|
Когато в Калифорния момиче на име Сюзън Мърфи случайно е ударено от космически метеорит на сватбения си ден, тя мистериозно пораства над 15 метра височина. Военните влизат в действие, залавят Сюзън и я водят в таен правителствен лагер. Там тя е прекръстена на Джинормика и е държана в компанията на шайка чудовища: брилянтния учен с глава на насекомо д-р Хлебарко; странния мачо Липсващото звено - полу-маймуна, полу-риба; неразрушимото желе Б.О.Б.; и над 100 метрова личинка, наречена Инсектозавър. Техният краткосрочен затвор е прекратен внезапно, когато загадъчен извънземен кораб каца на Земята и започва да атакува страната. В момент на отчаяние, Президентът е убеден от съветниците си да включи колоритната банда чудовища в битката срещу извънземния робот, за да спасят света от надвисналата заплаха.
Другите герои в този междупланетен сблъсък са мегаломанът, отговорен за действията на робота, Галаксар, който търси нов свят, за да го напълни със свои клонинги и отдаденият на кариерата си военен генерал В. Р. Монгър, който най-накрая открива приложение на колекцията си от арестувани чудовища като екип за борба с извънземни агресори.
В ЕДНА ГАЛАКТИКА, МНОГО НАПОМНЯЩА НАШАТА …
От столетия приказките за чудовища, различни същества и създания от друг свят будят възхищение, забавляват, ужасяват и интригуват хората от всички култури по света. Творбите на литературните майстори преминават през вековете, проправяйки си рано или късно път към Холивуд. Така се раждат научно-фантастичните филми с чудовища. В много филми от този жанр и телевизионни сериали от 50-те и 60-те, основата на сюжета често започва с улавяне на непознат сигнал от далечна галактика, обикновено придружено с призрачната музика на орган. После пристигат извънземните, които или започват да избиват, или научават земните жители на едно две неща.
Сюжетът на „Чудовища срещу извънземни” има доста по-реалистични източници – изпълнителният директор на DreamWorks Animation Джефри Катценбърг и двама режисьори ветерани на игрални филми Роб Летерман и Конрад Върнън.
В студиото при споменаването на думата ‘чудовище’ – особено когато е комбинирана с ‘извънземен’ - обикновено светват очите на всички кинотворци (като Летерман и Върнън, които в детството си са прекарали не един неделен следобед заседнали пред телевизорите, гледайки черно-бели филми (Don’t mess with Mother Nature! Radioactive fallout renders creatures gigantic!) от 50-те години).
Летерман и Върнън са не само огромни фенове на филмите, но са и силно повлияни от стила на плакатното изкуство към този жанр. Стилът на „Чудовища срещу извънземни” е под въздействието на ‘B’ филмите от 50-те и техните печатни реклами, както и от списанията Mad от този период, които се славят с иконични и влиятелни художници като Джак Дейвис, Дон Мартин и Джак Рикард. Схватливите зрители ще разпознаят зачитането на тези извори по време на сцената във военната зала, когато се пускат архивни кадри с главните герои, преди да бъдат заловени.
Летерман вече е приключил работата си по номинираната за Оскар® анимация на DreamWorks „История за акули” когато се среща с Джефри Катценбърг, за да обсъждат следващия му проект. „Той ме помоли да погледна един проект за чудовища, който е в процес на развитие, - спомня си Летерман. – Винаги съм искал да направя комедия в стил „Мръсната дузина”. Интересното е, че това е начин да сбъдна мечтата си, понеже чудовищата са един вид престъпен отбор, който тръгва срещу извънземни, нападнали Земята. Затова идеята толкова ми допадна.”
За Върнън историята на странната група започва на 6000 мили разстояние. Режисьорът разказва: „Бях в Кан за представянето на „Шрек 2” и търсех идея за бъдещ проект. Видях, че той притежава частица от ‘B’ филмите от 50-те години – нещо, което не бях срещал дотогава в анимацията. Помислих си, че това е интересна концепция и колко страхотно ще се получи, ако може хем да придадем на тази шайка несполучливи чудовища индивидуалност, хем в същото време да отдадем почит на онзи тип филми. Сметнах, че ще е доста интересно да опитаме и се заех с това.”
За Летерман съвместната работа с любителя на филми за чудовища Върнън е многообещаваща: „Конрад е наистина велик, талантлив разказвач, артист и режисьор, и има стархотен глас (той озвучава Джинджифиловото човече в поредицата Шрек). Това бе огромно предимство, защото той може да имитира всеки актьор. Така докато развивахме историята, можеше да работим по героите в очакване на точните актьори.”
