|
Джъд Апатоу от край време е проявявал интерес към комиците и хората, които си изкарват хляба по този начин. Едно лято майка му, Тами Шад, е работила в комедиен клуб в Саутхямптън, Лонг Айлънд, и вечерите там разпалили манията на младия тийнейджър. В гимназията той е създал радиошоу и е интервюирал някои от комиците, на които се възхищавал - Хауърд Стърн и Стив Алън, Пол Райзър и Джон Кенди. Той ги е разпитвал как си пишат геговете, как ги изпълняват и за други тайни от занаята. Вдъхновен от напътствията им, в по-горните класове той самият става комедиен изпълнител.
След като напуска Южно-калифорнийския университет, специалност Кино, Апатоу е ангажиран в легендарния Импровизаторски комедиен клуб в Лос Анджелис. И сам признава, че е бил „средно ниво” комик… поне в сравнение с великите изпълнители, които е гледал на живо.
Проследявайки появата на все по-талантливи млади комици, Апатоу започва да осъзнава, че е малко вероятно да заплени света като шоумен; затова променя амплоато си от сцената към писането на шеги за други комедианти. Неговият дългогодишен съквартирант и приятел продължава по пътя, осветен от прожекторите… младият изпълнител Адам Сандлър. Техните самостоятелни кариери продължават отделно няколко години, докато не им се отваря възможност да работят заедно.
След успеха на 40 годишен девственик и Позабременяла, Апатоу решава, че иска третата му история да се завърти около хора, които са израснали сред комедийните среди. Той е любопитен да изследва причините, които водят изпълнителните на сцената и се чуди защо толкова упорито се опитват да привлекат вниманието върху себе си, рискувайки да изпитат „ужаса да се разкрият.” Дали от желание да зарадват публиката? Или обикновен егоцентризъм, смесен с неспособност за създаване на близост с хората, освен ако не си под светлината на прожектора? „Като човек, който е работил в тази сфера, често си мисля "Защо го правя? Какво ми има? Какво ме води натам?” споделя Апатоу.
Когато започва да пише Смешни хора, той черпи вдъхновение от едно странно и променящо живота му събитие, което се случва в дома му в Южна Калифорния „По време на голямото земетресение през 1994 г. коминът ми падна през покрива в спалнята, - разказва режисьорът. – Единствената причина да не съм в тази стая, бе че боядисвах къщата. За около три дни наистина ценях живота си, но само за около три дни. Филмът се основава на тази идея: ако оцелееш, дали научаваш нещо от това и прилагаш ли го в живота си нататък?”
Има и още други лични причини, които дават повод на Апатоу да създаде сценарий, в който неговия главен герой разбира, че умира. Той споделя: „През последните години имаше хора в моя живот, които бяха болни. Виждах, как онези които знаеха, че си отиват, се бореха да продължат да живеят. Те си припомняха как са се чувствали преди да разберат за болестта.”
Основните герои в историята му са комедиантите Джордж Саймънс, суперзвезда, поразен от рядка форма на левкемия, който е принуден да преоцени своя живот, и Айра Райт, многообещаващ комик, който идеализира Джордж и на който звездата неохотно става ментор. „В живота ми имаше много хора, които бяха мили с мен и ме наставляваха, затова разбирам тези взаимоотношения, - твърди режисьорът. – Има много сърдечни, великодушни, обикновени комици, някои от които са блестящи. Но си помислих, „Какво ще стане, ако един от тези комедианти не е особено симпатичен и има наистина сериозни проблеми?”
Апатоу избира да работи по този проект с постоянния си сътрудник, продуцента Клейтън Таунзенд и с друг дългогодишен приятел, продуцента Бари Мендел. Макар Апатоу и Мендел да се познават повече от 15 години (Мендел е бил негов агент в началото на кариерата му), това е първият филм, по който работят заедно. Мендел си спомня: „През годините Джъд ме е канил да прочитам сценариите му, посещавал съм снимачната му площадка. Той също ми е помагал за мои филми. През февруари 2008 г. Джъд ме покани да погледна ранен вариант на сценарий; разговаряхме за него и седмица по-късно решихме да работим заедно.”
