"Заснехме го в 3-D, с камери в висока резолюция, таке че да можем да го покажем на големия екран – и да споделим преживяването със зрителите в целия свят."
“Тези дълбоокеански експедиции винаги ми приличат на космически мисии. Така че защо да не съчетаем открития космос с микрокосмоса? Естeствено, ще вземем морски биолози, но защо не и астробиолози или космически изследователи?
Има логика, наистина, защото на дъното на океана са най-налудничавите и странни форми на живот, открити някога», казва Джеймс Камерън, носител на Оскар и режисьор на „Титаник”, „Бездната” и „Терминатор”, а също такаи наIMAX ®3-D приключението „Тайните на Титаник”.
“Бойният вик на астробиолозите е „Следвайтe водата!”, защото тя е единствената обща съставка, която ни е известно, че е необходима за съществуването на всички земни форми на живот”, продължава Камерън.
“Екстремофилите може да ни се сторят много близки до тези от нашата собствена планета - в подземнитеводоносни хоризонти на Марс или на ледените луни на Юпитeр.”
Всъщност, учените смятат, че Еуропа, втората луна на Юпитер, съдържа океан с два пъти по-голям обем от този на всички земни океани, който е скрит под дебела, напукана ледена обвивка.
“Как ще изследваме Еуропа?” пита Камерън. “Какви ще бъдат корабите? Как ще действа роботиката и как ще се предават данни през този леден океан? Трябва да си дадем сметка за тези въпроси сега, макар и експедицията и да не се състои в близките 20 години.”
“Така че този филм е наистина за приключението на две нива,” казва Камерън. Има го физическото приключение, разбира се – стигнахме до самия ръб на живота, на дъното на океана, място, на което са били малцина. Но го има и „вътрешното” приключение – приключението да откриеш нещо ново, да сглобиш пъзела и да създадеш ново знание.”
Камерън е запленен от астробиологията от доста време. Това е сравнително нов хибрид от научни дисциплини, включващи биология и планетарна наука, в който учените разглеждат възможността за извънземно съществуване на базата на знанията за живота на нашата планета.
“Астробиологът е някой, който изучава нещо, до което не може да се докопа,” отбелязва шеговито Камерън.
“Те изучават живот, който е теоретичен и се опитват да разберат къде могат да го открият и как могат да го изследват. Но рано или късно теорията трябва да се тества. Давайте да скачаме в подводницата, да се спуснем три километра и да разгледаме неща, които може да са аналог на това, което ни очаква в други светове.”
С тази идея, Камерън работи с изследователи на НАСА и Лабораторията JPL, за да открие проект, който не само щедоведе до развлекателен филм, но и ще запознае зрителите в целия свят с последните достижения на проучванията за извънземен живот. .
Камерън казва «Попитах «Имате ли експерименти, които бихте могли да направите на хидротермални пукнатини, които биха ни позволили да разкажем как екстремофилните форми, живеещи при тези сурови, странни условия, могат да се свържат с търсенето на живот в космоса?» И те отвърнаха с ентусиазъм.» В резултат на това в експедицията в „Пришълци от дълбините” към Камерън се присъединяват млади специалисти в областите морска биология, астробиология и космически изследвания. “Искам да дам публичност на тяхната дейност,” казва Камерън.
“Тези хора са посветили живота си на загадката. Не се захващаш с тази област, за да спечелиш пари или слава. Правиш го, защото искаш да узнаеш. Правиш го, защото нещо в теб ти казва, че трябва да си детектив, за да разкриеш голямата загадка на живота, Земята и Вселената.
“Подбрах внимателно „актьорите” за този филм,” казва Камерън. „Определено исках хора, които да са добри учени и биха могли да обяснят нещата на технически коректен език, но които също са привлекателни като хора и добри оратори. Обърнах се към млади хора, които все още притежават способността да се учудват — исках да уловя вълнението, да предам идеята, че науката е приключение.”
“Знам, че когато стане дума за учени, всеки се сеща за очилата и престилките, но при нас има и много забавление,” казва Дижана Фигъроа, докторант по морска биология в Калифорнийския университет в Санта Барбара, която е част от екипа на Камерън.
“На планетата има шест милиарда хора, които няма да се качат в подводница и да се спуснат до дъното на океана, за да видят тези причудливи същества. Така, че го заснехме в 3-D, с камери с висока резолюция, така че да можем да го покажем на големия екран и зрителите по света да споделят преживяваването. “
И, честно казано, триизмерното преживяване е по-удовлетворително, тъй като камерата може да панорамира и швенкира, може да проследи нещо, което плува. В подводницата всичко, което имаш, е люкът,” добавя Камерън.