Върнън също е повече от доволен да се сподели режисьорския стол за създаването на „Чудовища срещу извънземни”. „От самото начало не се опитвахме строго да очертаваме сферите си на дейност, по-скоро създадохме комплексен стил на работа. Поддържахме непрестанен контакт, подхвърляхме си идеи за сцени и герои един на друг. Целта ни бе да създадем единен и забавен филм като се поддържаме взаимно. Това ни гарантира, че и двамата имаме еднаква представа за филма, който правим във всеки един аспект, а не да се окаже, че отделно сме работили върху два различни проекта. Винаги бе ясно какво правим и че го правим заедно.”
Междувременно в един друг свят (но не чак в алтернативна галактика), един продуцент е вербуван да се присъедини към екипа на „Чудовища срещу извънземни”. Една среща променя неочаквано живота на Лиза Стюарт (Джери Магуайър, Почти известни) …
„Когато Джефри Катценбърг ти се обади, отиващ на среща”, казва Стюарт. Талантливата и успешна филмова продуцентка по това време току-що е завършила работа по последния си филм и смята да си вземе почивка, когато Катценбърг й се обажда за среща в анимационното студио Glendale.
В тази обиколка участието на Стюарт е решено окончателно. "Видях онези страхотни портретни снимки на Сюзан, - обяснява Стюарт. – Тя седеше на покрива на една бензиностанция. Годеникът й току-що я беше зарязал и тя преосмисляше живота си. Това бе една наистина наситена с емоция снимка. Помислих си ‘Това е жена, която искам да опозная, искам да разкажа историята й, да бъда част от нейния свят!’” Фактът, че никога досега не е работила в сферата на анимацията не притеснява Стюарт ни най-малко: "Страхотната история винаги си тежи на мястото и аз исках да участвам в тази.”
Обстоятелството, че историята на Сюзан привлича Стюарт, не е изненадващо. През кариерата си продуцентката има богат опит със силните женски образи и кастинга на Рийз Уидърспун потвърждава правилото. "С Рийз сме приятелки от много години и когато разбрах, че тя ще е гласът на Сюзън си помислих, че ще бъде страхотна възможност да работим заедно.”
СБИРКА НА ЧУДОВИЩА
Изборът на актьори за озвучаване на главните роли е всичко друго, но не и спонтанно. Създателите на филма правят списък с имената, които биха искали и започват с обажданията. Но понякога съдбата се намесва и главната актриса сама звъни с предложение да се присъедини към екипа.
Режисьорът Летерман разказва: „Когато Рийз дойде за първи път и се срещнахме с нея, Джефри я доведе в студиото и я разведе – на практика той й показваше всички филми в момента. Конрад и аз й нахвърлихме в общи линии идеята на филма и обяснихме, че в действителност много искаме главната героиня да внесе баланс сред всички мъжки образи във филма. Като чу това, очите й просто светнаха.”
„Рийз хареса историята и образа на Сюзън - добавя Върнън, – и по-късно същия ден изпрати мейл на Джефри, в който казва, че иска да се присъедини!”
Продуцентката Стюарт изпитва същото привличане към проекта като Уидърспун: „Харесва ми идеята за тази обикновена жена, попаднала в един необикновен свят. Чудовищните образи са толкова смешни и характерни, а идеята за обикновено момиче от малко градче, която внезапно става част от ексцентричен екип, който се бие срещу извънземни е много находчива и забавна.”
Носителката на Оскар® разказва: „Хареса ми, че тя е обикновено момиче, което се научава да се цени. В началото на филма тя смята, че е постигнала най-доброто, на което е способна - ще се омъжва. И наистина е готова да се отдаде изцяло на тази живот, защото смята, че това е най-доброто за нея. И изведнъж неочакван обрат на съдбата й предоставя възможност да се изправи лице в лице с факта, че никога досега не е изисквала много от себе си, никога не се е ценяла и не е гледала на себе си като индивидуалност. Смятам, че много хора ще се замислят върху съдбата й. Не мечтаем ли всички ние да бъдем нещо специално?”
Основна брънка на ексцентричната компания чудовища е най-интелигентният сред задържаните чудаци, които Сюзън среща в тайната военна лаборатория – д-р Хлебарко.
Най-брилянтният учен на света всъщност е хлебарка, в резулат на провален научен експеримент. След като работата му е преустановена, той прекарва цялото си време в затвора в опасни експерименти (като всеки луд учен).
