|
В един свят, опустошен от вирус, който превръща жертвите си в зомбита-убийци, красивата и смъртоносна Алис (Мила Йововович) продължава своето търсене на оцелели в „Заразно зло 4: Живот след смъртта”, четвъртият приковаващ филм от успешната поредица „Заразно Зло”. Докато битката на Алис със създателите на световната епидемия достига нови измерения, тя се оказва в капан в изгорения Лос Анджелис, обградена от хиляди неумрели, и се изправя пред заплаха, която не е очаквала.
Скрийн Джемс (Screen Gems), Дейвис Филмс/ Импакт Пикчърс (Davis Films/Impact Pictures) и Константин Филмс (Constantin Film) представят „Заразно зло 4: Живот след смъртта”, първият филм от сагата, който е сниман на 3-D. Мила Йовович, Али Лартър и Спенсър Лок изпълняват ролите си от „Заразно зло: Изтребване”. Новите лица във филма са Уентуърт Милър („Бягство от затвора”), Шон Робъртс („Острие на мрака”), Борис Коджо („Двойници”), Ким Коутс („Синове на анархията”), Серджо Перис-Менчета (Love Ranch), Кейси Барнкфийлд (Grange Hill на Би Би Си) и Ноорман Йънг.
„Заразно зло 4: Живот след смъртта” е по сценарий и режисура на Пол Андерсън, който е също и продуцент на филма. Андерсън е сценарист, режисьор и продуцент на първия филм „Заразно зло”, като на „Заразно зло: Апокалипсис: и „Заразно зло: Изтребление” е сценарист и продуцент. Продуценти на филма са и Джереми Болт, Робърт Кулцер, Дон Кармооди, Бернд Айхингер и Самюел Хадида. Мартин Москович и Виктор Хадида са изпълнителни продуценти. Директор на фотографията е Глен МакФерсън. Дизайнер на продукцията е Арв Грюъл. Монтажът е дело на Найвън Хоуи. Дизайнер на грима при специалните ефекти е на Пол Джоунс. Отговорник по визуалните ефекти е Денис Берарди, които са дело на Мистър Екс Инк. (Mr. X Inc.). Музиката е на Томанденди. Дизайнер на костюмите е Денис Кроненбърг.
Филмът е с категория (R) за сцени с насилие и нецензурен език. Продължителността му е 97 минути.
Действието в „Заразно зло 4: Живот след смъртта” започва четири години след първоначалната епидемия от Т-вирус, проектиран от Ъмбрела Корпорейшън за борба с остаряването и неврологичните болести. Страничният ефект на вируса е способността да съживява мъртвите клетки като превръща приемниците си в хищни зомбита. След като се разпростира навсякъде по земното кълбо, вирусът превръща света в неузнаваемо кошмарно място, в което бързо нарастващите неживи преследват малкото оцелели хора.
Като започва от финалната точка на предходния филм, „Заразно зло 4: Живот след смъртта”, заварва Алис в Япония, въоръжена със свръхчовешки способности и начело на армия от свои клонинги, в борба с отдавнашния си противник, Албърт Уескър, председателя на Ъмбрела Къмпъни. След като оставя Уескър мъртъв в последна битка, в която губи армията и способностите си, Алис отлита с двуместен самолет към студената Аляска. Целта й е да открие оцелели в мистериозната Аркадия – единственото място на Земята, незасегнато от Т-вируса.
Аркадия обаче се оказва далеч от обетована земя, където единствената следа от живот е старата й другарка по оръжие Клеър Редфийлд (Али Лартър), страдаща от пълна амнезия. Заедно с Клеър, търсенето на отговори отвежда Алис в Лос Анджелис, където среща шепа оцелели, барикадирани в бивш затвор, които едвам удържат армия от зомбита. Там тя научава, че Аркадия е може би е по-близо, но също и по-смъртоносна, от колкото е смятала.
С Клеър, чиято памет и бойни умения се възстановяват, Алис води групата оцелели на мъчителна спасителна мисия и се натъква на нещо много по-страшно, отколкото някой от тях някога си е представял.
ГРАД В ПЛАМЪЦИ
Четвъртия филма от поредицата, Заразно зло: Живот след смъртта е на съвсем различно ниво в сравнение с предходните части – с повече умопомрачаващи каскади и специални ефекти от всякога и този път на 3-D. По думите на продуцента Джеръми Болт: „Филмът е тежко въоръжен, с красиви жени, кучета с експлоадиращи глави и страхотни пейзажи. Но най-важното е, че е с Мила и тя е във вихъра си в този филм.”