Мендел е впечатлен колко е малък света на комедийните сценаристи и изпълнители. „Джъд събра група съратници, с които е работил през годините и всички с радост започнаха съвместна работа. Обикновено режисьорите с отличителен почерк и запазена марка като Джъд гледат да сътрудничат по-малко, сякаш се страхуват да не откраднат тяхната „същност”. Но процесът на работа на Джъд е уникален и той е отворен за всякакъв принос от външни хора и приема критики повече от всеки друг, когото съм работил досега; това е много здравословен творчески процес.”
Таунзенд се завръща като продуцент в третата съвместна комедия с Апатоу. За тяхното сътрудничество кинотворецът споделя: „Знам кое е важно за Джъд и работя, за да осигуря тази атмосфера. Ние споделяме един и същ ритъм. Имаше дни, в които просто си кимвахме и усмихвахме, без да си разменяме повече от три думи…, но това бе достатъчно.”
„Целият ми живот е свързан със семейството, комедията, приятелството и отношенията ми със забавни хора, - споделя Апатоу. – В този филм има от всичко - особено, когато добавиш елемента на „живот и смърт” и как хората решават да живеят, когато умират и когато им се разминава.”
Да работиш с комици
Скоро след като Джъд Апатоу приключва с Позабременяла, той показва ранен монтаж на филма на дългогодишния си приятел Адам Сандлър и споменава, че има друг проект, който биха могли да направят заедно. Припомняйки си началото на Funny People, Сандлър се смее: „Ние решихме да направим всичко преди още да съм видял сценария или да съм запознат с цялата идея. Апатоу просто ми каза за проекта и аз отвърнах „Добре, ще го направя.”
На Сандлър му харесва, че на млади години героят му Джордж се сблъсква с нещо, пред което всеки от нас рано или късно се изправя: собствената смърт. „Филмът разказва за личната борба на един човек да научи каквото трябва за живота, - споделя той. – Джордж не е близък със семейството си или с някой приятел. Той е една тъжна душа, която не обича да плаче пред никого. Няма да го видите да казва „Боже мой! Животът е ужасен!” Той цял живот е бил гадняр, но винаги се е забавлявал да бъде такъв.” А Апатоу добавя: „Във центъра на филма е нашето мрачно чувство за хумор… в най-лошата ми форма.”
За работата си със Сандлър Джъд казва: „Не обсъждахме обстойно с Адам по-мрачните аспекти на филма. Знаех, че той е страхотен актьор, който е смел и склонен да бъде емоционално освободен. Имах вяра на неговите инстинкти.”
Апатоу е бил изненадан от реакция си по време на ключовата сцена със Сандлър. „Когато снимахме сцената, в която Джордж е болен, Адам бе просто смайващ, - спомня си той. – Свикнал съм да правя филми от рода на лека комедия, и изведнъж трябваше да се замисля „Как да направим сцената така, че да се усети, че той наистина ще умре?” Но докато умувах, Адам изпълни сцената, а аз бях пред монитора и се опитвах да застана така, че никой да не види, че плача. В същото време някои от драматичните сцени бяха много трудни за заснемане поради големия смях, който ни обземаше.”
За първообраз на начинаещия комик Айра, Апатоу черпи вдъхновение от дните, когато е гледал Сандлър като млад комедиант. Тази роля е предназначена за постоянния актьор в обкръжението на режисьора Сет Роугън, който описва Айра като „доста добър писател, но не и страхотен изпълнител. Той работи в деликатесен магазин и живее с двама души, които са определено по-забавни от него и много по-успели. Айра среща Джордж и успява да започне работа при него като асистент и писател на шеги.”
Джордж е човек, около когото малко хора биха издържали да бъдат - той си изкарва яда и чувството за безсилие върху Айра. Роугън репетира заедно с Адам, за да могат двамата да открият комичността, произлизаща от отношенията им.
За Роугън се е предполага да бъде млад и неопитен комик, но зрителите трудно ще бъдат убедени в това. Апатоу разяснява: „Персонажа на Сет е написан така, че да не се справя толкова добре като комик. Но той продължава да жъне успех, защото дори като не може да се престори на лош комик.”
