|
ЕДИН НЕЗАБРАВИМ ГЕРОЙ В НОВО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
„Престъпленията са нещо обичайно. Логиката е рядкост.”
Поколения наред Шерлок Холмс, олицетворява дарбата човек да вижда отвъд очевидното, да стига с прозорливост до истината, скрита под булото на заблудата. Създаден в края на 19 век с поредицата романи на Сър Артър Конан Дойл, брилянтният детектив се е превърнал в незабравим популярен герой, чиито приключения са най-предпочитаното четиво на английски език, което историята познава.
„Той е бил и продължава да е сред най-познатите образи на Земята, до толкова че много хора смятат, че той е действителна личност. Колкото повече се задълбочаваш в книгите на Артър Конан Дойл, толкова повече виждаш колко богат образ е Шерлок Холмс. Той е познавач в много области: свири на виола, владее бойни изкуства, боксьор е, умее да се фехтува и е опитен в боя с пръчки. Следва строг морал, като помага на добрите да преследват лошите и за това е посветил живота си на детективската професия. Не го прави за да докаже колко е умен.” – коментира Робърт Дауни Джуниър.
В този дух актьорите и създателите на филма се заравят в четирите романа и 56-те разказа на Конан Дойл за да разнищят Холмс. „Опитахме да го върнем към това, което смятаме че е неговата същност, един малко по-първичен герой.” – споделя режисьорът Гай Ричи, почитател на Холмс още от дете. „Обединихме всичко това и го направихме по-близък до улицата. Той има интерес към химията, бойните изкуства и човешкия характер. Въпреки това успява да се впише във всички слоеве на английското общество, което е изключително сложно. Както тогава, така и сега Шерлок Холмс е единствен по рода си, няма друг като него. Според мен това е причината да продължава да е привлекателен образ. Тъй като историята се развива в Лондон през 90-те години на 19 век, ние се постарахме да изглежда колкото е възможно по-достоверна. ”
„Този филм показва по-малко известни качества на Холмс, които обаче са присъщи за героя и приключенията, създадени от Конан Дойл.” – коментира Джо Силвър. „Предишните екранизации на Шерлок Холмс, превърнаха историята в нещо като мрачен детективски филм за голям екран. В същност романите разказват екшън истории. Холмс наистина е човек на делата с прозорливост и интелигентност засенчващи всички около него, включително и Скотланд Ярд.”
Автор на сценария на ШЕРЛОК ХОЛМС са Майкъл Робърт Джонсън, Антъни Пекман и Саймън Кинберг по оригиналната история на Лайонел Уиграм и Майкъл Робърт Джонсън. „Като се заех с режисурата, препрочетох всичко и осъзнах, че има и друг начин да се пресъздаде Шерлок” – казва Уиграм, който е и продуцент на филма. „Първоначално направих комикс, за да покажа колко готин може да бъде Шерлок Холмс. Исках да разкрия и човечността и ранимоста му и последствията от гениалността си, с които трябва да се справя. Той е не по-малко актуален образ сега, в сравнение с , времето, когато е бил създаден.”
Уиграм разговаря с членовете на „Отрядът от улица „Бейкър”, група познавачи на Холмс, разпръснати по света, които се събират веднъж годишно в Ню Йорк за да разменят идеи и да обсъждат любимия си герой. „Мислих си, че като фен знам нещо за Холмс, но то се оказа незначително в сравнение с експертните познания на тези хора. Те подкрепиха напълно филма, което бе огромно облекчение. Лес Клингер, един от „отряда” и уважаван експерт, дори ни съветваше за езика и фактологичните детайли.”
„Въпреки че действието във филма се развива във Викторианска Англия, острия усет на Гай, както и новият подход към материала всичките пластове драматизъм и мистерия, които очаквате, но в неочаквано съчетание с екшън и хумор, които превръщат ШЕРЛОК ХОЛМС във вълнуващо и невероятно забавно филмово преживяване.” – отбелязва продуцентът Джоел Силвър.
ПРИЯТЕЛИ И ПРОТИВНИЦИ АКТОРИТЕ И ГЕРОИТЕ В „ШЕРЛОК ХОЛМС”
„Господин Холмс, трябва да разширите кръгозора си. Безпокоя се, че подценявате важността на настъпващите събития. За това, че двамата сме свързани в приключение, което ще преобърне самата природа.”
