Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало » Филми »

Последният повелител на въздуха

Още за филма - Последният повелител на въздуха / информация за филма

The Last Airbender 2010
ЗА ФИЛМА ГАЛЕРИЯ ТРЕЙЛЪРИ АКТЬОРИТЕ И ЕКИПА НОВИНИ ОЩЕ ЗА ФИЛМА МНЕНИЯ

Още за филма

16.8.2010  |   синефиш.бг

През 2005 г. Nickelodeon започва излъчването на собствена анимационна поредица, наречена „Аватар: Последният повелител на въздуха” от Майкъл Данте ди Мартино и Брайън Кониецко. Сериалът допада на широк кръг от зрители. Скоро треската „Аватар” се превръща в международен феномен (в момента поредицата се излъчва в повече от 120 страни по света). Не след дълго историята привлича вниманието на един от най-увлекателните разказвачи на Холивуд М. Найт Шаямалан. Режисьорът, номиниран два пъти за „Оскар”, коментира: „Когато „Аватар: Последният повелител на въздуха” попадна у мен, останах поразен, сякаш бях получил прозрение.”

„Сценарият отвори очите ми и за мен ще бъде интересна проверка да направя нещо толкова мащабно, като същевременно запазя известно ниво на перфекционизъм – продължава Шаямалан. – Всеки снимачен ден бях уплашен до смърт, тъй като преживяването е разтърсващо и има толкова неизвестни. Филмът е два пъти и половина по-мащабен от всичко, което съм правил досега.”

Създателите на киноверсията на „Последният повелителна въздуха” са заклети почитатели на оригиналния сериал и се стремят да постигнат една основна цел. „Искахме да направим филм, който не само отговаря на очакванията на феновете, но и да направи историята достъпна за по-широк кръг от публиката – нещо, което е по силите само на пълнометражен екшън”, признава Шаямалан.
Продуцентът Сам Мърсър добавя: „Найт се интересува от култови поредици и неведнъж са му предлагали да режисира такива, но до „Последният повелител на въздуха” той не откриваше сюжет, който да му допадне веднага – от първите думи на страницата.”
Шаямалан признава, че познава най-добре трилъра и предпочита да работи в рамките на този жанр, но пояснява: „Не е зле човек да променя посоката понякога, да научи нещо ново и да опита нещо различно.”

„Последният повелител на въздуха” е базиран на Книга първа от сериала „Аватар”, която е посветена на водата. Филмът проследява опита на Аватара Енг да овладее четирите стихии е да спаси света. В телевизионната версия последният повелител пътува от Южния до Северния полюс.

Призоваване на повелителите

Шаямалан бил открит в подхода си при подбора на актьорския състав. Той коментира: „Търсих актьори с различна дарба, за такъв проект не можеш да спреш избора си само на един тип актьори.” Създателите на филма били наясно, че четирите нации трябва да се различават и като етноси.
В епицентъра на историята е Енг – Аватарът. Търсенето на подходящ млад актьор за ролята отнело шест месеца и обхванало огромна територия. Но когато режисьорският екип получил DVD на един млад шампион по бойни изкуства от Далас, Тексас, търсенето приключило.
Ноа Рингър започва да тренира таекуондо - бойното изкуство, което е национален спорт на Корея, на 10-годишна възраст. Уменията му скоро започват да му носят награди, в това число титлата щатски шампион на Американската асоциация по таекуондо. Още като дете Ноа бръсне главата си, за да не му е горещо на тренировки и приятелите и инструкторът му по бойни изкуства, които са почитатели на анимационния сериал, забелязват приликата му с главния герой. Те дори започват да го наричат Аватар. Това събужда интереса му към поредицата и Рингър скоро става запален фен на екшън сериала.
Когато Paramount обявява открити кастинги за ролите в „Последният повелител на въздуха” Ноа, насърчаван от инструктора си, снима свое DVD за прослушването и дори рисува характерната за героя синя стрела на главата си.

