Дългият процес на съзряване на проекта ГАДНИ КОПИЛЕТА най-добре може да бъде описан от думите на приятелите и колегите на сценариста и режисьор Куентин Тарантино. Парчета от историята и елементи от сценария са изскачали в непринудените разговори между Тарантино и неговите приятели. Шпионският епос за „мъжете с мисия” е взел назаем заглавието си от филма на Енцо Кастелари от 1978 г. "Inglorious Bastards”.
Кастелари, който има малка роля в новия филм обяснява: „Това не е римейк, а съвсем различен филм, нещо лично на самия Куентин, на което аз съм само вдъхновение.”
Продуцентът Лорънс Бендър си спомня кога за първи път чува Тарантино да говори за ГАДНИ КОПИЛЕТА: „Беше поне преди десет години в моя офис, когато той прочете няколко сцени, които ме поразиха. Помислих си: „Трябва да направим този филм.” Но се оказва, че Бендър трябва доста да почака. Сценарият претърпява много промени през следващото десетилетие. С течение на годините заглавието остава същото, но сюжетът се променя, а у Тарантино възникват идеи да представи проекта като телевизионен минисериал или да го напише под формата на роман.
Въпреки това често обсъжданият сценарий се възражда от време на време. Илай Рот, който е в ролята на „копилето” Дони Доновицси спомня: „Първият ми сблъсък с ГАДНИ КОПИЛЕТА бе през декември 2004 г., когато Куентин прочете и изигра целия монолог на Хитлер. Тогава за първи път видях това, което сега наричам „театър Куентин Тарантино”, където той прочита свой сценарий и изиграва всеки герой.”
Рот продължава: „Спомням си, че бях буквално зашеметен от това, което ми прочете. През годините той ми се обаждаше с думите: „Хей, има нова сцена за ГАДНИ КОПИЛЕТА”, но после се зае с БИБРУТАЛНО. Преди година и половина ми каза: „Наистина искам да довърша ГАДНИ КОПИЛЕТА”.
През пролетта на 2008 г. Тарантино споменава на Бендър, че отново се е съсредоточил върху ГАДНИ КОПИЛЕТА. „Бях развълнуван, защото той изглеждаше щастлив от това, - спомня си Бендер. – Но тогава не осъзнавах колко е близо да го приключи.”
На 2 юли 2008 г. Тарантино завършва последния вариант на ГАДНИ КОПИЛЕТА.
Изпълнителният продуцент Пилар Савоне, която е работила съвместно с режисьора в ДЖЕКИ БРАУН, си спомня момента, в който получава сценария в ръцете си: „Наричаме го „издателски ден” – денят, в който Куентин завършва работата си, връчва ни сценария и ние го изпращаме. Той го остави на бюрото ми да направим копия и се обади на приятелите си с думите: „Имам сценарий. Завърших го. Елате да го вземете.” Беше направил дълъг списък с хората, на които искаше да го даде. Хората влизаха и излизаха от къщата със своите копия. Когато почти всички получиха сценариите си, събрах момичетата, да се подкрепим с чаша вино, защото бе доста изнурителна работа”.
„Той ми се обади на 3-ти юли и Пилар ми изпрати сценария, - припомня си Бендър. - Зарязах всичките си планове. Останах си вкъщи, прочетох сценария, посегнах към телефона, но реших, че трябва да го прочета още един път. Седнах и го изчетох целия наново. Няма нужда да обяснявам, колко бях завладян от него.”
Тарантино разяснява: „Всяка глава във филма изглежда някак си различно и има различно усещане. Тонът също е различен във всяка една от тях. Началото напомня на спагети уестърн, но отнесен към Втората световна война.”
Отговорникът по грима Грег Никотеро, който е работил с Тарантино в ГЛУТНИЦА КУЧЕТА, е друг ранен читател на сценария. Има огромна разлика между това, което той си мислел, че филмът ще бъде, и това, което съдържа сценария от 164 страници. „Мислех, че вътре ще има титанични батални сцени, кланета, взривяване на тела, затова бях много изненадан от крайния резултат. Нямах представа в каква посока ще поеме сценария. Бях изумен в какви детайли е навлязъл и колко достоверно може да звучи цялата история.”
Тези, които познават Тарантино, знаят за неговия ангажимент да прави филми за световната публика, а не само за американската. Джули Драйфус, която участва в УБИЙ БИЛ в ролята на Софи Фатал, споделя: „Докато снимахме УБИЙ БИЛ, той се стремеше всичко да бъде максимално истинско и реалистично.”
Сценарият изненадва читателите още повече със сблъсъка на действителни и въображаеми герои. „От първото изречение в сценария „Имало едно време в окупирана от нацистите Франция...” става ясно, че това е приказка, но разказана в стила на Тарантино. – казва Никотеро. – Това е измислица и от самото начало тя ни повежда по един неповторим път.”
Нетърпеливият и горящ от ентусиазъм Бендър се среща с Тарантино на 6 юли 2008, събота, за да обсъдят проекта и предизвикателствата, които лежат пред тях. Бендър си спомня: „Говорехме за сценария, и после започнахме да мислим за това къде да се проведат снимките, Обсъждахме различни места по света, но се спряхме на Германия, и по-конкретно Берлин.”
Тарантино казва на Бендър, че иска филмът да е готов за Филмовия фестивал в Кан през 2009, което е почти невъзможно. Бендър си спомня: „Казах „Това значи, че трябва още утре да започнем предпродукцията, а снимките трябва да стартират след четиринадесет седмици. Вероятно ще сме в Германия, преди да сме уредили финансирането на филма. Ще сме събрали актьорите и снимачен екип, ще сме избрали място за снимките, всичко ще е готово преди още да сме решили проблема с финансирането.”
Изпълнителният продуцент Лойд Филипс казва: „Първите 2-4 седмици бяха истинска лудост и всичко се случваше толкова бързо. Работих денонощно преодолявайки времеви зони, събирайки екипи, борейки се със счетоводни документи и прочие. Понеже знаехме, че гоним определена дата, бе необходимо да концентрираме вниманието на всички. Без страхотния екип, нямаше да успеем да спазим тази дата. Екипът ни наистина бе забележителен.”
Тарантино и продуцентите изпращат сценария на Брат Пит и започват да събират актьорите, които ще олицетворяват „копилетата”.
По времето, когато Тарантино е пристигнал в Германия, художникът на продукцията Дейвид Уаско вече е направил обширно проучване на възможните локации, и разполага с цяла стая със снимки, които да покаже на режисьора.
Неистовата, трескава предпродукция успява да спази крайния срок и на четиринадесетата седмица след „издателския ден” снимките могат да започнат.
