В сърцето на НОЩ В МУЗЕЯ е eдна въображаема мечта, която всеки който е посещавал музеи крие тайничко в себе си – тази жестока фантазия, в която всички статуи и зверове оживяват тук и сега.
“Мисля, че на всеки от нас е хрумвало подобно нещо, докато разглежда статуите в музея и можете да се закълнете, че сте усещали как очите на експонатите ви следват” казва филмовият режисьор Шон Леви “Малко призрачно и освен това много готино е да си представиш какво би последвало, ако това наистина се случи – толкова диво и забавно, че не можеш да му устоиш.”
Още от самото начало идеята за НОЩ В МУЗЕЯ доказва колко невъзможно е да устоиш. Идеята се осветли, когато хърватският илюстратор Милан Тренк за пръв път илюстрира детска книга, в която се разказва как новоназначен нощен гард в Музея по естествена история в Ню Йорк вече позадрямва, когато установява, че един от изправените скелети на динозаври, които той трябва да охранява мистериозно е изчезнал ! Внезапно охранителят открива, че е заобиколен от говорещи, ръмжащи, и дебнещи статуи, които обръщат всичко с главата надолу. С одухотворения си хумор и пленителен разказ за обикновен човек, който влиза в пререкания с велики личности от миналото, историята става любима семейна приказка.
Тя също изглежда и предназначена за филмиране – и така правата за филмиране са закупени от Fox, с Крис Кълъмбъс и Майкъл Барнейтън от компанията 1492 Pictures прикрепени като продуценти, а Марк Радклиф е привлечен като изпълнителен продуцент.
Когато от Fox показват книгата на сценаристите Томас Ленън и Робърт Бен Гарант – които стават известни като партньори с телевизионния хит “Reno 911” (и скоро предстоящата филмова версия Reno 911!: Miami) – двамата трудно се сдържат. “Ние буквално подскочихме от местата си ,” казва Ленън. “имам пред вид, че ние и двамата сме от Ню Йорк и основно сме прекарвали юношеските си години, разхождайки се из Музея по естествена история. Ние можехме да начертаем карта по спомени, толкова много обичахме да прекарваме времето си там. Това просто бе най-готиното място на света.”
Гарант добавя: “Това, което наистина ни грабна е, че и двамата мечтаехме за това като малки – да се скрием някъде в музея и да наблюдаваме какво се случва, след като вече е затворено. Мисля, че доста деца, да не споменавам и възрастни мечтаят за това.”
Вдъхновени от момчешките си спомени, идеите започват да им хрумват една след друга и Ленън и Гарант започват сериозната работа
“Започнахме със съставянето на списък на всички любими неща от всички любими музеи – от гигантските глави от Великденските острови до триизмерни миниатюри на сцени от живота в миналото,” казва Ленън . “Бяхме убедени също така, че определено искаме Теди Рузвелт да бъде главен герой, тъй като Музея по естествена история е гравиран с негови цитати – още повече той самият е известен естествоизпитател !” Най –известни от мъдрите слова на Рузвелт остават думите “трудно е да се провалиш, но по-лошо е никога да не си опитвал да успееш” – те се превръщат и във вдъхновение за цялата история.
Сценаристите изпадаха в непрекъснати типично момчешки спорове, например кои животни биха били най-страшни ако оживеят в музея. Гарант отбелязва: “Решихме най-големите експонати в музея да оживеят като забавни образи, а най-малките създания да се превърнат в най-опасни!”
Резултатите от работата им наистина развълнуваха Шон Леви, режисьорът който създаде едни от най-големите комедийни хитове през последното десетилетие, и който по ирония на съдбата търсеше някакъв „по-спокоен” филм, когато му бе предложена възможността да заснеме НОЩ В МУЗЕЯ.
Леви не само остава заслепен от дръзките ефекти, но и истински трогнат от обета на Лари Дали – дълбоко в себе си той е само един обикновен баща, който би направил всичко, макар и непохватно, за да изглежда герой в очите на детето си. “Мисля си, че ако историята бе само дива и забавна, шумна и с много визуални ефекти би пропуснала част от смисъла си,” отбелязва Леви. “Това, което харесах в НОЩ В МУЗЕЯ е, че притежаваше всичко това, но имаше също и много за сърцето на героя: баща, който цял живот очаква този велик момент - разказва на сина си, че той ще дойде и на края пристига.”
|