Действието в ШЕРЛОК ХОЛМС се развива в Лондон през 1980, когато градът сякаш е центъра на света. Въпреки целия му блясък и престиж, в града се подвизават престъпниците от тогавашната епоха, което го прави идеалното място за човек като Холмс. „Холмс познава всеки инч от този прекрасен и също така опасен град. В него той се чувства в свои води, в които би предизвикал противника. Той знае срещу какво се е изправил.”
Привличането на Дауни в главната роля е ключ към новата интерпретация на ШЕРЛОК ХОЛМС на Гай Ричи. „Според мен Робърт е идеалният Шерлок. Той е американец, но английският му акцент е превъзходен. Робърт също е гениален по своему. Той е страшно интелигентен и находчив и се чувства удобно в образа на герой като Холмс.” – коментира Гай Ричи.
„Красноречието и езикът на Холмс изглеждат естествени за Робърт. Отговаря и чисто физически на ролята. Холмс участва в боксови двубои и се упражнява в бойни изкуства, както и Робърт през последните шест години. Така че беше съвсем естествено да мислим за Робърт в ролята на Холмс.”
Нетрадиционното му мислене и непризнатия идеализъм намират отзвук в актьора. „Има нещо монашеско в него. – намеренията му са толкова чисти, високият му морал е подсилен от решителността и действията му. Когато не е достатъчно мотивиран или вдъхновен от нещо, той изпада в състояние, в което не говори в продължение на дни, в обратния случай има невероятна, свръх човешка енергия. Той казва: „Няма нищо по-насърчаващо от случай, в който нищо не върви както очакваш.” И накрая силната му любознателност и способността не да наблюдава, а да тълкува го прави толкова неповторим.”
Холмс не би бил същия без неговия съдружник и приятел Уотсън. Също както за Холмс, създателите на филма чувстват, че д-р Уотсън е далеч по-деен образ от колкото го изобразяват предишните филми и телевизионни сериали. „Уотсън понякога е представян като объркан глупак до гениалния Холмс. Истината обаче друга. Уотсън е далеч по-значителен от това. Те действително са екип.” – казва Гай Ричи.
В ШЕРЛОК ХОЛМС, Уотсън е изключително корав. „Той е ветеран от войната в Афганистан. Раняван е и е преживял много трудности.” – описва Уиграм. „Той е силен атлетичен мъж, който умее да се грижи за себе си. Въпреки че не е луд гений като Холмс, той е много умен мъж.”
В голяма степен избирането на Джуд Лоу за ролята на Уотсън е също толкова важно, колкото Робърт Даун за Холмс. „Изглежда невъзможно да с представим някой друг в ролята на Уотсън, след като избрахме Джъд” – споделя Ричи. ”Исках един добре изглеждащ Уотсън, не подчинен, а по-скоро героичен партньор на Холмс. Вярвам, че до известна степен, това е преследвал и Конан Дойл.”
„Уотсън винаги е бил и ще остане очите на публиката, която наблюдава как този велик човек разгадава необичайни улики.” – обяснява Лоу. „Той определено се труди в съвместните им случаи, но и се прекланя пред невероятната фотографска памет на Холмс и способността му да дешифрира какво се е случило и как е било направено.”
Приятелството помежду им играе важна роля както в работата, така и в личния им живот. „Те са изключително близки и ние показваме по какво си личи. Има много хумор, малко ревност, но и истинска привързаност и искреност в отношенията им. Те се нуждаят един от друг. Холмс е творческия гений, а Уотсън по-търпеливия и дисциплинирания от двамата.”
Следователските способности на Холмс му печелят едновременно съюзничеството и съпротивата на Скотланд Ярд в лицето на инспектор Лестрейд, изпълняван от Еди Марсан. „Лестрейд е длъжностно лице и върши всичко, следвайки буквата на закона, което е пълна противоположност на начина на действие на Холмс” – обяснява Еди Марсан. „Те работят заедно и не винаги спокойно. В Лондон обаче не липсват престъпници и въпреки че Лестрейд не одобрява методите му, той иска да види лошите зад решетките, за което Холмс в повечето случаи му помага.”
