Анимационно студио „Уолт Дисни” ни поднася весела смесица от приключения, обаятелни герои, нестандартен хумор и запомняща се музика в най-новия си филм „Принцесата и жабокът”, анимационна комедия, чието действие се развива в прекрасния град Ню Орлийнс. Създателите на „Малката русалка” и „Аладин” предлагат модерна версия на класическа приказка, в която се разказва за красиво момиче на име Таяна, принц-жабок, който отчаяно иска отново да стане човек и съдбовна целувка, която повежда и двамата на веселяшко пътешествие из загадъчните блатисти местности на Луизиана. „Принцесата и жабокът” отбелязва завръщането към рисуваната анимация на уважавания екип на Джон Мускър и Рон Клемънтс, с музика от носителя на Оскар за филмова музика Ранди Нюман.
Всички знаят приказката, в която принцесата открива истинската любов, целувайки жабок, който се превръща в нейния красив принц. В тази версия момичето пак танцува жабок, но резултатът е доста различен и само една от множеството изненади в тази комбинация от лудешки хумор, вълнения, мелодия и емоция. Най-накрая любовта намира пътя – между принц и принцеса… между жаби, може би… или между светулката и обекта на неговата обич. Но е ясно, че най-важните детайли са скрити под повърхността. Филмът представя най-новата принцеса на “Дисни” и е първата вълшебна приказка на студиото, чието действие се развива в Америка.
„Принцесата и жабокът” е с изпълнителен продуцент носителя на наградата на Академията (и пионер на студио „Пиксар Анимейшън”) Джон Ласетър (режисьор на „Играта на играчките”, „Животът на една буболечка”, „Играта на играчките-2” и „Коли”). Ветеранът от “Дисни” Питър дел Вечо е продуцент на филма. „Принцесата и жабокът” е по оригинален сценарий на Рон Клемънтс&Джон Мускър и Грег Ърб&Джейсън Оръмланд, заедно със сценариста Роб Едуардс . Дон Хол е отговорен сценарист.
Носителят на Оскар Ранди Нюман („Коли”, „Чудовища ООД,”, „Играта на играчките”) е създал съвсем нова музика за филма, която включва различни стилове като джаз, блус, госпъл и зайдеко (музика на френскоговорящите креоли в Луизиана) и представя седем нови песни.
Озвучаващите на английски са известни актьори. Носителката на „Тони” Аника Нони Роуз (най-добра дебютираща актриса в мюзикъл за ролята й в „Caroline, or change”) е в ролята на Таяна, международната звезда Бруно Кампос е принцип Невийн. Носителят на „Еми” Кийт Дейвид е злият магьосник д-р Фасилиър, романтичният Рей, светулкото от блатата се чете от номинирания за „Еми” Джим Къмингс. Дженифър Люис прави магии като загадъчната Мама Оди, а номинираните за „Оскар” Терънс Хауърд („Hustle&Flow”) и Опра Уинфри („Пурпурен цвят”) са любящите родители на Таяна, Джеймс и Юдора.
Изпълнителният продуцент на анимационно студио „Уолт Дисни” и главен творчески директор Джон Ласетър казва: „Ако има нещо, което можем да научим от Уолт за това как да вкараме студиото в бъдещето, то е да използваме богатствата от миналото му: обичаната форма на разказ, успешните герои, музикалната му съкровищница – всички те са основна част от новия ни рисуван проект.”
„Принцесата и жабокът” е шестият плод на сътрудничество между ветераните Рон Клемънтс и Джон Мускър, чийто списък от филмови постижения прилича на Зала на славата в анимацията, от първото им сътрудничество през 1986 във „Великият детектив Мишок” до „Малката русалка”, „Аладин”, „Херкулес” и „Планетата на съкровищата”. Както обикновено, анимационното дуо било привлечено от проекта заради завладяващата история и комедийни възможности – потенциал, който е липсвал на други подобни проекти.
„Джон Ласетър се влюби в идеята”, спомня си Мускър, „и в идеята Ню Орлийнс да е сцената, с всички културни, исторически, визуални и вълшебни идеи, които предлага този прекрасен град. Решихме, че Ерата на джаза добавя елемент на носталгия и музикалност и много искахме чрез нея да подчертаем архетиповете на вълшебната приказка.
Част от магията на приказката било връщането към рисуваната анимация, която в един момент беше смятана едва ли не за безвъзвратно отминала форма на изкуство. Но режисьорите видяха, че това средство е жизнено и привлекателно, както винаги и решиха да пресъздадат тази типична за студио “Дисни” форма с реверанс към миналото, определени намерения и обновена чувствителност.