„Ноа беше Енг – нямаше две мнения по въпроса. Щом изгледахме записа, останахме впечатлени от искреността в големите му кафяви очи – разказва Шаямалан. – Той е напълно отдаден на професията си, влага много страст и работи упорито всеки ден. Дисциплината му е невероятна за толкова младо момче.”

Продуцентът Франк Маршъл добавя: „От самото начало забелязахме почти свръхестественото спокойствие на Ноа. Точно това търсехме за ролята.”
Рингър трябва да съчетае уроците по актьорско майсторство с тренировките по бойни изкуства. Той разказва: „Найт ми помогна много да се съсредоточа и да вложа енергията си в изпълненията пред камерата. Тези уроци ще ми служат цял живот.”
Във всяка история за битката между доброто и злото трябва да има и страхотен злодей. Затова изборът на актьор за ролята на принц Зуко също е ключов за филма.

След изненадващия успех на спечелилия „Оскар” „Беднякът милионер”, актьорът Дев Пател търси роля, която коренно да се отличава от тази на Джамал в „Беднякът”. Още докато рекламира независимия хит по света, Пател изпраща запис, с който се кандидатира за ролята на принца и скоро му се обажда самият Шаямалан, за да му съобщи, че е получил мястото.

Шаямалан коментира: „Уязвимостта е една от силните страни на Зуко, а Дев Пател притежава мек характер. Той беше дете, когато му поверихме ролята и във филма излъчва идеалната комбинация от гняв и състрадание.”
Пател (който гледал „Аватар” по време на снимките на „Беднякът милионер”) разказва: „Принц Зуко е разкъсван между страстта си и необходимостта да възвърне честта си в очите на баща си. Винаги съм харесвал тази история, защото е много поучителна. От дете съм почитател на Брус Лий така че обожавам бойните изкуства в анимацията.”

Когато Рингър и Пател се срещат в първия снимачен ден, между тях се заражда взаимно уважение. Пател признава: „Бях изненадат, когато видях едно 12-годишно хлапе да пристига на снимачната площадка на толкова мащабна продукция напълно невъзмутимо. Бойните изкуства са му вдъхнали стабилност и решителност. Той не се отказва, независимо колко голямо е предизвикателството.”
Младата актриса Никола Пелц също като Рингър изпратила свой запис за кастинга на Шаямалан и била поканена на прослушване за ролята на повелителката на водата Катара. Пелц познава отлично героинята, тъй като следила сериала заедно с по-малките си братя близнаци.
Силната Катара е вдъхновение за всички момичета по света, в това число и за дъщерите на Шаямалан. Пелц разказва: „Тя е прекрасен пример за подражание на младите момичета. Катара довежда всичко докрай, тя притежава тренирана физика и силна воля.”

По-големият брат на Катара Сока приема ролята на неин закрилник в отсъствието на родителите им. Въпреки че няма силата на повелител, Сока притежава душата на истински воин. Когато нещо заплашва Катара, той веднага се притича на помощ със своите копие и бумеранг. В ролята ще видим Джаксън Ратбоун от „Здрач”, който придава мрачна красота на образа.

Шаямалан коментира: „Сока и малко по-земен образ. Във филма има хумор, но той определено не е комичен персонаж. Дадох на Джаксън повече свобода и в хода на действието наистина ще видите как Сока съзрява.”

Освен че участва в опасното приключение на сестра си, Сока преминава и през емоционално изпитание, когато среща принцеса Юе, в чиято роля е Сейшел Габриел, и се влюбва в нея. Ратбоун разказва: „Сока е донякъде провинциалист от южното племе, който отива в големия град на северното племе и среща една красива и изтънчена принцеса. Връзката им го учи на много неща и той съзрява в хода на филма.”

