“Най-големите ни опасения се сбъднаха тази нощ.”. С тези думи, произнесени на 6 септември, 1972, телевизионният водещ Джим Маккей започна новината за смъртта на 11-те израелски спортисти, треньори и официални лица, взети за заложници от палестински похитители в Олимпийското село в Мюнхен, повечето от тях убити на пистата на летище Фюрсетфелдбрук, по време на опит на германските власти да проведат спасителна операция. Шокиращата новина незабавно се разпространява по света, следящ с тревожно внимание конфликта. С бъркотията, царуваща във Виетнам, Северна Ирландия и Близкия Изток, без да споменаваме протестите и недоволствата по улиците на Америка и Европа, на Олимпийските игри тогава се гледа като на много необходимо напомняне за нуждата от световно единство и – макар и за кратко – оазис на мира.
Но не става така. Светът скоро научава, че мъжете, нахлули в Олимпийското село, облечени с анцузи и въоръжени с калашници и ръчни гранати, са палестински федаини (буквално “мъже, които се жертват”). Повечето от тях са наети от бежански лагери в Йордания, Сирия и Ливан; целта им е да насочат вниманието на света към палестинската кауза и да разменят заложниците срещу освобождаването на 234 палестинци, лежащи в различни затвори, както и известните германски терористични водачи Андреас Баадер и Улрика Майнхоф.
От самото начало, непоколебимото правителство на Израел, начело с Голда Мейр отказва всякакви преговори, а германците отказват разрешение на израелските специални сили да действат на немска територия, в Мюнхен. Вместо това, немската полиция предприема серия от неуспешни опити за спасяване на заложниците. Всичко започва преди зазоряване на 5 септември и продължава 21 часа — с няколко прибързани и изоставени плана и в крайна сметка – хаотична престрелка, в която петима от похитителите и един германски полицай умират. Немската полиция залавя останалите трима терористи живи. Седмици по-късно, (както вярват мнозина, в резултат на сделка между палестинците и правителството на ФРГ), оцелелите трима федаини са освободени по искане на терористи, превзели самолет на Луфтханза.
Олимпийските игри продължават след мемориална служба, независимо от мрачното настроение. Световните медии правят опит да се престорят, че всичко продължава нормално.
Това, което се случва впоследствие, никога не влиза във вечерните новини. Публично Израел отговаря на терористичния акт на 9 септември, когато военна авиация бомбардира палестински бази в Сирия и Ливан. По същото време, премиер-министърът Голда Мейр и свръх-секретната “Комисия X” към правителството одобряват друга мисия, за която никога не се говори открито. Те организират дълбоко прикрита операция с цел да всеят страх в сърцата на всички терористи, застрашаващи Израел — елиминирането на 11-те заподозрени дейци от Черния Септември - с цената на всичко.
Това е операция „Божи гняв”, все още предизвикващата противоречиви мнения и силно дебатирана програма за целенасочени убийства, в следствие на която, според различни източници, поне 13 души са екзекутирани без съд и присъда. Международният екип от анонимни, но опитни убийци, създаден от Израел, оказа въздействие, което продължава да отеква и днес. Въпреки че нито правителството на Израел, нито израелските тайни служби — Мосад, някога са признали официално съществуването на тези ударни отряди, поредица от книги, базирани на информация, изнесена от вътрешни източници, осигуряват подробности за това кога и как “Божи гняв” постига целите си. Също така двама израелски генерали публично потвърдиха, че отряди за целенасочени убийства наистина съществуват: генерал Ахарон Ярив - през 1993, в документален филм на Би Би Си и генерал Зви Замир през 2001 в интервю за 60 Minutes.
|
