Крит. 1566 година. Доменикос Теотокопулос - Греко вече се радва на известността и успеха си като художник, но вместо да се посвети изцяло на живописта, една част от него предпочита гуляите и забавленията и живее ден за ден с приятеля от детството си, овчаря Николос. В тези размирни времена Крит е завладян от венецианците и Греко, чийто баща е бунтовник, също трябва да се възпротиви със средствата на изкуството. Но ще може ли да примири критската си гордост с очевидния магнетизъм на Венеция - центъра на великото изкуство?
Дилемата на Греко се изостря, когато се влюбва във Франческа да Рими, горделивата дъщеря на жестокия венециански владетел на Крит и искрите на привличането прелитат между тях. На бала в палата на Да Рими той е покорен от красотата на Франческа и двамата млади се сближават. Но в същото време е извършено зверско клане на критски бунтовници в планините от венецианските войски. В бунтовническия лагер Греко се сблъсква със страшната сеч. Сред телата той открива баща си, който умира в ръцете му. Брат му Манусос също воюва срещу завоевателите. Изпълнен с мъка, гняв и вина, Греко е принуден да напусне Крит заедно с Николос, следвайки Франческа до Венеция. Там той трескаво търси успеха и мястото си като човек и художник.
С пристигането си във Венеция той започва да работи като чирак в студиото на Титиан, но осъзнава, че е лишен от творческа сила. Дори романтичната връзка с Франческа не може да го утеши. Той среща Нино де Гевара, испански свещеник, който е заинтригуван от таланта му. Църковният деятел е разтревожен от спокойното становище на Греко към езичеството, освободеното отношение към изкуството и живота и неговата непредпазлива амбиция. Гевара е интелигентен човек, честен и почтен, който смята реформата в Църквата за единствен начин за разпространение на истинската вяра. В Греко той търси своя идеал на вдъхновен и благоговеен художник, който ще служи на Господ с работата си. Но вместо това открива прост, груб критянин, който следва подбудите не само на изкуството, но и на младежкото си сърце. Те развиват странно приятелство, макар че Гевара не приема Греко съвсем какъвто е. Вината, която художникът изпитва за напускането на окупирания остров, се завръща в душата му. По време на Карнавала той среща брат си, който носи лоши вести от Крит.
Безизходицата във Венеция продължава да го притиска. Самият Титиан признава оригиналността на Греко и го препоръчва на испанския благородник Педро Чакон, който набира таланти за могъщия владетел на испанската империя Филип II. Франческа решава да стане монахиня и преди Греко да замине за Испания, той рисува неин портрет като светица - Мария Магдалена.
В Мадрид артистичната кариера на Греко потръгва много добре. Той изпада в противоречие с духовенството заради неортодоксалния му подход към сцени от Библията, но открива неочакван поддръжник в лицето на Нино де Гевара, който се е завърнал в родината си. Тук Греко среща и любовта на живота си Джеронима, дъщеря на Дон се Лас Куевас, военен благородник. Тя е заинтригувана от работата на Греко и гордата му защита на възгледите си. Те стават любовници и заживяват заедно, но една нощ баща й, който не одобрява художника, нахлува въоръжен в квартирата на Греко и настоява дъщеря му да се върне в неговото имение. Последва борба, в която по погрешка Лас Куевас убива Николос.
Младата двойка заедно с новородения им син Хорхе Мануел се заселват в Толедо, но без да сключат брак. Греко се превръща в уважаван художник, който работи за Църквата и испанската аристокрация. Той си създава силни приятели и е щастлив да работи в Испания. Но от миналото се появява стар познайник. Това е Гевара, който сега е в одеждите на Велик инквизитор. Греко е шокиран от преобразяването на свещеника идеалист, какъвто го помни.
Последната му творба - „Погребението на граф Оргаз" – буди всеобщо възхищение. Постепенно той осъзнава, че притежава сила, която вероятно трябва да използва. Джеронима предрича, че картините му могат да свържат хората с Бога във всеки от нас. Постепенно работата му го поглъща, от което страда връзка му с Джеронима.
Докато наблюдава жестокостта на Гевара и лекотата, с която хората са осъждани на клада, Греко разбира колко мощна е тази организация, но не знае какво да направи. Скрита за него остава дълбоката криза на вярата, в която е изпаднал Гевара. Предишният идеализъм и интерес към църковната реформа са отстъпили място на съмнение, които той прикрива с неограничена власт и репресии. Греко се застъпва за критския пекар Каркадил пред испанската инквизиция и Гевара нарежда да го освободят. Той е решил да остави Греко да спечели тази битка, но сега ще му обяви война.
Гевара поръчва на художника да нарисува негов портрет. Докато позира за картината и двамата мъже не свалят гарда си. Гевара се мъчи да открие откъде Греко черпи тази вяра и духовност, която струи от творбите му - вяра, която самият той е загубил. Но когато портретът е завършен, пред него се разкрива безмилостното лице на инквизитора, в който се е превърнал. Дълбоко засегнат, той излиза обзет от смразяваща ярост. Греко ще трябва да си плати цената за художествената откровеност.
Инквизицията изпраща призовка на Греко и той знае, че няма начин да не се яви. Джеронима не може да го убеди да избяга и го напуска, макар че все още го обича. В последен опит да го спаси, тя моли за помощ своята предишна съперница Франческа, която идва в Толедо и се опитва да убеди Гевара да не изпраща на кладата Греко. Но се сблъсква с крайния фанатизъм на инквизитора.
В нощта преди да се изправи пред съда, Греко е очарован от изненадващото посещение на брат си Манусос. Те отпразнуват срещата в типично критски стил с много вино, смеейки се в лицето на почти сигурната смърт. Тогава от мрака на нощта Гевара се появява като последно изкушение. Той иска от художника да унищожи портрета и да го нарисува отново – тогава ще бъде освободен. Но Греко вече е взел решение и отказва.
В мрачната съдебна зала Греко стои сам пред обвинителите, все по-сломен и съсипан от атаките към живота му – за липсата на брак с Джеронима, за незаконния му син, за творбите му, които подриват католическата вяра. В съседната стая близките на Греко слушат напрегнато – Хорхе Мануел, Манусос, Джеронима. Сякаш Гевара дърпа конците на нагласения процес, който има една единствена цел - изгарянето на клада на обвиняемия. В кулминационния момент на заседанието се явява Гевара и се изправя директно срещу обвиняемия и сякаш всичко е решено. Но тогава внезапно инвизиторът получава видение на блестящи ангели, които кръжат над главата на художнка, сякаш го закрилят. Гевара осъзнава, че Греко е защитен от Бога и неговите ангели, защото има това, което липсва на инквизитора - истинската вяра. Победен, той дава знак твореца да бъде освободен.
Посрещнат отвън от радостна тълпа, която го приветства като победител, сега Греко е свободен да продължи да рисува творби, които ще будят възхита през вековете
|