Успешното партньорство на Холмс и Уотсън понася неочакван удар, когато докторът се влюбва и възнамерява да се ожени за Мери Морстан, чиято роля изпълнява Кели Райли. „Мери обича Уотсън и се възхищава на Холмс, който я смята за заплаха.” - казва Райли. „Тй смята, че ако Уотсън се ожени и премести, това ще застраши съдружието им….и може би е така.”
“Холмс води самотен живот, посветен на детективската професия. Той не вярва в любовта, защото може да попречи на работата му. Също така не е заинтересован от брака или друга нормална връзка с жена. Прекалено е необикновен за това.” – разказва Уиграм. Изключението е Ирен Адлър, пътуваща в чужбина американка от Ню Джърси. Тя е смела, изпреварила времето си жена, която живее на ръба на закона. Въпреки че е не се появява често в книгите за Шерлок Холмс, Ирен играе запомняща се роля в „Скандал в Бохемия” като единствената жена взела връх над Холмс. „Представях си я като таен агент, който съблазнява мъжете и краде от тях, подобно на Мата Хари. Реших че ще бъде страхотно да я включа в историята като жената влязла под кожата на Холмс и разбила сърцето му.” – коментира Уиграм.
За ролята на голямата любов на Холмс и ахилесовата му пета е избрана Рейчъл Макадамс. „Рейчъл е идеалната Ирен. Тя я изобразява с тази фантастична миловидна фасада, под която се крие лукава и порочна същност. На нея не трябва да й се има доверие. Тя се усмихва дори когато е опряла острие до гърлото ти.Тя използва миловидната си външност за да е ефективна в мъжкия свят.” - разказва Ричи. Колкото и да го разсейва, Ирен представлява загадка за Холмс, подобна на тези, с които се сблъсква в работата си.
Лорд Блекууд също успява да привлече вниманието му изцяло.
Докато първоначалните престъпления на Блекууд, ритуалното убийство на млади жени, не представлява предизвикателство за Холмс, то възкресението му се превръща в перфектния случай.
Използвайки спиритизъм, Блекууд се представя като могъщ властелин, който ще използва тъмните сили за да подчини света. „В късната Викторианска епоха интересът към окултното е голям.” – коментира Уиграм. „По това време живеят хора като Алистър Кроули и Распутин, които се занимават с окултизъм и им се отдава да убедят хората, че притежават сили, отвъд нашия свят. Холмс е привлечен от идеята да разобличи някой като Блекууд.”
„Лорд Блекууд е чудесна мистериозна, зла противоположност на Холмс” – казва Марк Стронг, който изпълнява ролята на Блекууд. „Той се занимава с окултизъм и ще накара хората да вярват, че може да се завърне след смъртта си. Така тероризира лондончани, карайки ги да вярват, че е свръх естествено същество. Същевременно той изобретява някои неща, изпреварили времето си. За Холмс, като учен и прагматик, Блекууд представлява интересна дилема. Исках Блекууд да е мистериозна фигура и опасна заплаха. Той има причина да извърши всичките тези ужасни неща. Надявам се да съм го направил достоен противник на Холмс.”
ДЕЙСТВИЕТО В „ШЕРЛОК ХОЛМС”
„За мен от голямо значение да имам някой на когото мога да се доверя напълно.”
Във филма и в книгите и двамата, Холмс и Уотсън могат да се бият и използват често уменията си. Холмс е изкусен в бойните изкуства. Наклонностите на Холмс към бойните изкуства го свързват с режисьора и актьора в главната роля, тъй като и Дауни и Ричи практикуват бойни изкуства от години и работят заедно при създаването на забележителния боен стил на Холмс. „Дойл го нарича „барицу”, което идва от разновидност на „джуджицу”, създадено от Едуард Уилям Бартън Райт.”, обяснява Дауни. „Гай е избрал бойното изкуство „джуджицу”, а аз „уинг чун кунг фу”. Така създадохме собствена комбинация от бойни стилове за филма.