Режисьорът Андерсън предприема нов смел подход в последния филм, като вмъква повече ефекти, епични гледки, и ужасяващи нови неприятели: „Снимахме с последните 3-D технологии, с камерите, използвани при заснемането на „Аватар”. Чувствам се като кино творец, който прави скок от нямото кино към озвучените филми. Подобен момент, в който кино технологиите се сменят по такъв радикален начин се случва веднъж на 30 или 40 години.”
Една от най-популярните филмови поредици на всички времена е създадена въз основа на изключително успешната видео игра под същото име. Осем години след първия филм, публиката е жадна за още. „От търговска гледна точка има смисъл да се направи още един филм. Всяка следваща част на поредицата прави съществено повече приходи в сравнение с предходната. С течение на времето, материалът се разви по много интересен начин и Пол е опитен кинодеец. В началото мислехме, че филмите са единствено специални ефекти и екшън. Сега Пол се интересува повече от емоционалното развитие на героите.”, разказва Джереми Болт.
"Заразно зло: Живот след смъртта" започва от там, от където „Заразно зло: Изтребление” свършва. „Алис успява да избяга от хватката на Ъмбрела Корпорейшън отново.”, разказва продуцентът Дон Кармоди. „Тя се добира до Аляска в търсене на евентуални оцелели от вируса. Приключението продължава след като тя се събира отново със старата си приятелка, с която опитват да открият какво се случило с другите оцелели.”
Това, което откриват по време на пътешествието си е ужасяващо променен свят, превзет от Т-вируса. Оцелели са шепа хора, а зомбитата са станали по-силни и интелигентни. Сцена на по-голямата част от действието е кошмарно подобие на съвременния Лос Анджелис. Декорите са вдъхновени от горските пожари, опустошаващи покрайнините на Лос Анджелис, когато Андерсън започван работа по сценария. „Въпреки съвременните технологии и хиляди пожарникари, са необходими седмици за да се овладее огъня в горите. Това ме наведе на мисълта, какво би станало ако нямаше хора, които да се борят с тези природни явления. Пожарите щяха да се разпространят надолу по хълмовете, направо през Ел Ей, през Бевърли Хилс, надолу по Сънсет Булевард, през надписа „Холивуд” и щяха да продължат. Това е Лос Анджелис, който изобразяваме във филма. Това е един горящ град, който според мен е твърде жив образ.”
На фона на тези необичайни декори Алис трябва се справи с ново предизвикателство: нейната собствена смъртност. „В първите три филма , Алис развива свръх човешки способности в резултат на мутация, причинена от Т-вируса.”, разказва Андерсън. „Когато се бие с няколко зомбита, тя може да направи така, че да просто да експлодират. Ако бъде ухапана, тя се възстановява. Чувствах, че е достигнала момента, в който вече не се страхуваме за нея. Ако трябваше да направим още един филм, тя трябваше да изгуби способностите си. Върнахме я такава, каквато беше в първия филм, изкусен боец, но човешко същество.”
Така както Алис става по-уязвима, зомбитата еволюират в още по-опасни врагове. „Една от силните страни на игрите, които включихме във филма е способността на немъртвите да еволюират.”, казва Андерсън. „Те са все по-свежи, интересни и вълнуващи с всеки изминал път, също така стават и все по-трудни противници. Зомбитата в този филм се променят по-бързо, отколкото хората могат да еволюират. В полуунищожения свят, кои са истинските наследници на Земята? Последните останки от човечеството или съществата, които искат да изядат последните останки от човечеството? Замисляш се дали зомбитата не са новия световен ред, а оцелелите хора - последните динозаври.”
Зад вълнението и екшъна Заразно зло: Живот след смъртта разказва завладяваща история, която продължава да намира отзвук сред аудиторията. „Винаги е съдържал по-големи идеи, като тази за злата корпорация, която е истинския враг.”, разказва Андерсън. „Това е малко по-голяма идея, в сравнение с обикновените екшън филми на ужасите.…Ето защо се стигна до четвъртия филм.”
ТЪРСЕНЕТО НА ОЦЕЛИ: ПОДБИРАНЕТО НА АКТЬОРСКИЯ СЪСТАВ В „ЗАРАЗНО ЗЛО: ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА”
В актьорския състав на „Заразно зло: Живот след смъртта” има доста нови лица, както и някои, които са познати на почитателите на поредицата. Без значение колко известен е станал някой от героите, предупреждава Андерсън, няма гаранция за оцеляване в този брутален, футуристичен свят.