„При всеки обрат”, казва Клемънтс, „съзнавахме, че можем да се докоснем до богатството на анимационни вълшебни приказки на “Дисни” и все пак да поемем в изненадваща и интересна нова посока, вместо да имитираме или повтаряме нещо, вече правено”.
„Принцесата и жабокът” е 49-ият анимационен филм на “Дисни”, традиция, установена преди почти 75 години с излъчването на „Снежанка и седемте джуджета” и включваща някои от най-прочутите и обичани филми в историята, между които „Пепеляшка”, „Питър Пан”, „Сто и един далматинци”, „Красавицата и звяра” (единственият анимационен филм, номиниран за най-добър филм за наградите на Академията) и „Крал Лъв.”
Продуцентът Питър дел Вечо изпитва огромно удоволствие, че е част от възстановяването на тази прекрасна арт-форма. „Има нещо много удовлетворяващо в това да видиш как аниматорът рисува върху хартията, а след това да гледаш филма и да забравиш за отделните линии, а героите са така живи, сякаш всеки момент ще слязат от екрана. Все едно ги отнасяш в ума си у дома – те са пълнокръвни и имат собствен живот.”
„ДОНЕСЕТЕ СИ ЧЕТКА, БОЯДИСВАМЕ ГРАДА”
От вълшебната приказка до белия екран – в стила на “Дисни”
Едно време, не преди чак толкова много години, традиционната анимация на “Дисни” дала път на нова технология, оставяйки в забвение арт-формата, най-тясно свързвана със самия Уолт Дисни – и всички изключителни достойнства на рисуваните образи, за които носителят на наградата на Академията аниматор и историк Джон Кейнмейкър написа с много любов: „Присъщата му топлота, приятното несъвършенство на човешкото докосване, непосредствената връзка между мозък, ръка и рисувателно средство; специфичната адаптивност и стил, който тъй много се отличава от прекалено изчистеното триизмерно поднасяне, студенината на възприятието и реалистичността, неподвластна на човешкото око, която предлагат компютърните анимационни изображения.”
През 2006, когато Джон Ластър и Ед Катмъл хващат юздите на анимационно студио „Уолт Дисни”, те разбират, че традиционното изкуство на рисуваната анимация на “Дисни” определено не е изгубило стойността си, нито като изкуство, нито като забавление. И макар че голямата му слава идва от пионерството в компютърната анимация, любовта на Ласетън към жанра не се изчерпва с тази форма. Той е израснал и започнал кариерата си с традиционната за “Дисни” анимация, превърнала се след десетилетия наред в отделна форма на изкуството. Но новите анимационни проекти се обработвали с техниката, която се смятала за най-подходяща.
„Канеха ни да даваме идеи за нови рисувани филми на “Дисни”, спомня си Джон Мускър. „Всички бяхме особено вдъхновени от „Принцесата и жабокът” на братя Грим.
„Връщаме се към искреното, класическо разказване на приказки на “Дисни”. Връщаме се към мюзикъла. Връщаме се и към топлината и вълшебството на рисуваната анимация. Всичко това е като завръщане у дома.”
Питър Дел Вечо, продуцент
Музиката била друг елемент от съкровищницата на “Дисни”, която творческият екип искал да възвърне, но и да й придаде нова насока. Клемънтс и Мускър замислили филма като мюзикъл, но не в традиционния бродуейски смисъл, който Дисни приложил пръв през 1937 и впоследствие отново прегърнал през 80-те години на ХХ век. И те издигнали идеята музиката да е смесица от зайдеко, брус, госпъл, джаз, всичко онова, което се нарича „типично американска” музика.
Най-накрая екипът започнал да търси артистични таланти, необходими за създването на новия анимационен филм на “Дисни”. “Изборът на форма винаги е важен кръстопът и възможност за всички тук да направят нещо, което никой друг в света не прави и донякъде нещо, което никой друг не може да направи”, казва Питър Дел Вечо. „Всички работещи по този проект, много държат на него.”
Филмовата публика още веднъж ще има възможност да види дали истинската любов наистина може да победи и да се стреми към край, при който всички заживяват щастливо.
