„Момиче за един сезон” е романтична комедия с участието на Дрю Баримор и Джими Фалън, в която успяла в кариерата си жена най-сетне среща идеалния мъж. И всичко между тях върви прекрасно, докато... не започва бейзболният сезон и тя разбира, че трябва да се бори с първата и най-стара любов на приятеля си – отборът „Бостън Ред Сокс”.
Нещата се завъртат до един доста нестандартен любовен ‘триъгълник’, включващ 28 души – един мъж, една жена и... цял професионален отбор по бейзбол.
Гимназиалният учител Бен Райтман (Джими Фалън) е идеалният мъж. Той е чаровен, забавен и обожава деца. При срещата му с Линдзи Мийкс (Дрю Баримор), амбициозна и красива бизнес дама, привличането е неизбежно. Разбира се, двамата имат различия – тя е непоправима работохоличка, а в професията си той най обича ваканциите. Той е върл фен на Ред Сокс, а тя даже не е и чувала за Карл Ястрцемски и Джони Деймън.
Но истинската любов преодолява всички препятствия. Е, поне докато “Ред Сокс” не излязат на терена. Така Бен и Линдзи трябва да решат дали ще „свирят край на мача” или дадат още един шанс на връзката си, като „играят за продължение”.
„Момиче за един сезон” е адаптация по едноименния автобиографичен роман (Fever Pitch) на Ник Хорнби, в който той разказва за манията си по европейския футбол. Сценарият е дело на Лауъл Ганц и Бабалу Мандел, които са написали сценариите и на „Необикновен отбор”, „Градски каубои” и анимационния „Роботи”.
Ганц разказва: „Много ни хареса идеята да напишем класическа романтична комедия. Самите ние работихме над този сценарий с много любов и наистина се надяваме след като хората гледат филма, да кажат ‘Да, ето за това става въпрос. Това е истинска романтична комедия.’ Затова „Момиче за един сезон” наистина значи много за нас.”
Мандел добавя: „Изведнъж осъзнахме, че съвременните романтични комедии вече изобщо не са това, което бяха. Затова нашата цел беше да напишем романтична комедия за двама души, които се влюбват и са заедно.”
Сценарият на Ганц и Мандел привлича вниманието на продуцентите (и партньорки в продуцентската къща Flower Films) Дрю Баримор и Нанси Джувонън. И двете веднага се влюбват в историята и решават да я филмират.
„Това, което ме привлече в „Момиче за един сезон” е, че е преди всичко любовна история,” разказва Баримор. „Дори да се махне частта с бейзбола, въпросите остават същите: Колко компромиси е допустимо да направиш, за да спасиш връзката си? Доколко можеш да приемеш истинското лице на партньора си и все още да го обичаш? Мисля, че всяка двойка рано или късно си задава тези въпроси.”
Режисьорите Питър и Боби Фарели също моментално се влюбват в сценария и започват да правят уговорки за снимките буквално още преди да са дочели всички страници.
Братята Фарели определено не са първите имена, които идват на ум, когато става въпрос за романтични комедии. Да работят в този жанр е доста голямо отклонение от обичайните им доста по-брутални като стил комедии, като „Ах тази Мери”, „Аз, моя милост и Айрийн”, „Свалячът Хал” и „Лепнат за теб”.
„Е, вярно е, че по принцип правим филми доста по-различни от „Момиче за един сезон”,” признава Питър Фарели. „Това си е една затрогваща, класическа любовна история. Няма как да вмъкнеш някой жесток лаф или по-нестандартно-смешна ситуация. Всичко това се случва и в реалния живот и чувствата на героите са на преден план. Така че доста се поизпотихме, докато някой вземе насериозно намеренията ни да направим точно този филм. Добре, че Flower Films решиха да ни дадат шанс.”
Така за проекта вече има подходящ сценарий, режисьор и актриса за главната роля. Търси се само актьор за главната мъжка роля.
Самата Дрю Баримор избира Джими Фалън за ролята на Бен. Тя е работила с него и преди по телевизионното шоу Saturday Night Live и се възхищава на комедийния му талант, но би желала да го види и в по-различно амплоа.
За да се подготви за ролята, Фалън посещава историческия бостънски стадион “Фенуей парк” и се среща с истински вманиачени фенове – точно какъвто е героят му Бен Райтман. “Сблъсках се с какви ли не запалянковци преди и след мачовете на „Бостън Ред Сокс”,” разказва Фалън. “Имах възможността да се заразя от техния ентусиазъм и да стана част от цялото преживяване на това да си на стадиона. Това място е просто невероятно. И го наричат “парк” (“Фенуей парк”), а не “стадион”. Някак звучи по-интимно. Даже чух някои играчи да казват, че докато са долу на игрището могат да усетят колко горещо е настроението на публиката. Изключително е!”