Роб Летерман казва: „Искахме някой, който е много възпитан и ерудиран, защото знаехме, че ще контрастира силно с външния му вид. Затова веднага го асоциирахме с Хю Лори. Много хора не осъзнават, особено в Щатите, че той всъщност е британец. Хю Лори очевидно е известен в САЩ най-вече с ролята си на д-р Хаус, но от дълги години е любимец на английската публика. Участва в „Черното влечуго” с Ронан Аткинсън и е изключителен комедиант. Ние сме огромни фенове на телевизионния сериал „Д-р Хаус”, затова бе невероятен късмет, че той се съгласи да участва във филма.”
За Лори (който наистина е ерудиран и наскоро получи награда лично от английската кралица) да озвучава надарената буболечка е работа мечта. Хю обяснява: „На първо място обичам да участвам в анимационни проекти, защото се обличаш както ти е удобно. Обичам свободата да интерпретирам и да създавам образ само чрез гласа си. Това е едновременно вълнуващо и забавно предизвикателство.”
Режисьорът потвърждава: „Когато се срещнахме с него на лицето му бе изписано „Защо, момчета, сте седнали да говорите с мен точно сега?” Разведохме го из студиото на DreamWorks Animation и му показахме стори бордовете на филма. Небрежно го поканихме да се присъедини и той моментално каза ‘Да’!”
Иронично настроеният Лори има различен спомен за тези събития: „След прекрасна разходка из студиото ме заведоха в огромна зала, като в музей, с творбите, които бяха вече направили… предполагам за да ми вдъхнат някакво чувство за бъдещите им творчески планове. Бях завладян от чудесната атмосфера на 50-те години, която освен, че по невероятен начин се вписва в историята им, е и велик период от американския дизайн. Продадох се още в момента, в който прекрачих прага им. Но не им го казах, разбира се. Запънах се и хъмках и въртях глава и се опитвах да изглеждам недосегаем. Но в действителност само чаках поканата.”
Друго чудовище – полу-маймуна, полу-риба – също само чака покана, стига тя да е отправена от млада дама – това е мачото Липсващото звено, който обикновено скита по плажовете в преследване на мадами. В праисторически план той е първото създадние, което е решило да излезе от водата и да стъпи на сушата. За съжаление е избрал да излезе от океана в разгара на ледената епоха при много ниски минусови температури. Хиляди години по-късно разтопен от палеонтолози, Липсващото звено се опитва да се върне отново във водата, но е заловен и прибран в секретната военна база.
Комикът хамелеон Уил Арнет е избран от създателите на филма да озвучи това чудовище. „Това, което най-много харесвам в Липсващото звено е неговата готовност да скочи във всяка ситуация без да преценява риска. Той е готов на всичко. Нещо от рода на ‘Хей, какво ще правим днес?’ ‘Ще се опитаме да се пребием няколко извънземни нашественици’ ‘О, страхотно, хайде тогава.’ Не премисля действията си, а просто тръгва.”
Създателите на филма откриват подобна импулсивност и в актьора. Режисьорът Роб Летерман коментира: „Когато преслушвахме записите с пробните гласове за този герой, Уил бе вложил тембър, който просто не може да бъде имитиран. Той е невероятен. Освен това е истерично забавен. За наше щастие, както и другите членове на екипа, той се вмъкна в кожата на героя си и успя да добави няколко страхотни реплики към сценария. Направи диалога още по-жив.”
Учените, създали Б.О.Б., са се опитвали да комбинират химически изменена заливка за сладкиш с генетично модифициран домат, когато субстанцията изведнъж придобила съзнание – доколкото може нещо без мозък да има съзнание. Така лакомата и сладка желатинова маса се присъединява към редиците на д-р Хлебарко и Липсващото звено..
Летерман обяснява: „Той е наистина любвеобилен, макар да не е най-яркият ум на света. Но пък изглежда много забавно. Нуждаехме се от актьор, който да е известен с мързела си, но и да е гальовен. Така че Сет Роугън бе идеалният избор. Освен това той внесе толкова много в ролята. Невероятен е, по време на записите интерпретира текста толкова спонтанно и смешно, че почти пренаписа репликите си. Беше чудесен.”
Продуцентката Стюарт продължава: „Смятам, че имахме голям късмет да привлечен Сет в този етап от кариерата му. Б.О.Б. не е голям умник, но Сет вложи в него любов и любознателност, които му придадоха невероятен чар.”