КОЙ КОЙ Е В „ПРИНЦЕСАТА И ЖАБОКЪТ”
ТАЯНА (английско озвучаване – Аника Нони Роуз) определено не е типичната принцеса от вълшебните приказки. Нейните мечти не са за далечни кралства или замъци в облаците, а за личен успех и процъфтяващ ресторантьорски бизнес. Тя е привлекателна и независима афро-американка, трудолюбива и със силна воля, но любяща и вярна приятелка и състрадателна душа. Тя обожава майка си, а баща й е близо до сърцето й, и макар да знае, че няма да е лесно, вярва, че всеки може да постигне амбициите си.
При преследването на житейските си цели Таяна сякаш не оценява какво се случва по пътя й към тях. Тя никога не може да забави темпото и да се позабавлява. Няма време за романтика и няма намерение да си губи времето да се занася с мъже, да не говорим пък да целува някакви си жаби.
Но главният аниматор Марк Хен отбелязва нежността на героинята. „Тя е малко по-уязвима от самото начало, затова по-лесно можеш да се идентифицираш с нея или да ти се прииска да я развеселиш. Нашите анимационни героини са се развивали с десетилетията към нещо повече от „принцеса в беда” като Снежанка – героиня, на която нещо не се случва, те вече са хора на действието, които мотивират собствената си история. Беше лесно да се влюбиш в героинята и да вземеш нейна страна. Таяна има своята мотивация и решения, които я вдъхновяват и я правят интересна и състрадателна.”
ПРИНЦ НЕВИЙН (английско озвучаване – Бруно Кампос) Примамващите качества на Ню Орлийнс привличат принц Невийн от далечното му кралство Малдония. Макар да е разглезен и безотговорен, Нейвин притежава неустоим чар и любов към живота, които покоряват хората около него, и страст към диксиленда, популяризиран от Пол Уайтман, Джими Ноуан, Ърл Хайнс, Кинг Оливър, Джели Рол Мортън и Луис Армстронг.
“Дисни” има дълга традиция от принцове, но те всички не са характери сами по себе си”, казва Ранди Хейкок, главен аниматор на Невийн. „Те са измислени. Те дават на принцесите някого, в когото да се влюбят. Никога не сме имали принц, който наистина да е повлиял на героинята, винаги е било любов от пръв поглед. За първи път имаме момиче, което среща момче и всичко следва идеята за романтична комедия, където двойката се среща, но всъщност не се харесва.
Както при всеки, недостатъците на Невийн са всъщност част от добродетелите му. Героинята също има недостатък – тя не умее да се радва на живота, не знае как да се забавлява. На това я научава Невийн”, казва Хейкок. „Научава я как от време на време да спира и просто да оцени това, което става. Да се забавлява, да се наслаждава на онова, което я заобикаля.”
Д-Р ФАСИЛИЪР (английско озвучаване, Кийт Дейвид)
Фасилиър е лъжлив негодник, мрачна и заплашителна фигура, която предизвиква много пречки и злини за принц Невийн и Таяна. Той е манипулатор, който прави заклинания и използва връзката си с „приятели от другата страна”, за да получи каквото иска със своята загадъчна, зла и опасна магия.
„Той е музикален, заплашителен, висок, строен, слаб. Може да бъде много сладък. Красив е. Елегантен е. Мисля, че в съвременната анимация е рядко да се види такъв тип злодей”, казва Брус Смит, главен аниматор на д-р Фасилиър. „Като аниматор винаги се радвам да ми се падне злодеят, а злодеят е винаги онзи герой, който поддържа филма и поддържа напрежението и интереса. За щастие, този път получих уникален злодей – велик злодей.”
МАМА ОДИ (английско озвучаване, Дженифър Люис)
Мама Оди е светлата страна на Фасилиър, дръзка, ексцентрична и остроумна 197-годишна кралица на блатото, която води Таяна и Нейвин на мисията да развалят заклинанието на д-р Фасилиър. Според сценария, мада Оди живее в „най-дълбоката и тъмна част от блатото”. В стара лодка за скариди, невероятно захлупена в едно гигантско дърво. Мама Оди и любимата й змия Жужу правят заклинения, магии и амулети за нуждаещите се.
„Помня как изцяло се ориентирах към мама Оди”, казва главният Аниматор Андреас Дежа. „Тази сляпа и сбръчкана старица, която е ексцентрична, има змия за водач и всичко у нея е необичайно.”
Голяма част от духа на мама Оди е рожба на слабостта на създателите на филма към прочутата нюорлийнска писателка Колийн Сали, авторка на няколко илюстровани книги, уважавана професорка в университета в Ню Орлийнс и посланик на детската литература.
