Най-големите таланти в анимацията на “Дисни” се събират отново
Режисьорите Рон Клемънтс и Джон Мускър се събраха отново за „Принцесата и жабокът”. Произведенията им включват „Великият миши детектив”, „Малката русалка”, „Аладин”, „Херкулес” и „Планетата на съкровищата”.
Събирайки екип от артистични таланти, за да поднесе „Принцесата и жабокът” на екрана, продуцентът и директорите се чудели дали аниматорите, които се справяли добре с дигиталната анимация, ще искат да се върнат. Поискали. Колкото и да им харесвали другите анимационни форми, каквито и успехи да постигали в тях, искали да се върнат към по-личния и интуитивен израз на рисуваната анимация. Копнеели да се себеизразят чрез рисунки.
Съществувало и цяло поколение художници, израснали с класическите филми на “Дисни” и онези, които Мускър, Клемънтс и колегите им били направили, когато били млади. Много от назначените за „Принцесата и жабокът” били гледали „Малката русалка” и „Красавицата и звяра” като деца и били също ентусиазирани и развълнувани да се присъединят към продукцията на още един от многобройните анимационни филми на “Дисни”.
„Мисля, че на студиото му подобава да направи нещо съвсем традиционно. Точно в момента, колкото и добра компютърна анимация да се прави, ние имаме фенове. Хората идват при мен и ми казват. „Така ми се иска “Дисни” да бъде “Дисни” – искат пак да гледат рисувана анимация.”
Ерик Голдбърг, главен аниматор, Луис
„Опитваме се да преоткрием всичко”, казва художественият директор Йън Гудинг („Тарзан”, „Херкулес”, „Покахонтас”. „Трудно е просто да подхванеш ей така този анимационен стил – не е като да си го сложил във фризера и просто да го размразиш. Има много предизвикателства – има много подготовка и… да разбереш откъде отново да си купиш хартия.”
„Процесът беше много интересен”, казва Питър дел Вечо. „За щастие имаме доста колективна памет, тъй че знаем как искаме да го направим, но тъй като започваме от началото, трябваше да мислим и как искаме да го правим в бъдеще. Затова говорехме да рисуваме на ръка, но без хартия. Но тъй като технологията още не е стигнала до това, най-доброто засега е да рисуваме на хартия. И се радвам, че взехме това решение.”
ОБНОВЕН ЕНТУСИАЗЪМ
„Това е процес, който прилича на полагането на релси, докато влакът върви по линията”, казва Дел Вечо. „Не е лесно и доста се тревожехме, но се опитвахме да обръщаме внимание само на важните неща. И да влагаме усилията си в това, което ще излезе на екрана. За нас най-важно е онова, което ще види публиката.
„Искаме всичко да е златно”, казва Гудинг.
„Като продуцент”, казва Дел Вечо, „съм много щастлив, че върнахме обратно в студиото най-добрите от най-добрите. Ако си помислите за аниматорите от екипа ни – все едно сме направили наша съвременна версия на „Деветимата старци” (Колектив от аниматори в “Дисни”, наречени така на шега по името на съдиите от Върховния съд), която си сътрудничи във филма и всички са във върховна форма.
Главният аниматор Марк Хен („Крал лъв”, „Аладин”, „Красавицата и звяра”) се съгласява: „Такава реакция видях, когато екипът започна да се събира. Беше все едно сме се върнали у дома, взехме най-добрите от най-добрите. Всички са щастливи, че са тук, обичат филма и се вълнуват да бъдат в екипа и да осъществят проекта.”
„Мисля, че има нещо изключително в рисуваната анимация – където аниматорът наистина изразява себе си почти директно посредством ръката си, с молив върху хартия – няма нищо подобно на това. Забавно е за много от тези аниматори да се върнат към корените си.”
Питър дел Вечо, продуцент
Едно от нещата, които Джон Ласетър даде идеята, че комуникацията ни може да бъде по-открита”, казва главният аниматор Ранди Хейкок („Цар лъв”, „Херкулес”, „Тарзан”) обяснява: „Можем да бъдем страстни. Не е нужно да се боим, че някой ще откачи, защото проявява страст към дадена идея. Това е страст и тя идва от същото място, откъдето идва и страстта на всички други – от желанието да направим този филм велик.”
„Мисля, че този филм печели много от майсторството на художниците”, казва главният аниматор Брус Смит („Home on the range”, „Тарзан”). Не мога да си спомня филм извън тези на Деветимата старци, където да е имало толкова много талантливи хора между аниматорите и това си личи на екрана. И наистина, както в бейзбола, всеки допринася с нещо „на игрището”. Мисля, че всички са дали всичко от себе си за екрана. Има наистина великолепни неща.”
ДА СЕ ДВИЖИШ НАПРЕД С ПОГЛЕД НАЗАД
„Принцесата и жабокът” е в класически дизайна на “Дисни”
Да създадеш достоверен свят, като запазиш фантастичната му аура, е труден баланс и при най-добрите обстоятелства. Макар че местата, където се развива действието на „Принцесата и жабокът” са наблизо, било предизвикателство да се създаде една завършена и достоверна обстановка за нуждата на различните типове месни и визуални стилове. Производителят гледал към миналото, не за да имитира, а за да провери как майсторите на “Дисни” от едно време са се справили във филмите си.