Умел в неутрализирането на противниците в работата си, Холмс изпуска пара на боксовия ринг в кръчма на работническата класа, наречена „Пънч боул”. Пред грубата тълпа Холмс се изправя срещу едър боксьор на име Макмърдо, чиято роля изпълнява Дейвид Гарик, в жесток двубой с голи юмруци, който показва физическата сила на детектива. „Боксовият ринг е единственото място, на което Холмс не мисли.” – казва Дауни. „Мисли как да спечели двубоя, но не мисли за всички останали неща, които се случват в живота му. Няма лично отношение. Той е сам срещу противника.”
Повече под натиска на обстоятелствата, Уотсън също се справя добре в уличен бой. „Уотсън е свикнал по-скоро да се брани.” – потвърждава Дауни. „Той има по-достъпен, но не по-малко ефективен стил от Холмс. Всъщност, често се случва Холмс да мисли, за да направи най-добрия избор, докато Уотсън атакува с всичко, което се окаже под ръка.” „Уотсън е военен ветеран и е свикнал да стои здраво на земята. Той може да удари силно кроше или като истински уличен боец да използва както се случи – глава, коляно или лакът, за да свали опонента си.” – казва координатора на каскадите Франклин Хенсън.
Директора на фотографията Филип Русело използва осветлението и камерите да превърне двубоите в осезаемо преживяване. „Гай иска филмът да изглежда сякаш си там. Добър пример в това отношение е двубоят в кръчмата. Важно е да се изобрази всеки детайл, от малките капки пот до ефекта от всеки удар върху тялото на противника и морето от движения и боричкане на тълпата.”
Ричи използва тези сцени за да разкрие мислите на Холмс на фона на боя. Той и Русело постигат този ефект на накъсване на моменти като използват високо скоростна цифрова камера – Фанатом. „Фантом-ът заснема една секунда и я разтегля до 40 или 50 секунди”, казва режисьора. „Камерата заснема огромно количество информация за много кратък момент, което е перфектно за илюстрация на това как работи мозъкът на Холмс. Той е способен да поеме огромно количество информация за части от секундата.”
ОТ УЛИЦА „БЕЙКЪР” 221 Б ДО ВИСИНИТЕ НА ТАУЪР БРИДЖ: СЪЗДАВАНЕТО НА ЛОНДОН НА ШЕРЛОК ХОЛМС
„Знаеш ли, че това е първият подемен висящ мост? Каква индустриална империя!”
При създаването на Лондон от времето на Шерлок Холмс, Гай Ричи иска да изобрази града на кръстопътя между миналото и задаващото се бъдеще – като разширяващо се прашно място, с нова архитектура върху основите на старата. „Като център на индустриалната революция, Лондон кипи от ентусиазъм и съзидателна енергия. Тауър Бридж е в строеж, едно от многото амбициозни неща, предприети по онова време.” – обяснява Ричи.
Напътствията към всичките нива на дизайна на продукцията са да се придържа към действителността на епохата и заедно с това да се придаде свеж вид на света на Холмс.
„Инструкцията към мен беше да избегна банална ловджийска шапка, станала емблематична за предишния Холмс”, разказва дизайнерката на костюмите Джени Бийвън, като отбелязва че тази шапка дори не идва от романите на Дойл, а от ранна илюстрация на една от историите. „Нашият Холмс има малко мърляв вид. Имаш чувството, че хвърля дрехите си на пода като се прибере и когато трябва отново да се облече, вади нещо от купчината. Например, той носи смокинг на вечерята с Уотсън и годеницата му Мери, но нещо не е наред с ризата и кравата.”
„О книгите, както и от филма знаем, че Холмс може да прекара седмици в безделие, изтегнат на дивана в стаята си” – коментира Уиграм. „Ако е така, би трябвало да е малко раздърпан. Той е нещо като бохем, така че подходът ни към гардероба му бе малко нетрадиционен и романтичен. Представихме си, че би се обличал повече като артист или поет, от колкото като типичен джентълмен за епохата. Мислих си за дрехите на Ролинг Стоунс от техния викториански период.”
В абсолютен контраст на Холмс, гардеробът на Уотсън е спретнат и елегантен. Като бивш войник, който наскоро се е върнал от войната в Авганистан, стилът му на обличане е предопределен от военното му минало. „Костюмите от туид придават на Уотсън солидност, вид на мъж, здраво стъпил на земята.” – казва Бийвън. „Костюмите му са в кафяво и синьо и носи бомбе, което е много мъжествено и по уотсъновски.”
