Разказът започва малко преди края на династията Хан през 208 г. Ловкият и напорист първи министър Цао Цао, който практически управлява империята Хан, убеждава слабохарактерния император Хан да обяви война на царствата Ксу и Ву. Той твърди, че амбицията му е веднъж завинаги да обедини Китай под знамето на империята Хан, но целите му са далеч по-егоистични. Получил веднъж съгласието на императора, Цао Цао повежда армия от близо милион войници, най-напред към наскоро основаното царство Ксу, управлявано от Лю Бей.
В Ксу войските на Цао Цао с лекота побеждават далеч по-малобройната армия на Лю Бей, а владетелят и хората му панически напускат град Ксин Йе. Жителите на Ксу бягат от покорените територии, пазени от войската на Лю Бей и двамата му пълководци Гуан Ю и Занг Фей, кооито остават да бранят бягащите селяни с риск за живота си.
В това време друг пълководец на Лю, Зао Юн, сам преминава в галоп през цял батальон на Цао и избива множество войници, носейки до гърдите си невръстния син на Лю.
След героичен отпор Гуан Ю, Занг Фей и войските им бягат заедно с последните поданици на Лю Бей. Когато помежду им остава единствено река Яндзъ, двамата пълководци осъзнават, че е въпрос само на време войниците на Цао Цао да ги догонят и да избият всички до крак. Единственият им изход е да изпратят пратеник, Зу-Ге Лианг, в царство Ву, за да моли за помощ.
Зу-Ге Лианг пристига в богатото царство Ву, където молбата му отначало е посрещната без особено въодушевление от младия владетел Сун Куан и съветниците му. Един от съветниците обаче прошепва на Зу-Ге, че ако иска да убеди Сун Куан, трябва най-напред да си спечели одобрението на дясната му ръка, Зу Ю. Зу-Ге се отправя за военния лагер при Кървавите скали, където Зу Ю обучава елитните си части с помощта на пълководеца Ган Ксинг. Тази нощ Зу Ю и Зу-Ге демонстрират умението си да свирят на музикални инструменти и разсъждават върху последиците от войната. Зу-Ге се запознава и със съпругата на Зу Ю, Сяо Сао, която се слави като една от най-красивите жени в Китай, чийто баща някога е бил сред приближените на Цао Цао.
След тази нощ, която ги сближава, Зу Ю и Зу-Ге се връщат при Сун Куан и го убеждават, че е в интерес на царството да встъпи в съюз с Лю Бей. В същото време Цао Цао предлага на Сун Куан да му се покори, но царят решително отказва.
Цао Цао без да губи време изпраща един от пълководците си с конен батальон да нанесе удар на съюзниците. Зу Ю и Зу-Ге обаче са предвидили нападението и го очакват. Двамата пускат в действие сложна система от бойни формации и нанасят съкрушителен удар на противника. В края на битката командирът Ксия Ху, чийто живот Зу Ю е пощадил, побягва позорно, след като войската му се предава.
Войските на Ву, въодушевени от спечелената победа, се установяват на лагер на южния бряг на Яндзъ в местността Кървавите скали. На отсрещния бряг, край Гарвановата гора, Цао Цао издига внушително укрепление и докарва 2 000 кораба.
Цао Цао обаче се озовава в трудно положение, когато непривикналите на южния климат войници са сполетени от мор. Но когато вижда какви опустошения нанася болестта на армията му, той праща труповете отвъд реката, за да заразят неприятелските сили. Зу-Ге Лианг реагира бързо, но въпреки това много от войниците стават жертва на чумата и съюзническата армия е силно деморализирана. Лю Бей заминава заедно с Гуан Ю, Занг Фей и Зао Юн и всички решават, че това е краят на съюза.
Зу-Ге отчаяно търси начин да попълни запасите си от боеприпаси и разработва хитроумен план как да отслаби неприятелската армия. Той инсценира нощна атака срещу противника и адмиралите на Цао нареждат на войниците си да изстрелят близо сто хиляди стрели срещу празните вражески кораби. На сутринта изглежда, че адмиралите на Цао са направили подарък на врага. Измамата е подкрепена от фалшиво писмо, довело до екзекуцията на двамата главни командири на флота. Гибелта им внася смут сред моряците, които се опасяват за собствения си живот и масово дезертират. Много от бегълците са избити, но това не пречи на Цао Цао да планира ново нападение след няколко дни.
При Кървавите скали пълководците на Ву разработват план да атакуват с огън корабите на Цао. Този замисъл има шансове да успее, тъй като корабите са привързани един към друг, но духа силен северен вятър, който може да прехвърли огъня върху корабите на Ву.
Въпреки протестите на Зу Ю Сяо Сао отива в лагера на противника, за да убеди Цао Цао да спре нашествието, или поне да го забави. Министърът, който винаги е имал слабост към нея, не може да устои на красотата й. Дори се говори, че причината да започне войната е надеждата да спечели сърцето й.
Най-сетне вятърът сменя посоката си и армията на Ву напада. Няколко кораба са подпалени и преднамерено се сблъскват с флота на Цао Цао, който не след дълго пламва. В това време войската на Ву напада лагера на противника по суша.
Изненадващата атака сварва Цао Цао и армията му напълно неподготвени. Но мощната му кавалерия обръща хода на битката и отблъсква нападателите към реката. В този миг за всеобща изненада се появява армията на Лю Бей и Цао Цао отново е отблъснат. Обединената армия атакува укрепленията на Цао Цао. Зу Ю с труд си проправя път към горящата крепост и спасява Сяо Сао, а Цао Цао едва успява да се измъкне. Грандиозната битка завършва със съкрушителна победа на Ву и Ксу.
Зу-Ге предлага Цао Цао да не бъде преследван, а да се завърне при императора си победен. Самият Зу-Ге се сбогува с приятеля си Зу Ю и със Сяо Сао, а Цао Цао потегля към дома, където синът му очаква с нетърпение завръщането му.
