като демонстрираме ангажимента на хората, ще ги принудим да действат.
Филмът е много амбициозен също и защото е режисьорски дебют на Жан Артюс-Бертран.
4.До каква степен работихте заедно с него?
Дадох му пълна свобода, докато снимаше. Помогнах му само с опита си при монтажа, като запазих известна наивност. Прегледах много малка част и вече бях в състояние да дам мнение като всеки човек, дошъл от улицата.
5.За Вас лично кое въздейства най-силно във филма?
Има толкова много образи, но лично аз бях поразен от контрастите – видях Лас Вегас, построен в пустинята, който изразходва хиляди литри вода за басейни и голф игрища, а после как индийски жени в сари копаят за вода в изсъхналата почва. Тогава човек осъзнава колко е полудял светът.
6.Каква е реакцията Ви на твърдението, че филмът е заснет с помощта на много полети, които се отразяват зле на околната среда?
Днес може да си купим електрическа кола, за да водим децата си на училище, но не можехме да заснемем този филм по друг начин, освен с хеликоптер. За сравнение ще кажа, че за целия филм Ян създаде по-малко замърсяване от един единствен авиолайнер, който лети празен от Париж до Лос Анджелис, за да качи пътници. Да разгледаме проблема с хилядите авиолайнери, които пътуват празни, вместо да обсъждаме един филм, заснет от един хеликоптер, защото не е имало друг начин.
7.Какво се надявате да отнесе публиката със себе си?
Първо се надявам възможно максимален брой хора да отидат да гледат „Дом”, за да се превърне филма в значимо събитие. После се надявам всеки човек, който го гледа, да осъзнае, че може да изиграе своята роля. Общите усилия – големи или малки, на хиляди хора ще доведат до промяна.
|