РЕЙ (английско озвучаване, Джим Къмингс)
Той е непринуденият влюбен светулко-каджун. Озарено от южняшки чар, лек хумор и дори романтична страст, сърцето на Рей копнее по „светулка” на име Еванджелин, най-красивата светулка в цялото сътворение. Възхитителната му преданост към непостижимата, но истинска любов е важна сюжетна линия.
„Той е романтикът”, казва главният аниматор Майк Съри. „Той е като Нейвин и Таяна, но за него не е проблем да покаже открито и безгрижно любовта си, докато те двамата изпитват същото като него, но не могат да го направят. Трудно е да не харесаш такъв герой. Той е истинско въплъщение на идеята за трансцедентната сила на любовта. И всичко това иде от този мъничък, беззъб, глупав на вид дребосък.”
ЛУИС (английско озвучаване, Майкъл Лион Уули)
Той е синкопиран блатен хипстър, мил и очарователен алигатор със страст към джаза и тромпета, чиято подозрителна „помощ” за Таяна и Невийн добавя към забавлението и хумора на блатното им приключение. „Той е манипулативен, зависим от другите”, казва главният аниматор Ерик Голдберг. „Пълен е с неврози. Но има дарбата да свири джаз и когато го прави, показва истинската си същност.
„Алигатор, който свири на тромпет – какво да не му харесаш”, казва сценаристът Роб Едуардс.
ГОЛЯМОТО ТАТЕНЦЕ (английско озвучаване, Джон Гудман)
Ели ла Буф, познат на мнозина като „Голямото татенце” е солиден, упорит и забавен южняк, джентълмен с богатство и положение, който не иска нищо повече от това сърдечното му желание към „малката му принцеса” Шарлота да се сбъдне, затова организира бал по случай Марди Гра за нейния дебют като „принцеса”.
Образът на Голямото татенце е почит към героя, станал характерен след „Котка на горещ ламаринен покрив” и „Тихо, тихо, сладка Шарлот”, богатият и влиятелен патриарх. Но докато тези образи са мотивирани от властта и положението да унищожат децата си, това Голямо татенце е мотивирано не от желанието за контрол или налагане на авторитет, а от безграничното обожание към единствената си дъщеря.”
ШАРЛОТ (английско озвучававане, Дженифър Коуди), разглезената, капризна и весела дъщеря на Голямото татенце е типичното малко богато момиче от началото на ХХ век, но в никакъв слушай не е стереотипната лигава богаташка щерка.
Голямото татенце обожава своята руса и синеока дъщеричка, при всяка възможност я обсипва с ушити по поръчка дрехи и подхранва фантазиите й, които включват да се ожени за принц (и междувременно да стане принцеса), дори ако е нужно да целуне няколко жаби. Част от характеристиките на Шарлот включват приятелството й с малката Таяна, дъщеря на най-добрата шивачка в Ню Орлийнс – разумно и нецелуващо жаби момиче, което става приятелка за цял живот на Шарлот.
ДЖЕЙМС (английско озвучаване, Терънс Хауърд) е вдъхновение на Таяна, а тя е наследството на неговата любов. Силен и любящ баща, който е възпитал у дъщеря си етика и типичната за жителите на Ню Орлийнс любов към хубавата храна. „Виждаш ли, „ казва Джеймс на малката Таяна, |”храната събира хора от всякакви среди. Тя ги затопля, кара хи да се усмихват и когато отворя мой ресторант, охрата ще се редят километри, само за да опитат храната ми.”
„Нашата храна”, с любов го поправя Таяна.
Главният аниматор Рубен Акино казва: „Това е същността на желанията й, обяснението защо е такава, каквато е. Трябва да покажа на публиката колко любов има в семейството, колко много Джеймс обича Таяна. Той винаги присъства в нейното сърце.”
ЮДОРА (английско озвучаване, Офра Уинфри) е опората на Таяна, нейна котва и вдъхновение. Таяна вижда у майка си преуспяващата и уважавана бизнес дама, каквато иска да стане. Като момиче, най-щастливите си мигове Таяна е прекарала с майка си в дома на един от богатите й клиенти, с малко момиче н име Шарлот. Но докато бащата на Таяна Джеймс е романтик, Юдора е прагматичка. Тя знае какви тежки моменти ще преживее Таяна като независима жена.
„Юдора притежава изключителна личност”, казва главният аниматор Рубен Акино. „Тя е по-скоро любящата майка, която има собствена кариера, тя е шивачка и не е богата, но е много добра в това, което прави. Тя обича дъщеря си и иска за нея най-доброто.”
|