Постъпките на принц Зуко са мотивирани от дълга му към семейството. След като се е посрамил в битка, Зуко е в немилост пред баща си – господаря на огъня Озаи (в ролята Клиф Къртис) и е твърдо решен да спечели обратно бащината обич и уважение. Помага му чичо му Ирох (в ролята Шон Тоуб), който е бивш генерал и ветеран от много войни – довереник и ментор на младия принц.

Нацията на огъня е управлявана от военен режим и не е изненадващо, че философията „силата е право” важи и в личните им взаимоотношения. Силните считат за свой дълг да изтикват слабите и да им налагат волята си. Командир Зао (в ролята Аасиф Манди) счита себе си за по-достоен лидер от принц Зуко и се бори за мястото на посрамения престолонаследник като е готов на всичко, за да спечели благоволението на господаря на огъня.
По цялото Източно крайбрежие бяха проведени открити кастинги за останалите жители на четирите държави и актьорите трябваше да покажат умения от различни области – бойни изкуства, стрелба, танци и гимнастика. На прослушванията се явиха актьори от всички възрасти, включително и деца (от 6 до 16 години).

След последния кръг от кастинга бяха избрани 6000 души, които да завършат вселената на „Последният повелител на въздуха”.
Усвояване на изкуството на владеене на стихиите
Преди началото на снимките Рингър тренирал 2 месеца с каскадьорския екип, за да усвои хореографията на бойните сцени. Шаямалан пояснява: „Ноа намира начин да превърне всяко движение в поезия и в същото време да остане верен на образа. Трудно ни беше да повярваме, че това е не само първият му филм, но и първото му актьорско участие въобще. Всеки ден му поставях нови задачи и той ме изненадваше със свои идеи и интерпретации. Той има състезателен дух и иска да бъде най-добрият във всичко, което прави.”

Родената в Ню Йорк Никола разказва: „Започнах да тренирам сама в Бруклин и усвоих кунгфу – в това бойно изкуство противниците са равнопоставени. Два месеца преди снимките заминах за Филаделфия и започнах да тренирам тай чи, а след това усвоявах хореографията на бойните сцени с Ноа и Джаксън.”

Четири кинематографични „нации” се обединяват: бойните изкуства, каскадите, визуалните и специалните ефекти
В телевизионния сериал командването на стихиите е изобразено с помощта на магията на анимацията. Но в един игрален филм трябва да се съчетаят много елементи, за да се илюстрира достоверно контролирането на огъня, водата, земята и въздуха. Тези елементи са бойните изкуства, каскадите, визуалните и специалните ефекти.
Шаямалан винаги е бил почитател на бойните изкуства и филмите за тях. „Аз съм невероятен фен на бойните изкуства – кълне се той. – В кабинета ми има огромна статуя на Брус Лий, гледал съм „Дракона” десетки пъти.”

Пател си спомня: „Като ученик бях пълен с енергия и постоянно се забърквах в неприятности. Затова родителите ми ме записаха да уча драма и да тренирам таекуондо. В продължение на 8 години тренирах бойни изкуства и имам черен колан по карате. Кой да знае, че някой ден ще използвам наученото?” Младият актьор си спомня плакат на стената на студиото по таекуондо, на който пише: „Бойните изкуства не са само борба, те са начин на живот”.
Ако не са били, те определено се превръщат в начин на живот за много от актьорите в „Последният повелител на въздуха” поне за няколко месеца.
Но независимо колко усилено тренират, актьорите от време на време трябва да потърсят помощ от каскадьорите. Когато екшън сцените са непосилни за актьорския състав, със задачата се заемат 61 каскадьори, както и екип от гримьори, хореографи и треньор по ушу. 90-те статисти също имат опит в бойните изкуства и минават през обучение от каскадьорския екип.

