Написването на сценария за този филм е грандиозна задача. Трудностите са много, но главните са три.
Първо, събитията се развиват през 208 г, но популярността им се дължи на романа Трите царства, написан от Луо Гуанчжун през ХІІІ в.В книгата за по-голям драматичен ефект много от фактите са изкривени.
Например истинският герой на битката, Зу Ю, е описан в романа като тесногръд човек, който се опитва да убие Зуг Лианг и накрая умира от завист.
Режисьорът Джон Ву се придържа към историческата истина и се опира на историческата книга Хроника на трите царства, както и на други научни изследвания, но в същото време заимства от романа редица забавни моменти, за да не отблъсне почитателите му. Например „приемането” на стрелите като подарък е взето от романа. Балансът наистина е много деликатен.
Второ, филмът е адресиран не само към азиатската аудитория. Романът се чете и днес не само в Китай, Тайван, Хонг Конг и Сингапур, където се говори китайски, а и в други азиатски страни като Япония и Корея. По него са създадени редица комикси и видеоигри.
Но за западната аудитория като че има прекалено много герои с имена, които звучат еднакво. Събитията, довели до битката при Кървавите скали също са дълга поредица. Трудно можем да си представим, че западната публика ще издържи четири часа на китайски филм със субтитри. Решението е да се раздели филмът на две части за азиатския пазар и да се пусне съкратена версия за неазиатската публика.
Трето, тази история е много популярна в Азия – дотолкова, че всеки сценарист има свое мнение за нея. От юли 2004 до началото на 2007 г. Джон Ву работи с няколко водещи китайски писатели, но нито един от тях не успява да създаде сценарий, който да го удовлетвори. Накрая той го написва сам, най-напред с помощта на Кан Чан, който му помага да очертае сюжетната линия, а после с Куо Ченг за детайлизиране на героите и отделните сцени.
Куо Ченг сътрудничи през цялото време, докато се снима филмът, и нанася поправки в диалога в момента, в който се налага.