„Режисьорите говореха за „Дамата и скитника” за архитектурните елементи, но за „Бамби” по отношение на природните, органичните,” казва Йън Гудинг- „Това си е сериозен скок, но не мислех, че ще можем да го направим, защото ако трябва да монтираш едновременно „Дамата и скитникът” и „Бамби”, ще е голяма бъркотия. Колкото и да са хубави поотделно, заедно не биха вървели.”
УРОЦИ ОТ „БАМБИ” И „ДАМАТА”
Доминиращото влияние на „Бомби” върху филма не идва просто от погледа, а по-скоро от философските, теоретични и технически основи на класическия филм.
Гудинг обяснява: „В „Бамби” са взели нещо невероятно сложно, горска среда – листа и клонки, камъни и парчета кора, всичко, което намираш в гората – и са рисували само важното. Все още имаш усещането за гора, но не буквална. В „Бамби” те са го нарисували, както би трябвало да е в гора, а не са рисували гора. Без да пропускат клонките, и вейките. Този начин се получава чудесно, както са го решили и направили.”
„Влиянието на „Дамата и скитника” се връща към мисленето и формите на Едуард Хопър, Джордж Белоус и други американски художници-реалисти”, казва художественият оформител Расул Азадани.
„Знаехме, че работим над исторически филм”, казва дизайнерът на продукцията Джеймс Арън Финч, „и знаехме, че част от архитектурата е в стила на Градинския район, затова погледахме „Дамата и скитника” не толкова за нанасянето на боята, а за архитектурните форми и композиционните елементи. Големи елементи на преден план, които използват формата на екрана, а след това дълбочина, шарка и баланс на ритъм от светлинни форми.”
„Филмът е пълен до ръба. Едва ли сме правили друг филм с толкова мисъл за обстановката.”
Джеймс Арън Финч, дизайнер на продукцията
ОСВЕТЛЕНИЕ И ПОСТАНОВКА
„По отношение на осветление и цвят, мисля, че нашият филм е малко по-сложен от по-ранните ни филми”, казва шефката на екипа Съни Апинчапонг. „Макар че често се водим от простотата на предишни филми, добавяме по-осъвременено осветление и цветови техники.”
Йън Гудинг казва: „Принцесата и жабокът” се възползва от минали успехи. Осветлението е страхотно. Онова, което „Дамата и скитникът” и „Бамби” са застъпили сериозно, е осветлението. И в двата са го използвали, за да опростят сложни неща, и да насочат окото към правилното място.”
Задачата за нейната група привидно била фонът, казва Съни Апинчапонг. „Предизвикателство е да решиш какво да включиш, но в случая беше по-важно какво да не включиш, за да не се разсейва погледът от точката на фокуса, където щяхме да разположим героите. Карахме го много леко, фокусирахме се върху основни форми и шарки, не сме предавали средата в подробности.”
ЦВЯТ
Като цвят, художничката Лорелай Боув видяла нужда да балансира между реалността на мястото на действието и изискванията на приказката. „За цвета на блатото гледах снимки и правих проучвания по интернет, търсех привлекателното в снимките и кои цветосъчетания си подхождат. След това разгледах блатните растения, а после събрах всичко, като си мислех, че за тъжен момент трябва да са монохромни и по-сиви – всичко зависи от сцената и настроението.”
Йън Гудинг започнал да търси „радостна обстановка” във визуални детайли. „Започнахме с фона, нарисувах го контекстуално, твърде далеч – твърде органичен, с твърде загладен, твърде боядисан, твърде нежен. Сложихме героите върху него, показахме ги на режисьорите и Джон Ласитър. Те казаха: „Някои части стоят добре, но нека затегнем тези” и ние започнахме да събираме, докато накрая останахме доволни от работата си.”
Апинчапонг добавя: „Едно от нещата, което се опитваме да направим е, че макар да използваме софтуер вместо рисунки тези дни, не искахме цветът да изглежда твърде дигитален. Постарахме се да има по-традиционен вид, макар да не използвахме бои или четки.”
Гудинг казва: „Цяло изследване е да установиш докъде можеш да стигнеш и когато го направихме с блатото, стигнахме много далеч – и хората не възразиха. Значи може да си остане така. Сградите трябва да бъдат малко по-назад, но да се усещат „от същия свят”.
„Този филм беше пълен до ръба”, казва Джеймс Арън Финч. „Мисля, че никой друг филм, който сме правили, не е обръщал толкова място на обстановката. Все едно да вземеш два-три филма като „Гърбушко” и „Тарзан” и набързо да ги превърнеш в един филм... четири.
ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЖАБОКА
Различните герои довели създателите на филма до друго уникално предизвикателство в дизайна, до създаване на относителна скала, която да позволи за подходящото поставяне на сцените между характери с различна големина и връзката на тази скала с обстановката.
„Това е нещо, за което не бива да забравяме и не просто да лъжем като луди така, че да не прилича на истинско”, казва главният аниматор Ерик Голдбърг. „Да, може да си позволиш някои свободи, за да поставиш нещата ефективно и да изглежда, че героите разговарят, но връзките между тях трябва да бъдат реални.”
Расул Азадани си спомня как идеята за скала повлияла на изследователско пътуване до истинското блато „Когато отидох на блатото, на някои части нямаше вода и можехме да видим какво представлява дъното, виждаха се следите от водата, как ще изглежда, когато ги залее. Затова се разхождах с камерата до земята и правех снимки от гледна точка на жаба.”
|