Роугън и преди е озвучавал анимационни герои – той е Богомолката в „Кунг фу панда”. Но от насекомо със светкавични реакции, сега той трябва да се въплъти в тромав и разплут герой. Роугън споделя: „Смяната на тези крайности бе голямо предизвикателство за мен. Представих си, че съм на седем години, държа в ръка един от онези огромни захарни памуци и се забавлявам на детската площадка – всички онези неща, които така въодушевяват децата. Почти всичко предизвиква изумление и смайване у Б.О.Б. Е, може би яде малко повече от нормалното, но какво от това. В края на краищата той е най-симпатичното чудовище... след Сюзън може би. Но пък тя не е чудовище, а едно малко по-длъжко момиче.”
Всеки човек с нормални размери би се ужасил от 100-метровата личинка, наречена Инсектозавър. Но свръхогромната твар не е толкова опасна, колкото гладна и незряла. След опустошително разрушение в Токио (къде другаде?) животинката е заловена докато си чеше зъбите в един небостъргач. Очевидно като много неопитни твари, Инсектозавърът се захласва по лъскави неща и изобщо си няма представа за размера и силата си. Инсектозавър не говори, а издава нечленоразделни звуци, които само Липсващото звено може да разбере.
ПРАВИТЕЛСТВОТО, ВОЕННИТЕ, ИЗВЪНЗЕМНИТЕ!
Галаксар е могъщ извънземен главнокомандващ, който има за цел да изтреби земното население и да го замени с безброй собствени клонинги. Той може и няма да се поколебае да изпепели всичко, изпречило се на пътя му. Летерман заявява: „Той е краен мегаломан, защото иска да завземе цялата вселена и да я засели със свои подобия. Счетохме, че Райън Уилсън ще бъде перфектен за тази роля и ще придаде нов смисъл на злия извънземен завоевател. А ние искахме Галаксар да бъде неповторим злодей.”
Уилсън разкрива: „Това бе невероятен процес, защото досега не бях участвал в анимационен филм. Доволен съм, понеже от една страна извънземните са много по-забавни и може да дадеш по-голяма свобода на гласа си. Но с течение на филма става ясно, че този извънземен не се шегува и трябваше да имитирам заплашителен и безмислостен тембър.”
Положението е на живот и смърт и няма начин в тази ситуация да не се намеси... Президента. Гласът на водача на Свободния свят принадлежи на Стивън Колбърт. Роб Летерман обяснява избора: „Екипът ни гледа неговото шоу, в което осмиваше политиците и оттам ни хрумна идеята той да озвучава образа на Президента. Срещнахме се в офиса му и му предложих да участва в продукцията. Когато му казах за идеята да стане Президент, той се съгласи с усмивка.”
Колбърт не отрича, но и не признава ролята си: „Не съм квалифициран да бъде Президент, но съм в състояние да бъда анимиран президент. Има огромна разлика. Надявам се. Героят ми е гръмогласен и уверен в решенията си, но не и в информацията, въз основа на която ги взима. Лесно се паникьосва, което е забавно, и бързо се извинява.”
За ролята на стриктния военен генерал В. Р. Монгър създателите на филма се спират на друг известен актьори и любимец на публиката. Това е Кийфър Съдърланд. Режисьорът Върнън казва: ”Генералът е прошарен ветеран от Втората световна война и вероятно живее в каравана по средата на нищото. Той е бил в армията, в пехотата, във флота, във военно въздушните сили – това е целият му живот. Той е твърдо решен да спре всички тези чудовища, които тероризират населението. Когато ги събира в тайната лаборатория, той е горд, но по малко детски начин „Вижте какви чудовища си имам!” Той ги приема като свой малък зоопарк.”
Съдърланд споделя: „Анимационните филми са фантастични, у тях има нещо прекрасно. Това е различен свят от онзи, в който аз съм свикнал да работя. Хората се събират заедно и се забавляват, непрекъснато има поводи за смях – а те работят по този проект почти четири години. Невероятно е усещането да работиш с едни и същи хора толкова години и помещението още да е изпълнено с положителна творческа енергия и ентусиазъм – това действително е вдъхновяващо.”
Относно записите актьорът споделя: „Когато записвахме репликите ми често прекъсвахме работа, защото или аз, или хората около мен избухваха в смях. Аз нямам богат опит с комедиите и това бе ново преживяване за мен. Филмът е забавен, приятен и притежава особен чар.”
Режисьорът Върнън е много горд с кастинга на филма: „Всеки един актьор, който участва в продукцията, даде нещо от себе си по време на съвместната ни работа. Всички казваха ‘Може ли да опитам така?’ И правеха нещо, което не се вписваше особено в концепцията ни за историята. Понякога това ни отваряше допълнително работа, но като цяло този подход направи филма по-добър, отколкото го бяхме замислили.”
|