Хаберщад и хората му репетират екшън сцените в продължение на 4 месеца преди снимките. Хореографията на боя е като танц, в който всяко движение е пресметнато и трябва да бъде изпълнено прецизно. Джеф Хаберщад пояснява: „В началото работехме на сцена, след това тренирахме сцените във въздуха, вързани за въжета. Не бяхме правили такова нещо преди и наехме най-добрите сценографи на каскадите. Нямаше място за компромиси. Всичко трябваше да изглежда идеално и да бъде изпълнено при абсолютна сигурност.” Въпреки че актьорите са преминали през обучение, колкото са по-сложни бойните сцени, толкова е по-належащо използването на каскадьори. Всеки от актьорите имал дубльор, с изключение на Ноа Рингър... който имал две дубльорки.

Опитните каскадьорки Карин Мофри и Джейд Куон работят неуморно, за да придадат достоверен вид на Енг в бойните сцени. Всяка от двете жени придава неповторим нюанс на ролята: Карин, която е акробатка от Cirque du Soleil, внася стил и грация в сложните движения на повелителя на въздуха, докато гимнастичката Джейд, която е тренирала бойни изкуства, изпълнява по-тежките каскади, най-често вързана с въжета (специален ремък позволявал на Джейд едновременно да се премята и да се върти във въздуха).

Каскадьорите използвали компютърната програма Навигатор, която изчислявала всяко движение, измервала детайлите и показвала скоростта на движенията в графика. С нейна помощ двама техници създавали точна симулация на каскадите и пресмятали всички детайли отрано. Ако се налагат промени, компютърът изчислявал и тях. Тази невероятна технология позволила на каскадьорите да „летят”, прикрепени към въжета, дебели едва 0,6 сантиметра.
Шаямалан пояснява: „Във филма има няколко важни сцени, в които Енг изненадва враговете си и ги побеждава без усилие. Вътрешната борба, която се води у него, е очевидна, но той успява да отблъсне нападателите си, използвайки периферното си зрение – хореографията прилича на балет. В тези моменти се надявам всеки възрастен и всяко дете в публиката да си каже: „Де и аз да можех така”.

Всички работят в тясно сътрудничество по сложните бойни сцени. Лидерите на екипите се обединяват, за да изпълнят по-трудните задачи. „В най-напрегнатите екшън сцени между нас имаше почти свръхестествен синхрон – разказва Шаямалан. – Всички се учехме един от друг, за да постигнем резултата, от който сме безкрайно доволни.”

Друг важен екип за създаването на магията на филма е този на визуалните ефекти, оглавяван от Пабло Хелман. Неговият отдел от Industrial Light & Magic проявява завидно въображение при създаването на фантастичния свят на „Последният повелител на въздуха”. Всичко започва с анимационна матрица, изработена месеци преди началото на снимките.

Когато камерите спират да работят, за Industrial Light & Magic всичко започва отначало. След снимките техниците монтират визуалните ефекти върху кадрите в продължение на 6 месеца и след това още 4-5 месеца доизпипват всички детайли от платното на Шаямалан.
Хелман обяснява: „Имахме сравнително много време, за да преценим какво ще представлява „повеляването” на стихиите и как ще изглежда. Знаехме, че за да се получи, трябва да изглежда естествено, да бъде достоверно, но също така трябваше да притежава силата да пренесе зрителя в един фантастичен свят, където всичко е възможно – да притежава емоционален заряд.”

Шаямалан добавя: „Искахме всички да повярват, че героят наистина „повелява” на стихиите, затова самият процес трябваше да изглежда като реална човешка способност – дарба да влияеш на енергията чи, която контролира стихиите.”

Визуалните ефекти не само изобразяват достоверно процесите, те създават и вдъхват живот на самата среда. Шаямалан признава: „Считах компютърната анимация за свой враг, но след като я използвах в този филм, вече гледам на нея като на великолепен инструмент за разказване на истории.”
„Последният повелител на въздуха” бележи коренна промяна в обичайния начин на работа на Шаямалан. В предишните си филми той не влиза в монтажната, докато всички кадри не са заснети. В „Последният повелител на въздуха” режисьорът започва да монтира по време на снимките. Монтираните сцени се изпращат на екипа по визуалните ефекти, за да бъдат завършени.