За ролята на любовта на живота на Джордж, Лаура, създателите на филма се обръщат към друг дългогодишен сътрудник на Джъд Апатоу. Това е съпругата на режисьора, актрисата Лесли Ман. Естествено Сандлър познава Ман от много време; двамата са работили заедно в блокбастъра Баща мечта. Ман описва героинята си: „Лаура е бивше гадже на Джордж и сега е омъжена с две деца. Бракът й не е щастлив и тя преживява труден момент.”
Ман разкрива, че се чувства много по-уверена, когато съпругът й е зад камерата. „Когато един актьор не е притеснен, той е по-уверен пред камерата и това личи, - споделя тя. – Аз не чувствам никакво напрежение с Джъд, защото мога да кажа всичко, без да се притеснявам. Дори и да не съм права, той няма да съди. Забавляваме се заедно докато работим, тогава всичко се получава лесно.”
Апатоу добавя, че е било забавно да види своя стар приятел и съпругата му да играят двойка, която е скъсала преди 12 години. Неочаквана реакция от за него е начина, по който близкото приятелство на актьорите се отразява на изпълненията им пред камера. Режисьорът разказава: „Лесли толкова обожава Адам, че се бе невъзможно да си представи, че той че болен. На първата репетиция само при мисълта, че Адам умира, тя се разплака. Като актриса тя е изключително естествена и с играта си просто налага на останалите да бъдат на нейното ниво.”
Ерик Бана, който е в ролята вечно флиртуващия съпруг на Лаура – Кларк, оценява високо талантите на екранната си жена: „Възхитен съм от Лесли като актриса; тя притежава уникалната способност да се държи убийствено сериозно по време на най-смешните моменти. И е изумително забавна. Първият ден по време на съвместните ни снимки непрестанно се борих да не избухна в смях. Отне ми доста време да вляза в ритъм и да не съсипвам дублите.”
Зрителите извън Австралия познават Бана като сериозен актьор, но той е започнал кариерата си като комик и е изпълнявал скечове в The Eric Bana Show Live; той се е занимава с това почти 12 години преди да започне да се снима във филми. Бана приветства възможността да се върне към корените си, там откъдето е започнал.
Бана казва: „Бари Мендел, с който работих в Мюнхен, ми се обади и каза „Джъд прави комедия с сериозни елементи, и там има герой, който според нас е точно за теб.” Прочетох ролята и казах на Бари, че с радост ще играя персонажа, само че смятам, че трябва да бъде австралиец. Почувствах, че ще ми дойдат много повече идеи и вдъхновение, ако го изиграя като австралиец, и ще се получи по-забавно.”
Бана и Ман са в ролите на семейна двойка, която е пред разпад. Когато Джордж се свързва с Лаура и й казва, че ще умира, спомените от общото им минало нахлуват. Продуцентът Мендел обяснява: „Джордж обича Лаура, а тя не се разбира с мъжа си. От своя страна Кларк, който я мами, трябва някак си трябва да се откупи, за да получи втори шанс. Всичко е много несигурно. За зрителите, които искат героите да си изяснят отношенията, е много вероятно нещата да свършат по-различно от очакваното.”
За ролята на по-младото поколение комици, създателите на филма се обръщат към няколко актьори, които са прекарали дълго време в тази сфера. Ролите на съквартирантите на Айра, Лео и Марк съответно се полагат на актьорите Джона Хул и Джейсън Шуорцман. Тримата приятели са доста близки, но между тях съществува откровено съперничество. Роугън обяснява, че в случая изкуството имитира живота: „Бил съм в много подобно положение. Имал съм приятели, които са имали същите цели като моите, получили са възможност и са се справяли по-успешно от мен.”
Джона Хил обяснява неговият подход към персонажа си Лео: „Реших да изиграя персонажа като повечето комедийни сценаристи, които познавам. Не може да станеш успешен комик, ако не си изцяло отдаден. Рядкост са хората, който са успели случайно. Комиците прекарват голяма част от времето си в писане и изпълнения; тези, които са постигнали много, са работили непрестанно и са приемали нещата много на сериозно.”