Въпреки всичко има един постоянен образ – Алис, чиято ролята изпълнява Мила Йовович. Всъщност Йовович е една от малкото жени, които някога успешно са превъплъщавали екшън поредица. „Сигърни Уивър се справи толкова успешно в „Пришълеца”, отбелязва Андерсън. „Мисля, че е поради същата причина. Тя е много добра актриса, която те кара да повярваш в пришълеца и в този далечен фантастичен свят.”
Героинята е претърпяла развитие след първия филм, според Йовович. „Алис започва като невинна героиня, която няма спомен какво й се е случило. Тя осъзнава случайно, че е причинила злополука, с която започва разпространението на Т-вируса. Тя страда от голямо чувство за вина и себененавист до втория филм. Заради това, е Ъмбрела я преследва непрекъснато, тя не може да бъде с никой, когото обича, защото могат да бъдат заловени. Алис става много самотна. В този филм тя си връща себеуважението. За пръв път, от доста време, тя чувства, че принадлежи на този свят отново. Това е прекрасно развитие за мен като актриса, което трябва да пресъздам.”
Във всеки филм Андерсън изправя Йовович пред ново предизвикателство. В Заразно зло: Живот след смъртта той й поставя задача да изиграе армия от клонинги на Алис.
В четвъртия филм Алис се събира отново със своята спътница от предишния филм – Клеър, в ролята, Али Лартър. Йовович чувства същата връзка с актрисата, като тази на Алис с другарката си по оръжие. „Ние наистина сме екип”, разказва Йововоич. „Прекрасно е да работиш с някой, който те вдъхновява.”
Лартър е развълнуван от решението на Андерсън да я върне в ролята, превърналата се в нейна икона. „Алис и Клеър са бойци, но Алис е почти митичен образ. Клеър е човешкия елемент. Тя има непобедим дух. Те двете ще направят всичко за да оцелеят, но също така имат нужда да се грижат за другите.”
Клеър, която последно води група оцелели към това, което смятат за сигурно място в Аркадия, Аляска е изгубила паметта си, когато Алис я открива да се скита в Арктическата пустош.
Във всеки един от предишните филми Алис създава нещо като заместител на семейство с оцелелите, на които попада. Този път Андерсън добавя истинска връзка брат-сестра в лицето на един от най-популярните герои от играта – Крис Редфийлд, брата на Клеър.
Уентуърт Милър, който наскоро е приключил снимките на „Бягство от затвора” е отново зад решетките, когато героят му се появява на сцената. „Крис Редфийлд е работил за военна част, която е използвала затвора за въздушна станция , когато започва разпространението на вируса”, обяснява той. „Когато затворниците са освободени за да помагат срещу зомбитата, Редфийл е взет погрешно за пазач и е затворен в килия с висока степен на сигурност в затвора.”
Милър споделя, че първоначално е имал колебания за ролята. „Когато получих сценария, помислих, че е шега”, разказва Милър. „Виждате моя герой в затвора и първото което излиза от устата му е „Знам как да се измъкнем оттук”.
Крис и Клеър Редфийлд са разделени малко след като Т-вируса се разразява. И двамата смятат другия за отдавна мъртъв.
Нов в света на „Заразно зло” е и актьора Борис Коджо, който играе ролята на Лутър Уест, неофициалния водач на малка група оцелели, барикадирали се в затвора. „Лутър е естествен водач”, казва Кодджо. „Той е бивш професионален атлет, който приема ролята на лидер по необходимост. Той е уверен и много дисциплиниран и това пази здравия му разум.”
Всяка история с декор „Холивуд” трябва да има герой филмов продуцент. В Заразно зло: Живот след смъртта тази ниша е попълнена от Бенет Синклер, в чиято роля се превъплъщава Ким Коутс. „Да играя филмов продуцент беше страхотно”, казва той. „Обичах да казвам на нашите продуценти, Дон Кармоди и Робърт Кулцер, че съм взел някои техни черти. Така и не им казах кои.”
Испанският актьор Серджио Перис-Менчета допълва групата на оцелелите. Заразно зло: Живот след смъртта е вторият му филм в САЩ.