Винаги, когато е възможно, екипът изгражда декори и избягва да работи на син екран. Хелман разказва: „Винаги е по-добре да има нещо, към което актьорът да гледа, на което да реагира. След това е по-лесно да добавиш визуалните ефекти.”

Една от най-важните задачи на екипа била да създаде огън. Звучи простичко, но в сценария огънят е основно оръжие на завоевателната нация и се използва за много неща. За целта Кремин пригодил действащ газопровод (система от сложно свързани тръби) и създал горящи отломки, огнени кълба, факли и, естествено, дим.  В сцената, в която Енг и Зуко се срещат лице в лице, ще видим почти всички видове огън.  В рамките на кръглата снимачна площадка актьорите и каскадьорите трябва да ходят по стените с помощта на въжета, за да избягват експлозиите (който представляват малки бомбички в керамични гърнета, свързани с детонатори извън полезрението на камерата).

Проектиране на „Последният повелител на въздуха”

Трансформацията на сериала „Аватар” в пълнометражен филм започва през ноември 2007 г. Тогава изпълнителните продуценти (и създатели на сериала) Ди Мартино и Кониецко предават всички скици и рисунки от поредицата в ръцете на сценографа Филип Месина. В желанието си да пренесе този свят от малкия на големия екран, Месина търси исторически препратки и сходства. Той и екипът му събират туристически, исторически и социологически списания, както и книги, посветени на мъртвите езици. Постепенно започва да се оформя собствената им концепция за илюстрациите. Китай, Северна Африка, Индия, Средновековието – Месина черпи вдъхновение от къде ли не, създавайки визията на филма. По-късно оригиналните му рисунки очертават основните елементи във всяка сцена от продукцията.

Месина, който е работил с Шаямалан в „Шесто чувство”, признава: „Трябваше да реша как ще изглеждат народите на четирите елемента. Изчезналите номади на въздуха, напредналото северно племе на водата, обикновените земни селяни и индустриалната нация на огъня. Четирите народа бяха като парченца от пъзел. Всеки път, когато променях едно от тях, то влияеше на останалите. Исках да ги направя взаимносвързани, да бъдат като части от едно цяло, но същевременно да са много различни.”

Четири нации, много светове

Може би най-голямото предизвикателство пред Месина е крепостта на северното племе на водата. Масивната структура, която трябва да изглежда като направена изцяло от лед, е декор на последната една трета от филма, когато крепостта е под обсада от войниците на огъня (над 400 статисти участват в бойната сцена). Месина разказва: „Най-трудно ми беше да проектирам крепостта. Все пак говорим за укрепление, построено на самия Северен полюс. Човек трябва да се запита как живеят хората там. Приехме концепцията, че те са едно цяло със своята стихия и живеят в тези екстремни условия по избор.”
За да пресъздадат земното село, сценографите избират каменна кариера като идеалното място за снимачната площадка. Дизайнерите втъкават естествените цветове на почвата, скалите и дивата пустош в дигиталната си палитра. Екипът изгражда на ръка примитивни жилища с трупи от близката гора и селото заприличва на номадски бедуински лагер.

Когато оглежда кариерата, за да открие място за затвора в земното село, Месина е приятно изненадан от старото оборудване, което намира. „Вместо да го изхвърлим, решихме да го използваме – разказва той. – Огромната кула и поточната линия изглеждаха архаични, сякаш наистина са принадлежали на индустриалната нация на огъня.” С две стоманени порти и един мост предизвикателството се превръща в предимство.

Визията на нацията на огъня, създадена в яростно червено и мрачно черно, изпъква сред останалите светове. И за това си има причина. Месина си спомня: „Създателите на „Аватар” Майк и Брайън ми припомниха, че народът на огъня е бил племе като всички останали. Много е лесно да ги заклеймим като злодеи, но истината е, че империята им се е разраснала благодарение на индустриализацията, а с това се е увеличила и властта им.” Затова светът, който създава Месина, напомня на ранната индустриална Америка с елементи от древната японска култура.