Костюмите на Ирен Адлър също са изпипани в детайли. За Ирен, Бийвън използва автентични костюми от 19 век като ги преправя. „Кройките и десените са съвременни за епохата, но реших да използвам акценти в силни цветове – шокиращо розово и синьо – за да ги подсиля.” – обяснява Бийвън.
Бижутата, носени от героинята на Рейчъл Макадамс, Ирен Адлър и Мери Морстан на Кели Райли не са реквизит, а редки и безценни антии, предоставени от Мартин Травис от Симболик & Чейс, намиращи се на улица „Олд Бонд” в Лондон. Сред нещата избрани от частната им колекция са 47-каратов жълт луксозен диамант, който в историята Ирен открадва от един принц; диамантен медальон от 19 век, който Ирен носи; диамантена огърлица от 19 век, носена от Мери и за която Холмс правилно допуска, че е взета на заем от работодателя й.
Най-голямото предизвикателство пред дизайнера на продукцията и екипа й е страхотния мащаб на филма.
„Преминахме през калните улички и сградата на парламента, през корабостроителницата и най-дълбоките подземия до задушевността на стаята на Холмс.” – описва Грийнуд. Обхватът на филма е постигнат като са използвани автентични места за снимки в комбинация с подготвени сцени в Обединеното кралство и компютърно генерирани образи. По-късно продукцията се мести в Ню Йорк за заснемането на някои по-сложни сцени на закрито.
Създателите на филма използват места в Лондон, Ливерпул и Манчестер за да пресъздадат Лондон от 19 век. „Беше голямо предизвикателство, защото Сара търсеше големи пространства около Темза, стария град и парламента. Оказа се доста трудно, защото имаше доста ново строителство.” – спомня си Кларк Хол.
Във филма Холмс и Уотсън преминават през всички културни слоеве в Лондон. Филмът започва в църквата от 12 век Свети Вартоломей Велики, в която попречват на Блекууд да извърши жестоко ритуално убийство на млада жена.
Сред останалите забележителни сгради, използвани във филма се нареждат: катедралата Сейнт Пол, „Реформ Клъб”, един от най-старите и известни клубове в града (Конан Дойл дори е бил член), Военноморският Колеж в Грийнуич, оглеждащата се в Темза „Съмърсет Хауз”, и гробището „Бромптън” в Кенсингтън.
Една от най- амбициозните сцени – преследването през работеща кланица от 19 век – е изградена в изоставен склад в Ийст Енд, където Грийнуд и екипът й изграждат правдоподобен и ужасяващ лабиринт от движещи се машини. Съоръжението е цялото в остриета, триони и огромни куки висящи на вериги.
Епичната битка, започнала в лабораторията на Реордан продължава на работещия док, където един огромен кораб е по средата на построяването си. В този сблъсък Холмс и Уотсън се изправят срещу огромния последовател на Блекуд, Дреджър, чиято роля изпълнява актьорът и професионален борец Робърт Мейлет.
Огромната снимачна площадка е издигната на историческите докове „Чатам”, извън Лондон. Строителният екип построява лявата половина на кораба в цял размер, който се простира на дължина до 70 метра и 4 метра височина. Корабът по-късно е уголемен с компютърно генериран образ по време на пост продукцията. Строителството на кораба отнема 5 седмици плюс още 5 за сглобяването на мястото на снимките.
След като приключват работа в Лондон екипът прекосява Атлантика за да заснеме пред декор три важни сцени в Марси Авеню Армъри. Изградени са общо три ключови декора: таван на Пънч Боул, дома на Холмс на улица „Бейкър” 221Б и част от лондонския „Тауър Бридж”, който е в процес на строеж през 1980. Декорът на „Тауър Бридж” е издигнат на фона на сив екран, който по-късно екипът зает с визуалните ефекти „напълва” с гледки от Лондон през 1980 и Темза.
Последният щрих в продукцията е музиката на Ханс Зимер, която подсилва драматичността и целостта на действието и интригата.
|