“Естествено, да си там долу е вълнуващо, но магията на този свят се вижда по-добре наIMAX ® екрана и в 3-D.”
Учените в JPLи НАСА прегърнаха авангардната концепция, която изследва “Пришълци от дълбините,” че една експедиция за проучване на океанското дъно може да ни даде знания за мисия, която да търси живот в най-отдалечените места на слънчевата система.
Артър Лон Лейн е водещ учен в JPL и е от 38 години в организацията.
„Интересът се породи преди около седем години”, отбелязва Лейн.
“Участвах в мисията до Юпитер, както с „Воиджър”, така и с „Галилей”. Оказва се, че ледът на луните на Юпитер има уникални химически свойства. Тъй като лунните вулкани изхвърлят сяра към други луни, се получават редица твърде интересни реакции. Така че аз се заинтригувах от леда.
“С още един учен в JPL започнахме да разглеждаме едно сладководно езеро, погребано на четири километра под леда на Антарктика. Смятаме, че в древността то е било част от Австралия. Имало е умерен климат и тучна зеленина. Имало е животни. Но когато се е откъснало, климатът се е променил и Антарктика е замръзнала доста бързо.”
И ето го въпросът: Имаш водна маса, в която вероятно е кипял живот, замразена за дълъг период от време под ледена покривка, запечатана... Какво се случва там долу? Може ли да съществува живот в такава среда? Как можеш да изследваш каквото и да било в тази водна маса, която е запечатана толкова дълго – стерилна ли е?
И докато разглеждахме това езеро, получихме паралели резултати от „Воиджър” и „Галилей”. Мисиите насочваха към много голям океан под леда на Еуропа. Съществува ли сходство? Може ли да има живот под леда?
И тогава ни осени, че животът няма нужда от светлина. Една от аксиомите от времето, когато ходех на училище, беше, че за живота е необходима светлина. Не, това е погрешно. Доказахме го.” Факт е, че на дъното на океана, няколко километра под морското равнище, където не може да достигне слънчева светлина, съществува живот. Наличието на живот на такива дълбочини е възможно благодарение на хидротермалните пукнатини, през които във водата се изпускат минерали от вулканични активности на дъното на океана. Кевин Хенд, планетарен учен и астробиолог, който се присъединява към екипа на Камерън, обяснява, че животът в тези сурови условия е възможен поради богатия на енергия химически състав на свръхнагрятата и заредена с минерали вода.
„В тази крайно гореща и токсична среда живеят микроорганизми, които обменят тъкан чрез метаболизъм на химикалите във водата над пукнатините и по този начин създават въглерод за по-големите същества,” обяснява Хенд. С по-прости думи, микробите ядат онова, което по-големите организми не могат и така създават захари и други хранителни въщества, с които могат да преживяват скаридите, мидите и тръбестите червеи.
Лейн продължава, „Ето ви паралели между дълбокия океан, езеро в Антарктика и луна на Юпитер. Какви са допирните точки? Как да ги изследваш? Учен съм от 40 години, така че едва ли ще съм наоколо когато изследват Еуропа. Дотогава има поне още 20 години, може би. Но последната част от кариерата ми е да положа концепцията, стъпките, по които да се стигне до там и да тествам тези идеи, така че хората след мен да могат да напреднат лесно.”
“Когато приближиш батискафа преди потапянето, той ти се струва голям и стабилен – успокояваш се и се отпускаш. Итогава идва деня на твоето гмуркане,” казва Фигъроа. “Влизаш и адреналинът ти пулсира, затварят люка и настъпва тишина. И тогава си даваш сметка: каня се да се спусна на 3,600 метра — под 600 атмосфери налягане – в тази подводница, в този огромен океан. И тогава батискафът вече не ти изглежда никак голям.”
“Когато се потапяш, като се спускаш все по-надолу – под 2,500 метра — става студено,” продължава Фигъроа. “Всеки навлича анораци, качулки, шапки и ръкавици. И тогава осъзнаваш нещо друго: вложил си цялата си вяра в хора, които ти казват, че тази подводница е сигурна, така че можеш да стигнеш до дъното на океана и да направиш проучванията, и ти го правиш, защото организмите там живеят и работата ти е да провериш как. При всяко потапяне имах това усещане –безпокойство и може би малко боязън от онова, което би могло да се случи, - но винаги си заслужаваше.”