Може би най-ярък пример за това е залата за церемонии на огнената нация, където принц Зико е унизен пред изтъкнатите си сънародници. Залата е построена във вътрешността на бивша електроцентрала, разрушена преди повече от 25 г. Съоръжението предлага на Месина мрежа от открити тръби и стени с излющена боя. Те напомнят на сценографа за Япония в ерата на шогуните и комунистически Китай – всичко това е втъкано в дизайна на церемониалната зала.

В началото на филма номадите на въздуха вече са паднали в жертва на военната инвазия на огнената нация и Месина пресъздава миналото величие на въздушния народ в развалини. Древните храмове на Камбоджа го вдъхновяват, когато рисува северния въздушен храм, където Енг, Синия дух и отряд воини на въздуха влизат в открита конфронтация. Декорът е създаден във филмов павилион във Филаделфия и въпреки че изглежда направен от камък, той е допълнен от гумени конструкции, които омекотяват паданията на каскадьорите.

Четирите нации, които живеят в съвсем различен климат, няма как да носят сходни дрехи. Дизайнерката на костюмите Джудиана Маковски и екипът й създават уникален вид за всяка нация. За „Последният повелител на въздуха” са изработени 1800 костюма и доспехи, както и 50 чифта обувки. Маковски взела палитрата, формите и десените на сериала „Аватар” и ги пренесла в реалния свят.

Четирите цивилизации са смесица от етноси, които умишлено не напомнят на съществуваща култура. Всеки от народите има свои характерни черти и цветове. Южното водно племе носи дрехи в избеляло синьо, сиво и кафяво, допълнени от груби изкуствени кожи. По-изисканото северно водно племе  се облича в наситено синьо, лилаво и сиво, материите са по-фини, а кожите – по-скъпи. Поробените хора от земния народ носят окъсани дрипи в цветове и мотиви, напомнящи на древните корейски и китайски облекла. Войниците на огнената нация са облечени в червено, черно и златисто, носят шлемове и доспехи, вдъхновени от облеклото на воините в древна Япония, Русия и Монголия.

На снимачната площадка: Гренландия

Въпреки пасторалното си име, Гренландия представлява предимно ледена пустош. В самото начало на снимките екипът се настанява в исландското градче Илулисат (името означава „айсберг”). Там са заснети всички сцени с Катара, Сока и селото на южното водно племе.
Продуцентът Сам Мърсър разказва: „Смятахме, че началото на филма трябва да напомня за началото на пътешествие. Дойдохме в Гренландия, защото тя не прилича на никое друго място на света. Тук намерихме единствен по рода си леден пейзаж с айсберги, вода и глетчери на едно и също място.”

Продуцентът Франк Маршъл (който и преди е снимал тук) допълва: „Една от най-полезните черти на това място е, че притежава истинските характеристики на сцената и актьорите не трябваше да си ги представят, затова играта им беше по-реалистична. Те реагираха на минусовите температури съвсем естествено. Когато ни трябва ледена пустош без дървета, знаем къде можем да я открием.”
Нищо не е оставено на случайността, всеки детайл е внимателно изпипан. Мърсър продължава: „Пренесохме тонове оборудване с кораб от САЩ и трябваше да изпълним огромен списък с поръчки за всеки екип. Помислихме за всичко – дори как да отопляваме хората по време на снимките и как да предпазим камерите от замръзване.”
В селото са изградени 11 палатки, подобни на иглу в реален размер с помощта на стъклопласт. Те са направени във Филаделфия и след това транспортирани на плоскости през океана.

