Мисията не изискваше нищо повече от създаване на интериора на музей от световна класа .... само на базата на една скица. Докато продукцията използва глобално известния Ню Йоркски музей по естествена история като основа за външния дизайн, то използването на залите на музея пред вид разрушенията, които предстоят бе абсурдно. Както отбелязва Робин Уилямс: Не бихте искали дори да чуете, че току що сте почукали на четиринадесет-вековен диван принадлежал на Луи IV !” Така бе взето решение да създадем безпрецедентен комплект от чудеса на гигантската музикална сцена с подходящото име МАМУТ студио във Ванкувър – мястото, където да бъдат създадени копия на “най-великите хитове” от най-известните експонати.
Голяма част от работата по създаването на всички детайли в музея се стовари върху Клод Паре, който преди това печели Оскар за пищния, исторически дизайн на филма Авиаторът на Мартин Скорсезе. От самото начало Паре знаеше, че този проект е една зашеметяваща промяна в подхода - той бе развълнуван от голямото предизвикателство, което му предстои. “Обикновено дизайнерите се фокусират върху един или два периода, но в НОЩ В МУЗЕЯ имах невероятната възможност да се докосна до толкова различни видове дизайн – от древно Египетските храмове до Уестърн каубойските сцени , и да се забавлявам със всеки от тях” казва Паре.
Като вдъхновен уредник на музей, Паре не поставя никакви ограничения за това колко далеч може да доведе нещата. “Ние направихме вътрешните арки доста по-големи, отколкото тези на музея в Ню Йорк с цел преливане от екстериор в интериор” обяснява Паре, “но от момента в който влизаш през въртящите се врати попадащ в среда, изцяло създадена специално за филма – с изключение на залата с Океанския живот , която е дигитално композирана от експоната в Ню Йоркския музей.”
За да се ускори темпото конструкторският отдел работи денонощно, сътворявайки статуи, модели и миниатюри. Паре дори организира екип за построяване на Египетските пирамиди /макар, че за построяването им са били необходими 30,000 души, Паре е принуден да се справи с далеч по-малко ресурси/.
Както Клод Паре, дизайнерът на костюмите Рене Ейприл среща необичайно предизвикателство – създаването на костюми не само за една или две епохи, а за периоди от цялата човешка история , от окосмените Хуни, през Маите, въоръжените Римляни до униформените войници от Гражданската война и на кря до съвременните охранители.
Гримьорът Ейдриън Морот по-късно обогатява дизайнът на Ейприл, добавяйки финални нотки към всеки от героите, включително восъчен и прозрачен гланц към лицата и да моделира съвременни актьори в Неандерталци и Хуни. “В повечето филми обикновено се стараем нещата да изглеждат по-реални, докато тук трябваше да преобразим реални хора във восъчни статуи!” казва Морот.
За продуцентът Шон Леви превръщането на тази гола музикална сцена в музея, който той си представя още докато чете сценария е наистина страхотно. Той твърди “Невероятно бе да гледам как всичко оживява. Това наистина те пристрастява към продукцията на такива филми.”
|