Апатоу избира Джейсън Шоурцман не само да изиграе Марк; той му намира още едно призвание – надареният в музикално отношение актьор е натоварен със задачата да композира музиката към филма. Шуорцман започва кариерата си като барабанист в групата Phantom Planet и наскоро реализира два доста добре приети от критиката соло записа за Coconut Records. Мендел, който е продуцент на актьорския дебют на Шоурцман, Колежът Ръшмор казва: „Добавянето на музиката на Джейсън към филма бе едно от гениалните хрумвания на Джъд. Тя придава на Смешни хора собствено звучене, каквото досега не сте чували в друг филм.”
За своята роля в Смешни хора актьорът споделя: „Марк участва в хитов телевизионен сериал наречен Yo Teach...! – кръстоска между Опасен ум и Head of the Class - и печели по 25 000 долара на седмица. Той се перчи непрестанно пред Айра и Лео.” Интересното в случая е, че Апатоу и Сандлър са имали подобен приятел, който е постъпил по същия начин с тях.
За ролята на любовното увлечение на Айра – Дейзи, новопристигнала девойка, която се опитва да пробие в „мъжкия” комедиен клуб – продуцентите се спират на дебютантката Обри Плаза. Актрисата разказва за избора й: „Представих касета за прослушването и после се явих на самия кастинг, на който прочетох съвместна сцена със Сет. След известно време ми се обадиха, че имат интерес към мен и ми предложиха да изпратя запис с моя изява пред жива публика, затова направих малко шоу в Куинс – първото ми явяване в подобен клуб. Един приятел го засне и го качи в YouTube и после изпратих линк на кастинг режисьора. След два дни ми предложиха ролята.”
Партньрът на Плаза от Parks and Recreation - Азис Ансари, е в ролята на Ранди – комик, който е мразен от останалите изпълнители. Актьорът описва персонажа си като „комик, когото публиката обожава, а колегите му ненавиждат. Той е паднал до най-най-ниското ниво в тази област – танцува, използва едни и същи фрази, пуска наистина тъпи секс-шеги, а понякога дори се прави на диджей. ”
Двете най-млади комедийни актриси на снимачната площадка също са членове на семейство Апатоу – дъщерите на Джъд и Лесли – Мод и Айрис. За участието на момичетата режисьорът разказва: „Пленен съм от съпругата ми и децата ми, затова реших те са играят ролите на децата на Лесли. В Позабременяла момичетата имаха малка поява и се справиха страхотно. Но тук е различно, защото героинята на Мод – Мейбъл, е много важна за историята. Тя усеща какво са проблемите в брака на Кларк и Лаура и това се отразява върху нея.”
Гег-сешън
Има два различни подхода към писането на гегове за филми, твърди режисьорът Апатоу. „Джордж е звезда, и независимо дали е на сцената или не, хората винаги се вълнуват, когато го виждат; той знае какво прави и именно това е смешно. На другата крайност е Айра, който се бори да си изясни кой е и как да бъде забавен. Нашият подход бе да оставим Сет да напише най-добрите шеги, които може, и тогава да ги украсим и да ги оплескаме. Една страхотна шега, разказана както трябва, може да взриви публиката, а на същата шега, разказана от някой непознат, няма да има никаква реакция. След като се сдобихме с великолепни гегове, трябваше да открием начин успеешно да ги съсипем.”
Апатоу разкрива процеса на писане на текстовете на комиците. „За написването на шегите ангажирахме едни от най-добрите комедийни писатели като Брайън Поусън, Патън Осуалд и Алън Ковърт, които са работили дълго време с Адам. Също и копродуцентите Андрю Джей Коен и Брендън О’Брайън, които имат богат опит в тази област от сътрудничеството им със Сет и Джона. Понякога Адам и Сет присъстваха на процеса на създаване на геговете и взимаха дейно участие. Благодарение на тях се получиха страхотни попадения – все пак те знаят отлично какво би имало най-голямо въздействие върху публиката.”
Роугън обобщава творческия процес: „С Джона писахме геговете един на друг, а Джъд ни даваше голяма свобода на изказа. Той почти никога не казва: „Ето ти текста, кажи тези думи.” По-скоро ще чуеш „Ето за какво става въпрос, измисля някаква шега за това заедно с тези хора, които с радост ще ти помогнат.”
|