Злодеят във филма е Албърт Уескър, председател на Ъмбрела Корпорейшън. „Уескър е олицетворение на гигантската корпорация, която не би се спряла пред нищо за да извлече печалба.”, казва Кармоди. Известният герой от игрите „председателят Уескър е от добрите в ранните издания на игрите.”, казва Болт. „Той се превръща в изключително забавен злодей, защото обича своето злосторство. Прави го без да става смешен, използвахме това и във филма. Актьорът в ролята на Уескър – Шон Робъртс работи усърдно, за да го пресъздаде.”
Уескър се заразява с Т-вирус и това го прави напълно неуязвим. „Това не е обикновен злодей.”, разказва Робъртс. „Това е зло в най-чиста форма. Промушиха ме в сърцето. Взривиха ми главата. Използваха ножове, самолетно гориво, използваха различни вещества, за да го извадят от строя, но безуспешно. Точно като в играта, той е много труден за убиване.”
ДОБАВЯНЕ НА СЛЕДВАЩОТО ИЗМЕРЕНИЕ: ЗАСНЕМАНЕТО В 3D
От високотехнологичното скривалище на Ъмбрела в Токио до тлеещия хоризонт в Лос Анджелис, Заразно зло: Живот след смъртта има спиращи дъха каскади, зрелищни декори и удивителни 3-D визуални ефекти.
„Докато пишех сценария, знаех, че ще бъде 3-D филм.”, казва Андерсън. „Опитах се да създам ситуации и среда в сценария, които да се впишат добре в 3-D. Убеден съм, че 3-D е промяната в киното в момента. Скоро ще бъде стандарт в индустрията, и е вълнуващо да правиш един от първите истински филми на 3-D. Казвам „истински”, защото заснехме триизмерен филм. Това не е нещо заснето на 2-D филм, след което да са насложени 3-D ефекти отгоре.”
Във филма седалището на Ъмбрела Корпорейшън е светло, лъскаво и щателно проектирано. Постапокалиптичния свят отвън е в сиви и кафяви тонове и постоянни надвиснали облаци. „Въображаемото бъдеще във филма започва с написаното от Пол.”, обяснява Грюъл. „Пол създаде две противоположни реалности: подземният свят на Корпорация Ъмбрела и опустошената планета отвън. Ъмбрела имат всичко или поне знаят как да си го осигурят. Останалата част от света се бори за оцеляване. Нашият въображаем свят е сблъсъка между тези два свята.”
Осъществяването на идеята за тези два свята от страна на Берарди е решаващо във филм, в който местата на снимките са колкото визуални ефекти, толкова и декори. „Създадохме градския пейзаж на напълно унищожения Лос Анджелис. Ел Ей е такъв какъвто не сте го виждали. Напълно разрушихме Токио. В някои от снимките се виждат до 500,000 зомбита. Целта ни беше ефектите винаги да са неразделна част от визуалния облик на филма, така че да не се познава кое е създадено дигитално и кое е истинско.”
Заразно зло: Живот след смъртта нямаше да е същия, без любимите на геймърите и публиката, кучета. „За четвърти път ги виждаме във филм и те са ужасяващи, защото са под действието на вируса в продължение на четири години. Тези кучета с най-сложно създадените от всички преди тях.”, твърди Пол Джоунс.
Джоунс отговаря и за новия вид на мутиралите зомбита. „Имаме копаещи зомбита. Имаме водни зомбита. Имаме и такива, които наричам зомбита от Ел Ей. Беше забавно да се изработят разликите помежду им. Копаещите зомбита живеят под земята в канализацията и използват зъбите и ноктите си да си проправят път през бетон, арматура и пръст. Те са смъкнали устните си и някои от лицевите тъкани и преди всичко от върховете на пръстите. И заради мутацията от Т-вируса имат тези прекрасни мандибули, излизащи от устите им.”, разказва той.
Въпреки, че за повечето снимки МакФерсън използва камери Sony F35, Заразно зло: Живот след смъртта, е първият филм заснет на 3-D с камера Phantom, използвани за определени сцени. Камерите Phantom са разработени от НАСА за да улавят пукнатините и напреженията върху плочките на покритието на космическите совалки по време на излитане. Те са проектирани да снимат със скорост 1,000 кадъра на секунда или повече на фона на стандартните кино камери заснемащи със скорост от 24 кадъра. Камерите Phantom са използвани за сцени с куршуми или капки вода. „Да заснемаш капки вода със скорост 200 fps е забележително. Можеш да проследиш отделните капки. Тази скорост кара времето да тече четири пъти по-бавно.”
|