“Джими донесе много весело и спокойно настроение на снимачната площадка,” разказва Питър Фарели. “Дрю също. И двамата са много приятни хора, а и много талантливи.” Боби Фарели добавя: “Бен има младежки вид и дух и Джими успя да пресъздаде това. Той може да е мъж, но все още е момче по душа. И малкото момче у него обожава бейзбола, както и много други неща, които един възрастен не би могъл да си признае и покаже.”
За да покаже колко вманиачен фен на бейзбола е Бен, художникът на филма Махер Ахмад вкарва множество бейзболни сувенири в дома и живота му, вкл. чаршафи и хавлии с щампи на отбора “Ред Сокс”. На една от стените в апартамента му пък е нарисуван стадиона “Фенуей парк”.
„Апартаментът му е пълен със сувенири на „Ред Сокс”, но все пак не искахме да показваме Бен като някой пълен ненормалник,” обяснява Ахмад. „Той е интелигентен човек, учител е и е добре образован, така че се постарах къщата му да изглежда и добре подредена и с вкус и да не е пълна само и единствено с неща на „Ред Сокс”.”
Боби Фарели обяснява как за тях е било много важно тези дребни детайли не само да присъстват, но и да са напълно автентични. „Я си представете, че филма се гледа от някой много запален фен на „Ред Сокс. Така че, въпреки че снимахме любовна история, всичко свързано с бейзбола трябваше да е истинско и 100% достоверно. Трябваше да останем верни на гражданите на Бостън и на феновете на отбора. И, което е много важно в случая, аз и брат ми наистина сме добре осведомени и за града, и за „Ред Сокс”. Ние сме от същия щат и следим мачовете на този отбор откак се помня, израсли сме с тях. Помним всички победи и загуби, познаваме играчите със силните и слабите им страни.”
Снимките на „Фенуей парк” са отдавнашна мечта на братята Фарели, която те най-накрая изпълняват с филма „Момиче за един сезон”. Те снимат там цели 10 дни, като 5 от тях са дни, в които се играят официални мачове.
Най-напрегнатият момент по време на снимките е този, в който, по време на снимки на истински мач, режисьорите трябвало да излязат на стадиона и да помолят публиката от 37,000 души да остане по местата си, за да се снима сцената, в която Дрю Баримор бяга по игрището. За щастие, Боби Фарели успява бързо да спечели тълпата с виц за конкурентния отбор на „Ред Сокс” – „Ню Йорк Янкис”.
Интересен факт е, че по време на снимките за филма, „Бостън Ред Сокс” започват да печелят, като правят едно от най-големите завръщания в историята на бейзбола. През 2004 г. те печелят Световния шампионат, което официално сваля от отбора „Проклятието на Бамбино”. Преди това те са печелили световната титла чак през 1918 г., след което преживяват цели 86 години на загуби. Феновете отдават дългия период на неволи на това, че „Ред Сокс” продават един от най-добрите си играчи – Бейб Рут („Бамбино”) – на „Ню Йорк Янкис”.
По време на снимките, братята Фарели използват два монитора – един, който показва какво снимат в момента и втори, на който се прожектират бейзболните мачове. Всички стискат палци отборът на „Ред Сокс” да продължи да печели и снимачният екип е обхванат от поголовно суеверие. Дрю Баримор споделя, че даже не е смеела да коментира играта и резултатите на отбора, за да не ги урочаса.
Така времето минава и „Ред Сокс” наистина продължават да печелят. И когато се квалифицират за финала на световното първенство, вече се налага оригиналният сценарий да се преправи.
„Лауъл Ганц и Бабалу Мандел доста се потрудиха,” казва Питър Фарели. „Трябваше непрекъснато да обновяват сценария заради резултатите на „Ред Сокс”. За щастие, представянето на отбора имаше влияние само върху последните 10% от филма.”
„В първия сценарий „Ред Сокс” отпадаха от бейзболните квалификации,” спомня си Лауъл Ганц. „После обаче се случи чудо и отборът започна да печели, така че трябваше да променим и филма. Променихме малко времето на развитие на действието и историята ни се развива в по-голямата си част докато „Ред Сокс” още падат. Иначе в основната сюжетна линия няма промени.”
Братята Фарели продължават да снимат даже когато отборът на „Ред Сокс” отпътува за мач в Сейнт Луис. След многобройните загуби, „Ред Сокс” печелят мача и заснетите кадри стават почти исторически.
Питър Фарели казва: „Още от самото начало бяхме решили, че каквото и да става с резултатите на „Ред Сокс”, това няма да се отрази на нашата история. „Момиче за един сезон” не зависи от това дали „Ред Сокс” печелят или губят. Но все пак, самият факт, че успяхме да заснемем тази историческа победа, определено обогатява филма.”
|