Сценографите създават още животински хралупи и бърлоги, грънчарски работилници, барабани, а рибарските мрежи купуват на място. Музеят на Илулисат осигурява древни дървени канута за снимките. По ирония на съдбата между снимачните сесии екипът търси подслон в покритите със сняг иглута, където има отопление.
Снимачната площадка е изградена на държавен терен, намиращ се под закрилата на UNESCO Световно наследство, което означава, че трябва да се спазват определени правила. Творческият отдел няма право да строи нищо върху земята и всички временни постройки са сглобени върху леда, а не върху почвата.

Освен селото, в което живеят Катара и Сока, някои сцени са заснети пред ледената сфера, където братът и сестрата откриват Енг. Сферата е направена от сняг, подсилен със стиропор.
Въпреки предизвикателствата на климата, екипът по визуалните ефекти на Пабло Хелман също открива шанс за приключение. Смелчаците от групата прекарват няколко дни на рибарска лодка и снимат плаващите айсберги. Пер Хелман си спомня: „Айсбергите се преобръщат без предупреждение. Всички техници по визуалните ефекти се наслаждаваха на това приключение.” Във филма ще видите и снимки от въздуха, тъй като част от екипа снима пейзажа от хеликоптер.

Шаямалан обощава: „Пейзажът на Гренландия никога не е един и същ. Той постоянно се променя. Надяваме се, че сме запечатали поне частица от неговата уникалност във филма.”
Именно този пейзаж и огромните усилия, положени за създаването на вселената на „Последният повелител на въздуха”, ще пренесат зрителя във вълшебния свят на героите. Дев Пател обяснява: „Този филм ти предлага прекрасен начин за бягство от ежедневието. Влизайки в киносалона, просто се пренасяш в различен свят за 2 часа. Създадохме една земя от приказките с различни народности, фантастични създания и герои, които владеят стихиите. За мен това беше невероятно приключение.”

Шаямалан е представил пътуването на Енг като вълнуваща одисея, но и като изпитание от много личен характер. Режисьорът признава: „Последният повелител на въздуха” е напрегнат и забавен летен екшън, но в него са втъкани и някои много сериозни теми като противопоставянето на расите, баланса, връзката ни с планетата. Всички тези проблеми ме вълнуват и това си личи от всичките ми филми. За мен снимачният процес беше едно съзряване не само като режисьор, но и като човешко същество. Аз съм маниак на тема контрол, но когато един филм има толкова много пластове и нива, трябва да се откажеш от идеята да контролираш всеки аспект от процеса. Сякаш се върнах назад във времето и отново бях ученик. Няма по-добър начин да се учиш.”

В заключение Шаямалан добавя: „Този филм е едва началото, тъй като историята е много дълга. Енг трябва да овладее четирите елемента и накрая да постигне мир. Той е роден повелител на въздуха, но трябва да овладее водата, земята и огъня -  с това ще завърши трилогията. Чувствах с цялото си сърце, че това е един важен филм, който трябва да стигне до хората.”


 
 
[+] в-к 168 часа
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
70/100
 
Велин Манов
[+] в-к Новинар
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
70/100
 
Димитър Николов
[+] Хоризонт - БНР
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
70/100
 
Жени Монева
Среден резултат: 70/100

ПОПУЛЯРНИ ФИЛМИ ДНЕС ПОПУЛЯРНИ ФИЛМИ ДНЕС ПОПУЛЯРНИ ФИЛМИ ДНЕС
 
Cinefish.bg Cinefish.bg
Ключови думи: другата в мен  |  бенисио дел торо  |  филм с скалата (rock)  |  кабаре филм  |  как да разбера с рийз уидърспуун  |  рецензия за филма хиляди пъти любов  |  плат  |  никълъс кейдж е посланик на добра воля  |  стрелба на площад в испания  |  вълците на уолстрийт  |  филми научна фантастика  |  филми на костенурките нинджа 2105  |  клуни леля розмари  |  топъл тексаски дъжд  |  патрик бейтман  |  патрик демси  |  аполо 18  |  ръсел уонг  |  аматьорите  |  зомби